№ 49807
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110148525 по описа за 2025 година
Ищцата Е. С. А., представлявана от адвокат А. Д., е предявила срещу ответника "....." ЕАД
обективно съединени искове за прогласяване на недействителност на Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 година, както и акцесорен иск за
връщане на недължимо платена сума.
Като главен иск е предявен иск за прогласяване на нищожност на целия Договор за
потребителски кредит на основание член 26, алинея 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с член 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и във връзка с член 11, алинея 1, точка 10 и точка 20 от ЗПК.
Ищцата твърди, че договорът е недействителен поради следните причини: Първо,
неправилно посочване на Годишния процент на разходите (ГПР) и липса на ясно и
точно формулиране на компонентите му, включително невключване на застрахователната
премия в изчисляването на ГПР, в нарушение на член 11, алинея 1, точка 10 от ЗПК. Твърди
се, че включването на застрахователната премия (1673.64 лева) към главницата, вместо към
общия разход по кредита, води до капитализирането и изкривяване на ГПР, което е
равносилно на липса на такъв. Второ, не е посочен лихвен процент на ден, в нарушение на
императивното изискване на член 11, алинея 1, точка 20 от ЗПК, което възпрепятства
потребителя да упражни надлежно правото си на отказ от договора. Макар член 20.3 от
договора да препраща към член 9.3 за изчисляване на лихвата за ден, липсва конкретното
цифрово изражение на този процент.
При условията на евентуалност са предявени два обективно кумулативно съединени иска:
Първият евентуален иск е с правно основание член 26, алинея 1, предложение трето във
връзка с член 26, алинея 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на член 9.1 от
договора, уреждаща възнаградителната лихва. Твърди се, че договореният Годишен лихвен
процент (ГЛП) в размер на 41.09% надхвърля повече от три пъти законната лихва (10% към
27.07.2021 година) и поради това противоречи на добрите нрави. Вторият евентуален иск е с
правно основание член 22 от ЗПК във връзка с член 10, алинея 1 от ЗПК за прогласяване на
недействителност на клаузите на член 7, точка 1 във връзка с член 7.2.3 от договора,
1
касаещи дължимата застрахователна премия, и свързаните с нея документи. Твърди се, че
тези клаузи са недействителни поради нарушение на изискването за размер на шрифта, не
по-малък от 12 пункта, в нарушение на член 10, алинея 1 от ЗПК, като представената
декларация за присъединяване към застрахователната програма е със шрифт видимо по-
малък от изискуемия.
Като акцесорен иск към главния иск за нищожност е предявен иск с правно основание член
55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
2140.75 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителния договор.
Ищцата твърди, че е заплатила общо 7140.75 лева, при чиста стойност на кредита от 5000
лева, което налага връщането на надплатената сума.
Ответникът "....." ЕАД, представляван от юрисконсулт Красимир Запрянов, оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни.
По отношение на главния иск за нищожност поради нарушение на член 11, алинея 1, точка
10 от ЗПК, Банката твърди, че изискването е спазено, като ГПР (48.58%) и общата дължима
сума (11711.90 лева) са посочени в договора. Счита, че законът не изисква в договора да се
посочва формулата за изчисляване на ГПР или конкретните компоненти, тъй като това е
предмет на регулация в закона (Приложение №1 към член 19, алинея 2 от ЗПК) и е
безполезна информация за потребителя. Банката поддържа, че застрахователната премия не
е разход по кредита, който задължително да се включва в ГПР, тъй като сключването на
застраховката не е било задължително условие за получаване на кредита, а е било по
желание на потребителя, съгласно член 19 от договора. Банката представя таблица,
изчислена с формулата XIRR, според която ГПР е правилно изчислен и възлиза на 48.58%.
По отношение на твърдяното нарушение на член 11, алинея 1, точка 20 от ЗПК, Банката
счита, че изискването е спазено, тъй като в договора са посочени: ГЛП от 41.09% (член 9.1),
условията за прилагането му (член 9.2) и начинът на изчисляване на лихвата за 1 ден като
1/360 част от ГЛП (член 9.3), което е достатъчно. Твърди се, че липсва неяснота, тъй като
лихвеният процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за лихвата поради
противоречие с добрите нрави, Банката счита твърденията за неоснователни. Излага се, че
след измененията в ЗПК от 2014 година, максималният размер на разходите по
потребителски кредити (ГПР) е ограничен до пет пъти размера на законната лихва, а
уговореният ГЛП от 41.09% и ГПР от 48.58% са в рамките на този законов максимум.
Позовава се на константна практика на ВКС, която приема този петкратен размер като
критерий за непротиворечие с добрите нрави.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на застрахователните клаузи поради
нарушение на изискването за шрифт, Банката твърди, че договорът е сключен с шрифт 12
пункта и тип Arial Narrow, а застрахователният договор е отделно правоотношение, за което
важат изискванията на Кодекса за застраховането (КЗ), а не на ЗПК. Допълнително се
твърди, че изискването за шрифт в член 10, алинея 1 от ЗПК е в противоречие с Директива
2
2008/48/ЕО и не следва да бъде прилагано от националния съд.
По отношение на акцесорния иск по член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД, Банката
счита, че при отхвърляне на главния иск за нищожност, акцесорният иск е неоснователен.
Предявените искове следва да се квалифицират, както следва:
1. Главен иск: Иск за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит
на основание член 26, алинея 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с член 22, член
11, алинея 1, точка 10 и член 11, алинея 1, точка 20 от ЗПК.
2. Първи евентуален иск: Иск за установяване на нищожност на отделна договорна
клауза (член 9.1 от договора) на основание член 26, алинея 1, предложение трето във
връзка с член 26, алинея 4 от ЗЗД (противоречие с добрите нрави).
3. Втори евентуален иск: Иск за установяване на недействителност на договорни клаузи
(член 7, точка 1 във връзка с член 7.2.3 от договора) и свързани документи на
основание член 22 от ЗПК във връзка с член 10, алинея 1 от ЗПК (нарушение на
изискването за шрифт).
4. Акцесорен иск: Осъдителен иск за връщане на дадено без основание
(несъществуващо основание поради нищожност) на основание член 55, алинея 1,
предложение първо от ЗЗД. Този иск е кумулативно съединен с главния иск за
нищожност на целия договор.
Съгласно общото правило на член 154, алинея 1 от ГПК, всяка страна следва да докаже
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
1. По главния иск за нищожност (член 22 във връзка с член 11, алинея 1, точка 10 и
точка 20 от ЗПК): Тежестта на доказване на фактите, водещи до недействителност,
лежи върху ищцата. Ищцата следва да докаже: наличие на договор с тяъердяните
калузи, описани в искова молба, което не се спори от страните, както и наличието на
твърдяните пороци, а в тежест на ответника е че договорът е валиден и е налице
индивидуална договореност на калузите.
2. По акцесорния иск за връщане на недължимо платено (член 55, алинея 1,
предложение първо от ЗЗД): Тежестта на доказване на общата платена сума (7140.75
лева), а в тежест на ответника е да докаже основание за получаване и задържане
на сумата.
Безспорни факти:
На 27.07.2021 година между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
**********.
Срокът на договора е 36 месеца, до 05.08.2024 година.
Размер на кредита (чиста стойност) е 5000 лева.
3
Общ размер на застрахователната премия е 1673.64 лева.
Общият размер на кредита (главницата по договора) е 6673.64 лева.
Договореният годишен лихвен процент (ГЛП) е 41.09%.
Договореният годишен процент на разходите (ГПР) е 48.58%.
Общата сума, дължима от потребителя по договора, е 11711.90 лева.
Ищцата е заплатила по договора обща сума в размер на 7140.75 лева.
Процесният договор е предсрочно погасен.
Към договора има сключена доброволна застраховка, като в член 19 от договора
изрично е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка.
Към датата на сключване на договора (27.07.2021 година) Основният лихвен процент
на БНБ е 0.00%, а законната лихва е 10%.
Спорни факти:
Дали посочването на ГПР в договора отговаря на изискванията за яснота и пълнота по
член 11, алинея 1, точка 10 от ЗПК (включително дали застрахователната премия е
следвало да бъде включена в ГПР като разход).
Дали в договора е посочен конкретен лихвен процент на ден, в съответствие с член 11,
алинея 1, точка 20 от ЗПК.
Дали клаузата за възнаградителна лихва (41.09%) противоречи на добрите нрави.
Дали клаузите относно застрахователната премия и свързаните документи нарушават
изискването за минимален размер на шрифта по член 10, алинея 1 от ЗПК.
Дали изискването за минимален размер на шрифта от 12 пункта в член 10, алинея 1 от
ЗПК е приложимо, предвид принципа на примат на правото на Европейския съюз.
Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) при включване и при невключване
на застрахователната премия като разход по кредита.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Приема предсатвените с ИМ и ОИМ документи, като доказателтва по делото.
Оставя без уважение искане за справки
Съдът намира за неоснователно искането на страните за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), като ненеобходима, кактои доколкото не се оспорва, че ищцата е
правила плащания, според ответника в отговроа на искова молба в размнер на общо
според Таблицата, предоставена от Банката,в размер на 8381.62 лева.
Оставя без уважение останалите доказателствени искания.
4
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2025г. от 10:10 ч.,
за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на член 140, алинея 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на член 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на
страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него,
подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5