Определение по дело №6/2021 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№260032/20.01.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  20.01.2021      в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 6/2021 по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 260 266/03.08.2020 год по гр.д. № 1575/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От М.П. – гражданин на Република Армения чрез процесуалния му представител адв. А.Х. *** – в частта, с която по отношение на него е прието за установено, че Л.Ю.И. е собственик на недвижим имот: апартамент № 1013, представляващ имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по кадастралната карта на гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин и Ерена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение№ 130 с площ от 3 кв.м., както и 0,445323% ид.ч. от общите части на сградата, и същият е осъден да предаде на собственика владението върху имота, както и в осъдителната част за разноските.

Изложени са доводи, че за ответника П. не важи задължителната сила на решението по гр.д. № 845/2016 год на ВОС поради неучастието му в това производство. Той няма качеството на правоприемник на ответника по гр.д. № 845/2016 год, а е държател на основание договор за наем с последващия приобретател на имота. Поради това силата на присъдено нещо на осн. чл. 298 ал.1 и 2 от ГПК не се разпростира върху него. Частното правоприемство на ответниците А. – наемодатели на въззивника П., е настъпило преди вписване на исковата молба по гр.д. № 845/2016 год на ВОС. Оспорвайки твърденията на ищцата, че не е упълномощавала лицето С. Б. С. да сключи от нейно име договор за покупко-продажба, въззивникът е направил пред първоинстанционния съд искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността му, което поддържа и пред настоящата инстанция.

В заключение, въззивникът моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения срещу него иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Л.Ю.И. чрез пълномощника й адв. Д.П. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Противопоставя се на искането за откриване на производство за проверка инсинността на пълномощното.

2) От Е.А.А. – гражданин на Руската федерация и В. Н. А. чрез процесуалния им представител адв. Д.Г. – в частта, с която е прието за установено по отношение на ищцата Л.Ю.И., че същата е собственик на процесния имот, прието е за установено по отношение на Михаел П., че ищцата е собственик на имота и същият е осъден да предаде владението му, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ищцата разноски по делото в размер на 1543,33 лв.

Доводите на въззивниците са съсредоточени върху правния въпрос за действието на влязлото в сила решение по гр.д. № 845/2016 год на ВОС по отношение на тях, както и върху оспорване на твърденията на ищцата, че не е подписвала пълномощното, послужило за сключване на договора за покупко-продажба с праводателя им. За опровергаване на тези твърдения въззивниците поддържат искането си, направено и пред първоинстанционния съд, за откриване на производство по чл. 192 от ГПК за проверка на автентичнстта на пълномощното.

По изложените в жалбата съображения, въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба в частта, с която е атакувано решението, с което е прието за установено по отношение на Михаел П., че ищцата е собственик на имота и същият е осъден да предаде владението му, е лишена от правен интерес, тъй като на осн. чл. 26 ал.2 от ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права, освен в предвидените в закона случаи, а този не е такъв. Затова в тази част производството по въззивната жалба на Е.А.А. – гражданин на Руската федерация и В. Н. А. следва да се прекрати.

В постъпилия отговор от Л.Ю.И. чрез пълномощника й адв. Д.П. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Противопоставя се на искането за откриване на производство за проверка инсинността на пълномощното.

3)Подадена е и частна жалба от Е.А.А. – гражданин на Руската федерация и Весислава Николаева А. чрез процесуалния им представител адв. Д.Г. срещу определение № 260 613/22.10.2020 год, постановено по реда на члр. 248 от ГПК, с което е оставено без движение искането им за изменение на решението в частта за разноските. Изразено е несъгласие с извода на съда, че адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищцата, не е прекомерно, поради което молят със своя съдебен акт въззивната инстанция да го редуцира до предвидения в Наредба № 4 минимален размер.

В отговор на частната жалба, Л.Ю.И. е заявиа, че договореният и заплатен от нея адвокатски хонорар е дори под минимално установения размер, поради което моли за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че подадените въззивни и частна жалби са процесуално допустими, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Доказателствените искания на въззивниците са неоснователни. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при произнасянето му по исканията на страните, поради което не са налице предпоставките на чл. 266 ал.3 от ГПК.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността на пълномощното на Л.Ю.И. към С.С., послужило при сключване на договора за покупко-продажба с нот.акт № 167, том II, рег.№ 28851, д.№ 385/2015 год на нотариус рег.№ 205 – В. П..

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на Е.А.А. – гражданин на Руската федерация и В. Н. А. срещу решението в частта, с която по отношение на М.П. – гражданин на Република Армения е прието за установено, че Л.Ю.И. е собственик на недвижим имот: апартамент № 1013, представляващ имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по кадастралната карта на гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин и Ерена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение№ 130 с площ от 3 кв.м., както и 0,445323% ид.ч. от общите части на сградата, и същият е осъден да предаде на собственика владението върху имота, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата разноските по делото.

НАСРОЧВА делото за 24.03.2021 год от 9,00 часа, за когато да се призоват страните.

Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.