Решение по адм. дело №1412/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Б. Т. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 215/21/31.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 1 774,38 лева – главница, и 759,59 лева – лихва, за д.п.2017 г. в размер на 2 292,72 лева – главница, и 749,02 лева – лихва, и за д.п.2018 г. в размер на 2 253,44 лева – главница, и 507,69 лева – лихва; 2. за вноски за фондовете на ДОО за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2 477,89 лева – главница, и 1 060,76 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4 442,64 лева – главница, и 1 451,38 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 4 589,64 лева – главница, и 1 034,03 лева – лихва; 3. за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 1 548,68 лева – главница, и 662,97 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 054,40 лева – главница, и 671,16 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 2 006,40 лева – главница, и 452,03 лева – лихва; 4. за вноски за фонд ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 967,92 лева – главница, и 414,35 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 284,00 лева – главница, и 419,47 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 1 254,00 лева – главница, и 282,52 лева – лихва.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че не са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Счита се, че РА не съдържа собствени мотиви. Оспорват се изводите на приходните органи, че внесените по банковите сметки на жалбоподателката суми са укрит доход от дейност като самоосигуряващо се лице – психолог, като се твърди, че паричните средства са предоставени на А. от лицето А. К., с когото живеят на семейни начала. Твърди се, че неправилно при съставяне на балансите на касовите наличности не са взети предвид доходите на А. К., които той е придобил от дългогодишната си работа в Италия. Изтъква се, че коментираният от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК отговор от италианските власти, не е бил наличен към момента на приключване на ревизионното производство и издаване на ревизионния акт, и това доказателство не е връчено на ревизираното лице, с което е нарушено правото му на защита. Посочва се, че при определяне на началните салда за всеки от ревизираните данъчни периоди неправилно не са взети предвид остатъците от изтеглените средства от банковите сметки на ревизираното лице като разполагаема наличност за следващ период. Предвид твърдяната неустановеност на недекларирани от жалбоподателката доходи от упражняване на дейност като психолог се оспорват установените задължения по КСО и ЗЗО за социални и здравни осигурителни вноски. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание и депозирани писмени бележки жалбата се поддържа изцяло лично от жалбоподателката, както и чрез адв. Т. П., на посочените в нея основания като се прави искане за отмяна на РА и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. Излага подробни съображения по същество на спора. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното от ответния административен орган юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба и писмени бележки, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита РА за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение. Излага подробни съображения по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 482,89 лева, изчислено върху материалния интерес по делото в размер на 35 411,08 лева. Възразява срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане и съдът дължи произнасяне по същество.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е повторно, във връзка с Решение № 104/15.05.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, и е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320002901-020-001/20.05.2020 г. /л. 1-2/, издадена от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор. Според ЗВР обхватът на ревизията включва установяване на следните задължения: 1. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; 2. ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; 3. здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; 4. универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 година. Определен е ревизиращ екип в състав: Й. Р. Н. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Н. В. В. – старши инспектор по приходите. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР.

Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000320002901-020-002/12.10.2020 г. /л. 3-4/, издадена от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор, е променен срокът на ревизията, като е определено същата да завърши до 11.12.2020 година.

Със Заповед № Р-03000320002901-023-001/24.11.2020 г. /л. 5/, издадена от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК, производството по извършване на ревизия на Б. Т. А. е спряно, считано от 24.11.2020 г. до приключване на проверката на А. С. К., резултатът и събраните доказателства при която ще бъдат от значение и са необходими за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице.

Със Заповед № № Р-03000320002901-143-001/07.05.2021 г. /л. 7/, издадена от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор, на основание чл. 35 от ДОПК и Определение № 602/12.03.2021 г. на Административен съд – Варна, производството по извършване на ревизия на Б. Т. А. е възобновено, считано от 07.05.2021 г., като е определен срок за завършване на ревизията след възобновяването: 25.05.2021 година.

Приходният орган, издал посочени заповеди, е надлежно оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 ДОПК, със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 1 от архивната преписка/.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000320002901-192-001/08.06.2021 г. /л. 254-281/, издаден от Й. Р. Н. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Н. В. В. – старши инспектор по приходите, връчен на жалбоподателката по електронен път на 20.06.2021 година. /л. 254-гръб/. С. Р. доклад № Р-03000320007388-092-001/01.09.2021 г. е подадено възражение вх. № 38461-16/05.07.2021 г. /л. 282-284/.

Ревизионното производство е финализирано с Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г. /л. 287-294/, издаден от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Й. Р. Н., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който в тежест на Б. Т. А. са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. – д.п.2018 г. общо в размер на 6 320,54 лева – главница, и 2 016,30 лева – лихва; 2. за вноски за фондовете за ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 11 510,17 лева – главница, и 3 546,17 лева – лихва; 3. за вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 5 609,48 лева – главница, и 1 786,16 лева – лихва; 4. за вноски за фонд ДЗПО – УПФ – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 3 505,92 лева – главница, и 1 116,34 лева – лихва.

Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 215/21/31.05.2022 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

По ЗДДФЛ:

Установено е, че Б. Т. А. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, като семейното  положение от 2015 г. е [семейно положение]. Констатирано е, че членовете на семейството на ревизираното лице са П. А. Р. – пълнолетна дъщеря, и Т. А. Р. – непълнолетен син /л. 284 от архивната преписка; л. 160-гръб/. Прието е, че в качеството си на физическо лице Б. А. не е задължена да води счетоводство по Закона за счетоводството, както и че във връзка с осъществяваната от нея дейност като свободна професия – психолог, са издавани фактури, които са обобщени и включени в ГДД за съответната данъчна година.

От ревизираното лице са представени писмени обяснения /л. 19-24/, в които А. подробно описва дейността си и твърди, че регулярно е получавала парични средства от А. К., с когото живее на семейни начала от месец юни 2015 г., без да посочва конкретен размер на предоставените  суми, които по нейни твърдения е използвала както за текущи нужди, така и за вноски в брой по банковата си сметка.

От приобщените доказателства, събрани в хода на предходни производства, се установява, че Б. А. и А. К. са представили писмени обяснения, в които твърдят, че живеят на семейни начала, както и че разходите за издръжка и живот, подпомагане на деца, разходи за данъци и осигурителни вноски, за пътувания в България и в чужбина, са за сметка на А. К. /л. 66, 236, 274, 277 от архивната преписка/, като с писмо № 803-51/02.08.2019 г. /л. 149 от архивната преписка и л. 81/ А. К. потвърждава истинността на всички документи и писмени обяснения, които е представил чрез Б. А..

След анализ на представените от ревизирания данъчен субект приходни разписки/фактури /л. 177-218 от архивната преписка, л. 86-115/, описани в табличен вид на стр. 11-16 от РД /л. 276-274/, от органите по приходите е установено, че същите не са издадени от кочан, разпечатвани са като бланка, след което данните в тях са дописвани на ръка, както и че дейността се извършва неритмично, тъй като пациентите са през няколко дни и единици за деня.

Констатирано е, че Б. А. е закупила психотерапевтичен кабинет, като по нейни твърдения /л. 222-224 от архивната преписка/ произходът на паричните средства е спестявания от семейния бюджет, паричен заем от „Агос“ в размер на 26637 евро, изплатени от социалния К. Л. парични средства на А. К. от фонд TFR в размер на 17000 евро и от каса в размер на 10000 евро.

След анализ на събраните документи и представените декларации за доходите на А. К. за периода 2014 г. – 2017 г., в т.ч. писмо от „Агос“, от данъчните органи е установено, че лицето работи в Италия и получава трудово възнаграждение, както и че е одобрена молбата му за финансиране от кредитно дружество. В дадените от А. К. писмени обяснения /л. 359, 356 и 274 от архивната преписка/ не се представени конкретни обяснения и доказателства, удостоверяващи обстоятелства относно предоставяне на парични средства на Б. А., както за размера, така и за периода и предназначението им.

С оглед горното от органите по приходите е прието, че информацията в представените обяснения е противоречива, както и че обстоятелствата, че А. К. упражнява трудова дейност, за която получава трудово възнаграждение, както и че му е отпуснат паричен заем, не удостоверяват каква част от паричните средства той е отделил за финансова помощ на Б. А., тъй като той има текущи разходи за издръжка и живот.

Извършени са насрещни проверки на А. К. и на неговите родители /л. 198-200 и л. 201-202/, като при проведен телефонен разговор лицето е отказало да потвърди получаването на електронното писмо или да получи по друг начин искането за представяне на документи като е заявило, че от 30 години живее в Италия, поради което проверката е извършена въз основа на съдържащите се данни в информационната система на НАП. Установено е декларирането на лек автомобил Ф. П., закупен през 2018 година /л. 87 от папка 2 – документи при адм. обжалване/. Изпратено е искане за извършване на обмен на информация с данъчната администрация на Република Италия /л. 27 от папка 2 – документи при адм. обжалване/, във връзка с което ревизионното производство е спряно. Заповедта за спиране е обжалвана от Б. А., вследствие на което е отменена с влязло в сила Определение № 602/12.03.2021 г. по адм. дело № 331/2021 г. на Административен съд – Варна /л. 229-228/. В изпълнение на постановения съдебен акт ревизионното производство е възобновено, съставен е РД и е издаден РА, независимо че образуваното производство по извършване на проверка на А. К. все още не е било приключило.

Като доказателства са приобщени представените с жалбата срещу предходния РА единни декларации за доходи в Италия на А. К. за 2014 г., 2015 г., 2016 г., и 2017 г. /л. 117-145/, при прегледа на които е констатирано, че не може да се установи размерът на получените от лицето нетни възнаграждения. Прието е, че А. К. е получавал средно по 20500 евро годишно възнаграждение /без да са отчетени удръжките за данъци и осигурителни вноски за сметка на лицето/, т.е. месечното му възнаграждение следва да бъде около 1700 евро.

Относно получен кредит на 22.07.2016 г. в размер на 26637 евро /общо дължима сума от потребителя в размер на 32498 евро/ от „Агос“ С.п.А. /АД/ /л. 145/, от ревизиращите е установено, че са представени единствено уведомителни писма, но не е представен договор за кредит, от който да е видно с каква цел е отпуснат и при какви условия, и не са представени банкови извлечения за усвояването му. Констатирано е, че кредитът е погасен предсрочно към 10.03.2020 г. /л. 372 от архивната преписка/, поради което е направен извод, че през периода от м.08.2016 г. до м.02.2020 г. /43 месеца/ А. К. е направил вноски за погасяване на кредита общо в размер на 32498 евро, т.е. по 755 евро месечно, поради което за издръжка и живот и за подпомагане домакинството на А., включително за покупка на имот, е разполагал с около 1000 евро месечно. Заключено е, че не е налице информация, която да дава възможност категорично да се определи възможността и размера на предадените парични средства от А. К. на Б. А..

Установено е, че през ревизирания период Б. А. е внесла по банковите си сметки парични средства общо в размер на 109 822,50 лева, в т.ч.: през 2016 г. в размер на 27600 лева, през 2017 г. в размер на 41 722,50 лева и през 2018 г. в размер на 40500 лева, подробно описани по дати в табличен вид на стр. 18-19 от РД /л. 273-гръб – л. 272/. Направен е извод, че не са представени доказателства относно произхода на средствата, поради което е прието, че внесените суми в общ размер на 109 822,50 лева са доход от упражняваната от ревизираното лице дейност по занятие – психолог, която сума не е обложена с окончателен данък по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ.

Извършени са съпоставки на имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от Б. А. за всеки от ревизираните данъчни периоди, в които посочените суми са включени в приходната част за съответната година като други облагаеми доходи. Относно направените разходи от лицето органите по приходите са анализирали събраната информация от трети лица – „Енерго-Про продажби“ АД, ОД на МВР Варна, „Теленор България“ ЕАД, „БТК“, „А1“, „ВиК Варна“ ООД, Община Варна и др., описано на стр. 20 от РД /л. 272-гръб/. В разходната част на съпоставката за 2018 г. е включена сумата в размер на 1 043,35 лева, представляваща извършено плащане към нотариус Т. М.. Съобразени са данните от НСИ за храна за всяка от ревизираните години, като техният размер в удвоен, тъй като Б. А. живее с непълнолетния си син. Включени са извършените от ревизираното лице разходи за закупуване на недвижим имот през 2018 г. в размер на 97 791,50 лева съгласно Нотариален акт /НА/ № 26/25.06.2018 година /л. 55 от архивната преписка/.

На стр. 21-29 от РД /л. 271-267/ е описано движението по банковите сметки на Б. А..

Органите по приходите са приели, че наличните салда в брой в началото и в края на всеки ревизиран период е 0 лева, тъй като Б. А. не е декларирала налични парични средства в брой в началото и в края на съответните години.

В резултат на предприетите процесуални действия, получената информация от ревизираното лице и от трети лица и контролни органи, и след извършена съпоставка на доходите и разходите на Б. А., е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на данни за укрити доходи за периода 2016-2018 година.

Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК /л. 237/, с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и осигурителният доход за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК. Връчено е и уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК /л. 234-235/. Изготвено е и е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице /л. 239/, като от страна на А. не са представени допълнителни документи и не е изразено становище относно връчените уведомления.

Извършен е анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Съпоставка на имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от Б. А. по години е изложена в табличен вид на стр. 32-34, 36-38 и 40-42 от ревизионния доклад.

Началното салдо за всяка ревизирана година е определено в размер на 0 лева. Установени са наличните суми по банковите сметки на А. в началото и в края на всеки ревизиран данъчен период.

В приходната част на съпоставката са отразени декларирани доходи от дейност като психолог, допълнителен недеклариран доход от дейността като психолог, доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци, доход от банкови лихви и получени средства за издръжка, предоставени от А. К. (½ част от разходите през годината).

В разходната част на съпоставката са включени: разходи за комунални услуги; обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина; разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения; разходи за застраховки и охрана и др.; разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество през 2018 г.; направено дарение през 2017 година.

Установено е превишение на разходите над доходите за 2016 г. в размер на 2 711,43 лева и за 2017 г. в размер на 1 441,89 лева. За 2018 г. не е установено превишение на извършените от лицето разходи спрямо получените доходи.

По реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК е определена данъчна основа за облагане и дължим данък за всяка ревизирана година, както следва:

- за 2016 г.: данъчна основа в размер на 32 531,43 лева, формирана като сбор от 27600 лева /недекларирани доходи от дейност като психолог, внесени по банковите сметки на ревизираното лице/, 2220 лева /деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, доход от стопанска дейност/ и 2 711,43 лева /установено превишение на разходите над приходите/. След приспадане на 8 132,86 лева (25 % нормативно признати разходи) и 6 294,81 лева /дължими ЗОВ/ е определена облагаема данъчна основа в размер на 18 103,76 лева. Установен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 1 810,38 лева, внесен данък в размер на 36 лева и данък за довнасяне в размер на 1 774,38 лева, върху който е начислена лихва в размер на 759,59 лева;

- за 2017 г.: данъчна основа в размер на 41 134,39 лева, формирана като сбор от 41 722,50 лева /недекларирани доходи от дейност като психолог, внесени по банковите сметки на ревизираното лице/, 1970 лева /деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, доход от стопанска дейност/ и 1 441,89 лева /установено превишение на разходите над приходите/. След приспадане на 11 283,59 лева (25 % нормативно признати разходи) и 9 453,60 лева /дължими ЗОВ/ е определена облагаема данъчна основа в размер на 24 397,20 лева. Установен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 2 439,72 лева, внесен данък в размер на 147 лева и данък за довнасяне в размер на 2 292,72 лева, върху който е начислена лихва в размер на 749,02 лева;

- за 2018 г.: данъчна основа в размер на 46880 лева, формирана като сбор от 40500 лева /недекларирани доходи от дейност като психолог, внесени по банковите сметки на ревизираното лице/ и 6380 лева /деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, доход от стопанска дейност/. След приспадане на 11720 лева (25 % нормативно признати разходи) и 9 765,60 лева /дължими ЗОВ/ е определена облагаема данъчна основа в размер на 25 394,40 лева. Установен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 2 539,44 лева, внесен данък в размер на 286 лева и данък за довнасяне в размер на 2 253,44 лева, върху който е начислена лихва в размер на 507,69 лева.

По Кодекса за социално осигуряване /КСО/:

Установено е, че от 2012 г. Б. А. е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, вписана от 12.10.2012 г. в регистър по Булстат като физическо лице лекар, упражняващо свободна професия – психолог. Съгласно подадени декларации от 2013 г. ревизираното лице се осигурява само за фонд Пенсии, а от 2017 г. за всички осигурителни рискове. За всяка от ревизираните години А. е подавала декларации обр. 6, в които са начислени дължими осигурителни вноски.

Въз основа на установените в хода на ревизионното производство доходи, по реда на чл. 122 ДОПК, вр. чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 2, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ, от органите по приходите е прието, че осигурителният доход, върху който са дължими осигурителни вноски за ДОО по периоди е както следва: за 2016 г. в размер на 24 398,57 лева, за 2017 г. в размер на 31200 лева, за 2018 г. в размер на 31200 лева.

С оглед установения при ревизията годишен доход на Б. А. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. и предвид регламентирания със ЗБДОО максимален осигурителен доход за съответните години, са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО – УПФ върху доход, представляващ разликата между максималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, и минималния осигурителен доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски. Установени са размерът на осигурителния доход и дължимите вноски за ДОО по периоди, което е описано в табличен вид на стр. 44 от РД /л. 260-гръб/, съответно размерът на осигурителния доход и дължимите вноски за ДЗПО – УПФ по период е описан в табличен вид на стр. 45-46 от РД /л. 259/.

По Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/:

Установено е, че Б. А. е внесла дължимите авансови здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 2, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ върху минималния осигурителен доход за съответната година.

Въз основа на установения осигурителен доход по реда на чл. 122 ДОПК, вр. чл. 6, ал. 8 КСО, органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице дължи здравноосигурителни вноски по периоди и в размери, описани в табличен вид на стр. 47 от РД /л. 258/.

С оглед установения при ревизията годишен доход на Б. А. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. и предвид регламентирания със ЗБДОО максимален осигурителен доход за съответните години, са определени допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски върху доход, представляващ разликата между максималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, и минималния осигурителен доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски.

В хода на задължителното административно обжалване на РА с писмо вх. № 563-29/03.05.2022 г. /л. 84 от папка 2/ е постъпил превод изх. № М-24-28-1991#2/18.04.2022 г. на получен отговор от Италия по искането за обмен на информация /л. 81 от папка 2/. В отговора на данъчната администрация на Италия е посочено, че А. К. е служител в Cooperativa Sociale Luce Arl Onlus от 2009 г., като през процесния ревизиран период от 2016 г. до 2018 г. е получавал приходи от приблизително 20000 евро /брутна сума/ годишно. От отговора се установява също така, че лицето разполага с жилище на адрес V. O. № ., ...... – [Наименование] /MB/, който е и адресът му в Италия, където живее заедно с неговия син [Наименование]и с [Наименование] /съпруга/. Собственици на жилището са А. К. (1 %) и [Наименование] (99 %).

Въз основа на получения отговор от италианските власти от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК /Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е прието, че за трите процесни години брутният доход на А. К. е в размер на 60000 евро /117 349,80 лева/, а Б. А. е внесла по банковите сметки суми в общ размер на 108 822,50 лева, за които твърди, че са получени от К., което означава, че той е отделил 93,59 % от брутния си доход за подпомагане на приятелката си, като е покривал личните и на семейството си в Италия разноски само с 6,41 % от дохода си, което е неправдоподобно. Прието е също така, че през този период А. К. е подпомагал финансово и възрастните си родители в България, въпреки заявеното от тях при извършените им насрещни проверки, че не са получавали парични суми от него. Счетено е, че противоречи на житейската логика К. да подпомага Б. А., която работи и реализира доходи като психолог, а да не финансира родителите си, които не са в активна възраст и имат значително по-ниски доходи. Прието е от горестоящия административен орган, че не е логично А. К. да инвестира в имот, закупен на името на Б. А. без насрещна престация и без фактически да го използва. Констатирано е противоречие между дадените от К. обяснения, че от началото на 2015 г. живее на семейни начала с Б. А., и отговора от италианските власти, че лицето живее в Италия със сина си и италианската си съпруга. Анализирайки представените самолетни билети за пътувания през процесния период (данните от които са обобщени в табличен вид на стр. 12-13 от Решение № 215/21/31.05.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП), решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК приема, че честотата на полетите, фактът, че при част от посещенията К. е отсядал в хотел/място за настаняване /л. 421-425, л. 427-429, л. 431, л. 433-435 от архивната преписка/, и обстоятелството, че родителите му живеят в България, опровергават твърденията за близки сантиментални отношения между него и жалбоподателката, съжителство на семейни начала и ежемесечни посещения.

За неоснователно е счетено възражението в подадената по административен ред жалба за несъобразяване от ревизиращите органи на преведените на 20.07.2015 г. по банковата сметка на Б. А. парични средства в размер на 11 295,22 евро /22 091,53 лева/ от баща  Т. А. А. /л. 102 от архивната преписка/. Посочено е, че сумата е включена в наличните по банковите сметки на ревизираното лице парични средства към 01.01.2016 г., което е видно от изготвената в табличен вид на стр. 32-34 от РД /л. 266-гръб – л. 265/ имуществена съпоставка. Посочено е, че правилно при определяне на разходите за издръжка и живот ревизиращият екип е приел удвоения размер по данни от НСИ за съответната година, тъй като в едно домакинство с жалбоподателката живее и непълнолетният  син. Същевременно в приходната част на балансите за процесните години са отразени ½ част от разходите през годината /консумативни разходи, разходи за данъци и такси/, за които е прието, че са поети от А. К.. Относно сумите за издръжка на непълнолетния син на А., присъдена по изпълнителен лист № 12296/10.12.2015 г. /л. 284 от архивната преписка/ в размер на 300 лева месечно /3600 лева за година/, е прието, че правилно при съпоставката на имущественото състояние са включени действително изплатените от бившия съпруг на жалбоподателката А. П. Р. суми, които са съответно в размер на 1800 лева за 2017 г., и в размер на 2700 лева за 2018 година /л. 285-286 от архивната преписка/.

Заключено е, че фактическите констатации в РА не са оборени от ревизираното лице, поради което, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, същите се смятат за верни, поради което е налице недеклариран доход на жалбоподателката за процесните данъчни години, представляващ основа за облагане с данъци и ЗОВ. Така мотивиран, решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е потвърдил изцяло установените с РА задължения за данъци и ЗОВ.

По делото са представени два броя декларации от А. К.. В декларация от 26.09.2018 г. /л. 307 от делото/ К. декларира, че от 2015 г. живее на семейни начала с Б. Т. А., като постоянно  е предоставял финансови средства за техни общи нужди, в т.ч. за издръжка и живот и за закупуване на кабинет. В декларация от 13.03.2020 г. /л. 186 от преписката и л. 308 от делото/ А. К. също заявява, че от началото на 2015 г. живее на семейни начала с Б. А., на която ежемесечно предоставя средства за издръжка. Декларира, че внесените от А. по банковите  сметки в Ю. и в П. инвестиционна банка парични суми през 2016 г. в размер на 27600 лева, през 2017 г. в размер на 41 722,50 лева и през 2018 г. в размер на 40500 лева, са предоставени от него с цел закупуване на кабинет.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели по делото са разпитани лицата А. С. К. и Т. А. Р..

Свидетелят К. заявява, че от месец юни 2015 г. живее на семейни начала с Б. А., както и че има син на име К., който е италиански гражданин, чиято майка е италианка и се казва Е.. Посочва, че от 2004 г. работи в Социален кооператив „С.“ /в превод на български език/, като понастоящем е съдружник и се занимава с дейността на кооператива, който е дъщерна фирма на голяма Асоциация за превенция и борба срещу рака и извършва социални дейности. Твърди, че нетният му месечен доход е около 2100-2200 евро. Сочи, че описаното в отговора от италианските власти жилище е продадено през 2015 г., като сега живее в друго жилище, от собствеността на което също притежава 1 %, а останалите 99 % са на негов съдружник. Заявява, че минимум веднъж месечно се прибира в България, като всеки път оставя пари на жалбоподателката, с които  помага за заплащане на ежедневните, месечните и годишните разходи, които има. Дава показания, че през периода 2016-2018 г. е предоставял парични средства на Б. А., като внесените от нея суми по банковата  сметка изцяло са предоставени от него. Твърди, че е предавал парите на ръка при посещенията си в България. Заявява, че родителите му живеят в Благоевград, като не се грижи финансово за тях. Сочи, че произходът на предоставените на оспорващата парични средства за закупуване на кабинет е отпуснат на 22.07.2016 г. заем от „Агос“ в размер на 26000 евро, сума в размер на 17000 евро, изплатена от кооператива, в който работи, посредством издаден чек, неподлежаща на връщане, както и 10000 евро, които са му изплатени в брой от взаимоспомагателната каса. Твърди, че заемът е изплатен към 10.03.2020 г. наведнъж чрез спестени от него средства по срочен депозит в италианската банка „Монте Паске Дисиена“, а не е изплащан периодично по 700 евро на месец, както твърдят данъчните органи. Свидетелят дава показания, че е участвал в търсенето на кабинета, ходил е заедно с Б. А. на огледи, като същият не е закупен на негово име, тъй като притежаването на втори имот се облага с високи по размер данъци в Италия. Относно разходите си свидетелят заявява, че годишният данък за притежаваната от него част от жилището, в което живее, включително с таксата за битови отпадъци, е в размер на около 300 евро, че не притежава други имоти, че е закупил два автомобила, съответно през месец април 2020 г. и през 2019 г. или 2020 г., както и че живее със сина си, чиято издръжка си поделя с неговата майка.

От показанията на свид. Р. /син на жалбоподателката/ се установява, че от 2015 г. А. К. е част от тяхното семейство, като през периода 2016-2018 г. същият ежемесечно е предоставял парични средства на Б. А., част от които са спестявани и внасяни по банкова сметка. Заявява, че е присъствал както на предаването на парите, така и на внасянето им в банка. Средствата са предоставяни в български левове в брой в дома им и са използвани за семейни разходи. Дава показания, че е чул провеждането на разговор между А. К. и майка му със спестените пари да бъде закупен кабинет на нейно име, като при посещенията на К. в България са ходили заедно на огледи. Твърди, че жалбоподателката и А. К. са се виждали ежемесечно като са ходили заедно по екскурзии и почивки. Заявява, че дядо му, който е починал през 2020 г., също е помагал ежемесечно на семейството с финансови средства, както и че всеки месец е получавал от баща си издръжка в размер на 300 лева с пощенски запис.

По искане на жалбоподателката по делото са назначени и изслушани два броя съдебно счетоводни експертизи /ССЕ/.

В заключението по първата ССЕ /л. 731-735 от делото/ вещото лице Х. Б. посочва, че въпреки извършените от него задълбочени проучвания не са установени обективни статистически данни за минимално необходимата издръжка за живот в Италия на А. К. и непълнолетния му син, поради което е невъзможно изпълнението на първия вариант от поставената задача – да изчисли размера на облагаемата основа и дължимия данък и лихви, при съобразяване на посочените в задачата обстоятелства, в т.ч. официално декларираните от А. К. пред италианските власти доходи и след приспадане на минимално необходимата издръжка за живот в Италия на него и непълнолетния му син. По същество задачата е изпълнена във втория си вариант посредством изготвена справка за извършените изчисления в табличен вид – Приложение № 1 към ССЕ /л. 736-737 от делото/, според която не е налице превишение на разходите над приходите на Б. А. за нито една от процесните ревизирани години, поради което вещото лице дава заключение за липса на задължения за данъци и осигурителни вноски. В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че получените от бащата на жалбоподателката парични средства са преведени по банков път с два броя платежни нареждания от 20.07.2015 г., съответно в размер на 6 282,84 евро /12 288,17 лева/ и в размер на 5 012,38 евро /9 803,36 лева/, поради което към 01.01.2016 г. са били налични по банковите сметки на Б. А.. Констатирано е, че за всяка от процесните години от приходните органи е прието, че половината от битовите разходи на жалбоподателката са покрити от доходите на А. К., които са включени в приходната част на имуществените съпоставки като други източници на средства – получени средства, както следва: за 2016 г. в размер на 2 470,79 лева, за 2017 г. в размер на 6 937,89 лева и за 2018 г. в размер на 7 089,50 лева. Посочено е, че тези суми също следва да се изключат от приходната част на Приложение № 1, тъй като за целите на поставената задача се приема, че сумите, получени от А. К., са в друг размер, конкретно посочен в задачата. Реализираните от Б. А. доходи по години са посочени в табличен вид на стр. 3 от заключението /л. 733 от делото/, като същият е взет предвид при определяне на доходите на жалбоподателката за отделните данъчни периоди.

При изслушване и приемане на заключението по ССЕ в открито съдебно заседание вещото лице Б. прави уточнение, че ако в приходната част на имуществените съпоставки за съответните години се прибавят предоставени от А. К. в брой парични суми, които са част от семейния бюджет, както и парични средства в размер на 300 лева на месец от бащата на Б. А. по твърдения на свидетелите Р. и К., резултатът от експертизата не би се променил, а единствено биха се увеличили разполагаемите парични средства на жалбоподателката в края на всяка ревизирана година.

Заключението по първата ССЕ е оспорено от ответника в депозирана чрез процесуален представител писмена молба С.д. № 6050/24.04.2024 г. /л. 727-729 от делото/ по съображения, че като приход от издръжка следва да бъдат отчетени само сумите, за които са налице документи за тяхното изплащане, че разходите на жалбоподателката за 2017 г. не са в посочения в Приложение № 1 към заключението размер, а са тези, отразени в таблицата на стр. 6 от РА /л. 295-гръб от преписката/ – 18 298,16 лева, както и че не са представени доказателства за получени от А. К. доходи, които да бъдат включени в приходната част на имуществените съпоставки.

В заключението по втората ССЕ /л. 842-848/ вещото лице Г. К. е изготвила справка за приходи и разходи на Б. А. за периода 2016-2018 г. – стр. 3 от заключението /л. 844 от делото/. Като начално салдо в брой към 01.01.2016 г. е прието 0 лева, тъй като жалбоподателката не е декларирала налична сума в хода на ревизионното производство. За 2017 г. и за 2018 г. за начално салдо са взети сумите, представляващи остатък на парични средства от предходната година. Посочени са наличните парични средства по банковите сметки в началото и в края на всяка година. Получените от Т. А. – баща на жалбоподателката, парични средства по банков път с два превода от 20.07.2015 г. /л. 548 от делото/, съответно в размер на 6 282,84 евро /12 288,17 лева/ и в размер на 5 012,38 евро /9 803,36 лева/, са взети предвид в салдото по банковите  сметки към 01.01.2016 г., поради което не са прибавени в приходите през процесния период 2016-2018 г., през който не са констатирани други суми, преведени от Т. А. по банков път. В приходната част на имуществените съпоставки са включени доходите на Б. А. от упражняване на свободна професия, декларирани в подадените от нея ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ; доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по ЗКПО/ЗДДФЛ – доходи от лихви по разплащателни сметки; доходите от трудово правоотношение, получено от А. К. съгласно представени от него декларации; годишната издръжка за непълнолетното дете на жалбоподателката в размер на 3600 лева /по 300 лева месечно/ от бившия съпруг на А.. Към приходите за 2016 г. е прибавена сумата в размер на 26637 евро /52 097,44 лева/, представляваща получен на 22.07.2016 г. кредит от AGOS DUKATO S.p.A. В приходната част на съпоставката за 2018 г. са включени: сумата в размер на 17000 евро /33 249,11 лева/, получена от А. К. в качеството му на съдружник в С. К. Л. А. като предварително обезщетение при прекратяване на трудови правоотношения, декларирана от А. Б. – председател на С. К. Л. А.; сумата в размер на 10000 евро /19 558,30 лева/, изплатена на А. К. от Фонд „Каса“ на С. К. Л. А., декларирана от А. Б. – председател на С. К. Л. А..

В разходната част на съпоставките са включени нормативно признатите разходи за упражняваната от жалбоподателката дейност като свободна професия в размер на 25 % от декларираните в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ доходи; заплатените от Б. А. данъци и осигуровки като самоосигуряващо се лице, както и заплатените местни данъци към Община Варна; разходите за издръжка на едно домакинство съгласно статистическите данни на НСИ, отразени в справка 2 на стр. 5 от заключението /л. 846 от делото/, от които са изключени разходите по съответните пера, за които по делото са налице данни за размера на реално извършените разходи /данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/; частта от погасителните вноски по предоставения на А. К. кредит за всяка от процесните години. За 2018 г. като разход е взет предвид и извършеният разход за придобиване на недвижим имот /кабинет/.

След обобщаване на резултатите от направените изчисления вещото лице К. дава заключение, че не е налице превишение на разходите над приходите на Б. А. за нито една от ревизираните години, поради което не се дължат допълнително начислени данъци и осигурителни вноски. Посочено е, че дължимите от жалбоподателката данъци и осигурителни вноски са в размерите, декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и заплатени от нея, като е констатирано, че в подадената ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетната 2017 г. не са отразени дължимите и платени от нея социални осигуровки през годината.

При изслушване и приемане на заключението по втората ССЕ в открито съдебно заседание вещото лице К. пояснява, че при изчисляване на разходите за издръжка и живот по статистически данни на НСИ е взела предвид данните за домакинство, тъй като указанията в задачата са за изчисляване на разходи за трима човека, които са домакинство, което е по-благоприятно за жалбоподателката, защото ако се вземат предвид данните за един човек и същите се умножат по три, ще се получи по-голям размер на разходите. Експертът посочва, че дължимите от Б. А. данъци и осигурителни вноски за процесните години са декларирани в подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и са заплатени от нея, като за 2017 г. дори е налице надвнесен данък, тъй като в декларацията за тази година жалбоподателката е пропуснала да посочи като разход заплатените от нея осигуровки.

Към доказателствения материал по делото са приобщени всички документи /л. 885-928 от делото/ във връзка с осъществената кореспонденция между приходните органи на НАП и съответните компетентни органи на Република Италия по повод отправено запитване с писмо № ER0488IT1120/01.12.2020 г. – искането за обмен на информация във връзка с извършваната проверка на А. К..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Представените по административната преписка документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода на съдебното производство са събрани доказателства /л. 507-539 и л. 599-609 от делото/, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт, в т.ч. и на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК за наличие на мотиви за неговото издаване.

Не е налице соченото в жалбата процесуално нарушение – приобщаване и ценене на доказателства от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, които не са били налични към момента на приключване на ревизионното производство и издаване на ревизионния акт, с което е нарушено правото на защита на ревизираното лице. В случая се касае за отговора от италианските власти във връзка с отправеното от приходните органи запитване по повод извършваната проверка на А. К.. В изпълнение на влязло в сила определение на Административен съд – Варна, с което е отменена заповедта за спиране на ревизията, ревизионното производство е възобновено и РА е издаден преди получаване на отговора от компетентните органи на Република Италия и преди приключване на проверката на А. К.. Отговорът от италианските власти е получен в хода на производството по административно обжалване на РА пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК /Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/, който съгласно чл. 155, ал. 3, изречение първо от ДОПК може да събира нови доказателства. Административното сътрудничество и обменът на информация с италианските власти са осъществени от надлежно оправомощен орган по приходите, при спазване на разпоредбите на ДОПК и в съответствие с изискванията на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15.02.2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, за което по делото са представени доказателства /л. 451-456 и л. 466-467 от делото/. С оглед горното събирането на посоченото доказателство от непосредствено по-горестоящия административен орган и обсъждането му при постановяване на решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко съществено такова, което да нарушава правото на защита на ревизираното лице. При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на акта на самостоятелно основание.

При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Относно основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК:

По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124, ал. 2 ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на оспорващия е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.

Доколкото в конкретния случай основание за преминаване към облагане на оспорващата с данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и за начисляването на ЗОВ по КСО и по ЗЗО по особения ред за ревизираните периоди е превишението на разходите над приходите на жалбоподателката, както и недекларирани от нея доходи от упражняване на дейност като свободна професия – психолог, съдът намира, че едни и същи факти обосновават както преминаването към реда по чл. 122-124а ДОПК, така и определянето на данъчната основа, поради което, след извършен анализ на имущественото състояние и на получените и изразходваните парични средства, както и след извършена преценка относно наличието/липсата на облагаем доход от дейност по занятие като психолог, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени данъчните основи и размерите на дължимите пряк данък и ЗОВ.

Относно установените с РА задължения за данъци и ЗОВ:

Жалбоподателката оспорва размера на определеното от приходните органи начално салдо; твърди, че в приходната част на имуществените съпоставки следва да бъдат включени доходите на А. К., с когото оспорващата живее на семейни начала от 2015 г., присъдената със съдебно решение издръжка във връзка с развода с бившия си съпруг, и получени парични средства от баща  Т. А., както и че внесените по банковите  сметки парични суми не представляват укрит доход от дейността  като психолог, а са  предоставени от А. К., поради което върху тях не са дължими данъци и осигурителни вноски.

По отношение на сумите, внесени от Б. А. по банковите  сметки през 2016 г., 2017 г. и 2018 година:

Неправилно органите на приходната администрация приемат, че внесените от жалбоподателката парични суми по банковите  сметки през 2016 г. в общ размер на 27600 лева, през 2017 г. в общ в размер на 41 722,50 лева и през 2018 г. в общ размер на 40500 лева, представляват укрити от нея доходи от дейност като свободна професия – психолог. Действително през ревизирания период Б. А. е самоосигуряващо се лице, осъществяващо дейност като психолог, като за доходите от тази дейност ежегодно са подавани ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и са начислявани и внасяни дължимите данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО и по ЗЗО. Изводът на приходните органи, че горепосочените суми, внесени по банковите сметки на оспорващата през процесните данъчни периоди, са укрит доход, подлежащ на облагане, е основан на извършен анализ на външния вид /реквизитите/ на представените от А. приходни разписки/фактури, броя на пациентите и честотата на осъществяване на дейността. От една страна посочените счетоводни документи не са оспорени от органите по приходите, като именно въз основа на съдържащите се в тях данни са изготвени подадените от оспорващата ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за съответните отчетни години, а от друга – видът и характерът на осъществяваната дейност /свободна професия – психолог/ не предполага определена ритмичност, каквато е присъща например на престирането на работна сила при трудовите правоотношения. С оглед горното неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на приходните органи, че внесените по банковите сметки на жалбоподателката парични средства са от дейността  като психолог, респ. че същите представляват нейни облагаеми доходи.

Същевременно от жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест за установяване на произхода на внесените по банковите  сметки парични средства, са ангажирани доказателства, че същите са  предоставени от А. К., с когото от 2015 година живеят на семейни начала /факт, който не е оспорен от органите по приходите/. Още в хода на ревизията са представени доказателства /декларации за доходи в Италия/, от които се установява, че през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. К. е получавал възнаграждение в размер на около 20000 евро годишно. Налице са доказателства и за доходи на А. К. съответно през 2016 г. в размер на 26637 евро /52 097,44 лева/, представляващи отпуснат паричен кредит от AGOS DUKATO [интернет адрес], и през 2018 г., получени парични средства от С. К. Л. А. в размер на 17000 евро /33 249,11 лева/ като предварително обезщетение при прекратяване на трудови правоотношения, в качеството му на съдружник, както и в размер на 10000 евро /19 558,30 лева/, изплатени на А. К. от Фонд „Каса“ на С. К. Л. А.. Тези писмени доказателства не са оспорени от приходните органи, същите изхождат от трети за процеса лица, които нямат връзка с жалбоподателката и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което, въпреки характера си на частни документи, следва да бъдат кредитирани и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото. При извършена такава преценка съдът счита, че се установява получаването на сумите от А. К., респ. възможността му да ги предостави на Б. А., която впоследствие да ги внесе по банковите си сметки и впоследствие да закупи имот, използван като кабинет за осъществяваната от нея дейност като психолог. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че паричните средства са предоставяни регулярно при честите посещения на К. в България в брой, като предаването им се е осъществявало в дома на жалбоподателката. Свидетелят Р. е категоричен относно факта, че А. К. ежемесечно е подпомагал издръжката на семейството, като част от предоставените от него парични средства са спестявани чрез внасянето им в банкови институции. При разпита си като свидетел, под страх от наказателна отговорност, К. също потвърждава предоставянето на средствата, които са предавани на А. при посещенията му в България, както и техния произход, в която част това гласно доказателство напълно кореспондира с приложените по административната преписка писмени доказателства за придобитите от него доходи, в т.ч. за получен паричен заем от AGOS DUKATO [интернет адрес] и изплатени суми от социалния кооператив, в който е съдружник.

Съвкупността от представените при ревизията писмени доказателства /декларации за получени доходи и документи за предоставен паричен кредит от A. D. [интернет адрес] и за получени средства от С. К. Л. А./, потвърждаването на предоставянето на паричните средства от лицето, предало сумите, и гласното доказателство /свидетелските показания на лице – очевидец на предаването на паричните средства/ сочи на извод за установеност на твърденията в жалбата за предоставяне на парични средства от А. К., които впоследствие са внесени от жалбоподателката по банковите  сметки и са използвани за закупуване на кабинет.

Застъпеното в РА и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП становище в противоположен смисъл е изградено единствено на предположения и не намира опора в доказателствата по делото. Позоваването на горестоящия административен орган на отговора, получен от италианските власти по повод отправеното искане за обмен на информация, не може да обори обсъдената по-горе доказателствена съвкупност. В писмото е потвърден полученият от А. К. годишен доход като служител в С. К. Л. А. в размер от приблизително 20000 евро годишно. Посочено е също така, че К. има син на име К., чиято майка е италианка, които обстоятелства, освен че не са спорни и се потвърждават от лицето при разпита му като свидетел по делото, са неотносими към извършеното облагане на Б. А.. Не почива на данните по делото приетото от ответния административен орган, че К. се грижи за издръжката на сина си и неговата майка. По делото няма дори косвени доказателства, установяващи това обстоятелство, като същевременно в свидетелските си показания А. К. заявява, че не живее с майката на сина си, като издръжката на детето е поделена между двамата родители. Противоречи на събраните по делото доказателства, че през ревизирания период А. К. е подпомагал финансово възрастните си родители в България. При извършените насрещни проверки на родителите на К. същите заявяват, че не са получавали парични суми от него, като изводът на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК относно размера на техните доходи, обуславящ необходимостта от финансово подпомагане, който е основан единствено на възрастта им, има характера на предположение и не е подкрепен от установените по делото факти и от събраните доказателства.

Налага се извод за доказаност на твърдението в жалбата, че преведените по банковите сметки на жалбоподателката парични средства през 2016 г. в общ размер на 27600 лева, през 2017 г. в общ в размер на 41 722,50 лева и през 2018 г. в общ размер на 40500 лева, са  предоставени от А. К., с когото от 2015 година са в близки сантиментални отношения и живеят на семейни начала, а не представляват укрити от Б. А. доходи от дейност като свободна професия – психолог, както неправилно е прието от органите по приходите.

По отношение на възраженията по изготвените имуществени съпоставки на имущественото състояние, доходите и разходите на Б. А.:

Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за различно от определеното от органите по приходите начално салдо към 01.01.2016 година. Предвид липсата на данни за налични парични средства в брой в началото на ревизирания данъчен период, както и поради недекларирането на такива от ревизираното лице, правилно от данъчните органи е счетено, че началното салдо в брой към 01.01.2016 г. е в размер на 0 лева. Възражението на А. в обратен смисъл е бланкетно и неподкрепено с доказателства – не се твърди конкретна сума от посочен и с установен произход източник, която да е била налична в началото на първия данъчен период – 2016 година. Относими към 01.01.2016 г. са единствено предоставените през 2015 г. от баща  парични средства, които обаче са преведени по банков път, поради което нямат отношение към определяне на началното салдо на разполагаемите парични средства в брой, а участват в салдото по банковите сметки на ревизираното лице към 01.01.2016 г., което е потвърдено и от вещите лица, изготвили заключенията по двете ССЕ и е отчетено от ревизиращите при извършената съпоставка на имущественото състояние за този период.

Основателно е възражението за включване в приходната част на имуществените съпоставки за всяка от процесните ревизирани години на предоставени парични средства от А. К.. Още в хода на ревизионното производство, както от А., така и от самия К., в нарочни декларации и писмени обяснения е заявено, че двамата живеят на семейни начала и К. ежемесечно подпомага финансово жалбоподателката. Независимо че А. К. живее и работи в Италия, същият ежемесечно се прибира в България /понякога по няколко пъти на месец/, за което свидетелстват както приложените по делото самолетни билети, така и показанията на свидетеля Р. – син на жалбоподателката, който е възприел пряко този доказателственорелевантен факт. Наличието на близки лични взаимоотношения и изградена сантиментална връзка между А. и К. е установено и от органите по приходите, поради което същите са приели, че А. К. е участвал в разходите за живот на жалбоподателката през ревизираните данъчни периоди. Предвид това и с оглед гореустановената възможност на А. К. за предоставяне на паричните средства съобразно наличието на данни за реализирани от него доходи в Италия, неправилно органите по приходите са отказали да признаят като доход на оспорващата получените парични средства от К., с когото от 2015 г. живеят на семейни начала. Доказването на твърденията на А. за предоставени  от А. К. парични средства, обосновава включването им в приходната част на изготвените имуществени съпоставки за процесните ревизирани години.

Видно от приложения на л. 549 от делото Изпълнителен лист № 12296/10.12.2015 г., издаден в полза на Б. Т. А., А. П. Р. – бивш съпруг на жалбоподателката, е осъден да заплаща в полза на непълнолетното си дете Т. А. Р., чрез неговата майка и законен представител Б. Т. А., месечна издръжка в размер на 300 лева. В показанията си свидетелят Т. Р. потвърждава получаването на издръжката през целия ревизиран период, поради което същата следва да бъде включена в приходната част на изготвените имуществени съпоставки като за всяка отчетна година размерът  е 3600 лева годишно (12 месеца х 300 лева/месечно).

Възражението на жалбоподателката за включване в приходната част на имуществените съпоставки на парични средства, предоставени от баща  Т. А., е неоснователно. По делото не са налице доказателства за предоставяне на парични суми от бащата на Б. А. през периода 2016-2018 г., поради което твърдението  е недоказано. Единствено са налице данни за получени по банков път на 20.07.2015 г. с два парични превода суми съответно в размер на 6 282,84 евро /12 288,17 лева/ и в размер на 5 012,38 евро /9 803,36 лева/, които са отчетени от органите по приходите чрез включването им в наличността на ревизираното лице по банкови сметки към 01.01.2016 година. С оглед горното липсва основание за прибавянето на тези суми в приходната част на изготвените имуществени съпоставки през процесния период, в който смисъл са и двете заключения по назначените в хода на съдебното производство ССЕ.

За определяне на данъчната основа и дължимите задължения за данъци и ЗО посредством съответните математически изчисления по делото са назначени и изслушани две експертни заключения, които не констатират превишение на разходите над приходите на жалбоподателката за нито един данъчен период, респ. не установяват задължения за данъци и ЗОВ.

Във второто заключение, изготвено от вещото лице Г. К., са включени всички доходи на Б. А., както и тези на А. К., като разходите за издръжка и живот са изчислени по статистически данни на НСИ за едно домакинство, като са изключени осреднените разходи, за които са налице данни за реално извършените от лицето разходи. Включването на абсолютно всички доходи, получени от А. К., за които са налице доказателства по делото, като доход на жалбоподателката, е неправилно, тъй като на българското данъчно право е непознат институтът на семейното подоходно облагане, а облагането с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е лично – облага се отделното физическо лице, без значение от неговия семеен статус /аргумент от чл. 1 и чл. 3 ЗДДФЛ/. Наличието на общо домакинство с друго лице би имало отношение единствено към определяне на разходите, но не може автоматично доходите на това друго лице да се приемат за доходи на ревизирания данъчен субект. Според трайната съдебна практика допустимо е единствено компенсиране на недостиг на парични средства при единия съпруг с налични парични средства при другия съпруг и то само при наличие на нарочни декларации в този смисъл, какъвто разглежданият случай не е. Ето защо съдът не кредитира заключението по втората ССЕ, съгласно което вещото лице К. е включила в приходната част на имуществените съпоставки всички получени през ревизирания период доходи от А. К..

Въпреки направеното от ответния административен орган оспорване, с доверие следва да бъде кредитирано заключението по първата ССЕ, изготвено от вещото лице Б., според което в приходната част на имуществените съпоставки не са включени всички доходи на А. К., а само предоставените парични средства от него на жалбоподателката съгласно нейните твърдения, за които се доказа, че лицето има възможност да предостави. Съгласно изготвените в това заключение имуществени съпоставки като доходи са отчетени също така придобитите от А. през ревизираните данъчни периоди доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по ЗКПО/ЗДДФЛ, декларираните от нея доходи от дейност като психолог и получената от бившия  съпруг издръжка за непълнолетното  дете. В разходната част са включени всички суми, приети за разходи от органите по приходите, в т.ч. за издръжка и живот, комунални разходи по фактури от доставчици на комунални услуги, за екскурзии, пътувания и др., за данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, за застраховки, охрана и др., направени дарения, както и за придобиване на недвижим имот. След извършените изчисления, обективирани в справка в табличен вид – Приложение № 1 към ССЕ /л. 736-737 от делото/, е констатирано, че не е налице превишение на разходите над приходите на Б. А. за нито една от процесните ревизирани години, като заключението на вещото лице Б. е за недължимост на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Предвид наличните по делото доказателства за придобитите от А. К. доходи в Италия, както и за получената издръжка от бившия съпруг на жалбоподателката, и изложените от съда мотиви в тази връзка, възраженията срещу експертното заключение, касаещо приходната част в имуществените съпоставки на Б. А., са неоснователни. Основателно се явява единствено възражението на ответника относно разходите на А. за отчетната 2017 г., които следва да са в посочения в РА размер от 18 298,16 лева, а не, както е прието от вещото лице – 17 326,28 лева /сумата е взета от РД/. Независимо от това, доколкото доходите на жалбоподателакта за 2017 г. са в размер на 97 295,42 лева, същите многократно надхвърлят извършените от оспорващата разходи през годината, поради което в края на този д.п.2017 г. се установява положително салдо в размер на 78 997,26 лева/ 97 295,42 лева – 18 298,16 лева/. Посочената сума представлява начално салдо към 01.01.2018 г., към което след прибавянето на получените през 2018 г. доходи от Б. А., описани в таблицата, представляваща Приложение № 1 към заключението по първата ССЕ /л.736-737 от делото/, се получава общ размер на доходите за 2018 г. в размер на 124 792,66 лева. При съпоставка на посочената сума с извършените от оспорващата през 2018 г. разходи в общ размер на 109 855,10 лева, се установява, че доходите надвишават разходите със сумата в размер на 14 937,56 лева.

Предвид установената по делото липса на несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателката и доколкото се доказа, че преведените по банковите  сметки суми са предоставени от А. К., а не са от осъществяваната от нея дейност като психолог, не е налице посоченото от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на данни за укрити доходи, поради което не са налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК. Оттук следва, че фактическите констатации в РА, не се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Същите са оборени от жалбоподателката, която проведе успешно доказване на възраженията си в жалбата.

След като не са налице укрити от Б. А. облагаеми доходи, респ. не са налице облагаеми данъчни основи за ревизираните 2016 г., 2017 г. и 2018 г., върху които да са дължими данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО и по ЗЗО, оспореният ревизионен акт, потвърден с решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, се явява издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменен.

Относно разноските:

При този изход на правния спор своевременно направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски е основателно. С представен списък на разноските /л. 958-959 от делото/ Б. А. претендира присъждане на разноски по делото общо в размер на 6 592,45 лева, в т.ч.: 10 лева – държавна такса за образуване на делото /т. 1 от списъка/; 1 304,76 лева – депозит за вещи лица /т. 2 и т. 27 от списъка/; 42,20 лева – канцеларски материали /т. 3 и т. 4 от списъка/; 147,31 лева – разходи за самолетни билети за А. К. /т. 5 и т. 6 от списъка/; 100,02 лева – разходи за транспорт на А. К. /т. 7 от списъка/; 8,40 лева – нотариална такса за удостоверение за препис /т. 8 от списъка/; 270,40 лева – разходи за превод и легализация /т. 9-14 и т. 28 от списъка/; 2,75 лева – препоръчано писмо системен бон от 16.03.2020 г. /т. 15 от списъка/; 4700 лева – адвокатски възнаграждения /т. 16-26 от списъка/; 6,61 лева – копирни услуги за документи /т. 29-31 от списъка/.

Така направеното искане налага пояснение за съдържанието на понятието „разноски по делото“ /чл. 161, ал. 1 ДОПК/. Доколкото отговорността за разноски е обективна /невиновна/ и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, в нейния обхват не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК налага извод, че под „разноски по делото“ следва да се разбират тези парични средства, които са изразходвани от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия /депозит за призоваване на свидетел или за издаване на съдебно удостоверение, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса/. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната  правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, като например командировки, пътни разноски, преводи, копирни услуги, канцеларски материали, нотариални такси и пр., не представляват такива разноски. Заплащането на разходите за транспорт на свидетел по делото също е извън обхвата на отговорността за разноски, още повече имайки предвид, че съгласно чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на възстановяване подлежат разходи, извършени от страната по повод делото, а не от други участници в процеса. Следователно пътните разходи на свидетеля не са разноски по производството. С оглед горното посочените в т. 3-15 и т. 28-31 от списъка суми не представляват разноски по делото, поради което не е дължимо тяхното присъждане.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. От анализа на разпоредбата се установява, че на възмездяване подлежи заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат, независимо от факта, че същата може да е ползвала правна защита в по-голям обем. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение са: осъществена защита от адвокат, защитата да е осъществена по конкретното дело, по което се претендират разноските, и да е заплатено възнаграждение на адвоката, като същите трябва да са налице в условията на кумулативност, т.е. едновременно. По отношение на посочените в т. 16-24 от списъка разноски не е изпълнено второто изискване на чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК защитата да е осъществена по настоящото дело, поради което същите не подлежат на възмездяване и не следва да бъдат възлагани в тежест на ответната страна по спора. Във връзка с претендираните разноски по т. 25 от списъка в размер на 200 лева съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № 357193 от 29.01.2024 г., сключен между Б. Т. А. и адвокат Н. Х. Н., съдът счита, че макар да е посочено, че предоставената правна помощ е по настоящото дело, същите не следва да бъдат присъждани, тъй като, както бе посочено, на възмездяване подлежат разноските за един адвокат. В случая процесуалното представителство по адм. дело № 1412/2022 г. по описа на XIV състав на Административен съд – Варна е осъществено от адв. Т. П. на основание приложения на л. 960 от делото договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** от 12.11.2024 година. Ползването на допълнителна правна помощ от друг адвокат за консултация и проучване на доказателствата по делото е право на страната, но извършените във връзка с това разноски не следва да се възлагат в тежест на насрещната страна, за която изходът от оспорването е неблагоприятен.

По изложените съображения искането да бъдат присъдени разноски на Б. Т. А. е основателно само в частта по т. 1, т. 2, т. 26 и т. 27 от списъка на разноските – за заплатените от нея държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева, депозити за вещи лица общо в размер на 1300 лева и адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие по настоящото съдебно производство съгласно сключения с адвокат Т. С. П. договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** от 12.11.2024 г. в размер на 1600 лева. Сумата в размер на 4,76 лева, представляваща заплатена от жалбоподателката преводна такса на банката за извършване на услугата по превеждане на внесената сума за депозит за вещо лице /л. 547 от делото/, претендирана като част от сумата по т. 2 от списъка с разноските, не следва да бъде присъждана, тъй като същата не представлява съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК. Заплатеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед материалния интерес /35 411,08 лева/ и фактическата и правна сложност на делото /множество доказателства и установяване на задължения за данъци и ЗОВ по няколко материални закона/, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /депозиране на молби и изразяване на становища, както и осъществяване на процесуално представителство в открити съдебни заседания/, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Предвид всичко изложено дотук ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 2910 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1, предл. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 215/21/31.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на Б. Т. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за д.п.2016 г. в размер на 1 774,38 лева – главница, и 759,59 лева – лихва, за д.п.2017 г. в размер на 2 292,72 лева – главница, и 749,02 лева – лихва, и за д.п.2018 г. в размер на 2 253,44 лева – главница, и 507,69 лева – лихва; 2. за вноски за фондовете на ДОО за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2 477,89 лева – главница, и 1 060,76 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4 442,64 лева – главница, и 1 451,38 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 4 589,64 лева – главница, и 1 034,03 лева – лихва; 3. за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 1 548,68 лева – главница, и 662,97 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 054,40 лева – главница, и 671,16 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 2 006,40 лева – главница, и 452,03 лева – лихва; 4. за вноски за фонд ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за д.п. 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 967,92 лева – главница, и 414,35 лева – лихва, за д.п. 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 284,00 лева – главница, и 419,47 лева – лихва, и за д.п. 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 1 254,00 лева – главница, и 282,52 лева – лихва.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати на Б. Т. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, сумата от 2910 /две хиляди деветстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.