О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Г 14.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в закрито заседание четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове:
В. Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдията
Косева В. ч.гр.д. № 228 по описа за
2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274
и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д. М., чрез адв. С. К. ***, срещу определение №451/
18.06.2020г. по гр.д.№497/2020г. по описа на РС- Севлиево, с което е прекратено
производството по делото пред този съд и делото е изпратено по компетентност на
Габровски районен съд- като местно компетентен с оглед настоящия адрес на
детето по предявения иск с правно основание чл. 132, ал.
1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права.
В
жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като за тази
подсъдност съдът не следи служебно и се претендира да бъде отменено, като
делото се върне за разглеждане на РС-
Севлиево.
Габровският
окръжен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С
исковата молба съдът е сезиран с иск за лишаване на ответника от родителски
права по отношение на детето поради трайно неполагане на грижи за него и
недаване на издръжка.
С
обжалваното определение РС- Севлиево е изпратил делото по подсъдност на Габровски
районен съд, тъй като настоящия адрес на детето е в с. Я, Общ. Г, на основание чл. 133, ал.
1 от СК във връзка с чл. 118, ал.
2 от ГПК.
При така
установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Частната
жалба е допустима- депозирана от лице, което има право, в предвидените от ГПК
срокове и при спазване на изискванията на ГПК.
Атакуваното
определение е от категорията на актовете, за които изрично е предвидена
възможност да бъдат обжалвани.
Разгледана
по същество, депозираната частна жалба е неоснователна.
В чл. 133 СК е предвидена императивна специална местна подсъдност, дерогираща общите
правила за местна подсъдност, уредени в ГПК, за която съдът следи служебно. Компетентен да се произнесе по молбата е
съдът по настоящият адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед
всестранна защита правата и интересите на детето, като в практиката на ВКС е
разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където
фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда /Определение №
185/23.04.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013г. на ВКС, II г. о. /. Това е
така поради необходимостта от извършване на редица процесуални действия с
участието и на детето, при наличие на предвидените в СК и в специалния Закон за закрила на детето условия;
изготвяне на социален доклад и др. От исковата молба, а и след извършена
служебна справка е установено, че настоящият адрес на детето е в с. Я, Общ. Г
/където всъщност е и адреса на двамата родители видно от исковата молба/. Следователно
касае се за особена местна подсъдност, за която съдът следи служебно, предвид
императивния характер на нормата, без да е необходимо възражение на ответника,
именно, защото предметът на делото касае интересите на дете. Тази подсъдност е
уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на децата.
Водим от
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №451 от 18.06.2020г. по гр.д. №497/2020г. по описа на РС- Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: