Решение по дело №303/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А. Г. Т., с. Злокучене, обл. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адвокат Б. Д., против Областна дирекция на МВР-Пазарджик, за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, претърпени от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, както и за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане, причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

В исковата молба е посочено, че вследствие на издадените заповеди ищецът е преживял силен стрес, дискомфорт, придружен с изживян срам и унижение пред колегите си, уронване престижа му на съвестен служител на МВР чрез принудително ограничаване на свободното му придвижване и поставянето му в унизителна и обществено укорима позиция пред семейството му и обществеността. Психическото напрежение е предизвикало у него и физически дискомфорт, изразил се в сърцебиене и повишено кръвно налягане, за което е потърсил медицинска помощ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточнява, че първият период на търпените вреди е от датата на задържане на ищеца до настоящия момент, а вторият период - от датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание до настоящия момент.

Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, в открито съдебно заседание и представени писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик дава мотивирано заключение за доказаност на исковата претенция, както по основание, така и по размер.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед рег.№ 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, ищецът А. Т. е задържан на 29.08.2023 г. в 17.00 часа за срок до 24 часа във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 18 от Наказателния кодекс НК), съдържащи се в преписка ДП 69/29.08.2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик, постъпили по оплакване от стажант П. К. и устно разпореждане на зам.-директора на ОДМВР-Пазарджик. В заповедта е посочено, че лицето е освободено на 30.08.2023 г. в 15.30 часа.

С Решение № 61/16.11.2023 г. по АНД № 132/2023 г. Районен съд-Пещера е отменил обжалваната заповед за задържане като е приел, че е издадена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 07.12.2023 г.

Със Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик на младши инспектор А. Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

С Решение № 2957/25.07.2024 г. по адм. дело № 435/2024 г. Административен съд-Пазарджик е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 25.07.2024 г.

По искане на ищеца по делото са допуснати и изслушани свидетелите Д. Г. К. и Д. Г. Т. – съпруга.

Свидетелят К. заявява, че познава ищеца от 12 години, като от 10 години са екип – патрул в РУ-Пещера. Твърди, че Т. е уравновесен, спокоен човек и добър професионалист, като в момента на задържането му вдигнал кръвно. Пристигнал медицински екип, който му дал медикаменти. По време на престоя им в килията Т. бил много притеснен, питал дали ще ги уволнят и какво да каже на съпругата си. Заявява, че в ареста са останали 24 часа, като преди това още три часа не са им давали да излизат от една стая. На 30.08.2023 г. изпълняващият длъжността директор на ОДМВР-Пазарджик им върнал служебните карти и оръжия и им казал „Момчета, така се случи“. След освобождаването им са излезли в болнични, тъй като не са били в състояние да работят. Посочва, че след този случай Т. е лежал 1-2 пъти в болница заради висока захар и кръвно налягане. Заявява, че в РУ-Пещера е имало подигравки спрямо тях от техни колеги в продължение на около година, на които ищецът реагирал остро, защото е убеден, че обвиненията срещу тях не са истина.

При образуване на дисциплинарното производство Т. бил силно притеснен да не го уволнят, тъй като директорът „говорил“ за уволнение.

Твърди, че Т. се е променил, станал е по-затворен, избягва да комуникира с повечето колеги, страни от тях.

Св. Т. посочва, че са женени от 2016 г., но и преди това са живели заедно и имат 9 годишна дъщеря. Твърди, че през м. август 2023 г. съпругът й се е обадил и е казал, че е задържан, но не знае за какво. След около един час е позвънил и е казал, че нещата са много сериозни, че го обвиняват в сексуален тормоз и най-вероятно няма да се прибере вкъщи. Вечерта му занесла дрехи в болницата, но не са й разрешили да го види. Дъщеря им била много разстроена, че баща й не се прибрал след работа.

След освобождаването му ищецът се прибрал вкъщи и около една седмица само мълчал. След това започнал малко по малко да споделя, че не му е комфортно, че не се чувства добре, че не иска да излиза навън, че не иска да се среща с никого. Започнал е да вдига високо кръвно и имал главоболие, за което са посетили специалист, който го е приел в болница за около седмица. Бил повишил захарта, като по време на престоя му в болницата лекарите не са могли да вкарат в нормални граници кръвното му налягане. Посочва, че всичко това се дължи на стреса, като преди този случай никога не е имал здравословни проблеми и не е бил нервен. Посочва, че е станал по-избухлив, което се е отразило на семейството им. Започнал да подвиква на нея и на дъщеря им, имало е моменти, в които е искал да напусне работа.

Като доказателство за претърпените вреди Т. представя по делото медицински документи и лабораторни изследвания.

При така установеното, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай твърдяното от ищеца увреждане е настъпило в област Пазарджик, като адресът на ищеца е същата област, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед на което съдът счита, че исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

При проверка на допустимостта на предявените искове съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на Т. е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменени като незаконосъобразни актове, издадени от длъжностни лица при ОДМВР-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ характера на акта – административен или правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с евентуалната основателност на иска, поради което съдът приема, че исковете са допустими, а разгледани по същество – частично основателни, по следните съображения:

Съдът приема, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно незаконосъобразни актове, издадени от административен орган или длъжностно лице на държавата или общината. Видно от приобщените към настоящото производство документи, с влезли в сила съдебни решения са отменени като незаконосъобразни заповед за задържане на лице и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, издадени от длъжностни лица при ОДМВР-Пазарджик. Налице са и следващите две предпоставки – актовете са издадени при изпълнение на административна дейност, каквато по съществото си представлява дейността на органите при ОДМВР-Пазарджик във връзка със защита на правата и свободите на гражданите и противодействие на престъпността по Закона за Министерството на вътрешните работи.

След анализ на представените и приети по делото доказателствата, съдът приема за доказана настъпила увреда от отменените актове. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него административно и административнонаказателно производство. От събраните по делото свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни и последователни се установява, че ищецът е бил много притеснен и стресиран, имал е високо кръвно налягане, бил е потиснат и затворен в себе си, чувствал се е унизен. Спрял е да контактува с колегите си във връзка с подигравки от тяхна страна. При наличие на отменени като незаконосъобразни актове на длъжностни лица без съмнение за ищеца са произтекли неимуществени вреди - нормално е производството да се е отразило негативно на психиката и личния му живот – този факт е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на действие на незаконосъобразните актове и Т. да има отрицателни изживявания в тази връзка - ограничаване възможността му да води обичайния си начин на живот, което да му се отразява негативно. От разпита на призованите по делото свидетели К. и Т. се установява, че ищецът е станал раздразнителен, неспокоен, имал е проблеми в семейството и в работата, които негативни преживявания са резултат от заповедта за задържане и акта за налагане на дисциплинарно наказание. Едва след отмяната им с влязло в сила решение напрежението е спаднало. Ищецът се е чувствал предаден от системата на МВР, в която е вярвал, като у него са се породили помисли да напусне работа, въпреки че е служител от 2013 г. и няма наложени наказания. Свидетелката Т., която е съпруга на ищеца заявява, че макар да се е ползвал с добро име в обществото, след наказанието той е бил притеснен, нервен, затварял се е в стаята си и не е общувал със семейството си, имал е постоянно главоболие и високо кръвно налягане, което се е отразило негативно както на здравето му, така и на семейството му.

От страна на ищеца са представени лабораторни изследвания, предхождащи датата на задържане, както и епикризи след тази дата. От експертиза на МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД-гр. Пещера е видно, че ищецът е приет за лечение на 29.08.2023 г. (датата на задържането му) с диагноза „Есенциална (първична) хипертония“ и е изписан на 30.08.2023 г. Приложена е и епикриза от МБАЛ-МК „Св. Иван Рилски“-гр. Пловдив, за лечение от 02.11.2023 г. до 04.11.2023 г. с диагноза „Надкамерна тахикардия“. Вследствие на двете постъпвания в болница е изписано медикаментозно лечение след изписването.

Въз основа на гласните и писмени доказателства съдът приема за доказани и останалите две кумулативни предпоставки – настъпване на неимуществените вреди, твърдени в исковата молба, изразяващи се в раздразнителност, главоболие, високо кръвно налягане, стрес, потиснатост, чувство на обида, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове. Негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им.

Съдът приема за доказани претърпени неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди за задържане и за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието „неимуществени вреди“ се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието „справедливост“ е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обем, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице.

Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. В конкретния случай претърпените от ищеца неимуществени вреди са със значителен интензитет, тъй като са представени доказателства, че ищецът е претърпял значителен стрес, от който е развил хипертония, за овладяването на която се налага прием на медикаменти. От друга страна обаче от задържането му по месторабота, пред колегите му, налагането на дисциплинарно наказание на ищеца до постановяването на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта на директора на ОДМВР-Пазарджик е изминал период от около една година, през което време ищецът е бил в състояние на стрес, потиснатост, имал е главоболие, хипертония, тахикардия, изпитвал е чувство на обида и е бил некомуникативен с колегите си и семейството.

Следва да се посочи, че интензитетът на страдание се увеличава и от факта, че А. Т. е полицейски служител от 2013 г. и е задържан по време на изпълнение на служебните му задължения пред негови колеги. От показанията на свидетеля К. се установява, че на Т. са били поставени и помощни средства - белезници. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за едно денонощие, още и в унижение, неудобство, страх и притеснение, както и уронване престижа на полицай с дългогодишен стаж и множество награди.

От друга страна Т. е разпознаваема личност в града, в който живее поради работата му, и налагането на дисциплинарно наказание във връзка със заеманата от него длъжност, и последвалото отношение на хората, определено се е отразило на ищеца. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че предявените искове са основателни и доказани за сумите в претендирания размер.

Уважаването на главните искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя основателността на акцесорните искове за присъждане на законна лихва. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. С оглед на това началният момент, от който следва да се присъди претендираната законна лихва по първия иск е 07.12.2023 г. - датата на влизане в сила на Решение № 61/16.11.2023 г. по АНД № 132/2023 г. на РС-Пещера до окончателното изплащане на задължението. По втория иск, началният срок на дължимата лихва е от момента на постановяване на Решение № 2957/25.07.2024 г. по адм. дело № 435/2024 г. на Административен съд-Пазарджик до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в размер на 10 лева - платена държавна такса.

В полза на адвокат Б. Д., в качеството му на процесуален представител на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в размер на 800 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Г. Т., [ЕГН], с. Злокучене, обл. Пазарджик, ул. „Първа“ № 29, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед за задържане на лице № 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, отменена с Решение № 61/16.11.2023 г. по АНД № 132/2023 г. на Районен съд-Пещера, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като за периода от 29.08.2023 г. до 06.12.2023 г. отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Г. Т., [ЕГН], с. Злокучене, обл. Пазарджик, ул. „Първа“ № 29, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, отменена с Решение № 2957/25.07.2024 г. по адм. дело № 435/2024 г. на Административен съд-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като за периода от 21.03.2024 г. до 24.07.2024 г. отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва като неоснователен

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Г. Т., [ЕГН], с. Злокучене, обл. Пазарджик, ул. „Първа“ № 29, сумата от 10 (десет) лева, представляваща внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на Б. Д. Д. - адвокат от Адвокатска колегия-Пловдив с личен № **********, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.