№ 8695
гр. Соф., 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хи.ди двадесет и четвърта година в следн.
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секрета. К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110161799 по
описа за 2023 година
М. И. Г. е пре.вила срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сумата 2558,79 лева – главница за доставена и
незаплатена топлинна енерг., 2216,31 лева – законна лихва, 1164,08 лева – мораторна лихва
за периода 31.10.2004 г. – 08.08.2011 г. и 332,54 лева – съдебни разноски, за които е издаден
по изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по ч. гр. д. № 12072/2011 г. на СРС, 89 състав, въз
основа на който е образувано изд. д. № 20118440404342 на ЧСИ С..
Ищцата сочи, че е наследник на И. М.Г. и М.З. Г., като срещу н. било образувано изп.
д. № 20118440404342 на ЧСИ С.. Твърди, че посочените вземан. са погасени по давност и
не подлежат на принудително изпълнение. Излага, че последните изп. действ. били
извършени на 25.03.2014 г., след което в периода 25.03.2014 г. – 25.03.2016 г. не били
извършвани такива, поради което изп. дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Ответникът в подаден отговор намира пре.вен. иск за неоснователен, като излага, че по
изп. дело са извършвани изп. действ.. Счита, че приложима в случ. е 5-годишна давност, к.то
е била прекъсната, с оглед на което не е налице прекратителното основание в чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Излага и че в хода на производството са постъпвали плащан., които също
прекъсват давностн. срок. Излага съображен. за спиране на давностните срокове ex lege,
докато е текла процедурата по издирване на наследниците. Сочи, че давността е била
прекъсвана многократно, поради което и вземан.та на дружеството могат да бъдат предмет
на принудително изпълнение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискате.т не е поискал извършването на изпълнителни действ. в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителн.т процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискате.т не е поискал
извършването на изпълнителни действ. в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекра.ва по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебн.т изпълнител ще постанови акт за прекра.ване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на к.то е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишн. срок
преди датата на прекра.ване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действ., които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъеди.ването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащан. от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действ. и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото съст.ние на длъжника,
извършването на справки, наба.нето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
опреде.не на непогасен. остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на в.злото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът .ма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
пре..ване на иск и др. действ. по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действ. за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първ.
случай давността се прекъсва с пре..ването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не
може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исков.т процес е ви.щ, в който
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителн. процес
обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна
кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по в.ко време да поиска от
съдебн. изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на
конкретни изпълнителни действ. по вече предприет. способ, в които случаи и по изложените
по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в”
ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителн.
процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че .ма
2
основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действ. давността не
тече поради ви.щността на изпълнителн. процес, поради което е приел и че Постановление
на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителн.т процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретн. случай предмет на принудителното изпълнение са вземан.та, обективирани
в изпълнителен лист от 17.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 12072/2011 г. на СРС, с който И.
М.Г. и М.З. Г. са осъдени да запла.т разделно (И. М.Г. – ¼ и М.З. Г. – ¾) на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 2558,79 лева – главница за потребена топлинна енерг. със законната мораторна
лихва от 1164,08 лева за забава от 31.10.2004 г. до 08.08.2011 г.
Въз основа на него на 29.12.2011 г. е образувано изп. д. № 20118440404342 на ЧСИ С..
С молбата за образуване на делото от 29.12.2011 г. взискате.т е възложил всички действ. по
чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане от 06.01.2012 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И. М.Г.. На 25.03.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на И.
М.Г.. За периода 04.04.2014 г. – 07.01.2016 г., на 08.12.2016 г., за периода 07.03.2017 г. -
12.03.2018 г. са извършвани плащан. от удръжките от трудовото възнаграждение на М.З. Г..
С молби от 27.01.2017 г., 04.12.2019 г. и 03.11.2021 г. взискате.т е поискал налагане на запор
върху банкови сметки и трудовите възнагражден. на длъжниците.
С оглед ра.снен.та, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20118440404342 на ЧСИ С. давността относно вземането не е
текла за периода 29.12.2011 г. - 26.06.2015 г. и същата е продължила да тече на 26.06.2015 г.
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащан.та, които са свързани с изпълнение на повта.щи се задължен. за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащан.та са изначално определени или опреде.еми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащан.та да са еднакви по размер. Вземан.та за доставена топлинна енерг. отгова.т
на посочените белези, поради което приложимата за .х погасителна давност е кратката 3-
годишна.
Не се устано.ва от следващото изпълнително действие, извършено на 08.12.2016 г., до
в.ко следващо изпълнително действие или искане за такова, да са изтичали повече от 2
години, за да настъпи перемпц. на изп. дело по силата на закона, като редовно са
предприемани изпълнителн. действ. от естество да прекъснат погасителната давност. Така
към наст.щ. момент не са изтекли повече от 3 години, поради което съдът намира, че
давността за вземан.та, предмет на изпълнителен лист от 17.11.2011 г., не е изтекла, нито
пък е настъпила перемпц. на образуваните изпълнителни дела.
Следователно вземан.та, предмет на издаден. на 17.11.2011 г. изпълнителен лист, не
3
са се погасили по давност, поради което и пре.вен. отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК опреде. в
размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪР. пре.вен. от М. И. Г., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
недължимостта на сумата 2558,79 лева – главница за доставена и незаплатена топлинна
енерг., 2216,31 лева – законна лихва, 1164,08 лева – мораторна лихва за периода 31.10.2004
г. – 08.08.2011 г. и 332,54 лева – съдебни разноски, за които е издаден по изпълнителен лист
от 17.11.2011 г. по ч. гр. д. № 12072/2011 г. на СРС, 89 състав, въз основа на който е
образувано изд. д. № 20118440404342 на ЧСИ С..
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съд. при Софийски районен съд: _______________________
4