№ 125
гр. Кърджали, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200025 от 11.03.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на **** ЕООД гр.Кърджали, ***, с ЕИК ****, в качеството му на
работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят **** ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и наказателното постановление са
съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая дадените от
контролните органи предписания следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 г., като
на практика от следващия ден 08.01.2022 г. работодателят вече бил в нарушение. Затова
посочената дата в акта – 11.02.2022 г., и в атакуваното постановление – 10.01.2022 г., била
неправилно определена. Така било допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, като освен това, в АУАН и наказателното постановление били посочени две
различни дати. Визираната дата на нарушението не подкрепяла обвинителната теза, че
тогава е осъществено претендираното от органа административно нарушение. Съставеното
наказателно постановление с посочените недостатъци препятствало санкционираното лице
да узнае в какво нарушение се обвинява. На следващо място, жалбоподателят излага
съображения, че не е осъществил процесното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, тъй като
трудовото възнаграждение на работника С.М.С. било изплатено. При проверката същият
представил доказателства за това, като удостоверения за изплатени възнаграждения по
месеци, от които било видно, че на С.С. са платени дължимите й трудови възнаграждения,
като са й начислени и съответните осигуровки. Възнаграждението на работника било
1
изплащано чрез издаване на платежен фиш, но при прекратяване на трудовия договор, С.С.,
която имала достъп до бюрото за съхранение на документите, взела втория екземпляр на
фишовете. Затова моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като му
се присъдят и направените разноски по делото.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата по всички изложени в нея съображения. Моли за отмяна на
атакуваното постановление, като претендира и за разноски по делото. Жалбоподателят е
депозирал и допълнително писмено изложение, в което също изтъква доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че към момента на извършване
на проверката и издаване на предписанията към работодателя, трудовото правоотношение с
работника С.С. било прекратено. В такива случаи според съдебната практика се касаело за
имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели. Тези
спорове следвало да се разрешават по исков ред пред граждански съд. Като дала
предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово
правоотношение, ДИТ гр.Кърджали излязла извън рамките на своята компетентност, тъй
като този спор трябвало да се реши по исков ред. В подкрепа на това оплакване на
жалбоподателя била константната практика на ВАС.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установила
материалната и процесуална законосъобразност на проведената
административнонаказателна процедура. При извършената проверка се установило, че
жалбоподателят не е изпълнил дадените му с протокол предписания, липсвали доказателства
за изплащане на трудовите възнаграждения на работника. Надлежно било описано и
нарушението, съответно периодът, в който жалбоподателят бездействал. Моли съдът да
постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ. Процесуалният представител
е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.01.2022 г. свидетелите Е.Ю., Н.Н. и И.С. – инспектори в ДИТ гр.Кърджали,
извършили последваща проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на
жалбоподателя **** ЕООД гр.Кърджали. Документите били представени в ДИТ
гр.Кърджали от управителя на дружеството – К.А.Т.. Проверявано било изпълнението на
предписания, дадени с Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г. С предписание под т.2 от
протокола, дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, работодателят **** ЕООД бил
задължен да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец февруари
2
2021 г. в размер на 485.78 лв. на С.М.С., назначена с трудов договор № *** г., прекратен на
29.11.2021 г., съгласно чл.128, т.2 от КТ. Даденият краен срок за изпълнение на
предписанието бил 07.01.2022 г. Служителите на ДИТ гр.Кърджали установили, че
горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на
проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на даденото
предписание по т.2 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г. Това обстоятелство било
потвърдено от управителя на дружеството-жалбоподател в писмени обяснения от 10.01.2022
г. и 11.02.2022 г., както и от работника С.М.С. в декларация от 12.01.2022 г. В
представените пред контролните органи платежна ведомост за заплати на **** ЕООД за
месец февруари 2021 г. и извлечение (фиш) с начисления и удръжки на работника за същия
месец, не се съдържали данни за изплащане на дължимото трудово възнаграждение. По
повод така установеното нарушение, на 11.02.2022 г. срещу **** ЕООД гр.Кърджали бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът
бил съставен в ДИТ гр.Кърджали в присъствието на управителя на дружеството, който го
подписал и получил без възражение. На 11.03.2022 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил
на **** ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на свидетелите Е.Ю., Н.Н. и И.С.; Акт за установяване на административно нарушение от
11.02.2022 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена;
Протокол за извършена проверка с № ПР2139583/10.12.2021 г.; Протокол от 10.12.2021 г. за
съобщаване на основание чл.61, ал.1 вр. чл.18а, ал.7 от АПК; Протокол за извършена
проверка с № ПР2200550/11.02.2022 г.; Обяснение от 10.01.2022 г.; Обяснение от 11.02.2022
г.; Декларация от 12.01.2022 г.; Протокол за приемане на документи от 10.01.2022 г.; Трудов
договор № *** г.; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Платежна ведомост за месец февруари
2021 г.; Платежен фиш за месец февруари 2021 г.; Отчетна форма за месец февруари 2021 г.;
Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 10.01.2022 г., както и другите приети по делото писмени
доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема
свидетелските показания на Е.Ю., Н.Н. и И.С., тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената
проверка и установяват кога и по какъв начин са констатирали неизпълнението на
предписанието от страна на жалбоподателя да изплати трудовото възнаграждение за месец
февруари 2021 г. на работника С.М.С.. Разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел
Т.Т. не опровергава описаните в наказателното постановление обстоятелства. Той не е
възприел и не дава сведения за фактите относими към предмета на доказване, касаещ
изплащането на трудовото възнаграждение на С.С.. Свидетелят Т., който е счетоводител на
наказаното дружество, заявява, че няма отношение към изплащането на възнагражденията и
пред него такива не са плащани на работника. От управителя му било казано само, че
документите, като ведомости за заплати, фишове, документи издавани за получаване на
детски надбавки, ги нямало в помещението, в което ги съхранявал. Подобно твърдение е
3
нелогично, тъй като ако документите действително липсваха, то нямаше да бъдат
представени в деня на проверката.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на
**** ЕООД гр.Кърджали за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба
предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. В текста на чл.404, ал.1 от КТ е уредено
правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това
число и мярката по т.12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и след прекратяване на
трудовите правоотношения (каквато е настоящата хипотеза). В тази връзка следва да се
отбележи, че даденото от контролните органи предписание по т.2 от Протокол №
ПР2139583/10.12.2021 г. има характер именно на принудителна административна мярка, с
цел преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от него. След анализ на доказателствата по делото,
съдът стигна до извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно
нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. В случая на **** ЕООД гр.Кърджали е било дадено задължително
предписание да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец
февруари 2021 г. в размер на 485.78 лв. на С.М.С., назначена с трудов договор № *** г.,
прекратен на 29.11.2021 г. Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото
законодателство, а именно от чл.128, т.2 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от
жалбоподателя в определения срок до 07.01.2022 г., което обстоятелство е констатирано при
извършената проверка от контролните органи на 10.01.2022 г. Законосъобразно е
определено, че **** ЕООД в качеството на работодател е субект на нарушението. Както се
посочи, изпълнителното деяние по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган. Нарушението е с
особен субект – работодател или орган по назначаване (по аргумент от чл.404, ал.1, т.12 от
КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за
извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е. **** ЕООД
гр.Кърджали. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по реда на
4
чл.405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в
определения срок. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът
няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени
процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и
наказателното постановление. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че
датата на нарушението била неправилно определена, че в акта и наказателното
постановление били посочени две различни дати. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
нарушението. Описано е ясно, че процесното нарушение е констатирано при извършена на
10.01.2022 г. последваща проверка по повод изпълнение на дадени предписания. Твърди се,
че именно при тази проверка е установено неизпълнение на предписанието, обективирано в
т.2 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г., обвързано със срок за изпълнение до 07.01.2022
г. Отразена е също и констатацията, че към тази дата, а и към датата на проверката,
предписанието не е изпълнено. Това описание на нарушението напълно отговаря на
изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по
него. Не на последно място, правилно е посочено, че работодателят е бездействал от
10.12.2021 г. до 07.01.2022 г., тъй като точно в този период той е следвало да изпълни
даденото задължително предписание, но не го е сторил и така е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Не се установи да фигурират и две различни дати на нарушението
в акта и наказателното постановление. На следващо място, деянието се явява безспорно
установено, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доводът на
жалбоподателя, че изплатил възнагражденията на работника С.С., но при прекратяване на
договора същата взела втория екземпляр на фишовете, съдът намира за защитна теза, която
не намира опора в материалите по делото. Такова твърдение е изложено за пръв път едва в
подадената жалба срещу наказателното постановление, докато в деня на проверката
управителят на дружеството-жалбоподател е дал писмено обяснение, че заплатите са
5
изплатени, но липсвали подписи във ведомостите и фишовете за възнаграждения. По
никакъв начин не доказват изпълнение на предписанието и представените от страна на
жалбоподателя удостоверения за изплатени трудови възнаграждения на С.С., отнасящи се за
периоди от 2020 г. Несъстоятелно е и оплакването, че като дала предписание да се изплати
трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение, ДИТ
гр.Кърджали излязла извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор трябвало
да се реши по исков ред, в какъвто смисъл била константната практика на ВАС.
Жалбоподателят цитира решения на ВАС от 2012 г., без да държи сметка за приетата през
2017 г. норма на чл.404, ал.1, т.12 от КТ, която има за цел изрично да укаже на
работодателите, че задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с
прекратяване на трудовото правоотношение. Така и според разпоредбата на чл.399, ал.1 от
КТ, изменена също през 2017 г., цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на
труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на „Инспекция по
труда“ да дава предписания при нарушения на трудовото законодателство, какъвто е и
настоящият случай. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200025 от 11.03.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
6
основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на **** ЕООД гр.Кърджали, ***, с ЕИК ****,
в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА **** ЕООД гр.Кърджали, ***, с ЕИК ****, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7