Протокол по дело №2589/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2253
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502589
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2253
гр. Варна, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20213100502589 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Въззивникът Д. АТ. К., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Въззиваемият „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, редовно
призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се
от юрисконсулт А.Ц., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание, депозирал заключение по делото.
Въззивн.К.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Юриск. Ц.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3867 от 02.11.2021 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 296197/13.08.2021г. от Д. АТ. К.,
1
ЕГН ********** с адрес *************************** срещу решение №
262331/20.07.2021г., постановено по гр. дело № 20813/2019г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи
на „Райфайзенбанк (България)” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 5
сумата от 3057.12 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 04.07.2013 г. и Анекс № 1/11.01.2017 г. към него,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
– 08.02.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от
100.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.09.2018г. до 20.01.2019г., сумата от 4.06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж за периода от
15.09.2018 г. до 21.01.2019 г., сумата от 13.17 лева, представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
21.01.2019 г. до 07.02.2019г. и сумата от 90.38 лева, представляваща
изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. с чл. 1, буква „б“ от Анекс №
1/11.01.2017 г. към договор от 04.07.2013 г. за периода от 15.10.2016 г. до
10.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
514/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич, на основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за недопустимост, а по същество
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са
аргументи, че съдът е постановил решение извън предмета на делото,
доколкото в исковата молба ищецът се позовава на договор за кредит от
04.07.2013г., а в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че са били
налице два броя кредити, по който са отнасяни плащанията на
кредитополучателя. Позоваването на вещото лице на невъведено в процеса
правоотношение въззивникът намира за проява на пристрастие към ищцовата
страна, като съдът недопустимо е ползвал заключението на вещото лице като
средство за попълване на исковата молба. Това прави атакуваното решение
недопустимо.
В жалбата са наведени оплаквания за допуснати процесуални
нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата. Позовавайки
се на уточнението на вещото лице, че извършените от ответника плащания с в
2
по – голям размер, въззивникът поддържа твърдението си, че е изряден
длъжник, поради което банката не е имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В противоречие със съдебната практика не са били
обсъдени от вещото лице доказателствата за плащане по кредита преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. По тази причина е недоказан
точният размер на задължението по процесния договор за кредит.
На следващо място се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е изискал в оригинал ч. гр. дело №
896/2019г. на Районен съд – Добрич, в което се съдържат отговорите до
банката и контролния секретариат вх. № 89/02.02.2019г. и вх. №
8684/05.02.2019г., както доказателства, опровергаващи претендираното
просрочие от 15.07.2018г. до 03.01.2019г.
За спорен въззивникът счита и въпроса дали е спазен срокът за
предявяване на иска по чл. 415 от ГПК.
Въззивникът моли съда да се обезсили първоинстанционното решение и
да върне делото за ново разглеждане, в условие на евентуалност да го отмени
и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че правилно е
установено наличието на сключен договор за кредит. Липсват процесуални
нарушения и правилно е кредитирано заключението на вещото лице по
основната и допълнителната задача за установяване размера на вземанията и
наличието на 5 просрочени анюитетни вноски към 21.01.2019г. Въззиваемата
страна категорично набляга, че вещото лице при изготвяне на двете
експертизи е взело предвид доброволно направените плащания преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Констатацията на вещото лице за наличието на втори кредит, който се е
обслужвал от същата банкова сметка не води до излизане от предметния
обхват на иска, а точно обратното – изяснява и конкретизира обстоятелствата,
при които е бил обслужван кредита.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
3
Въззивн.К.: Нямам възражения по доклада на делото.
Юриск. Ц.: Нямам възражения по доклада на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становищата на страните по
изготвения доклад намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 3867 от 02.11.2021 г.
Въззивн.К.: Поддържам си жалбата.
Юриск. Ц.: Поддържаме отговора.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 24565 на 29.11.2021 г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ пристъпва към изслушване заключението по
допълнителната задача по съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.
Хр. Ст., със снета самоличност по делото пред първата инстанция, като го
предупреждава за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Същият обеща
да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам представеното заключение по експертизата.
На въпроси на въззивн.К.:
В.л.С.: Касае се за техническа грешка написаното: „Банка ДСК“.
Вярното, което трябва да се чете в заключението е „Райфайзенбанк
(България)” АД. Документите са получени от юрисконсулт А.Ц., която
представлява банката.
Цялото погасяване по кредита и изобщо цялото движение по процесния
кредит, който е погасяван конкретно с вноската от 26.09.2018г. - цялото
движение е представено за първата експертиза по заключението по делото на
Варненски районен съд гр.д.№ 20813/2019 г. Там е отразено цялото движение.
Начислените суми по падежни дати, извършените плащания, кое плащане
банката към кое задължение е отнесла. Вижда се, че с плащането, което се
твърдеше, че е от 16.03.2017г. не е отнасяно за плащане само на този
процесния кредит по гр.д.№ 20813/2019 г. Там се вижда кога какво е
4
погасявано и нямам какво да обясня повече.
Въззивн.К.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Юриск. Ц.: Нямам въпроси към вещото лице.
Въззивн.К.: Моля да не се приема експертизата. Основанията ми да не
се приеме са: първо писмото, с което е обявен кредита, което е съществен
момент за протичане въобще на заповедното производство и после за
принудителното събиране, но не отговарят на истината, че тези вноски по
погасителния план на кредита ми с договор от 04.07.2013 г. и анекс към него
са направени и просто са очевадно направени. Още една забележка имам към
експертизата, че вноската направена от 2325 лв. за кредит, който е от
19.09.2008 г. никъде не е отразяван нито в заповедното производство.
Юриск. Ц.: Да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представеното и днес изслушано
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е от
съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Р.
Хр. Ст. в размер на 100.00 лева, съобразно приложената справка-декларация
от вещото лице. (Изд. РКО от бюджета на съда).
Въззивн.К.: Няма да соча други искания. Не представям списък на
разноски.
Юриск. Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
Въззивн. К.: Нямам възражения по размера на юрисконсултското
възнаграждение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Въззивн.К.: Моля да уважите въззивната жалба така, както е
представена и подробно написана. Да не приемате експертизата, която не
отразява истинските факти и обстоятелства, които са описани във въззивната
жалба. Желая срок за писмени бележки.
Юриск. Ц.: Аз моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно, мотивирано и законосъобразно. В него е отразено реалната
фактическа обстановка и представените доказателства са били разглеждани
подробно, като те са съобразени при постановяването му. Основният
проблем, който въззивникът очевидно не е успял да разбере в хода на
производството е, че по разплащателната му сметка, по която е обслужвал
кредита е бил обслужван и друг кредит, поради което няма произнасяне извън
предмета на делото в първата инстанция, а просто всички плащания, които
той е представил като доказателства по делото са били отразени там и
съответно са коментирани в експертизите, защото по същата сметка, по която
вещото лице е работило вижда и тези плащания.
Предвид изложеното аз моля да потвърдите първоинстанционното
решение като отхвърлите въззивната жалба и да ни присъдите разноските,
съобразно представения списък.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в 5- дневен срок считано от
изготвяне на съдебния протокол да представи писмени бележки по делото, с
препис за въззиваемата страна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6