№ 1762
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение № 71/28.07.2021 г., постановено по касационно
гражданско дело № 2513 по описа за 2020 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение №
580/22.05.2020 г. по в. гр. д. № 305/2020 г. по описа на ОС - Варна, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по повод
въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, срещу Решение № 5116/22.11.2019 г., постановено по гр. д. №
5773/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII състав, с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът СТ. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, не дължи на ответника „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 11677,13 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016 г.
до 14.12.2017 г. за обект с адрес на потребление: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, както и е
осъдено „Енерго-Про Продажби“ АД да плати на СТ. П. В. сумата от 1472,10 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че вземането на дружеството-доставчик е за сума, представляваща
стойност на реално доставено и потребено в обекта на ищеца количество ел. енергия,
1
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, както и чл. 200 от ЗЗД. Поддържа, че въпреки
отмяната на чл. 44-47 ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.), касаещи процедурата по извършване
на проверката, формата и съдържанието на констативния протокол, с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, е допустимо операторът на съответната
мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато
действително доставената ел. енергия е отчетена погрешно и заплатена в по-малък размер,
поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ.
Сочи, че погрешното отчитане на количестото ел. енергия, преминало през процесния
електромер, поради нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на същия, е
установено с КП № 880/01.04.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – гр. Варна. Изтъква, че
начислената сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на
електрическа енергия, сключен с ответното дружество, на осн. чл. 183 ЗЗД. Моли да бъде
отменено решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, чрез адвокат Д.П.. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
извършената корекционна процедура, тъй като към датата на процесната проверка липсва
приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Изтъква се, че
доводите на въззивника за реално потребление на отчетеното в невизуализирания регистър
1.8.3 количесто електроенергия са неоснователни, тъй като не са представени безспорни
доказателства, че същото е преминало през СТИ. Сочи се, че отделно, не може да се
установи технически, че тази електроенергия е преминала именно в рамките на твърдения
едногодишен период. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби” АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Л.М.. Поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемият СТ. П. В., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Д.П.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. В предоставения от съда срок е представена и писмена защита, с която
се поддържа становище за основателност на исковата претенция.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца СТ. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, срещу ответника „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 11677,13 лева, начислена по фактура №
**********/05.04.2019 г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект с адрес на
потребление: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, с клиентски № ********** и абонатен №
**********.
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски
№ ********** и абонатен № **********. Твърди, че с писмо му била изпратена фактура №
**********/05.04.2019 г. на стойност 11677,13 лева за корекция на сметката за потребена
електроенергия за обект с адрес: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, за периода от 15.12.2016
г до 14.12.2017 г. Оспорва начисленото количество електроенергия в размер на 70272 кВтч
2
да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения период. Оспорва, че СТИ,
монтирано на обекта на ищеца, е от одобрен тип, притежаващо изискуемите по ЗИ
удостоверителни знаци и пломби, преминало първоначална и последваща метрологична
проверка. Изтъква, че монтажът на същото не е извършен законосъобразно, в присъствието
на абоната или негов пълномощник, както и че констативният протокол за монтажа не е
подписан от тях. Сочи, че задължение на оператора на мрежата е да поставя изправни
средства за търговско измерване и да осигури правилното им функциониране, поради което,
ако има неизправност, отговорността е на дружеството -сбственик на СТИ. Моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Г. - ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 14.12.2017 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.3 на
същото е установено наличие на електроенергия в размер на 70273 кВтч, за което е
съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството на абоната и един
независим свидетел. Излага, че след проверката процесният електромер е демонтиран,
подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел –
Варна, за експертиза, при която е установена намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 в размер на
70273,7 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната и стойността на същото се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 0496706, на 17.06.2013 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1114021262423471 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1104034 се установява, че на
14.12.2017 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са
отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 014481 кВтч; по регистър
1.8.2 (дневна тарифа) – 025393 кВтч, по регистър 1.8.3 – 070273 кВтч, и по регистър 1.8.0
(сумарна тарифа) – 110148 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е демонтиран и подменен с
нов, изправен. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана
с пломба № 448266, за изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от член на
домакинството на абоната и един независим свидетел.
Видно от Констативен протокол № 880/01.04.2019 г. – АУ – Е – 000029-
74989/15.12.2017 г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, от метрологичната експертиза на
електромера, при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са
констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на
3
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 070273,7 кВтч. Отразено е, експертизата е извършена въз
основа на заявление от 15.12.2017 г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа
на електромера е установено съответствие с КП № 1104034/14.12.2017 г., както и че няма
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок и че необходимите означения на
табелката на електромера и пломбата против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на същия са налични. Установено е, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. В графа „Допълнителна метрологична маркировка и
идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването“ е отразено: СЕ
М12 1304.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 04.04.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
общо в размер на 70273 кВтч, от които 21756 кВтч за периода 15.12.2016 г. – 06.04.2017 г.,
16365 кВтч за периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г., и 32152 кВтч за периода 01.07.2017 г. –
14.12.2017 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от
05.04.2019 г. за сумата от 11677,13 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромер с фабричен № 1114021262423471, монтиран на процесния обект, е преминал
първоначална метрологична проверка през 2012 г., като срокът му на метрологична
годност е 6 години, т. е. изтича през 2018 г. Вещото лице излага, че техническите
предпоставки за извършване на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ биха били налични при
неправилно тарифиране на електромера. Изтъква, че метрологичните характеристики на
електромера отговарят на изискванията за точнo измерване на консумираната
електроенергия, но техническите характеристики не съответстват. Наличието на данни,
записани в невизуализирания регистър 1.8.3 означава, че е нарушена нормалната работа на
измервателния уред. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект се извършва по
две тарифи, визуализирани на дисплея през различните часови зони, и се записва съответно
в регистър 1.8.2 – през часовата зона, определена за дневна тарифа, и 1.8.1 – през часовата
зона, определена за нощна тарифа. Наличието на показания в регистър 1.8.3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация, и по-точно, в тарифната схема
на СТИ. Прави заключение, че по всяка вероятност, електрическата енергия, натрупана в
регистър 1.8.3, е преминала през електромера. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че има вмешателство в тарифната система на СТИ и че същата е променена.
Уточнява, че СТИ се издават от завода-производител с фабрично тарифиране и на пазара не
може да постъпи СТИ със записани показания в тарифа 1.8.3. Излага, че чисто теоретично,
когато има намеса в софтуера на СТИ, е възможно в същото да бъдат записани данни без
електроенергия да е преминавала през него. Заявява, че не може да се каже, че записът в
тарифа 1.8.3 е манипулиран; наличието на показания в регистъра може да се дължи както на
запис, така и на претарифиране, като експертът не може да установи на какво се дължи то в
конкретния случай.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. От
заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и
обективно, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия в размер на 70273 кВтч е преминало през процесното СТИ и съответно е
потребено. Уточнено е, че не може да се установи точно през кой период от време е
преминала отчетената в регистъра електроенергия, но това е станало след монтирането на
4
СТИ на процесния обект и преди датата на демонтажа му. Последното е обосновано с
констатираните нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 в КП за монтажа, от което
следва, че измервателният уред е монтиран на обекта нов, като производителят не допуска в
търговската мрежа електромери без да са преминали задължителната техническа и
метрологична проверка – т.е. не е възможно останалите регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 да са с
показания, различни от нулата. Посочено е, че производителят настройва монофазните
електромери, какъвто е процесният, да натрупват само в две тарифи на отчитане на
потреблението: нощна – Т1 в регистър 1.8.1 – за часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., и дневна –
Т2 в регистър 1.8.2 – в останалата част от денонощието. Излага се, че наличието на
показания в регистър 1.8.3 в конкретния случай не се дължи на техническа повреда, а на
неправомерно софтуерно въздействие и намеса в тарифната схема на електромера, насочена
към разпределяне на действително потребената енергия и върху невизуализирана тарифа. С
процесното устройство е осъществена комуникация през инфрачервения порт по протокол
IEC 62056-21 посредством произволен софтуер, който се е легитимирал пред вътрешния
софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ и е заявил да бъде включена
нормално неизползваната тарифа Т3, да натрупва потребената в процесния обект
електроенергия за определени времеви интревали от денонощието в невизуализирания
тарифен регистър 1.8.3. Съгласно заключението на вещите лица, електромер тип МЕ162 с
фабричен № 1114021262423471 е преминал първоначална метрологична проверка през 2012
г., като към датата на процесната проверка – 14.12.2017 г., е бил в метрологична годност и е
регистрирал преминалата през измервателната му система електроенергия с допустимата
точност. Сочи се, че в КП № 880/01.04.2019 г. на БИМ е документирано отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и че
пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на същия са налични и
неманипулирани.
Становището на експертите е, че количеството електроенергия в размер на 79261
кВтч (процесното количество от 70273 кВтч, установено в регистър 1.8.3 + редовно
отчетеното потребление за процесния период от 8988 кВтч) надвишава количеството
електроенергия, което би могло да бъде доставено в обекта на ищеца за период от една
година при допустима мощност от 12 кВ при 12-часово натоварване на
електроинсталацията.
В съдебно заседание вещото лице по компютърна техника и технологии заявява, че е
невъзможно промяната на параметризацията на СТИ да се дължи на токов удар, както и че
при такава промяна е невъзможно да се вкарат данни накуп в който и да е регистър на СТИ,
тъй като при проектирането на същото е зададена защита срещу такова вмешателство чрез
инфрачервения порт. Поддържа, че натрупаното в регистър 1.8.3 количество електроенергия
е преминало през измервателната система на електромера. Вещото лице по електрически
измервания потвърждава горното; сочи, че щом количеството електроенергия, натрупано в
невизуализирания регистър, се съдържа в сумарния регистър, това е доказателство, че
същото е преминало през измервателната система на СТИ.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
5
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (14.12.2017 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все
още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата -
съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като
правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 70273 кВтч,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от
абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1114021262423471 е установено именно с Констативен
протокол № 880/01.04.2019 г. – АУ – Е – 000029-74989/15.12.2017 г. на БИМ, Регионален
отдел – Варна, от метрологичната експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ
документ и съгласно който при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1
и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3 – 070273,7 кВтч.
Констативен протокол № 1104034/14.12.2017 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписите на двама
независими свидетели, единият от които член на домакинството на абоната, удостоверяват
релевантните за самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са
снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и
запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа; че
номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е съставен в
момента на демонтирането.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключението по изготвената пред въззивната инстанция комплексна
електротехническа и софтуерна експертиза. Вещите лица сочат, че процесното количество
ел. енергия реално е преминало през СТИ и съответно потребено от абоната. В подкрепа на
горното привеждат доводите, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания
6
регистър, се съдържа и в сумарния регистър, както и че по софтуерен път, през
инфрачервения порт, промяна в показанията за преминалата електроенергия в регистрите не
е възможно, тъй като при проектирането на СТИ е зададена защита срещу такова
вмешателство, а данните от КП на БИМ сочат, че процесният електромер не е отварян с цел
неправомерен достъп до вътрешността му.
Както КП на БИМ, така и изготвената пред настоящата инстанция комплексна
електротехническа и софтуерна експертиза установяват, че наличното количеството ел.
енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, тъй като към датата на проверката – 14.12.2017 г.,
процесното СТИ е било в метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на
същото не са констатирани грешки извън допустимите. В тази връзка, направеното с
исковата молба оспорване, че СТИ, монтирано на обекта на ищеца, е от одобрен тип,
притежаващо изискуемите по ЗИ удостоверителни знаци и пломби, преминало
първоначална метрологична проверка, се опровергава изцяло от констатациите на БИМ и от
заключенията на допуснатите и пред двете инстанции експертизи.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването
в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за
заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до
демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а вещите лица по
изготвената комплексна електротехническа и софтуерна експертиза са категорични, че
електромерът е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по регистър 1.8.3 и
натрупването на процесното количество ел. енергия по този регистър е станало след
монтажа. Сочат, че производителят не допуска в търговската мрежа електромери без да са
преминали задължителната техническа и метрологична проверка, съответно не е възможно
регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 да са с показания, различни от нулата. Вещото лице, изготвило
експертизата пред първа инстанция, също потвърждава в ОСЗ, че СТИ се издават от завода-
производител с фабрично тарифиране и на пазара не може да постъпи СТИ със записани
показания в тарифа 1.8.3. Извършването на първоначална метрологична проверка се
потвърждава и от КП на БИМ – Варна, където в графа „Допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването“ е
отразено: СЕ М12 1304.
В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество ел. енергия не
е натрупано преди периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г., посочен в Становището за
начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура №
**********/05.04.2019 г. Горният период е определен спрямо изискванията на чл. 50
ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При обосноватата
по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване отпада
(така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно
нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от
абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от
периода на потреблението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът СТ. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 11677,13 лева, начислена по фактура №
7
**********/05.04.2019 г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за обект с адрес на потребление: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ №
28, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а решението на
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски за
трите съдебни инстанции има ответното, сега въззивно дружество. Същото претендира,
съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие,
фактури и платежни нареждания за банкови преводи, сторени по делото разноски за всички
инстанции в размер на 9525,08 лева, от които 233,54 лева – държавна такса за въззивното
производство, 233,54 лева – държавна такса за касационното обжалване, 30,00 лева –
държавна такса за допускане до касационно обжалване, 180,00 лева - депозит за изготвяне
на съдебно-електротехническа експертиза пред първа инстанция, 400,00 лева – депозит за
изготвяне на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза пред настоящата
инстанция, и 8448,00 лева – адвокатски хонорари, всеки в размер на 2112,00 лева с вкл.
ДДС, за гр. д. № 5773/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. №№ 305/2020 г. и 1964/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, и гр. д. № 2513/2020 г. по описа на ВКС.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното в настоящото производство от процесуалния представител
на въззиваемия възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна
за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В
съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждения в размер на 880,31 лева без вкл. ДДС, съответно 1056,37 лева с вкл. ДДС, за
правна защита и съдействие пред настоящата инстанция. В производството по гр. д. №
5773/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. № 305/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, и гр.
д. № 2513/2020 г. по описа на ВКС от страната не е направено възражение за прекомерност.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5116 от 22.11.2019 г. по гр. д. № 5773/2019 г. по описа на ВРС,
XVIII състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул.
„Ивайло“ № 28, срещу ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 11677,13 лева, начислена по фактура № **********/05.04.2019 г., представляваща
8
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект с адрес на потребление: гр. Аксаково, ул. „Ивайло“ №
28, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, СТ. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Аксаково, ул. „Ивайло“ № 28, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, сумата в размер на 8469,45 лева (Осем хиляди четиристотин шестдесет
и девет лева и 45 ст.), представляваща сторени пред трите инстанции съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9