Решение по дело №1222/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 1206

                                          24.10.2019г, гр.Пловдив

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                    Членове: Фаня Рабчева

                                                                        Св. Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1222/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                        Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на И.С.С. ***, чрез адв.Т.К.,*** против Решение № 1403/ 12.04.2019г. постановено по гр.д.№ 11280/2018г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя  против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес - гр.  Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора А.Т.И., иск с правно основание чл. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за имуществени вреди от незаконосъобразно издаден Акт № 4/18.01.2018 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство от полицейски инспектор в Сектор „Охранителна полиция” при І - во РУ – Пловдив, които вреди се съизмерват със заплатено от С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по анд № 344 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н. с. за 2018 г., като в тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски по делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за първоинстанционното производство, както и за настоящата инстанция за заплатената държавна такса по делото.

              От въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не е постъпил писмен отговор, представлява се в процеса от старши юриск. Г.Б., заявява се становище за оспорване на въззивната жалба, като се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

             Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

             Жалбата изхожда от надлежна страна и е в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

             Ищецът е сезирал съда с иск по чл.4 във вр. с чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ против ответника ОД на МВР-Пловдив за вреди в размер на 300 лева във връзка с прекратяване на административно наказателно дело № 344/ 2018г. поради съставяне на акта след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, към който чл.9, ал.2 от УБДХ изрично препраща. Претендираните вреди са затова, че ищецът заплатил за адм.нак.производство адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на исковата сума.

            Ответникът  оспорва така предявения иск с възраженията претендираните вреди да са възникнали в пряка и непосредствена последица от прекратяване на дм.нак.производство, искът да е недоказан по основание и размер, размерът на претендираните вреди се обосновава да е в резултат от действията на ищеца, с които същият е провокирал започналото административно производство, при условията на евентуалност е формулирано искане за намаляване размера на претендираните вреди, въз основа на главното възражение по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ.

            Безспорни са обстоятелствата въз основа на приложеното по делото адм.н.д.№344/2018г. по описа на РС-Пловдив, ХVІ н.с. , че въз основа на съставен на 18.01.2018г. Акт №4 за констатирана проява на дребно хулиганство, извършено от ищеца И.С. на 30.01.2016г., е било образувано адм.н.д.№344/2018г., което е било прекратено поради  това, че актът е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, към който препраща чл.9, ал.2 УБДХ. От приложеното адм.н.д.№344/2018г на ПРС – ХVІ гр.с. е видно, че нарушителят, настоящият ищец е бил представляван от адв.К. въз основа на представено в с.з. на 18.01.2018г. пълномощно от същата дата. Претенцията за присъждане на посочените вреди вследствие на прекратеното адм.нак.производство в размер на 300 лева се основава на представен впоследствие с исковата молба пред гражданския съд от ищеца Договор за правна защита и съдействие с дата 18.01.2018г., сключен между ищеца и адв.Т.К. за заплатено адв.възнаграждение в размер на 300 лева.

                        При отхвърляне на така предявения иск районният съд е изследвал представеното по делото писмено доказателство, въз основа на който се претендират настъпилите в правната сфера на ищеца имуществени вреди от прекратяване на адм.нак.производство по смисъла на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – ДПЗС от 18.01.2018г., в качеството му на частен документ съгласно чл.181, ал.1 ГПК, който в това му качество за трети лица / съда и ответника/ би имал достоверна дата при изрично уредените в законовата разпоредба условия, като в конкретния случай достоверната дата е към момента на представянето на документа с исковата молба по образуваното настоящо гражданско дело – датата 12.06.2018г. Поради  това така представеният частен документ не установява твърдението, че в проведеното на 18.01.2018г.  ищецът е направил разходи за заплащане на адв.възнаграждение в посочения размер от 300 лева. Тези правни изводи на районния съд се споделят принципно от настоящата въззивна инстанция. Действително отговорността на държавата за репарация на настъпили вреди в някоя от хипотезите на чл.2 ЗОДОВ е обективна и предполага настъпването на конкретно визираните в нормата юридически факти, което не изключва необходимостта от доказване наличието на настъпили вреди, в конкретния случай в пряка причинна връзка от прекратяване на адм.нак.производство, което е в доказателствена тежест на претендиращия обезвреда от това.  Недоказаността на този елемент от фактическия състав на претендираната за ангажиране отговорност на ответника спрямо ищеца е в съответствие и със заявеното от последния в обстоятелствената част на депозираната пред съда частна жалба от 04.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1940/ 2018г. по описа на ПОС-VІІ гр.с. относно твърдението от кое лице са били направени разходи във връзка със заплащане на адв.възнаграждение, което лице не се явява ищецът.

                        Следователно  не е налице доказан фактическия състав за присъждане на обезщетение по чл.4 във връзка чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ чрез ангажиране обективната отговорност на ответника за заплащане на причинени в резултат на прекратеното адм.нак.производство вреди, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, а постановеното в тази насока решение на районния съд следва да се потвърди.

                        На основание чл.78, ал.8 ГПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение на представляваното от юрисконсулт държавно учреждение, което определено по реда на чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 НЗПП се определя на 100 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд

 

                                                             Р    Е   Ш   И    :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА изцяло             Решение № 1403/ 12.04.2019г. постановено по гр.д.№ 11280/ 2018г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с.

                        Осъжда И.С.С., ЕГН:********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, ул.“Княз Богориди“, №7 сумата 100 лева / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

                        Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.І ГПК.

 

                        Председател:                                 Членове: