Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – III гр. състав, в открито заседание на шести февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №7461 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК и
по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
Ищците З.И.К. и З.И.К., чрез пълномощника
си адв. Г.М., в исковата молба, последно
допълнена/уточнена с молба вх. №3036/22.01.2019г. твърдят, че първата от тях е
собственик на 3/6 ид.ч., а вторият – на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място в гр. ****, представляващо
имот пл. №3176 в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда,
лятна кухня и тоалетна, по скица поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ
393 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор
63427.5.1092.1 със застроена площ 69 кв.м., бр. етажи един, с предназначение жилищна
сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор 63427.5.1092.2 със застроена площ
11 кв.м., бр. етажи един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, сграда
с идентификатор 63427.5.1092.3 със застроена площ 7 кв.м., бр. етажи един, с предназначение
- постройка на допълващо застрояване, при граници и съседи за имота:
63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087, 63427.5.1058, 63427.5.1092. Правата
им произтичат от влязлото в сила решение по гр. дело №4223/1995г. на Русенски
районен съд и от влязлото в сила решение по гр. дело №3474/2012г. на същия съд.
Твърдят, че ответникът Б.З.З. с нотариален акт за
дарение №19, том VI, рег. №19105, дело №870 от 10.11.2010г. на нотариус Г. Георгиев
се е разпоредил с целия описан по-горе недвижим имот в полза на З. З О, въпреки
че е собственик само на 2/6 ид.ч. от него. Решение
№521/27.01.1997г., постановено по реда на чл.288, ал.2 ГПК (отм.), с което на Н.
Ю О е възложен целия делбен имот, е обезсилено с
влязло в сила решение по гр. дело №4223/1995г. за съдебна делба, поради което с
обратна сила е отпаднало основанието на изключителна собственост относно
описания недвижим имот, а публична продан не е проведена и извършена по реда на
ГПК досега. Считат, че решението за публична продан на имота е погасено по
давност, поради което те имат правен интерес да защитят собствеността на своите
идеалните части от съсобствения имот. Като се
позовават на ТР №1/19.05.2004г. на ВКС по тълк. дело
№1 на ОСГК, твърдят че покупко- продажбата с
нотариален акт №167/02.10.2000г. е нищожна поради липса на основание, тъй като
продавачите не са били собственици на техните 4/6 ид.ч.
от имота. Същото важи и за сделката по нот. акт
№19/10.11.2010г., като надарената З. О не е могла да получи повече от 2/6 ид.ч. от общия имот. Това е установено и с решение по гр.
дело №3474/2012г. на РРС, но липсва диспозитив
(произнасяне) за собствените на първата ищца 3/6 ид.ч.,
респ. за притежаваната от втория ищец 1/6 ид.ч. Това
поражда правото им на предявените искове по настоящето дело. Молят да се
признае за установено по отношение на З. Зейнулова
Османова, че те са съсобственици, както следва: З.И.К. на 1/6 идеална част и З.И.К.
на 3/6 идеални части от дворно място в гр. ******, представляващо имот пл. №3176
в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня
и тоалетна, по скица поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ 393 кв.м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване
- ниско застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор
63427.5.1092.1 със застроена площ 69 кв.м., бр. етажи един, с предназначение жилищна
сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор 63427.5.1092.2 със застроена площ
11 кв.м., бр. етажи един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, сграда
с идентификатор 63427.5.1092.3 със застроена площ 7 кв.м., бр. етажи един, с предназначение
- постройка на допълващо застрояване, при граници и съседи за имота:
63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087, 63427.5.1058, 63427.5.1092. Молят
съдът да прогласи поради липса на основание нищожността на договора по
нотариален акт №167, том VI, рег. №4147, нот. дело
№417 от 02.10.2000г. на нотариус Албена Александрова
и на договора за дарение по нотариален
акт №19, том
VI, рег. №19105, дело №870 от 10.11.2010г. на нотариус Г. Георгиев, без да се произнася по основанието по
чл.17, ал.1 ЗЗД. Претендират за разноски.
Ответниците
З. З О и Н.Ю.О. вземат становище за неоснователност на исковете. Оспорват
обстоятелствата, на които се основават исковете. Заявяват, че са придобили
имота по нот. акт №19, том VI, рег. №19105, дело №870
от 10.11.2010г. на нотариус Г. Георгиев чрез сделка и по давност за спорните 4/6 ид.части от него. Владели са дворното място изцяло за себе си
и през целия период. Възразяват срещу твърдението, че продажбата чрез публичен
търг на недвижимия имот е погасена по давност и решението не поражда правото на
иска на ищците.
Ответникът
Б.З.З. не е заявил становище по иска.
Видно
от приложения на л.91 препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на
Акт за смърт №1140/25.05.2019г. на Община Русе, Б.З. е починал на 24.05.2019г.
или след предявяване на иска (05.11.2018г.).
Приложено е удостоверение за наследници изх.
№94Г-581-1/04.11.2019г., издадено от Община Русе, от което се вижда, че
починалият Б.З. е оставил за свои наследници съпруга З.Х.З., ЕГН ********** и
дъщеря М.Б.З., ЕГН **********, които съдът е конституирал като ответници по делото с определение в съдебно заседание на
11.12.2019г.
Ответниците
З.Х.З. и М.Б.З., чрез своята майка и законен представител З.Х.З. не са заявили
становище по исковете.
По
делото са представени писмени доказателства, приложени са гр. дело №4223/1995г.
и гр. дело №4374/2012г., двете на Русенски районен съд и е разпитан свидетел.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
От данните в приложеното гр. дело
№4223/1995г. (нотариален акт №189 от 07.03.1972г., том I, дело №589/1972г. на русенския нотариус Цвятко
Миланов) се установява, че описаният в исковата молба имот е оставен в
наследство от С А А, б.ж. на гр. Русе, починала на
24.05.1979г. (удостоверение за наследници №123/25.01.1988г.) и оставила за свои
наследници съпруг Й С С, б.ж. на гр. Русе, починал на
04.01.1993г. (удостоверение за наследници №1091/09.08.1994г.), син Е Й С,
дъщеря З Й А, дъщеря Н Й Р и син А Й С.
От удостоверение за идентичност на лице
с различни имена изх. №1-565 от 02.10.2018г.
се вижда, че З.И.К. и Е Й С са имена на едно и също лице.
От удостоверение за идентичност на лице
с различни имена от 15.08.1991г., приложено по гр. дело №4223/1995г. (гр. дело
№29/2005г. на РОС) се вижда, че З.И.К. и З Й А са имена на едно и също лице.
По делото няма спор, че Н И. Р, родена
на ***г. и Н Й Р са имена на едно и също лице, както и че А И.К., роден на ***г.
и А Й С са имена на едно и също лице.
С влязло в сила решение №692/12.12.1995г. по гр. дело №4223/1995г. съдът е допуснал до
съдебна делба процесния недвижим имот между З.К. с
права 12/24 ид.ч., Е С с
права 4/24 ид.ч. и Н. Ю с права 8/24 ид.ч.
С влязло в сила на 12.11.2013г. решение
№2042/30.11.2012г. по гр. дело №3474/2012г. Русенският районен съд е признал за
установено по отношение на З.И.К., че З. З О е собственик на 2/6 идеални
части от недвижим имот – дворно място в гр. *******, представляващо имот пл. №3176
в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и тоалетна, съгласно нот. акт, а по скица
представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ 393 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор
63427.5.1092.1, със застроена площ 69 кв.м., бр. етажи - един, с предназначение
-жилищна сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор 63427.5.1092.2, със
застроена площ 11 кв.м., бр. етажи - един, с предназначение - друг вид сграда
за обитаване, сграда с идентификатор 63427.5.1092.3, със застроена площ 7
кв.м., бр. етажи - един, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
при граници и съседи за имота: 63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087,
63427.5.1058 и 63427.5.1093. Отхвърлил е ревандикационния
иск в частта за признаване за установено по отношение на З.И.К. правото на
собственост на З. З О, за останалата част от имота, както и за предаване
владението върху същия. Отменил е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален
акт №5, том III, рег. №10233, дело №373/27.12.2010г. на Нотариус рег. №180
с район на действие РРС.
Въз основа на влезлите в сила решения
№692/12.12.1995г. и №2042/30.11.2012г. недвижимият
имот е съсобствен между З.И.К. с права 12/24 (1/2 или
3/6) ид.ч., З.И.К. с права 4/24 (1/6) ид.ч. и З. З О с права 2/6 ид.ч.
Свидетелят Б М И, който живее в
съпружеско съжителство с ищцата З.К., установява, че имотът – дворното място и
къщата, са били разделени на три от съдия изпълнител. Къщата се намира в лявата
част на имота. Двамата с ищцата живеят в едната част, Н. и З. О живеят в
средата, З.К. живее в другата част. Къщата се ползва от всички, а дворното
място е разделено на три части, от което той и ищцата ползват 3/6 ид.ч. или около 260 кв.м.
Искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на З. З О, че З.И.К. е собственик на 1/6 идеална част
и З.И.К. е собственик на 3/6 идеални части от дворно място в гр. ************, представляващо
имот пл. №3176 в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда,
лятна кухня и тоалетна, по скица поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ
393 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор
63427.5.1092.1 със застроена площ 69 кв.м., бр. етажи един, с предназначение жилищна
сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор 63427.5.1092.2 със застроена площ
11 кв.м., бр. етажи един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, сграда
с идентификатор 63427.5.1092.3 със застроена площ 7 кв.м., бр. етажи един, с предназначение
- постройка на допълващо застрояване, при граници и съседи за имота:
63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087, 63427.5.1058, 63427.5.1092, е
основателен и следва да се уважи.
По иска по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД:
С влязло в сила решение
№521/27.01.1997г. по гр. дело №4223/1995г. Русенският районен съд на основание
чл.288, ал.2 ГПК (отм.) е поставил в дял на Н. Ю О дворно място
в гр. ********, с площ 392 кв.м., представляващо имот пл. №3176 в кв.489 по
плана на гр. Русе, заедно с построените в него къща, лятна кухня и дворищен
клозет и го е осъдел да заплати на З.И.К. и на Е С Г в едногодишен срок от
влизане в сила на решението паричната равностойност на техните дялове на равни
месечни вноски.
С
решение №299/12.10.2000г. по гр. дело №4223/1995г. Русенският районен съд е
обезсилил решение №521/27.01.1997г. по делото в частта, с която делбеният имот е поставен в дял на Н. Ю О и същият е осъден да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете. С влязло в сила
на 03.05.2004г. решение №106/25.09.2003г. по в. гр. д. №64/2003г. състав на
Русенски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното
решение по обезсилване поставянето в дял на делбения
имот (решението на въззивния съд е оставено в сила с
решение №357/03.05.2004г. по гр. д. №922/2003г. на ВКС, I г.о.).
С решение №233/14.10.2004г. по гр. дело
№4223/1995г. Русенският районен съд е поставил делбения
имот в дял на З.И.К. и я е осъдил да заплати на останалите съделители
паричната равностойност на дяловете им. С влязло в сила на 19.07.2005г. решение
№59/15.02.2005г. по в. гр. д. №29/2005г. състав на Русенски окръжен съд е
отменил решението на РРС и вместо него е постановил процесният
недвижим имот да бъде изнесен на публична продан (решението на въззивния съд е оставено в сила с решение №553/19.07.2005г.
по дело №240/2005г. на ВКС, I г.о.).
Между страните не се спори, че имотът
не е продаден на публичен търг.
С нотариален акт №167/02.10.2000г., том VI, рег. №4147,
нот. дело №417/2000г. на нотариус Албена Александрова
Н. Ю О и З.З. О продават на Б.З.З.
***, представляващо имот пл. №3176 в кв.489
по плана на гр. Русе, заедно с построените в него къща, лятна кухня и дворищен
клозет.
С нотариален акт дарение на недвижим имот №19/10.11.2010г., том VI,
рег. №19105, дело №870 от 2010г. на нотариус Г. Георгиев Б.З.З. е дарил на З.З.
Османова описания в нотариален акт №167/02.10.2000г., том VI, рег. №4147, нот. дело №417/2000г. на нотариус Албена
Александрова недвижим имот.
Поради неизпълнение на задължението за парично
уравнение на дял в законовия срок от страна на Н. Ю О конститутивният ефект на възлагателното
решение №299/12.10.2000г. не се е проявил и спорната съсобственост не се е
ликвидирала. Отменителното решение е възстановило
процесуалната връзка и правоотношения, без да засяга материалноправните
отношения на съсобствеността. Делбеният процес се е възобнобил във фазата по извършване на делбата и съдът е постановил
имотът да бъде изнесен на публична продан.
С нотариален акт №167/02.10.2000г. Б.З.З. е придобил имота от несобственици - съпрузите Н. Ю О и З.З. О. Сделката
е валидна (при липса на други опорочаващи я основания по чл.26 и чл.27 ЗЗД),
но не е прехвърлила права, тъй като никой не може да прехвърли права, които
няма. Б.З. не е придобил права, които са противопоставими
на съсобствениците. В т.см. е даденото тълкуване на закона в т.13 от Тълк. реш. №1/19.05.2004г. по гр.
д. №1/2004г., ВКС, ОСГК.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил
титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и
правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай
са облигационни и относителни (само между страните по сделката)- по аргумент от
чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна
и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено.
Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. Изложените правни изводи са съобразени
с Тълк. реш. №3/
29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г., ВКС ОСГК.
При това положение искът за прогласяване нищожност поради
липса на основание на договора за продажба по нотариален акт №167, том VI, рег. №4147,
нот. дело №417 от 02.10.2000г.
на нотариус Албена Александрова и на договора за дарение по нотариален акт №19, том VI, рег. №19105,
дело №870 от 10.11.2010г. на нотариус Г. Георгиев следва да се отхвърли. Сделките по двата нотариални
акта са каузални сделки и имат основание, причина. Предоставянето на имотна
облага другиму винаги се извършва с определена цел, а не само по себе си. Тази
непосредствена цел, която се преследва с предоставяне на имуществената облага
се нарича причина на сделката: да се придобие едно право, съответно – да се
надари.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата З. З О следва да заплати на ищците 650 лв разноски по делото, съобразно уважения иск и представен списък на разноските по чл.80 ГПК (л.132). По делото няма данни ответниците
да са направили разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на З. З О от гр. ***********, ЕГН **********,
че З.И.К., ЕГН **********, е собственик
на 1/6 идеална част и З.И.К., ЕГН **********, е собственик на 3/6 идеални части
от дворно място в гр. *************, представляващо имот пл. №3176 в кв.489, с площ
392 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и тоалетна, по
скица поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ 393 кв.м., с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, заедно
с построените в него сграда с идентификатор 63427.5.1092.1 със застроена площ
69 кв.м., бр. етажи един, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, сграда с
идентификатор 63427.5.1092.2 със застроена площ 11 кв.м., бр. етажи един, с предназначение
- друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор 63427.5.1092.3 със застроена
площ 7 кв.м., бр. етажи един, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
при граници и съседи за имота: 63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087,
63427.5.1058, 63427.5.1092.
ОСЪЖДА З. З О от гр. *************, ЕГН ********** да заплати на З.И.К., ЕГН ********** и З.И.К., ЕГН **********,***, сумата 650 лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.И.К., ЕГН ********** и З.И.К., ЕГН **********, срещу З. З О, ЕГН **********, Н.Ю.О., ЕГН **********, З.Х.З., ЕГН ********** и М.Б.З., ЕГН **********, чрез законния й представител З.Х.З., последните две правоприемници на Б.З.З., починал на 24.05.2019г., иск за прогласяване нищожност поради липса на основание на договор за продажба по нотариален акт №167, том VI, рег. №4147, нот. дело №417 от 02.10.2000г. на нотариус Албена Александрова и на договор за дарение по нотариален акт №19, том VI, рег. №19105, дело №870 от 10.11.2010г. на нотариус Г. Георгиев.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: