Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен 22.07.2019 г.
Плевенският окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на девет юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ.
Г. ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
ПРОКУРОР:………………………..
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов ВНЧХД № 462/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 13/15.04.2019г., постановена по НЧХД № 391/2018г., РС-гр.Червен
бряг, признал М.М.М. за невиновен, в това, че на
04.11.2018г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен обидил Б.Й.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** с думите „Кой е Боби дългия,
доказан измамник, което в момента е разследван за нелегално правене и продажба
на алкохол от Икономическа полиция и Митнически служби“, като обидите са
нанесени публично, поради което го
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 от НК.
Отхвърлил на основание чл. 307 вр.
чл.301 ал.1 т.10 от НПК вр. 52 от Закона
за задълженията и договорите предявения
от Б.Й.Б. граждански иск за сумата от
3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл.148 ал.1, т.1
вр. чл.146 ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 190 ал.1 от НПК, ОСЪДИЛ Б.Й.Б.
, да заплати на М.М.М. , сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата, въззивния
жалбоподател-частен тъжител, конституиран и като граждански ищец-Б.Й.Б., чрез
процесуалния си представител адвокат Г.С.-САК я обжалва. Във жалбата
се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като не
съответства на събраните по делото доказателства.Твърди се, че от приетата
съдебно техническа експертиза, безспорно е установено авторството от страна на М.М.
, на 04.11.2018г., тъй като той е блокирал профила на Х.В. и по-късно е излязла процесната статия с клевети.В
постъпилото в РС-Червен бряг допълнение към въззивната жалба-Вх.№ 2301/
09.05.2019г., отново се твърди, че няма друго лице освен М.М., което да изготви
статията.Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че изписанато
име на латиница на М.М., не доказва авторство на престъплението. Противно на
приетото от съда, се твърди , че е имало само един компютър на 04.11.2018г. и
той е бил в „Б. “ АД.Изразява се становище, че неправилно първоинстанционния съд
е приел, че се касае за „обида“, а не за
„клевета“.Твърди се, че единствената връзка с чл.148 от НК е, че деянието е
извършено във Фейсбук пространството.
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалбата и
допълнението се поддържат.Не се поддържа
искането за разпит на двама свидетели-Х.Н. и К.К. .Отново се изразява
становище за направилност и незаконосъобразност на присъдата.Счита, че е
допуснато процесуално нарушение като съдът не е уведомил за изготвените
мотиви.Като довод се посочва, че подсъдимия М.М. не е направил никакво
опровержение в публичното пространство, че не е автор на статията.Прави се
искане за отмяна на присъдата, признаване на М.М. за виновен и съответно да му
се наложи минимално наказание.
Въззивният жалбоподател Б.Б., по същество поддържа
защитника си.Твърди, че е бил оклеветен пред партията си и това го поставя в
ситуация, да обяснява за неща, които ще му попречат на политическото развитие.
В съдебното заседание пред въззивния съд, подсъдимият и
ответник по въззивната жалба-М.М., не се явява, като същия се представлява от
защитника си–адвокат А.Д. - АК-Плевен.
Адвокат Д. изразява становище , че постановента
присъда е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.Излага доводи, че
е и дори хипотетично да се приеме, че подзащитният й е автор на думите във
Фейсбук, то те не се неистина и обида, като се позовава на влязлото в сила
решение на РС-Червен бряг, по НАХД №303/2017г., по отоншение на тъжителя Б.Б.,
поради което обвинението пак е несъставомерно по чл.147 от НК.
Въззивният съд като се запозна със
събраните по делото доказателства,
въззивната жалба и допълненията към нея, становищата на страните във
въззивното производство и след цялостна
проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивните жалба е подадени в срок и е
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд приел за установена фактическа обстановка, която
се споделя от въззивния съд и по същество не се оспорва, поради което не следва
да се преповтаря.
Безспорно в
интернет пространството са били публикувани думи и изрази по отношение на Б.Б..Същите
са окачествени като статия против него с
обиди и клеветническо съдържание.Първоинстанционния съд е дал указания и е
уточннено частното обвинение, а именно по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Основните възражения на защитата на
жалбоподателя Б.Б., са срещу приетото от първоинстанционният съд, че не е
налице авторство на престъплението, за което е повдигнато обвинението с
частната жалба и съответно било предмет на доказване в първоинстанционното
съдебно следствие.Искането на защитата на жалбоподателя, да бъде признат за
виновен М.М. е предположение, т.е твърди се, че няма кой друг да е автор на
публикуваните изрази по отношение на жалбоподателя Б.Б. в интернет.
От мотивите на първоинстанционния съд
става ясно какво е прието за установено и въз основа на кои и какви
доказателства, за доказано.
Първоинстанционния съд е изпълнил задълженията си по
чл.13 и 14 от НПК,изложил е подробна фактология и доказателствата въз основа на
което я е приел.
Неоснователни са възраженията на защитника на
жалбоподателя, за допуснато грубо процесуално нарушение, изразяващо се в това,
че не е уведомен за изготвените мотиви.Не може да се сподели така заявеното от
защитата, че не е бил запознат с мотивите на първоинстанционния съд, тъй като в
допълнителната жалба на л.22, е видно, че е налице позоваване именно от мотивите на
първоинстнционния съд.Мотивите са изготвени на 24.042019г., а тази жалба е след
това , с дата 09.05.2019г./клеймо на п.плик с дата 08.05.2019г./
Това, че подсъдимия М.М., не е напрвил публично
опровержение, че не е автор на статията, няма как да се приеме като
доказателство за противното, че е автор на статията по отношение на въззивния
жалбоподател Б.Б..
В подкрепа на изложената фактическа обстановка съдът е
събрал, проверил и анализирал относимите гласни доказателствени средства-
показанията на свидетелите Х.В. Ц. , М.К.Г. и А. С. Ш..Анализирал е
заключението по назначената техническа експертиза.Правилно е направил извод, че
достъп до компютъра на М.М. е бил възможен и от други лица. За този факт са
показанията на свидетеля Ш. , който е заявил, че достъп до служебния компютъра
на подсъдимия М. е можело да има всеки и всяко лице с компютърна грамотност
може да влезе през профила на подсъдимия М..Едва след случая вече са
инсталирани пароли за достъп.Видно и от
заключението компютърно-техническата
експертиза е, че освен подсъдимия М., като администратор на група във Фейсбук с
наименование „Червен бряг“, потребители
с имена „Х.Н. “ и „М. К. “, също са изпълнявали административни роли и
имали права на администратори. Заключението по експертизата,е в подкрепа на
правния извод на съда относно субекта на престъплението, а именно, че
публикуваното на интернет страницата, не може пряко да се обвърже с авторство
от страна на М.М.. . Не е установен и очевидец, че подсъдимия е писал коментара
във Фейсбук. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия М. дадени в съдебното
заседание на 08.02.2019г.Същият отрича да е писал обидните думи и също
потвърждава, че много пъти се е писало в тази страница от негово име.
Във връзка с твърденията на частният тъжител Б., съдът
е изложил мотиви и посочил съдебна практика относима към повдигнатото частно
обвинение.Въз основа на използваните изрази правилно е приел, че са налице
както обидни така и клеветнически твърдения, засегнали честта и достойнството
на Б.Б..Същевременно обаче, независимо от окончателната правна квалификация,
въз основа на анализа на доказателствения материал и заключението на вещото
лице, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че няма
доказателства М.М. да е извършил престъплението, за което е обвинен с тъжбата,
съответно да е налице субективна страна
на престъплението, поради което го оправдал по
обвинението по чл.148,ал.1, т.1 , във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Основателни са и доводите на адвокат Д. -защитник на
подсъдимият М., че дори и да се допусне, че твърденията са от подзащитният й,
то те не са неистина, позовавайки се на влязлото в сила решение по НАХД
№303/2017г. на РС-Червен бряг.Решението на касационната
инстанция-Административен съд-Плевен, от 11.07.2018г. по КАД №523/2018г., е приложено
към делото.От него е видно, че на въззивния жалбоподател по настоящото дело Б.Б.,
е било наложено административно наказания „глоба“ в размер на 16722,20 лева ,
за държане на дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да
притежава необходимия за това документ. т.е не могат да се покрият признаците
на изпълнителното деяние на състава на
престъплението „клевета“.
При това положение, с оглед изхода на делото, правилно е отхвърлен предявения граждански
иск от тъжителя Б.Б. срещу подсъдимия М.М., за причинени неимуществени вреди в размер на 2000,00лв, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените разноски, до момента на
постановяване на първоинстанционната присъда по НЧХД№391/2018г., на РС-
гр.Червен бряг, в размер на 400,00лв., правилно са присъдени, да се заплатят от
частния тъжител.
При извършената
цялостна проверка, съдът не намира основания за отмяна на постановената
присъда, поради което следва същата да се потвърди.
Съобразно представеното пълномощно, по договора за
правна защита и съдействие №**********/05.07.2019г., направените пред въззивната инстанция разноски от подсъдимият М.М.,
за адвокатско възнаграждение на адвокат А.Д.
-АК-Плевен, в размер на 350,00лв., следва на основание чл.190,ал.1 от НПК, да
се възложат и заплатят от тъжителя Б.Й.Б..
По изложените
съображения и на основание чл.334,т.6 и
чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/15.04.2019г., постановена по НЧХД № 391/2018г.,
РС-гр.Червен бряг, като правилна и законосъобразна.
На основание чл.190, ал.1
от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител Б.Й.Б.-ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М.-
ЕГН **********, направените деловодни разноски за въззивната инстанция, по ВНЧХД №462/2019г.
на ОС-Плевен, в размер на 350,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: