№ 14681
гр. С, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110103839 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, С О, ул.“В О“ № 3, подадена
чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ № ..., с която са предявени искове срещу „М“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ № ..., представлявано от В
Г С, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №.../11.07.2023 г., а в
условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на чл.10, ал.2 вр. ал.1 от
договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 11.07.2023 г. е сключила с „М“ АД договор за потребителски
кредит №..., по силата на който тя е получила сумата в размер на 1000.00 лв., при лихвен
процент от 41.00% и срок от 12 месеца. ГПР е определен на 49.65%.
Отбелязва се, че в чл.10, ал.1 от договора е установено задължение за ищеца за
заплащане на неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл.20 от договора. Размерът на същата е определен на 6.90 лв. плюс 0.230 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Сочи се, че в ал.2 на чл.10 от
договора е посочено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за
използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни
клиенти, поради което се прилага неустойка в размер на 6.24 лв. плюс 0.208 % от усвоения
размер на кредита за първия ден на забавата и 0.208% от усвоения размер за всеки следващ
ден.
В исковата молба подробно се обяснява какви са изискванията на ответното
дружество за обезпечаване на кредита, а именно с поръчителство до пълния му размер, като
1
кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да го
обезпечи с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да
отговаря на изрично поставени условия.
При това положение, според ищеца общо дължимия размер на кредита /главница и
лихва/ възлиза на 1211.52 лв., а на неустойката на 748.00 лв., при което подлежащата на
връщане сума е над 190% от изтегления заем.
Ищецът обръща внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от
ЗПК, като поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от
ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че
неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от
ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО,
както и с практиката на СЕС по дело С-453/10.
Твърди се, че с оглед неизпълнимостта на клаузата на чл.20 от договора,
предвидената неустойка представлява скрито възнаграждение за ответника, което следва да
бъде включено в ГПР.
Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по
този начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно
е оскъпяването по кредита.
Ищецът изразява становище за противоречие на клаузата на чл.20 от договора с
добрите нрави. Ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на
кредитора. Като аргумент в тази насока се сочи, че от една страна поставените изисквания
създават значително затруднение на потребителя, а от друга страна, че неустойката е
включена в погасителния план по договора.
Навеждат се доводи за нищожност и поради значителната нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, доколкото с неустойката се увеличава
почти двойно дълга на потребителя.
Ищецът се позовава и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
2
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този
смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР.
По отношение ГПР, се поддържа становище, че неговия размер е записан в договора
и е отразено, че се изчислява съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК, а именно по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Според ответника, нито закона, нито съдебната практика му
вменяват задължение подробно да разписва методиката за формиране на ГПР, а е достатъчно
да бъде посочен размерът и да има предоставена информация за начина на формиране. В
тази смисъл се оспорва противоречие на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ответникът твърди, че размерът на ГПР по процесния договор за кредит не
надхвърля максималните размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ответникът признава, че
действително неустойката по чл.10 от договора не е включена в ГПР, но според него
доколкото се касае за неустойка за неизпълнение на конркретно договорно задължение, тя не
е разход по кредита, който формира ГПР.
По отношение конкретната клауза за неустойка се сочи, че тя обезпечава изпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора му
обезпечение. Ответникът аргументира становище, че тази клауза е резултат от автономията
на волята на страните в частното право, установена в чл.9 от ЗЗД. Според ответника
уговорения размер е изцяло съобразен със законовите изисквания и не води до
неравноправие на страните. Твърде се, че ответникът е извършил и оценка на
кредитоспособността на ищеца, поради което не може да се приеме, че липсата на такава се
компенсира с процесната неустойка.
В същото време ответникът обръща внимание, че съобразно чл.26, ал.4 от ЗЗД,
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Аргументират се доводи за неприложимост на цитираната от ищеца
практика относно тежестта за разноски по потребителски спорове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа
направените възражения. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
3
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите по процесния
договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват
равнопоставеност на страните по него.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството относно наличието на облигационно отношение
между страните по сключен договор за кредит №... от 11.07.2023 г. Посоченото се подкрепя и
от представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че на 11.07.2023
г. В. П. И. е сключила с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски
кредит за сумата от 1000.00 лв.
Страните са постиглани съгласие годишният лихвен процент да е 36.99%, а
годишният процент на разходите 49.65 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща
на връщане, а именно 1 211,49 лв. и срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен
подробен погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска,
компонентите, включени в нея /главница и лихва/, както и падежната дата /л.63 от делото/.
Съгласно чл. 10 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят дължи
неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и
условията, предвидени в чл. 20 от договора, като неустойката е в размер на 6,24 лева + 0,208
% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,208 % от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е останал необезпечен.
Съгласно клаузата на чл. 20 от договора вземането по него се обезпечава с
поръчителство от физическо лице, което да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава в срок от 3
работни дни от сключване на договора да предостави обезпечението. Посочено е, че
физическото лице – поръчител следва да отговаря едновременно на следните условия: да
бъде дееспособно физическо лице; да има брутен осигурителен доход над 1 400 лева; да
работи по трудов договор с най-малко шест месеца трудов стаж при последния работодател;
да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не
е страна по договор за кредит, сключен с „М“ АД.
Съгласно чл. 11 от договора в случай, че кредитополучателят представи обезпечение
след срока, определен в чл. 20 от договора, същият ще дължи неустойка само за срока, за
който кредитът не е обезпечен.
Съгласно чл. 12 от договора начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка
следваща вноска съобразно приложения погасителен план.
От приетия по делото погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
4
договора за потребителски кредит, се установява, че в същия са посочени падежите на 12
месечни погасителни вноски, техният конкретен размер, при разграничение на случите, при
които кредитът е обезпечен или е без обезпечение, съответно с начислена неустойка, както и
какви конкретно по размер главница и договорна лихва включва всяка отделна вноска.
Отразено е, че общият размер на неустойката поради непредставяне на обезпечение възлиза
на сумата от 748,80 лева, като крайният размер на задължението, с включена главница, лихва
и неустойка възлиза на 1 960,32 лева.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
Съгласно представените и приети по делото Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „М“ АД, чиято приложимост към процесния
договор за кредит не е оспорена в настоящия процес, сключването на договора в писмена
форма се предхожда от кандидатстване за кредит от страна на кредитополучателя по един от
начините, описани в клаузите на раздел III ОУ, в т.ч. чрез средствата за комуникация от
разстояние. Изяснява се, че искането на кредитополучателя за предоставяне на
потребителски кредит следва да съдържа желания от него размер и срок за погасяването му,
информация относно възможността му да предостави обезпечение – арг. чл. 18 ОУ. Съгласно
клаузата на чл. 19 от Общите условия преди сключване на договора за кредит, „М“ АД
извършва оценка на кредитоспособността на клиента, а при необходимост извършва и
допълнителни справки за това, като в разумен срок уведомява насрещната страна за
5
съгласието си за отпускане на кредита и неговия размер или за отказа за това. В клаузата на
чл. 22 от процесните ОУ е посочено, че преди сключване на договора кредиторът предоставя
на потребителя необходимата информация съгласно Стандартен европейски формуляр за
вземане на информирано решение от клиента. Съгласно чл. 28 от ОУ при извършено от
кредитополучателя кандидатстване за отпускане на кредит посредством уебсайта на
кредитора - ..., договорът за потребителски кредит се сключва чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ и се счита за сключен в
момента, в който кредитополучателя натисне бутона „подпиши“. По делото не се спори, че
процесният договор е сключен именно по този ред.
По делото не се спори, че преди сключване на договора на кредитоискателя е бил
предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за потребителските
кредити и конкретно: данни за кредитора, описание на основните характеристики на кредита
– вид (потребителски кредит за текущо потребление); общ размер на кредита – 1000,00 лева;
условия за усвояване; срок на договора – 12 месеца; размер, брой, падеж и периодичност на
вноските – в зависимост от това дали кредит е обезпечен; общата дължима сума – 1 211,49
лева; вида на изискваното обезпечение и срока за предоставянето му; разходите по кредита –
лихвен процент от 36.99 %; ГПР – 49,65 %.
При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен
план, неразделна част от договора с вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на
всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в
погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е
безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В случая съдът намира за
нужно да отбележи и че е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на
шрифта, с който е изписано съдържанието на договора. За установяване на този факт
настоящият състав намира, че не са необходими специални знания, доколкото този извод
следва и от визуалната съпоставка на размера на буквите и символите от набора от
шрифтове с размер 12, предоставен на потребителите на софтуера за текстообработка Word
/част от пакета Microsoft Office/, с който съдът работи ежедневно.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
6
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.9 от договора е посочен
годишният процент на разходите по кредита от 49,65 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
7
със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство,
съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от
кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както
е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на
посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от
Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез
невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в месечен
размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния план, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца основание. Макар това
възнаграждение за гарант да оскъпява кредита, респ. да води до по-голям процент на
разходите по него, не следва да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл.22
ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава
установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната
разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото
изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., е
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на договори
8
за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране. В процесния казус, макар задължението за възнаграждение за гарант да не е
включено в процентното измерение на годишния процент на разходите по кредита, това
задължение е установено в месечен размер като част, която се добавя към размера на
месечната вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота относно
точния размер на задължението му и общата стойност на кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на договора за
кредит не е допуснато соченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По така изложените съображения съдът намира, че договора за кредит отговаря на
нормативно установените изисквания за необходимо съдържание и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради което предявеният главен иск се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на главния иск,
съдът дължи разглаждане на предявения евентуален иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл.10, ал.2 вр. ал.1 от договора.
Съдът намира, че процесната клауза на чл.10, ал.2 вр. ал.1 от договора е нищожна
доколкото установява задължение, което противоречи на добрите нрави. Критериите за това
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер на 748,80 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на
чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
9
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Установява се, че размерът
на уговорената неустойка е над 2/3 от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено
е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по
договора, както размера на вноските нараства с 62.40 лв.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката
по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя.
Ето защо, съдът приема, че процесната клауза е в нарушение на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по договора, като
накърнява правата на потребителя. Поради това тази клауза следва да бъде прогласена за
нищожна.
С оглед на изложеното предявеният евентуален иск се явява основателен и подлежи
на уважаване.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът. В тази насока
следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че отговорността за разноски се
преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена
по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по
главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде
отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се
определя от изхода по евентуалния иск – в тази насока определение № 70 от 05.02.2018 г.,
постановено по ч.т.д.№ 257/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, определение № 477 от
04.11.2016 г., постановено по ч.т.д.№ 1218/2016 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК и др. С оглед
на това разноски се следват единствено на ищеца, който е заплатил държавна такса от 78.41
лв.
На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
10
бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата в размер на 480.00 лв., представляваща
дължимото се възнаграждение за производството, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, С О, ул.“В О“ № 3,
срещу „М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ № ...,
представлявано от В Г С, иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски
кредит №.../11.07.2023 г.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от В. П. И.,
ЕГН **********, с адрес с.Л, С О, ул.“В О“ № 3, срещу „М“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ № ..., представлявано от В Г С, за нищожна клаузата на
чл.10, ал.2 вр. ал.1 от №... от 11.07.2023 г.
ОСЪЖДА „М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ №
..., представлявано от В Г С, да заплати на В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, С О, ул.“В
О“ № 3, сумата в размер на 78.41 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА „М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ №
..., представлявано от В Г С, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат А. Д., адрес гр.С, ул.“Х О“ № ..., сумата в размер на 480.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безпратна правна помощ и
процесуално представителство на ищеца В. П. И., ЕГН **********, по настоящето гр.д.
№3839/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11