№ 171
гр. Русе , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500347 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД- гр.София,
ЕИК130460283 против решение №260334/15.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 3228/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за установяване на вземане в размер на 287.24 лв.- неустойка
за неизпълнение по издадена заповед за изпълнение, както и в частта за
разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост по подробно изложените в жалбата
съображения. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Претендира разноските за
производството.
Ответницата по жалбата ИВ. СТ. СТ. от гр.Русе чрез особения си
представител адв. Х.А. е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който
взема становище за неоснователност на жалбата. Счита решението в
обжалваната част за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против ИВ. СТ. СТ. иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Установено е, че на 05.10.2017 г. страните поделото са сключили договор
за мобилни услуги № ********* при ОУ, по силата на който на абоната е
предоставен мобилен номер **********. Абонатът е приел ОУ и се е
задължил да заплаща дължимите от него суми. С допълнително споразумение
от 01.10.2018 г. страните са изменили абонаментния план и на абоната е
предоставено мобилно устройство, за което е сключен договор за лизинг. В
раздел IV, т.3 от допълнителното споразумение страните са уговорили
неустойка, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по
вина на потребителя в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния
размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните
абонаменти, както и разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при предоставянето му.
За дължимите такси за ползваните услуги и дължими лизингови вноски
са издавани фактури, надлежно осчетоводени при жалбоподателя. Поради
неизпълнение на поетите с договора задължения за заплащане на ползваните
услуги и лизинговите вноски, договорът е предсрочно прекратен. След
прекратяването на договора е издадена и фактура №**********/15.04.2019 г.
на стойност 647, 06 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване и предсрочно
изискуеми лизингови вноски. Общият размер на задълженията по процесните
2
фактури възлиза на 950.32 лв., вкл. дължимите абонаменти такси, такси за
мобилни услуги, лизингови вноски, както и неустойка в размер на 287.24 лв.
До момента задълженията не са погасени.
В полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№950/2020 г. по описа на Русенския районен съд за сумата в размер на 950.32
лв.- неплатени задължения, произтичащи от договор за мобилни услуги,
допълнително споразумение и договор за лизинг, както и за разноските за
заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК като е указано на кредиторът да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението е връчено на 13.07.2020 г., а искът е предявен на
03.08.2020 г. Спазването на законоустановения срок за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на
предявеният иск и правилно същият е разгледан по същество.
Първоинстанционният съд е уважил иска за установяване на вземанията
на жалбоподателя за незаплатени такси за ползвани услуги и лизингови
вноски и е отхвърлил иска за установяване на вземането за неустойка по
съображения, че клаузата за неустойка е нищожна.
Решението в обжалваната част е неправилно като необосновано и
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват. Цитираната
правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто
съществен елемент е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен
обезпечителна и обезщетителна функция изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди
изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на
договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и неизпълнение
3
на задълженията от страна на длъжника.
В настоящият случай е налице договорна връзка между страните,
породена от сключен договор за мобилни услуги, изменен с допълнително
споразумение от 01.10.2018 г. В раздел IV, т.3 от допълнителното
споразумение страните са уговорили неустойка, в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока по вина на потребителя в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните абонаменти, както и разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му.
Налице е и неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на
абоната- за периодично заплащане на дължимите от него абонаментни такси
и услуги, както и дължими лизингови вноски за предоставеното му мобилно
устройство.
Неизпълнението е нов правно релевантен факт, настъпил в договорното
правоотношение, който е породил нови правни последици.
За кредиторът е възникнало субективното право да претендира
уговорената в договора неустойка за неизпълнение.
Длъжникът е оспорил дължимостта на неустойката като е въвел
възражение за нейната нищожност.
Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че
договорната клауза за неустойка е нищожна като неравноправна по смисъла
на чл.143, .т.6 от ЗЗП. Посочената от районният съд константна съдебна
практика, с която е обосновал нищожността на клаузата за неустойка е
неприложима в настоящия случай.
Страните по делото са сключили допълнително споразумение към
договора за предоставяне на мобилни услуги, с което са изменили както
абонаментния план, така и клаузата за неустойка и са ограничили същата до
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
Така договорената клауза за неустойка не се явява неравноправна, тъй
4
като кредиторът следва бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл.
88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда при предсрочно прекратяване на
договора е нереализираната печалба от доставчика на услугата, защото за
целия срок на действие на договора, той би реализирал печалба от месечните
такси, което ще надхвърли трикратния им размер.
Санкцията за неизпълнение на договорните задължения на неизправната
страна, обусловило прекратяването на договора преди изтичане на срока му,
не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна
клауза. Претендираният трикратният размер на таксите, както и разликата
между стандартната и преференциална цена на предоставеното мобилно
устройство кореспондира със санкционния и обезщетителен характер на
неустойката по смисъла на чл.92 от ЗЗД и не е израз на несъответствие с
присъщите й функции.
Абонатът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на
дължимите месечни суми, което неизпълнение е породило правото на
кредитора да ангажира неговата обезщетителна отговорност, поради което
длъжникът дължи заплащането на уговорената с договора неустойка за
неизпълнение. Размерът на претендираната неустойка е в съответствие с
новите правила за изчисление на дължимите от абонатите неустойки при
предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети от
„Теленор“ в постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018г., а
именно – максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Претендираната от заявителя неустойка не надвишава трикратния размер
на дължимата месечна абонаментна такса, поради което същият има право да
я получи.
Установено е по делото, че при сключването на допълнителното
споразумение на абоната е предоставено мобилно устройство с договор за
лизинг при преференциална цена. Уговорения компонент от дължимата
неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради виновното
неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, съставляваща
разликата между стандартната и преференциалната цена, не противоречи на
5
добрите нрави, тъй като не води до неоснователно обогатяване на
жалбоподателя, а обезщетява реално претърпените от него вреди.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че решението в обжалваната
част е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови
ново, с което искът за установяване на вземането за неустойка се уважи
изцяло.
Жалбоподателят има право на направените от него разноски в пълен
размер както за заповедното, така и за първоинстанионното производство,
които следва да му се присъдят.
Разноските за въззивното производство са в тежест на ответницата по
жалбата. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 25 лв.- платена държавна такса.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260334/15.04.2021 г., постановено по гр.д. №
3228/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за установяване на вземане в размер на 287.24 лв.- дължима
неустойка за неизпълнение по издадена заповед за изпълнение и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИВ. СТ. СТ., ЕГН
********** от гр.Русе, че съществува вземането на „Теленор България“ ЕАД-
гр.София и за сумата в размер на 287.24 лв.- дължима неустойка за
неизпълнение по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 950/2020 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на
6
„Теленор България“ ЕАД- гр.София и сумата в размер на 116.37 лв.- разноски
за заповедното производство, сумата в размер на 149.62 лв.- разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 25 лв.-
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7