РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2759 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.232, ал.2, по чл.92 и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът Община
Иваново, представлявана от кмета Г. Ангелов Миланов, чрез процесуалния си
представител твърди, че е сключил с “Бритера” ООД гр. Русе Договор за отдаване под
наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ)
№Д-18/14.03.2014г., по силата на който му предоставил за временно и възмездно
ползване 37 недвижими имоти по Картата на възстановената собственост, находящи
се в землището на с. Червен, общ. Иваново, обл. Русе, ЕКАТТЕ 80843 и 9 имоти по
Картата на възстановената собственост, находящи се в землището на с. Нисово,
общ. Иваново, обл. Русе, ЕКАТТЕ 51768, подробно описани в исковата молба, с
обща площ 4458.645 дка. Договорът е сключен за срок от пет години и съгласно
чл.3 от него наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя годишна наемна
цена в размер на 6.17 лв/дка площ или обща годишна наемна цена 27509.84 лв.
Договорът е развален по силата на закона, считано от 08.05.2016г. За стопанската
2015/2016г. дължимият наем е в размер пропорционален на времето на действие на
договора - 12025.60 лв, за които е издадена фактура №**********/28.03.2016г. с
падеж 31.03.2016г. Наемателят не е изпълнил задължението си по чл.5, т.5.2 от
договора, поради което дължи неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден, както и законна лихва за периода на забавата. Твърди, че
многократно писмено е канил ответника да изпълни задълженията си по договора за
плащане на наемната цена за стопанската 2015/2016г., което той не е сторил.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумите 12025.60 лв неизплатена
наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор за отдаване под наем на
земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ)
№Д-18/14.03.2014г., заедно със законната лихва, считано от 29.03.2019г. до
окончателното изплащане, 13136.76 лв неустойка в размер на 0.1 % от дължимата
сума за всеки просрочен ден за периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г. и
3644.42 лв лихва върху дължимата главница за периода от 01.04.2016г. до
28.03.2019г. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът “Бритера” ООД гр. Русе,
представляван от управителя Йордан Г.Я., взема становище за неоснователност на
исковете. По подробно изложени съображения прави възражение, че ищецът не му е
дал нужното съдействие през стопанската 2015/2016г. да ползва наетите имоти,
поради което ищецът е в забава съгласно чл.95, предл.2 ЗЗД. Ползването на
имотите е било възпрепятствано от бездействието на ищеца и нежеланието му да
предприеме действия за премахване на административни забрани във връзка с
почистване на площите, поради което наемателят не е могъл да ползва наетите
имоти и затова не дължи наемна цена за стопанската 2015/2016 година. Възразява,
че определена значителна част от наетите имоти по предназначение не са били
“пасище, мера” и не са могли да се използват от него за целите, за които ги е
наел. Възразява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.63 ЗЗД, което
също обосновава извода, че е неизправна страна по наемния договор. Многократно
е уведомявал ищеца, че наемът ще бъде заплатен след отпадане на пречките за
ползването на имотите и ще може да ги използва за стопанската си дейност. По
вина на ищеца реално не е използвал наетите имоти, поради което не дължи
заплащане на наемна цена за исковия период. Извън изложените правни аргументи
за неоснователност на исковете, се позовава и на изтекла погасителна давност за
претендираните вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. приложено е гр. дело №276/2016г. на
Окръжен съд-Русе в два тома.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Установено е,
че страните по делото са сключили на 14.03.2014г.
писмен договор
за отдаване под наем на земеделски земи - пасища, мери от Общинския поземлен
фонд (ОПФ) №Д-16/14.03.2014г., вписан на 20.03.2014г. под №17, том 4 на СВ при
РРС (том I), съгласно който наемодателят-ищец е предоставил на
ответното дружество-наемател за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански
години, считано от 2013/2014 стопанска година, 37 недвижими
имоти по Картата на възстановената собственост, намиращи се в землището на с.
Червен, общ. Иваново, обл. Русе, ЕКАТТЕ 80843 и 9 имоти по Картата на възстановената
собственост, намиращи се в землището на с. Нисово, общ. Иваново, обл. Русе,
ЕКАТТЕ 51768, подробно индивидуализирани в договора, с обща площ 4458.645 дка, при годишен наем 6.17
лв/дка или общо в размер на 27509.84 лв за всяка стопанска година. Съгласно
чл.4 от договора, наемателят се е задължил да заплати наемната цена за първата
година на ползване към момента на сключване на договора. За следващите четири
години наемната цена е с падеж на 31.03.2015г. за 2014/2015 стопанска година, на
31.03.2016г. за стопанска година 2015/2016, на 31.03.2017г. за стопанска година
2016/2017 и на 31.03.2018г. за стопанска година 2017/2018 – чл.5.
Тъй като “Бритера” ООД не е заплатило на ищеца дължимия наем за 2014/2015 стопанска година, Община
Иваново е предявила иск с правно основание в чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането й спрямо ответното дружество за сумата 27509.84 лв
наемна цена за стопанската 2014/2015 година, заедно със законната лихва от 05.11.2015г.
до окончателното изплащане.
С решение №95/01.03.2017г. по гр. дело
№276/2016г. Русенският окръжен съд е признал за установено по отношение на “Бритера”
ООД съществуването на вземането на Община Иваново в размер на 27509.84 лв
неплатена наемна цена за стопанската 2014/2015 година, заедно със законната
лихва от 05.11.2015г. до окончателното плащане и е осъдил “Бритера” ООД да
заплати на Община Иваново 600 лв разноски за заповедното производство, както и
сумата 850.20 лв съдебни разноски за исковото производство. Със същото решение е
бил отхвърлен предявения от “Бритера” ООД срещу Община Иваново насрещен иск за
сумата 26000 лв, частично от 157770 лв обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение. В мотивите към първоначалния иск въз
основа съвкупна преценка на наличните доказателства съдът е приел, че ищецът е
изпълнил договорните си задължения по договора за наем на земеделски земи,
поради което е изправна страна и като такава има качеството на кредитор по
смисъла на чл.79 ЗЗД и за него е възникнало субективното право да претендира
заплащане на уговорената в договора наемна цена. Приел е, че след като
ответникът не е платил дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015 година,
той не е изпълнил своето задължение по договора, от което неизпълнение
възникват правните последици.
По жалба на “Бритера” ООД
състав на Великотърновския апелативен съд с решение №217/05.10.2017г. по в. гр.
дело №195/2017г. е потвърдил решение №95/01.03.2017г. по гр. дело №276/2016г.
на Русенския окръжен съд и е присъдил в полза на Община Иваново направените
разноски по производството. В мотивите към решението си въззивният съд е
посочил, че Община Иваново е изпълнила договорните си задължения да отдаде под
наем земеделски земи – пасища, мери от ОПФ, намиращи се в землищата на с.
Червен и с. Нисово, подробно индивидуализирани в договора от 14.03.2014г.,
които са с трайно ползване – пасища, мери към момента на сключването му. Направил
е извод, че предоставените на “Бритера” ООД земеделски земи са с установен
статут, поради което Община Иваново е изправна страна по договора и поради това
тя има право да получи плащане на уговорената наемна цена по реда на чл.79 ЗЗД.
С определение
№455/08.06.2018г. по г.д. №289/2018г. състав на ВКС, Трето гражданско
отделение, не е допуснал касационно обжалване на решение №217/05.10.2017г. по
в. гр. дело №195/2017г. на Апелативен съд Велико Търново. Следователно
постановеното решение №95/01.03.2017г. по гр. дело №276/2016г. на Русенския
окръжен съд е влязло в сила.
Предмет на настоящото
производство са осъдителни искове за заплащане на сумите 12025.60 лв
неизплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор за отдаване под
наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ)
№Д-18/14.03.2014г. с падеж 31.03.2016г., 13136.76 лв неустойка в размер на 0.1
% от дължимата сума за всеки просрочен ден за периода от 01.04.2016г. до
28.03.2019г. и 3644.42 лв лихва върху дължимата главница за периода от
01.04.2016г. до 28.03.2019г. на основание чл.6 от договора.
С отговора на исковата молба,
както и в съдебно заседание на 05.12.2019г. процесуалният представител на
ответното дружество е направил и поддържа възражение за погасителна давност,
която към датата на предявяване на иска – 29.03.2019г. е изтекла. Направеното
правопогасяващо възражение от ответника е основателно.
От данните по приложеното гр.
дело №276/2016г. на Окръжен съд Русе, том I, се установява, че с писмо изх. №94И-1532-1/08.03.2016г. Община Иваново е
уведомила “Бритера” ООД, че прекратява договор №Д-18/14.03.2014г. за наем на
пасища и мери от Общинския поземлен фонд, считано от момента на получаване на
уведомлението на основание §15, ал.3 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Уведомлението е
получено от ответника на 08.03.2016г. и договорът е развален на основание
чл.87, ал.2 ЗЗД чрез едностранното волеизявление на изправната страна, считано
от същата дата, каквото е и твърдението в исковата молба. С едностранното
волеизявление на ищеца обвързаността на страните по конкретния двустранен
договор се премахва, облигационната връзка между тях е прекъсната.
Съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД,
развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение.
Правна последица от
развалянето на договора е връщането на разменените престации – чл.55, ал.1 ЗЗД.
В случая обаче този принцип е неприложим, предвид обстоятелството, че
предметният договор е с периодично изпълнение (чл.5 от договора). Развалянето
при този договор действа ex
nunc – отсега
нататък, а не ex tunc – оттогава, от момента на сключването
на договора. Следователно правните последици от развалянето на конкретния
договор настъпват от 08.03.2016г. занапред. От тази дата към 29.03.2019г.
(датата на подаване на исковата молба) тригодишната давност по чл.111, б. “б” и
б.“в” ЗЗД за вземанията на ищеца за наем, за неустойка и за лихва е изтекла и
същите са погасени по давност.
При това положение
предявените осъдителни искове по чл.232, ал.2, по чл.92 и по чл.86 ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото
съдът не обсъжда останалите възражения на ответника в отговора на исковата
молба.
Ответникът не претендира
присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ
предявените от Община Иваново, област Русе, адрес с. Иваново, обл. Русе, ул. “Олимпийска”
№75, представлявана от кмета Г. Ангелов Миланов, БУЛСТАТ *********, срещу “Бритера”
ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Борисова” №8, ет.3,
представлявано от управителя Йордан Г.Я., ЕИК ********* за заплащане на сумите 12025.60
лв неизплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор за отдаване
под наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ)
№Д-18/14.03.2014г., 13136.76 лв неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума
за всеки просрочен ден за периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г. и 3644.42 лв
лихва върху дължимата главница за периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: