Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 139
23.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1489 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №15134/01.10.2019г., подадена от адв. Константин Тончев – БАК,
процесуален представител на С.Д.В., с която се
обжалва Решение №2048/15.08.2019г., постановено по гр.д. №2306/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
иска на С.Д.В. ***, ЕГН – **********, предявен против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела
Михайлова – Дьорфлер, за установяване със сила на пресъдено нещо, че не дължи
на ответното дружество сумата от 653.62 лв., представляваща допълнително
начислена стойност на електроенергия за кл.№ ***375, в размер на 3381 кВт/ч, за
периода от 08.12.2018 год. до 15.02.2019 год., съгласно фактура № ***86/ 13.03.2019
год.
Осъден е С.Д.В. да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД деловодни разноски в размер на 100 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно.
Посочва се, че неправилно районният съд
е приел, че ответното дружество притежава правно основание да извършва корекция
на сметка.
Твърди се, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на
клиента.
Изложени са твърдения, че въззивника не
е уведомен за проверката на електромера, както и че на нея не е присъствал нито
той, нито негов представител, а при съставяне на протокола от ЕВН ЕР е нарушена
разпоредбата на чл. 47 от отменените ПИКЕЕ.
Изложени са съображения, че сумата е
изчислена изцяло по усмотрение на ответника, без да е доказан периодът, нито
количеството електроенергия, без да е определен началният момент на неточно
отчитане.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се уважи. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37, чрез Кристиян Николов - юрисконсулт, в който се излагат подробни доводи и съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Изразява се съгласие с
изводите, до които е достигнал районният съд. Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
Приложена е съдебна практика.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът С.Д.В.
не се явява. Представлява се от адв. Тончев, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата
страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от С.Д.В., срещу „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с която се претендира от съда да приеме за установено
спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата от 653,62 лв. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
потребител на електроенергия с клиентски номер ***375 за обект, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*. Изразява се
несъгласие с издадената от ответното дружество фактура, като се твърди, че
сумата, отразена в нея е недължима. Твърди се, че протоколът за извършена
проверка е съставен в нарушение на чл. 47, ал.2 от ПИКЕЕ. Сочи се, че не са
налице виновни действия от страна на ищеца, които да са довели до грешното
отчитане на електромера. Посочва се, че СТИ са собственост на ответното
дружество и негово е задължението да ги поддържа в изправност. Посочва се, че
следва да се счита за неравноправна клауза от договора /общите условия/, която
регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на
сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на
периода и без отчитане на реално консумираната енергия.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в
случая е спазена точно процедурата за „корекция на сметка за електрическа
енергия“, съдържаща се в ПИКЕЕ. Посочва се, че периодът от време, за който е
извършена корекцията е 69 дни, като първата дата е 08.12.2018г. – началото на
корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера,
който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период
назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, а
последната дата е датата на извършената техническа проверка – 15.02.2019г.
Изложени са съображения, че ЕВН няма задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца. На следващо място се твърди, че в Общите условия на ЕВН е
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията си всяка от
страните е ангажирала писмени доказателства.
Безспорно е между страните
обстоятелството, че ищецът е потребител на електроенергия и абонат на ответника
с клиентски № ***375, за обект на потребление, находящ се в гр. Б., ж.к. „М.
р.“, бл. *, вх.*, ет.*.
Видно от Писмо с изх.
№8142045/13.03.2019г., на 15.02.2019г. служители на "Електроразпределение
Юг" ЕАД са извършили проверка, при която установили, че електромерът
отчита с грешка минус 66,72% консумираната енергия, за което е съставен
констативен протокол. Посочено е, че това се дължи на късо токови вериги.
Вследствие на това съответната енергия е неизмерена, съответно незаплатена.
Видно от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №**72/15.02.2019г.,
при проверката се констатирало, че електромерът е с манипулирани пломби. При
проверката се констатирало още, че пломбата на производителя, държавната пломба
и пломбата на клемния капак са манипулирани. Датчика за клемния капак не
сработва. Има монтиран шунт от гол меден проводник със сечение 2,8 мм между
входящата и изходящата фазови клеми на електромера. По този начин консумираната
от абоната електроенергия не се отчита.
Представена е като доказателство по
делото, справка за коригиране на сметката за електроенергия от 19.02.2019г.
С оглед горните констатации, от страна
на ЕВН е издадена процесната фактура № ***86/13.03.2019г. за сумата от 653,62
лв., дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за периода 08.12.2018г. –
15.02.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Видно от приложените писмени
доказателства по делото, корекцията на сметката на ищеца е извършена на
основание чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ. В изпратеното от ответното дружество до
ищеца писмо изрично е посочено, че на основание чл. 48 и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ
ще му бъде коригирана сметката за периода 08.12.2018г. до 15.02.2019г.
С Решение №1500 от 2017 г. на Върховния
административен съд - /ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г./ са били
отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ.
Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 2315 от
2018 г. на Върховния административен съд /ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, т.е. с последното решение на ВАС са били отменени всички
разпоредби от ПИКЕЕ. Следва да се съобрази обстоятелството, че отмяната на
ПИКЕЕ с посочените решения на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Новите правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, са обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г. и действието им е занапред. От гореизложеното следва, че за
процесния корекционен период от 08.12.2018г. до 15.02.2019г. не е имало
действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Наложената на ищеца корекция на сметка
се основава на разпоредбите на чл.48 – чл.51 от отменените ПИКЕЕ, а именно - в
частите, относими към механизма на корекция на количеството електрическа енергия
при установена промяна в схемата на измервателната система. В процесния исков
период обаче са липсвали правила, регламентиращи предпоставките, които дават основание
на ответника да извършва едностранна корекция на електрическата енергия за
процесния период, както и методиката, по която се извършва корекцията. Поради
това извършената корекция е незаконосъобразна, а сумата от 653,62 лв. е
недължима от страна на ищеца. По изложените съображения, предявеният иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, което налага отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на ново, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, че ищецът не му дължи процесната сума от
653,62 лв.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива му се
дължат, предвид основателността на въззивната жалба. Направено е искане за
присъждането им своевременно, представени са доказателства за плащане. Пред
първата инстанция разноските са в размер на 350 лв., от които: 50 лв.- държавна
такса и 300 лв. – адвокатски хонорар. Пред въззивната инстанция разноските са в
размер на 325 лв., от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. адвокатски
хонорар. В представените договори за защита и съдействие е отразено, че
възнаграждението е заплатено в брой, поради което следва да се присъди. В този
смисъл, направеното в отговора на въззивната жалба възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като последното е в минималния размер, предвиден в чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2048/15.08.2019г.,
постановено по гр.д.№2306/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че С.Д.В. ***, ЕГН: **********, не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 653.62 /шестстотин петдесет и
три лева и шестдесет и две стотинки/ лв., по фактура № ***86/13.03.2019г. за
отчетен период 08.12.2018г. – 15.02.2019г., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия, за обект в гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап. *.
ОСЪЖДА "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на С.Д.В. ***,
сумата от 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.