Решение по дело №295/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 121
Дата: 8 декември 2010 г. (в сила от 3 януари 2011 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20103220100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2010 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 08. 12. 2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на шести декември две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00295 по описа за 2010г и  за да се произнесе взе предвид следното:

          

     Производството е по чл.49,ал.1 СК.С исковата си молба ищцата С.Л.Б. твърди,че бракът й с ответника  Б.С.Б. е дълбоко и непоправимо разстроен и желае същия да бъде прекратен с развод без съдът да се произнася по въпроса за вината.Като причина за разстройството на брака ищцата посочва несходство в характерите на двамата и настъпилите между тях многобройни конфликти, довели до пълно отчуждение, поради което след 7-8 месеца брачно съжителство двамата се разделили и вече 16 години живеят във фактическа раздяла.

    В исковата молба се твърди,че по време на краткото си съжителствуване съпрузите не са придобили семейно жилище,нямат родени деца,като се предявява искане след развода жената да носи предбрачното си фамилно име-П.Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за платена д.такса и адв.хонорар.

    От особения представител на ответника не е постъпил отговор на исковата молба и в съдебно заседание особеният представител заявява становище, че бракът следва да бъде прекратен с развод.

    Искът е по чл. 49, ал.1 СК.

    От събраните по делото доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка по делото:

      Страните са сключили граждански брак на 20. 11. 1993 год.  пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община Г. Т. От брака си нямат родени деца,нямат придобито и семейно жилище.

    От показанията на св. Л и св. Ч се установява, че страните са живели след сключването на брака си само за период от около 7-8 месеца, след което ищцата е заживяла в дома на родителите си. През периода на съвместното им брачно съжителство ответникът многократно прекалявал с консумацията на алкохол, като в пияно състояние вдигал скандали и посягал да удря съпругата си. От раздялата им досега страните не са търсили контакти помежду си и не са правили опити за сдобряване.

   Видно от горното бракът между страните след 16 години фактическа раздяла се явява дълбоко и непоправимо разстроен. Същият към момента съществува само формално и неговото запазване не е в интерес на страните и на обществото, поради което следва да бъде прекратен с развод.

   След развода жената следва да носи предбрачното си фамилно име- П.

    На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски в размер на 25 лв за платена държавна такса и в размер на 500 лв за платен адвокатски хонорар.

    Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса в размер на 15 лева по сметка на съда, а така също и да заплати по сметка на съда и сумата от 500 лв, за разноски на особения му представител по делото- адв. Б.Н.С..

         С оглед изложеното, на основание чл. 49, ал.1 СК съдът

 

 

 

 

                                             Р         Е        Ш        И   :   

 

 

              ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  сключения на 20. 11. 1993 год.  граждански брак пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община гр. Г. Т.  между С.Л.Б. ЕГН ********** и Б.С.Б. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, представляван по делото от особен представител адв. Б.С. ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

            

             Постановява след развода жената да носи предбрачното си фамилно име- П.

             ОСЪЖДА Б.С.Б. да заплати на С. Л. Б. сумата от 525 лева представляваща сторените от нея съдебно-деловодни разноски.

             ОСЪЖДА Б.С.Б.   да заплати по сметка на районен съд Г. Т. окончателна държавна такса в размер на 15 лева, а така също да заплати по същата сметка и сумата от 500 лв за разноски за особения му представител по делото.

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :