Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Тетевен
22.10.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
- в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА ,
при секретаря :ВИОЛЕТА МОНОВА,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 513 по описа за 2019 година на Тетевенският районен
съд , и за да се произнесе, взе пред вид следното
Иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл, 288, ал. 12 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Производството
е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.
„Гр.Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изп. директори Б.М. и С.С.,чрез
юрисконсулт Й.Ш./пълномощно л.18/ против М.А.М. с ЕГН ********** *** ,с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 288, ал.1,т.2 б.а КЗ (отм.)– за присъждане на сумата от
731,88 лева – изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на ПТП,
настъпило на 06.12.2013г в с. Г с л.а. СК с ДК№*******, собственост на К. О.К.от
гр. Л , с участие на ответника ,който управлявал л.а „Ф.П.”с ДК№ *******
собственост на М.Г.С. , като се твърди ,че ответника е виновен, тъй като се е движил с
несъобразена скорост в с. Г ,ул. „И.В.”, като загубил контрол над автомобила и
удря паркиралия л.а с регистрация ДК№*******.,
без същият да има действаща застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и разноски .
Ищецът
твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) изплатил по щета
№ 110805/27.12.2013 г. за с л.а. СК с ДК№*******, собственост на К. О.К.от гр. Л.Поканили
ответника но същия не бил изплатил задължението си.
С оглед на изложеното, искането е да се
постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати на ищеца сумата
от 731,88лева,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд на собственика на увредения
автомобил обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане и сторените съдебно - деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника ,
същия не се явява и в съдебно заседание .
.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
От
представения по делото Протокол за ПТП № 1360894 от 06.12.2013 г. /л.5/ се
установява, че на 06.12.2013 г., в с. Г
около 20,35ч ,общ. Тетевен на ул.
„И В” ответника се движи с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и
се блъска в паркиралия автомобил , като по делото е изискана от РУ МВР Тетевен
и административно наказателната преписка
съдържаща АУАН №642/06.02.2013г и НП №642/27.12.2013г.
С писмо
с изх. №3643 /30.04.2014г РУ на МВР Тетевен е уведомило Гаранционния фонд ,че
срещу ответника М.А.М. е издадено НП №642/27.12.2013г по чл.20 ал.2
от ЗДвП и по чл.315 ал.1 от КЗ ,като и двете НП са връчени , с писмо с
изх. №4393/13.06.2014г. РУ на МВР Тетевен е уведомило Гаранционния фонд,какви
наказания са наложени на ответника с НП №642/27.12.2013г., а именно по чл.179
ал.2 ,пр.1,чл.175 ал.1 т.5,чл.174 ал.1,чл.183 ал.1 т.1 ,чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП .
Изготвена
е справка от дата 03.01.2014г. от база
данни на информационния център към Гаранционен фонд /л.9/, от която се
установява, че управляваното от ответника МПС с ДК № *******, няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ .
Установява се от приетата
като писмено доказателство – преписка по щета № 110805/27.12.2013 г., че същата
е образувана по уведомление от собственика на увредения автомобил. Видно от
доклада по щета 110805/27.12.2013 същата е на стойност 731,88 лв. и 13 лв.
разходи по ликвидация ,обща сумата е 744,88лв , като е приложено и заключението
на техническата експертиза . С платежно нареждане от 08.07.2014г ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по щета 110805/27.12.2013 г. на собственика на
увредения автомобил К. О.К.в размер на 731,88лв. На ответника е изпратена
регресна покана за сумата от 744,88 лв. , получена от него на дата
24.09.2014г./л.17/
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно – настъпилото ПТП по вина на ответника, който е
управлявал МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер и полза на увредения.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи
онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за
положителни факти, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, включително и възражението си за изтекла давност.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че на 06.12.2013г в
с. Г е настъпило ПТП с л.а. СК с ДК№*******, собственост на К. О.К.от гр. Л , с
участие на ответника ,който управлявал л.а „Ф.П.”с ДК№ ******* движейки се с
несъобразена скорост по ул. „И.В.”, като
загубил контрол над автомобила и удря паркиралия л.а с регистрация ДК№*******.Съставен Протокол за ПТП от
06.12.2013г. Установено е, че причината за настъпилото ПТП е допуснато
нарушение от страна на водача ответник .
Съгласно
чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Следователно е налице
противоправно поведение на ответника, доколкото последният, управлявайки
автомобила си с несъобразена скорост е изгубил контрол над МПС, нарушил е
правилата на движение и в резултат на това противоправно поведение е настъпило
процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че ПТП е настъпило именно в причинна
връзка с поведението на ответника, който е нарушил посочените правила за
поведение при управление на МПС и по този начин е причинил имуществени вреди
другиму. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, видно от
уведомителните писма от РУ на МВР Т до Гаранционен фонд, че на виновния водач М.А.М.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение и въз основа на
него Наказателно постановление №642/27.12.2013г., и влязло в сила на
25.03.2014г..
По делото е безспорно
установено, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която би покрила причинените от него вреди на
трети лица. Това обстоятелство се установява, както от Протокола за ПТП, така и
от приетата като писмено доказателство - Справка, изготвена от Гаранционен фонд
въз основа на данните от Информационния център към него. Съгласно чл. 292 КЗ
/отм./, процесната Справка, изготвена от Гаранционен фонд, до доказване на
противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната
дата на покритието, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Ето защо
съдът приема, че Справката от Гаранционен фонд, има формална и материална
доказателствена сила на официален документ, придаден от закона, по смисъла на
чл. 178, ал. 1 ГПК.
Освен фактът на ПТП и
противоправно поведение на ответника, от доказателствата по делото се
установяват и останалите признаци от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните
действия на ответника.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на причинно – следствена връзка между противоправните действия на
ответника и настъпилите вреди.
Следователно, съдът приема
за установено, че ответникът М. носи
отговорност на деликтно основание.
Безспорно се установява по
делото, че на собственика на увредения автомобил е било изплатено по банков път, обезщетение
за причинените му имуществени вреди, установени по надлежния ред в
производството по образуваната преписка по щета, след направени технически
експертизи. Причинените в резултат на процесното ПТП щети върху автомобила са
конкретизирани в заключителната техническа експертиза и доклад по щета №110805/27.12.2013г.,а
именно на увредения автомобил са нанесени щети
по :врата задна лява ;панел заден ляв ;ПВЦ облицовка задна броня;основа
на задна броня;греда напречна; ПВЦ на врата ;стоп заден ляв ;врата задна /л.13;14/.
По безспорен начин
по делото се установява – от представеното платежно нареждане
че Гаранционен фонд е извършил плащане по щета №110805/27.12.2013г
на дата 08.07.2014г в полза на К. Огнянов Красимиров. в по представената от
същия разплащателна сметка, като изплатеното обезщетение е в размер на 731,88 лева.
Предвид изложеното, съдът
приема, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението фондът да встъпва
в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна
връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на
ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по отношение на управлявания от него автомобил
и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Съдът намира, че
механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложения протокол, НП и АУАН . Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от
него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът
за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в
протокола/, както и видимите щети по автомобилите описани в протокола ,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал ПТП, както и
състоянието на процесния автомобил, който е бил на място. Материалната
доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да
бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в него.
Ищецът
е встъпил в правата на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил обезщетение
срещу прекия причинител на щетата. Това право е аналогично на регресното право
на суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия закон.
По
въпроса за погасителната давност въпреки ,че такова възражение не е правено в
процеса и същата не се прилага служебно , то съдът следва да отбележи ,че
спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на
ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения - решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о.,
решение №70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение №
144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. В посочените актове
е прието, че регресните искове на застрахователя по чл. 274 КЗ /отм./, се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от
момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица.
Ето защо и, предвид основанието на регресния иск на Гаранционен фонд, началният
момент, от който започва да тече петгодишния давностен срок, е датата на
плащане на обезщетението 08.07.2014г.. Плащането е моментът, в който за
Гаранционен фонд вземането става изискуемо, тъй като преди това за последния не
са настъпили вреди.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
Гаранционният фонд е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице
на 08.07.2014 г. Следователно петгодишния давност срок изтича на 08.07.2019г.
Депозираната
от Гаранционен фонд исковата молба е постъпила в деловодството на съда с
03.07.2019г.и е изпратена с куриер на дата 02.07.2019г./важи разписката на куриерската служба/ .
Ето
защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ
/отм./във вр. с чл.45 ЗЗД е основателен
и следва да се уважи изцяло. В съответствие с изискването на чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата 731, 88лв лева, следва да се присъди ведно със законна лихва от
завеждане на исковата молба
02.07.2019г./важи датата на която е изпратена с куриер в съда / до
окончателното й изплащане.Предвид факта ,че с иска се претендират разноски на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК , то следва да
бъде осъден ответника да заплати направените разноски за завеждане на иска от
50 лв., не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.М.
с ЕГН ********** *** , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изп. директори Б.М. и С.С. , на
основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, сумата от общо 731,88 лв. /седемстотин
и тридесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за
изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110805/27.12.2013 г. за л.а. СК с ДК №
*******, собственост на К. О.К.от гр. Л , причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 06.12.2013 г. в с. Г ,обл. Л , на ул. „И В” вследствие на виновно
поведение на ответника М.А.М., като водач на лек автомобил „Ф.П.”с ДК№ *******
собственост на М.Г.С. , като е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 50/петдесет/ лв. - деловодни
разноски в производството по гр.д. № 513/2019 г. по описа на Р.С.-Тетевен .
След влизане на решението в сила да се върне на РУ
МВР –Т оригинала на административно
наказателната преписка по която е издадено НП 642/27.12.2019г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Л
Районен съдия :