Р Е Ш
Е Н И
Е №…..
гр.
София, 04.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “Д” състав, ВО в публичното заседание на двадесет
и пети април през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
И.
ЧЛЕНОВЕ :
Наталия
Лаловска
Темислав Димитров
при участието на секретаря
Екатерина Тодорова, като взе предвид докладваното от съдия З. И. в. гр. д. № 14054 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20234370/25.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 65554/2018 г. по описа на СРС, 176 с -
в, са отхвърлени, предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск от „Б.Г.“ ООД, с ЕИК:********против „Б.-
52 - К.И С." СД, с ЕИК: ********и Б.И.К., с ЕГН: **********, искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от
5 024, 40 лв. - неустойка за неизпълнение по чл. 10 от сключения между страните
договор от 23.03.2017 г. за доставка на кафе „SPETEMA PREMIO
ESPRESSO BAR", за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 417/2018 г. на Самоковския районен съд. Ищецът е
осъден за заплащане на разноски.
Първоинстанционното
решението е обжалвано от ищеца „Б.г.” ООД с доводи за необоснованост и допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон. Според ищеца неправилно СРС е
приел, че неустоечната клауза по чл. 10 от договора от 23.03.2017 г. е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че е в трайни
договорни отношения с ответниците от 2005 г. и страните са договорили размер на
общото количество кафе, което ползвателят следва да закупи за целия срок на
договора, а именно 180 кг. кафе, което ищецът е държал при себе си на
разположение. Неоснователен е извода, че неустоечната клауза излиза извън
обезпечителните й функции и поставя кредитора в по-благоприятно положение от
това, в което би бил при реално изпълнение на договора, което ще доведе до
неоснователно обогатяване. Сочи, че общият смисъл на договора не е просто
продажба на кафе, а и безвъзмезно предоставяне на ответниците на техника на
стойност от 8 700 лв., която се обслужва за сметка на ищеца, който
извършвал сервизиране на техниката. Счита, че при съобразяване дали
договореният размер на неустойката противоречи на обезпечителния й характер,
следва да се имат предвид всички условия, при които тя е договорена. За
ответника „Б.-
52 - К.И С." СД съществува само задължение да купува кафе и да го предлага
в обекта си, пицария „Бонита“, в гр. Самоков, което е основаната му дейност. Сочи,
че уговорената в договора неустойка е предвидена, за да обезщети не само
пропуснатия от ищеца приход в размера на стойността на непоръчаната и
недоставена разлика в количеството кафе, а и пропуснатите полза от
експлоатацията на предоставените машини. Счита, че при формиране на изводите
си, СРС не е взел предвид инвестициите, които ищецът е направил във връзка с
договора за предоставяне и поддръжка на машини, поради което незаконосъобразно
е приел, че неустоечната клауза по чл. 10 от договора е недействителна. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а претенцията за присъждане на
неустойка - да бъде уважена в пълен размер. Претендира разноските, сторени в
производството.
Въззиваемите
ответници - „Б.-
52 - К.И С." СД и Б.И.К., чрез представителите си,
оспорват въззивната жалба по идентични съображения, изложени в два писмени отговора,
депозирани в срока по чл. 263 ГПК. Поддържат,
че решението е законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с
материалния закон. Споделят мотивите на СРС относно нищожността на неустоечната
клауза поради противоречие с добрите нрави - по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, понеже уговорената
в чл. 10 неустойка излиза извън обезщетителната и санкционната си функция и
води до неоснователно обогатяването на ищеца. Сочат, че въззивникът е бил в
неизпълнение на задълженията си по чл. 4, т. 11 и т. 17 от договора, като
системно не е доставял заявените от ползвателя количества кафе, както и
съпътстващи предлагането на кафе консумативи, като термо картонени чаши и др.,
за което са ангажирани доказателства пред СРС. Това поведение е препятствало
ответниците да осъществяват нормално търговската си дейност, която е поставена
в зависимост от добросъвестното изпълнение на задълженията на ищеца. Сочат, че
съгласно договора ползвателите са били длъжни да закупуват консумативни
продукти за предлаганото кафе само от „Б.г.” ООД. Поддържат, че ищецът е
предоставил безвъзмездно движими вещи на ответниците за срока на договора, но
не е ангажирал доказателства за стойността на тази техниката и на инвестициите
му, както и че тези вещи са негова собственост. Сочат, че е общоизвестен факт,
че всички големи доставчици на храни предоставят техника на клиентите си с
рекламна цел, която обслужва продажбите на съответните стоки. Считат, че е
логично сервизното обслужване да се поеме от доставчика на стоките, а той е бил
в неизпълнение и забава и на това свое задължение. Сочат, че за невръщане на
движимите вещи от ползвателите в договора е предвидена отделна неустойка по чл.
11 – двойната стойност на вещите. Неустойка е предвидена и за използването на
вещите в нарушение на условията па договора. Ищецът не е твърдял неизпълнение други
задължения извън това, за закупуване на определеното количество кафе, нито се е
позовавал на пропуснати полза от експлоатация на машините. Поддържат, че ищецът
не е доказал настъпили вреди от пропуснати ползи в определен размер във връзка
с експлоатацията на техниката, за което са уговорени отделни неустойки, извън
процесната. Позовават се на практика на ВКС и съдилищата, касаеща
недействителността на неустоечните клаузи до договорите на „Б.Г.“ ООД.
Законосъобразно СРС е приел, че в частта за неустойката по чл. 10 договорът не
е породил правно действие, поради противоречие на клаузата с добрите нрави по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и искът е изцяло неоснователен. Молят да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендират разноски.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само въз основа на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните пред СРС
доказателства, въззивният състав прави следните правни изводи :
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството
се развива след подадени в срока по чл. 414 ГПК възражения от двамата
ответници. При постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Настоящият състав намира, че делото е решено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доводите, относими към възраженията на страните във въззивното производство.
СРС
е сезиран и се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за установяване на задължения за неустойка от неизпълнение
на договор от 23.03.2017 г.
С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по
облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да възникне правото на страната
да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора
задължения, следва тази страна (в случая ищецът), да е изправна - да установи,
че е изпълнила своите насрещни задължения по договора, респективно - че
ответната страна е неизправна - не е изпълнила конкретни задължения, с които е
свързано възникване на правото на неустойка.
В
случая не е спорно и от доказателствата се установява, че на 23.03.2017 г. между
страните е сключен договор, съгласно който „Б.- 52 - К.И С." СД, в
качеството на ползвател, а Б.И.К., в качеството на солидарен съдлъжник на
ползвателя, са договорили, че ищецът „Б.г." ООД ще предостави безвъзмездно,
за временно ползване, движими вещи -2 броя кафемашина 2 групи, 2 броя
кафемелачка, за което да бъде подписан приемо-предавателен протокол.
В чл.
3 от договора е уговорено, че срокът му е 1 година, като в случай че до
изтичането му ползвателят не е изкупил минималното количество стоки по чл. 4,
т. 9 от него, определено за целия срок на договора, той продължава действието
си до изкупуването му. Страните, в чл. 4, т. 9 от договора са предвидили, че
ползвателят се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно,
еднократно или на части, следните минимални количества стоки от „Б.г." ООД
- кафе „SPETEMA PREMIO ESPRESSO BAR“ - 15
кг месечно или общо за целия срок на договора 180 кг.
В чл.
9, т. 3 е уговорено, че договорът може да бъде прекратен предсрочно едностранно
от страна на „Б.г." ООД без предизвестие, в случай че ползвателят не
изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения
падеж, на което и да е от задълженията си по настоящия договор и/или нарушава
условията, при които са му предоставени вещите.
В чл.
10 страните са постигнали съгласие, в случай на прекратяване на договора по
причина, за която ползвателят отговаря, включително посочените в чл. 9, т. 3 и
т. 4 от договора, че той дължи на „Б.Г." ЕООД неустойка за неизпълнение в
размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл.4,
т. 9 от контракта, изчислено за целия срок на договора. Неустойката е дължима в
7 - дневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т. 2 от договора.
Не е
спорно и според двустранно подписан приемо - предавателен протокол от
23.03.2017 г. към договора от 23.03.2017 г., на ответника „Б.- 52 - К.И С.“ СД
са предадени от ищцовото дружество кафемашини - 2 бр. (GRIMAC
и DOGE) и
кафемашини - 2 бр. (BRAIZLIA и ЕВ).
Установява
се също така, че с нотариална покана peг. № 13,
том 1 б, рег. № 4 от 2018 г. на нотариус В.К., с район на действие Районен съд
- София, получена от ответника „Б.- 52 - К.И С." СД, лично чрез управителя
и солидарен съдлъжник по процесния договор - Б.И.К. на 19.01.20218 г., „Б.г.
" ООД е упражнило правото по чл. 9, т. 3 от договора да го прекрати
едностранно, без предизвестие, считано от датата на получаване на поканата, по
причина, че длъжникът не е закупил минималното договорен месечно количество
кафе, което неизпълнение продължава повече от 7 - дни.
На нотариалната
покана е изпратен отговор от ответното дружество, според който договорът е прекратен
от негова страна още през месец май 2017 г., когато е преустановил работа
търговския обект - пицария „Бонита“, в който именно са се ползвали стоките,
предоставени от ищеца. След този период ищецът е доставял кафе на ответника в
друг търговски обект - „Дефектид бар“, в гр. Самоков.
В
случая исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД касаят възникване на вземане
за неустойка по чл. 10 от договора от 23.03.2017 г., дължима поради предсрочно
прекратяване на договора в резултат от неизпълнение на задължението за
закупуване на уговореното минимално количество кафе, поето с чл. 4, т. 9 от
договора.
Въззивният
състав се солидаризира с извода на СРС, че ищецът носи доказателствена тежест
да установи изпълнение на задълженията си по договора, наличието на валидна
клауза за неустойка по чл. 10 от договора, както и реализиране на основанията
за едностранно прекратяване на облигационното правоотношение. При установяване
на тези факти, ответникът следва да докаже, че е изправна страна по процесния
договор, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения по
договора.
От обсъдените писмени
доказателства, както и изслушаните и обсъдени от СРС свидетелски показания във връзка с
изпълнението на договора, може да се направи извод, че страните са били обвързани във
валидни договорни отношения по договор от 23.03.2017 г., по силата на който
ответниците се задължили да изкупуват ежемесечно от ищеца кафе „SPETEMA PREMIO ESPRESSO BAR“ в размер на 15 кг, а за целия
период на договора - 180 кг. (чл. 4, т. 9 от договора).
Не е спорно и се установява, че ответниците
не са изпълнили задължението си да закупуват минималното договорено месечно количество
кафе, доколкото тъй ответниците не оспорват, че търговският обект - пицария
„Бонита“, във връзка с който е сключен договора, е затворен и е преустановил
дейността си.
По тази причина, на основание чл. 9, т. 3
договорът е уговорено, че договорът може да бъде прекратен предсрочно
едностранно от страна на „Б.г.“ ООД бил прекратен едностранно от страна на
ищцовото дружество с нотариална покана, получена от ответниците на 19.01.2018
г.
Обоснован и съобразен с доказателствата е и извода
на СРС, че не се установява договорът да е прекратен по предвидения в закона
ред от ответниците в по - ранен период.
Предвид изложеното въззивният съд също
намира, че процесният договор е прекратен по реда на чл. 9, т. 3 от страна на
ищеца, поради неизпълнение на задължения на ответника.
Основният
спорен въпрос, поставен и пред въззивната инстанция, касае действителността на
клаузата на чл. 10 от договора, според която, в случай на
прекратяване на договора по причина, за която ползвателят отговаря, включително
посочените в чл. 9, т. 3 и т. 4 от договора, той дължи на „Б.Г." ЕООД
неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално
количество стоки по чл. 4, т. 9 от контракта, изчислено за целия срок на
договора. Неустойката е дължима в 7 - дневен срок от изтичане на срока по чл. 4,
т. 2 от договора.
Ответниците
са поддържали възражение за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД -
поради противоречие на клаузата с добрите нрави.
По
въпроса за действителността на посочената клауза, въззивният състав намира
следното :
Съгласно
мотивите в т. 3 от TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи за спазване на
добрите нрави при предявяване на иск за неустойка, тъй като те съставляват общи
принципи на правото. В същото ТР е посочено, че начинът на определяне на
неустойката, както и границите ѝ, не са уредени с императивни правни
норми, поради което договарянето ѝ без краен предел, както и евентуалната
ѝ прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност.
Неустойката
следва да се приеме за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и при
съблюдаване и на примерно изброените критерии : естеството на задълженията;
размерът им и неизпълнението, което се обезпечава с неустойката; дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека
и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. и т. н. При всяка конкретна преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнението на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В
конкретния случай, неустойката в чл. 10 от договора е уговорена при
прекратяване на договора по причина, за която ползвателят отговаря, включително
посочените в чл. 9, т. 3 и т. 4 от договора, като размерът и е стойността на
цялото неизкупено от ответниците количество стоки по чл. 4, т. 9, в случая ответниците са се задължили да изкупуват ежемесечно от
ищеца кафе „SPETEMA PREMIO
ESPRESSO BAR“ в размер на 15 кг
на месец или, за целия период на договора, 180 кг.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че неустоечната клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, понеже излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.
Като е
съобразил спецификата на конкретния договор, СРС основателно е направил извод,
че уговорена по чл. 10 неустойка в размер на стойността на цялото неизкупено
количество кафе до края на срока на договора, дължима при едностранно прекратяване
/разваляне/ на договора, поставя кредитора по - благоприятно положение от това,
при реалното изпълнение на договора.
Ищецът
не оспорва, че цялото останало неизкупено количество кафе е в негово държане. Основателно
СРС е приел, че неустойката по чл. 10 от договора позволява на кредитора да задържи неизкупеното
от ответниците количество кафе или да го реализира, чрез продажба на други
клиенти, като по този начин получи печалба от продажбата и едновременно получава
като неустойка втори път стойността на цялото нереализирано от ответниците
количество кафе, без да прави допълнителни разходи. По този начин процесната неустойка
ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца - кредитор за сметка на
длъжника, а не до обезщетяване на реалните вреди от неизпълнението. В този
случай ищецът по прекратения договор ще получи имуществена облага в по - голям
размер от този, който би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно
ще е освободен от своето задължение за изпълнение.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че формулирана по този начин клаузата на чл. 10 от
договора създава значително неравновесие в правата на страните, което би довило
до неоснователно обогатяване на кредитора, а не до реално обезщетяване на
вредите от неизпълнението. Поради това, клаузата следва да се приеме за недействителна
- поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. След
като тя не е породила действие, предявеният иск за заплащане на неустойка въз
основа на клаузата е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от СРС с атакуваното
решение.
Възраженията
на ищеца, направени в жалбата, че уговорената неустойка е предвидена, за да
обезщети не само пропуснатия от ищеца приход в размера на стойността на
непоръчаната и недоставена разлика в количеството кафе, а и пропуснатите ползи
от експлоатацията на предоставените на ответниците машини, се правят за първи
път във въззивното производство, поради което съдът намира, че са преклудирани
и не следва да се обсъждат.
Само
за пълнота и във връзка с доводите на ответниците следва да се отбележи, че във
връзка с връщането на предоставените за ползване машини по време на действието
на договора, при прекратяването му е предвидена друга неустойка в чл. 11 от
договора - в размер на двойната стойност на вещите, която не е предмет на
настоящото производство. Основателни за възраженията на ответниците, че в
настоящото производство ищецът не се е позовавал на неизпълнение на задължения
на ответниците във връзка с връщането или с експлоатацията на дадените за
ползване вещи, а единствено е поддържал доводи, че ответниците на са закупували
определеното в договора количество кафе, според договореността в чл. 4, т. 9 от
договора.
Тъй
като главният иск е неоснователен, такъв е и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото
крайните правни изводи на двете инстанции изцяло съвпадат, решението следва да
се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените разноски
в полза на ответниците за СРС.
По разноските:
При този изход
на спора, пред въззивната инстанция право на разноски имат отново ответниците.
В тяхна полза съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв.,
за което има доказателства, че е реално заплатено по делото.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 20234370/25.10.2020 г., постановено по гр. д. № 65554/2018 г. по описа на СРС,
176 с - в.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ООД, с ЕИК:********, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв. Л. да заплати на „Б.- 52 - К.И С."
СД, с ЕИК: ********и на Б.И.К., с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС в размер на по 600 лв. за всеки от
тях.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.