Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68 09.05.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 17 април Година 2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР Р.Р.
ПРОКУРОР ВАНЯ МЕРАНЗОВА
като разгледа докладваното от
съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1024 по
описа за 2019 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 32 от 01.11.2018 г., постановена по НОХД №
25/2018 г. по описа на Районен съд – Раднево подсъдимата С.В.Ц., ЕГН **********
e призната за невиновна в това,
че за времето от 10.06.2013 г. до 04.12.2014
г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. д. № 364/2013
г. на РС - Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 200 лв. свой
низходящ - М.З.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на 18 месечни вноски - на стойност 3600 лв. и е оправдана по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата Ц. е призната за виновна в това, че за
времето от 16.02.2016 г. до 10.07.2016 г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево,
след като е осъдена по гр. д. № 364/2013 г. на РС - Раднево, да издържа с
месечна издръжка в размер на 150 лв. свой низходящ - А.З.К., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 4 месечни вноски и 24 дни
на стойност 720 лв. и на основание чл. 183, ал.
1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ – мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода на
основание чл.42а, ал.2, във вр. ал.1 от НК: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично,
като е призната за невиновна по
обвинението за това, че за времето от 10.06.2013 г. до 15.02.2016 г. в с.
Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. дело № 364/2013 г.
на РС - Раднево да издържа с месечна издръжка в размер на 150 лв. своя низходящ
А.З.К., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 32 месечни вноски
в размер на 4 830 лв. и я оправдава по обвинението в тази част.
С присъдата подсъдимата Ц. е осъдена да заплати по
сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените от досъдебното производство разноски
в размер на 144,75 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
Раднево сума в размер на 30 лв., представляващи направените по делото разноски.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата С.В.Ц.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъда. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна,
алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от защитника на подсъдимата К.Д.Ц.. Подсъдимата
е редовно призована, но не се явява пред въззивния съд.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимата С. К. и свидетеля З.К. били съпрузи,
сключили граждански брак на 06.09.1995 г. От брака си имали родени две деца - М.З.К.,
родена на *** г. и А.З.К., роден на ***
г.. Поради влошени отношения между съпрузите към края на 2012 г. е настъпила
фактическата им раздяла, а впоследствие с Решение № 34 от 27.03.2014 г. по ГД №
364/2013 г. на РС - Раднево брака между двамата бил прекратен по вина на
съпругата - подсъдимата С.В. К., като съдът предоставил упражняването на
родителските права над родените от брака деца на бащата З. К.. Със същото решение
подсъдимата е осъдена да заплаща на детето си М.З.К. ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв., а за детето си А.З.К., чрез неговия баща и законен
представител З.К., ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от
10.06.2013 г. до настъпване на обстоятелства или законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката. Видно от въззивно Решение № 168 от 17.04.2015
г. постановено по ВГД № 1136/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора е, че
производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимата С.В.
К.. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното съдебно
решение в частта за присъдените издръжки на двете деца. С определение № 173 от
16.02.2016 г. на ВКС по ГД № 5856/2015 г. на ГО, ІV г.о., в производство по чл.
288 от ГПК не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 168 от
17.04.2015 г. на ОС - Стара Загора по ВГД № 1136/2015 г., т.е. на дата
16.02.2016 г. е влязло в сила съдебното решение по отношение на присъдените
издръжки за двете деца.
Въз основа на издаден изпълнителен лист по ГД №
364/2013 г. на РС - Раднево е било образувано изпълнително дело № 737/2016 г.
по описа на ЧСИ Гергана Илчева и по което изпълнително дело е издадено запорно
съобщение изх. № 18087/03.05.2016 г. до „ЦКБ“ АД за запор на всички вземания на
подсъдимата в банката, като принудително е събрана единствено сумата в размер
на 150 лева на 30.05.2016 г., която е приведена по банковата сметка на
взискателя – З.К..
Безспорно установено по делото е, че подсъдимата не е
заплащала на двете си деца присъдената с посочените по-горе решения издръжка.
Единствената принудително събрана сума е тази в размер на 150 лева.
В хода на настоящото наказателно производство, на
25.06.2017 г., подсъдимата С.В. К. е сключила граждански брак с лицето К.Д.Ц.,
като е приела фамилията на съпруга си и занапред се именува като С.В.Ц..
Първоинстанционният съд правилно и обосновано е
възприел изложената фактическа обстановка по делото, като при събирането и
проверката на доказателствата не е допуснал процесуални нарушения, а още
по-малко съществени такива. Подложил е на внимателен и задълбочен анализ
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, като по отношение на
гласните доказателства е изложил съображения въз основа на кои свидетелски
показания приема за установени фактите, като по отношение на част от
разпитаните по делото свидетели – а именно Е.Б. и Л.Б., правилно е приел, че не
установяват съставомерни факти и обстоятелства и показанията им не допринасят
за изясняване на обстоятелствата по случая.
Възражението на защитника на подсъдимата – К.Ц., че
деянието е несъставомерно, тъй като в края на 2012 г. между подсъдимата С.В. К.
и съпруга й З.М.К. във връзка с продажба на техен съсобствен недвижим имот /СИО/
– апартамент, находящ се в гр. С., е била постигната уговорка нейната финансова
част да бъде оставена в полза на бъдещата издръжка, правилно е било възприето
от първоинстанционния съд за несъстоятелно. От една страна към онзи момент
между подсъдимата и бащата на децата не е било образувано съдебно производство
за развод, за упражняване на родителските права и за издръжката на родените от
брака деца – производството е било образувано през 2013 г. пред Районен съд –
Раднево. От друга страна – установено по делото е, че подсъдимата е обжалвала
първоинстанционното и въззивното съдебно решение в частта на възложената й
издръжка, което несъмнено сочи, че между страните по гражданското дело не е
имало съгласие относно задължението за издръжка и нейния размер.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата възрази
срещу съставомерността на извършеното от нея деяние по неплащане на
задължението за издръжка на двете й деца, като заяви, че по изпълнителното
дело, образувано срещу С. К. /сега Ц./ същата е посочила недвижим имот, от
който да се удовлетвори взискателя по изпълнителното дело. В тази връзка в хода
на въззивното съдебно следствие представи и се прие като писмено доказателство
по делото Решение № 34/30.01.2019 г., постановено по ВГД № 23/2019 г. на
Окръжен съд – Смолян. Видно от това решение, Окръжен съд – Смолян е отменил
като незаконосъобразен Протокол за разпределение на суми от 03.12.2018 г. по
и.д. № 364/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с район на действие ОС –
Смолян и му е указал да вземе предвид второто удостоверение, издадено от ЧСИ
Гергана Илчева с район на действие ОС – Стара Загора, в което е посочен
актуалния размер на задълженията по и.д. № 737/2016 г.. От това решение не се
установява да е извършено разпределение на сума, чрез която да са удовлетворени
вземанията за издръжка на децата М. и А.К., но дори това да беше така, то това
не се отразява върху съставомерността на деянието, извършено от подсъдимата Ц..
Деянието се състои в това, че след като е осъдена с решение да заплаща издръжка
за детето си А. в размер на 150 лева, влязло в сила на 16.02.2016 г., след тази
дата доброволно и съзнателно не е изпълнила това свое задължение повече от два
месеца, а именно – четири месеца и двадесет и четири дни в размер на сумата от
720 лева, което осъществява състава на престъпление чл.183, ал.1 от НК.
Събирането по принудителен ред на сумите дължими за издръжката на дете не прави
неплащането й в продължение на повече от два месеца несъставомерно. За да
е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от задълженото лице.
С оглед на гореизложеното, постановената от
първоинстанционния съд присъда, с която подсъдимата С.Ц. е призната за виновна
в това, че за времето от 16.02.2016 г. до
10.07.2016 г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. д.
№ 364/2013 г. на РС - Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 150
лв. свой низходящ - А.З.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на 4 месечни вноски и 24 дни на стойност 720 лв. и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на „Пробация“ с пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца“ и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично е правилна и законосъобразна.
Срещу оправдателната част на
присъдата не е подаден протест и същата не е предмет на въззивния контрол.
Предвид гореизложените съображения,
след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като
при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32 от 01.11.2018 г., постановена по НОХД № 25/2018
г. по описа на Районен съд – Раднево.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.