Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260026/19.08.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на десети август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 696 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от адв. В.А.П., чрез пълномощника му адв. В. К. Ч. от АК-Хасково, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу Община Стамболово.
Ищецът твърди, че с
ответника сключили Договор за правна защита и
съдействие № 16/05.04.2017 г., с който поел задължението да го представлява по гр. д. № 357/2017 г. по описа на Районен съд
Хасково срещу възнаграждение в размер на 700 лева. Тъй като
възнаграждението не му било платено в договорения срок - 05.04.2017 г., същият издал фактура № 63/28.04.2017 г., в която вписал и цитирания договор и
която била
подписана без възражение от Кмета на Община Стамболово. Въпреки изложеното до
10.01.2020 г. Община Стамболово не изплатила на ищеца процесното възнаграждение, поради което подал Заявление №
491/10.01.2020 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. д. № 48/2020 г. по описа на Районен съд
Хасково. По него била издадена Заповед № 11/13.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 700 лева, както и лихва за забава в
размер на 191,91 лева, считано от 29.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението, ведно законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 10.01.2020 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски - държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева или общия размер на
задължението е 1 216,91 лева. Поддържа се,
че ответникът извършил частично плащане по нея - само на
главницата от 700 лева, поради което дължал на В.А.П. лихвата за забава в размер на 191,91 лева, считано от 29.04.2017 г. до
10.01.2020 г., както и направените в заповедното производство разноски. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се установи по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него в размер
на 191,91 лева,
представляваща лихва
за забава върху сумата от 700,00 лева - главница, за периода от 29.04.2017 г. до 10.01.2020 г. Претендират се и направените в
заповедното и в настоящото исково производство разноски.
Ответникът счита предявения иск за мораторна лихва за основателен, а искането за направените разноски – за основателна единствено в частта относно платената държавна
такса в размер на 25 лева, поради
което заплатил тези
суми с платежно нареждане от 15.05.2020 г. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева се поддържа, че сключеният договор за правна защита и съдействие № 24/19.03.2020 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като накърнявал добрите нрави. Ищецът бил
действащ адвокат, а фактическата и правна сложност на
производството по ч. гр. д.
№ 48/2020 г. била малка. От друга страна, имало противоречие и с разпоредбите на Закона за адвокатурата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – заверени преписи на изчислителен лист на лихвен калкулатор за отчетен период 29.04.2017 г. – 10.01.2020 г. и платежно нареждане от 15.05.2020 г., се установяват поддържаните от ищеца и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 48/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег. № 491/10.01.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11/13.01.2020 г. за процесното вземане, както и за направените разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 21.02.2020 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните
съображения:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на сключен договор за правна защита и съдействие № 16/05.04.2017 г. Безспорно е и че ищецът е изпълнил точно своите задължения по него, като за дължимото му възнаграждение е издал фактура № 63/28.04.2017 г., която е подписана и от ответника. Следователно, действително е възникнало правото на ищеца да получи тази сума, респ. задължението на ответника да му я плати. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Размерът му в случая, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна програма в интернет, за посочения по-горе релевантен период възлиза на претендирания такъв. На следващо място, не се спори, а и от приетото платежно нареждане от 15.05.2020 г. се установява, че в хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца изцяло претендираната сума за обезщетение за забава. Ето защо и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.
Съгласно т. 12 на горепосоченото тълкувателно решение съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е бил
погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 48/2020 г. по описа на РС –
Хасково, но само за сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, доколкото сумата
от 25 лева за
платена държавна такса е погасена с платежното нареждане от 15.05.2020 г. От представените по него писмени доказателства
се установява, че те са действително направени. Възражението за нищожност на договор за правна защита и съдействие № 24/19.03.2020 г. е явно
неоснователно, тъй като не намира опора нито в закона, нито в съдебната
практика.
Въпреки този изход на делото ищецът има право на своевременно претенцираните от него разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждането му, погасявайки задължението си едва след подаването
на исковата молба, поради което и не може да бъде освободен от отговорността за тях. Ето защо единствено на ищеца следва да се
присъдят такива в размер общо 325 лева, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис *, адв. Ч., срещу Община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стамболово, обл. Хасково, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на В.А.П. *** в размер на 191,91 лева, представляваща лихва за забава върху
сумата от 700 лева – възнаграждние по сключен между тях договор за правна защита и съдействие № 16/05.04.2017 г., за периода от 29.04.2017 г. до 10.01.2020 г.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, да заплати на В.А.П.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис *, адв. Ч., сумата от 625,00 лева, от която 325,00 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 300,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 48/2020 г. по описа на РС –
Хасково, за която е издадена заповед № 11/13.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.