№ 12
гр. Варна, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500006 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната от ОС - Добрич препирня за подсъдност за
определяне на родово компетентния съд относно произнасяне по предявена от
Д. Т. В., ЕГН ********** молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.440, ал.1 ГПК срещу „Банка ДСК“ ЕАД и „Агрокомерс
Добрич“ АД /в ликвидация/ чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране
на изпълнението по изп.д. № 20097390400176, по която молба е образувано
ч.т.д. № 2/2022г. на ОС – Добрич.
За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази
следното:
С молба от 20.12.2021г. РС – Добрич е бил сезиран от Д. Т. В. с искане
да бъде допуснато обезпечение на бъдеща искова претенция, която ще
предяви срещу „Банка ДСК“ ЕАД и „Агрокомерс Добрич“ АД /в ликвидация/
чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. №
20097390400176. С определение № 1831/20.12.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 3978/2021г. сезираният съд е приел, че бъдещият иск е иск за собственост с
оглед разпоредбата на чл.390, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по
молбата е ОС – Добрич, поради което е прекратил производството по делото
и му е изпратил молбата по компетентност.
С определение № 1/04.01.2022г. по ч.т.д. № 2/2022г. ОС – Добрич е
приел, че нормата на чл.390, ал.4 ГПК се явява специална и дерогира
определената в чл.390, ал.2 ГПК компетентност, с оглед на което счита, че
родовокомпетентен по см. на чл.390, ал.1 вр. ал.4 ГПК е районният съд по
местоизпълнението, а не окръжният съд.
1
Изложените мотиви от ОС – Добрич не се споделят от настоящата
инстанция.
Видно от наведените в молбата по чл.390 ГПК твърдения е, че
молителят Д.В. претендира права на собственост върху недвижим имот, по
отношение на който е насочено принудително изпълнение на парично
задължение по образувано изп.д. № 20097390400176 на ЧСИ с рег. № 739 с
взискател „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник „Агрокомерс Добрич“ АД /в
ликвидация/, отрича правата на длъжника и съгласно заявения петитум /макар
и непрецизно формулиран/ сочат на бъдеща искова претенция с правно
основание чл.440, ал.1 ГПК /отричане правото на собственост на
дружеството-длъжник върху спорния имот/.
Разпоредбата на чл.390, ал.1 ГПК определя както родовата
компетентност, така и местната компетентност на съда по искането за
обезпечение на бъдещия иск – родовокомпетентен е съдът, който е
родовокомпетентен да разгледа бъдещия иск, а местнокомпетентен – съдът по
постоянния адрес на бъдещия ищец или местонахождението на имота, който
ще служи за обезпечение. В ал.2 на чл.390 ГПК е предвидено изключение от
общото правило на ал.1 както по отношение на родовата компетентност, така
и по отношение на местната в случаите, когато цената на бъдещия иск се
определя от данъчната оценка на недвижимия имот и който е предмет на
обезпечителната мярка. В тази хипотеза родовокомпетентен е окръжният съд,
независимо от цената на иска, а местната компетентност е обусловена от
местонахождението на имота, без възможност за избор от страна на молителя.
Разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК предвижда, че когато исканата
обезпечителна мярка е спиране на изпълнението компетентен да се произнесе
е родовокомпетентния съд по местоизпълнението. Тълкуването й във връзка с
нормите на ал.1 и ал.2 ГПК сочи на извод, че същата се явява специална само
по отношение на местната компетентност по ал.1 и ал.2, но не и по отношение
на специалната родовата компетентност на окръжния съд, визирана в ал.2 по
отношение на обезпечението на бъдещ иск, цената на който се определя от
данъчната оценка на имота.
Ето защо съдът намира, че след като цената на бъдещият иск по чл.440
ГПК се определя от размера на данъчната оценка съгласно чл. 69, ал.1, т.2 от
ГПК, то родовокомпетентният съд по искането за неговото обезпечаване е
окръжният съд, а с оглед исканата обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението, местнокомпетентен е родовокомпетентният съд по мястото на
принудителното изпълнение, какъвто се явява ОС – Добрич.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Окръжен съд – Добрич за компетентен да се произнесе по
предявената от Д. Т. В., ЕГН ********** молба за допускане на обезпечение
2
на бъдещ иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК срещу „Банка ДСК“ ЕАД и
„Агрокомерс Добрич“ АД /в ликвидация/ чрез налагане на обезпечителна
мярка – спиране на изпълнението по изп.д. № 20097390400176.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на РС – Добрич, за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3