М О Т И В И на
КРС по НОХД 799/2017 г.
Гр.К. , 20.06.2019 г.
К.ска районна прокуратура е внесла
за разглеждане в КРС на 26.04.2017г.,
обвинителен акт, с който обвинява М.В.Х. , с ЕГН – ********** ***, в
извършването на престъпление от общ характер по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК, при фактическа и правна
обстановка, подробно изложени в обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението,
като предлага на съда, подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от 12 месеца. Това наказание, според държавното обвинение
следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален режим на изтърпяване, съобразен
с разпоредбите на ЗИНС.
Подсъдимият не изразява становище по вината си, но дава
обяснения относно начина на извършване на процесуално следствените действия по
претърсване в хода на ДП.
КРС, след като се запозна с
материалите по делото, и след обсъждането на събрания доказателствен материал,
като го обсъди както по отделно, така и в съвкупност, и при реда и условията на
чл. 14, чл.301 и сл. от НПК приема за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М. В.Х. е роден на ***
***. **** е , **** гражданин, живее на семейни начала със свид. Л. и има едно
родено от съжителството им дете. Завършил е средно образование, безработен е.
Осъждан е за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, с присъда на КРС
по НОХД № 538/201г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок
от 4 месеца“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е влязла в законна сила на 02.10.2015 г.
На 12.06.2016 в РУ К. е получена оперативна информация, че
подс. Х. държи у себе си наркотични вещества. Сигналът е доведен до знанието на дежурните патрули, с цел установяване
местонахождението на подсъдимия. Около 19.50ч. свид Д. И., заедно с колегата си И.Г. и двамата служители на РУ К., засекли М. Х. в двора на Е. г. „Д-р П. ***. В училищния двор имало обособен кът с пейки и
уреди за развлечение на деца/ катерушки/ , където на
една от пейките седял св. Р.Р.. До него стоял подсъдимият и двамата разговаряли. Срещнали се малко
преди това, като имали уговорка св. Р.
да покаже телефона си на подсъдимия Х., който искал да си купи нов
телефон. Виждайки Х. и
Р., в двора на училището, свидетелите И. и Г. веднага се насочили към
тях. В хода на проведения между тях
разговор и във връзка с поставен от св. И. въпрос дали държат в тях наркотични вещества, подсъдимият
Х. казал, че в десния джоб
на късите си панталонки има и държи топче
с канабис. Служителите
на РУ на МВР К. веднага уведомили
дежурен при ОДМВР
К.. На място, в двора на Е. гимназия, в присъствието на поемни лица – свидетелите П. и С., разследващ полицай извършил личен обиск на подсъдимия. В хода на това процесуално
следствено действия в десния джоб
на късите му панталонки е намерено топче от фолио, в което имало суха кафява растителна маса, което съответствало на казаното от него преди
извършване на личния обиск. На място бил извършен полеви
наркотест на сухата растителна маса, при който веществото реагирало на наркотичното вещество - канабис. На мястото на проверката бил съставен протокол
за личен обиск на лице, който в последствие, в предвидения в НПК срок, е
одобрен от съдия в Районен съд К..
Веднага след приключване по действията по
разследване в двора на Е. гимназия К., служителите на РУ К., участници в
ДСОГ посетили и дома на подсъдимия,
находящ се в гр. К., ул.“Д.“№1 , ет.., ап.32, където извършили претърсване. По
същото време в дома му се намирала неговата майка, която обаче не е възприела
нищо от действията на полицейските служители, тъй като била помолена да остане
в една от стаите. На това претърсване, обаче не присъствали поемни лица, така
както изисква закона. В хода на това
действие в джоб на яке, закачено на закачалка в коридора било открито хартиено
топче, съдържащо наркотично вещество. При направения на място полеви наркотест веществото
реагирало на НВ- амфетамин.
След приключване и на това процесуално-следствено
действие полицейските служители завели
подс. Х. *** за извършване на съответните измервания на откритите при двете
проверки наркотични вещества. Едва там
било осигурено присъствие на поемни лица / свид. С. и А. С./, които реално
присъствали само при измерването на наркотичното вещество. Въпреки, че не
присъствали на самото претърсване , като действие, поемните лица положили
подписа си в протокола за претърсване и изземване, съставен в дома на
подсъдимия.
На
29.06.2016 г. в РУ К. отново била
получена оперативна информация, че подсъдимият държи в себе си наркотични
вещества. Лицето е установено от дежурен патрул на РУ, в състав свидетелите С. и А.,*** / в близост до Килийното
училище/. Когато Х. забелязал приближаващия се полицейски автомобил той бръкнал в левия си джоб и изхвърлил на тротоара топче от станиол, което до момента държал в себе си.
Свидетелите
С. и А. веднага спрели до него и слезли от автомобила. На отправения въпрос към подсъдимия дали има у себе си наркотични вещества същият заявил, че има и държи в джоба
си топче станиол съдържащо
марихуана. За продължаване на действията по разследването
полицейските служители уведомили
дежурния в ОДМВР К. и на място
била изпратена ДСОГ.
На хвърленото от подсъдимия топче на тротоара
е направен полеви
наркотест, който реагирал на наркотичното
вещество канабис. След това М. Х. доброволно
извадил от левия джоб
на късите панталонки, с които бил облечен, топче от станиол, веществото в което при направеният полеви наркотест е реагирало на НВ - канабис.
За тези действия, на място, в
присъствието и на поемни лица/ свидетелите П. и К./ бил съставени съответните
протоколи, които са подписани от всички участници, вкл. поемните лица.
В хода на разследването били извършени четири физикохимични
експертизи, за всяко едно от откритите и иззети НВ.
Първата експертиза , именувана –Протокол №249,
извършена от експерт от НТЛ към ОДМВР К., установила, че НВ, иззето от подсъдимия на 12.06.2016 г. в двора на
Езикова гимназия К., сочи, че това наркотично вещество по морфологични белези и химичен състав представлява коноп/марихуана/, с нето тегло, преди
анализа, 0,10 гр. и същото е със съдържание на активен, наркотично действащ
компонент – тетрохидроканабинол - 10%.
С Протокол за извършена експертиза №17/НАР-173 от 08.03.2017 г. вещо лице , специалист в сектор „Наркотици“
при ЦЕКИ към НИКК-МВР е определило вида,
състава и количеството на иззетото от
жилището на подсъдимия, на 12.06.2016 г.
наркотично вещество. Видно от
това заключение нетото тегло на този обект е 0,38 гр. и обектът е съдържал
амфетамин и кофеин. Според експерта,
поради технически проблеми не са
извършени количествени анализи за определяне на процентното съдържание на доказания амфетамин.
В Протокол №287 /18.07.2016 г. е описан резултата от изследването на
наркотичните вещества открити у подсъдимия на 29.06.2016 г. Според това заключение иззетите от подсъдимия на
29.06.2016 г. НВ са били както следва :Обект№1 - коноп /марихуана/ с нето
тегло, преди анализа, 0,4 гр. и със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – тетрахидроканабинол -
17,-2% и
Обект№2- коноп/марихуана/, с нето тегло преди анализа-0,062 гр. Поради липса на достатъчно количество от веществото
било невъзможно определяне на
процентното съдържание на активен ,
наркотично действащ компонент.
Всички изследвани вещества / марихуана и
амфетамин/ са поставени под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал.2 от ЗКНВП.
Съгласно постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните
вещества по графика за нуждите на съдопроизводството (обн.
ДВ бр. 15 от 06.02.1998 год., изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000 год.) стойността на
един грам коноп /канабис,марихуана/ възлиза на; 6.00 лева. При така
определената тарифа стойността на държаното на 12.06.2016 г. от М. Х. високорисково наркотично вещество – 0,10гр.
грама коноп /марихуана/, възлиза на 0,60 лева. Съгласно същото постановление на
Министерски съвет, стойността на един грам амфетамин възлиза на 30.00 лева. При
така определената тарифа, стойността на държаното на 12.06.2016г. от подсъдимата
високорисково наркотично вещество -0,38 грама амфетамин, възлиза на 11,40 лев /
като оценката за последното е дадена при
чисто съдържание на амфетамин и не е отчетено
наличието на кофеин и липсата на
данни за съотношението между двете
съставки/.
Стойността на НВ , открити у
подсъдимия на 29.06.2016 г., по същата
ценова таблица са съответно – 2,40 лева и 0,37 лева.
По делото не е установено , а и подсъдимият няма твърдение в тази посока,
същият да е притежавал надлежно разрешение за държане на наркотични вещества или други дейности със същите.
Съдът прие за установена описаната по-горе фактическа обстановка,
кредитирайки показанията на всички разпитани свидетели. От съвкупния
доказателствен материал съдът изключи протокол за претърсване и изземване от 12.06.2016
г., за действията по претърсване, извършени
в жилището, обитавано от подсъдимия , находящо се в гр. К., ул.“Д.“№11 ет.4,
ап.32. Съдът намери, че по делото е установено по несъмнен начин, че
едно от поемните лица – св. С.С. не е
присъствал на обективираното в този протокол
действие. Второто поемно лице не е
разпитано, поради невъзможност да бъде призовано, но дори това поемно лице да е присъствало на
физическото действие по претърсване на посочения адрес, то само неговото
присъствие не е достатъчно , за да обективира
законосъобразност на съответното процесуално-следствено действие. В този
смисъл , изключвайки това доказателствено средство от кредитирания
доказателствен материал, съдът намери за
недоказано твърдението, намерило място в
този протокол, че на посоченото място, в
дома на подсъдимия са открити наркотични
вещества.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва по безспорен начин от
събраните в хода но досъдебното производство и съдебното следствие
писмени и гласни доказателствени средства.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед така приетата за установена по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че доказано по
несъмнен начин е деянието , извършено от
Х. на 29.06.2016г., а именно държане,
без надлежно разрешително, на високорискови наркотични вещества, а именно –
коноп/марихуана/ , с нето тегло 0,40 гр., с концентрация на активно действащо вещество – тетрахидроканабинол
17,02%, на стойност 2,40 лева и
коноп/марихуана/ - с нетно тегло 0,062 гр. на стойност 0,37 лева, като
деянието е извършено умишлено, при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл.
11, ал.2 от НК.
Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от събраните и приети
по делото писмени доказателствени средства. Съдът цени всички доказателства, събрани във връзка с
обвинението за това деяние, като намери , че
в конкретния случай се касае за
едно деяние , а не за две отделни, така както го е формулирал прокурорът. Действително
при извършеното претърсване и изземване са съставени два отделни
протокола, но това е така само защото са
различни действията , които е следвало да се обективират
в тях. Касае се за оглед на местопроизшествие
и за личен обиск на лице. Реално двете действия – оглед и личен
обиск касаят доказване на едно и също деяние – държане
на наркотични вещества от подсъдимия и
откриването на два отделни обекта, не може да се определи като извършване на две отделни
деяния в рамките на продължавано престъпление. В този смисъл , съдът намери ,
че извършеното от М. Х. престъпление на
29.06.2016 г. е едно деяние, а не две такива
в условията на чл. 26 от НК.
По отношение на правната квалификация за
деянието от 29.06.2016 г., съдът намери следното :
От обективна страна по делото безпротиворечиво е установен характерът на цялото
количество наркотично вещество, държано от подсъдимия на 29.06.2016 г. , а
именно – коноп /марихуана/. Конопът и активният му компонент
тетрахидроканабинол имат силно наркотично действие и няма легална употреба,
пазар и производство, като е поставен под забрана, съгласно Списък I и Списък
IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р
България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
(обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". При това
положение безспорно следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил държането
по отношение на високорисково наркотично вещества. Доколкото по делото не се
установи подсъдимият да е държал високорисковото наркотично вещество въз основа
на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то
следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение.
От обективна страна е налице и изпълнителното
деяние, като безспорно доказано е и неговото авторство. С действията си,
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние "държане". Същият е
осъществявал фактическа власт върху веществото, както е безпротиворечиво
възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в случая в дреха, носена от
подсъдимия и част от него е изхвърлена
непосредствено преди спирането му за проверка от органите на реда, като при
извършената проверка и запитан от полицаите дали има такива вещества в себе си,
последният е отговорил положително и ги е предал доброволно, като е съдействал
на органите.
Случаят,
според настоящия състав се квалифицира като маловажен, предвид наличието на
всички основания за това съгласно чл.
93, т.9 от НК. Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността
на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. Осъщественото от
подсъдимия държане на коноп не е от кръга на резултатните престъпления.От
извършването му не се установява да са причинени вредоносни последици.
В случая, предмет на престъплението, е коноп
(марихуана), която въпреки че е високорисково наркотично вещество, спада към т.
нар. "мека дрога", като количеството му е изключително малко (една
доза от 0,40 гр. и една доза от 0,062 гр.), на незначителна стойност – 2,40
лева за едната доза и 0,37 лв. за втората доза. Тази стойност е значително
по-ниска от установения размер на минималната месечна работна заплата за
страната /към датата на деянието/.
Настоящата инстанция намира, че следва да
отбележи и следното досежно извода и за маловажност на деянието. В Решение №
241 от 11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се
обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна
даденост както относимите към тежестта на престъпното
деяние обстоятелства (времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености,
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и
подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението),
така и тези досежно личността на автора. Настоящата инстанция намира, че следва
да отбележи и следното досежно личността на подсъдимия, за което и в съдебно
заседание в хода на проведеното съдебно следствие се събраха допълнителни
гласни доказателства, посредством разпита на жената , с която същият живее на
семейни начала – свид. Лескова.
Данните за личността на подсъдимия включват в
себе си, както положителни, така и отрицателни обстоятелства, които следва да
бъдат отчетени, както при определяне на правната квалификация на деянието, така
и при индивидуализацията на същото. В този смисъл следва да се посочи, относно
съдимостта на лицето, че както сочи и представителят на държавното обвинение в
ОА, Х. е осъждан за държане на
наркотични вещества. Като положителна оценка на подсъдимия, съдът приема твърдението на свид. Л., че Х. се грижи за
нея и детето им, както и единствен полага грижи за възрастната си баба.
Следователно вземайки предвид и изложеното от
тази свидетелка и фактът също, че едно евентуално ефективно осъждане на
подсъдимия би създало проблеми не само за него а и за близките му, за които
единствено той полага грижи и това съотнесено към
изложените вече обстоятелства, се налага извод, че в случая обосновано би могло
да се приеме, че се касае за хипотезата на "маловажен случай", като
съдът намира, че за този млад човек, не е и адекватно налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода към настоящия момент. Всички тези изброени
обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и тези,
характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други.
Съдът отчете, за да достигне до горните
изводи, и че подсъдимият доброволно е предал наркотичното вещество, както и
цялостното му положително процесуално поведение.
За да приеме, че се касае за маловажен
случай, съдът отчете и малкото количеството наркотично вещество и ниската
парична стойност на конопа. На следващо място, не може да не се отчете и
фактът, че наркотичното вещество е предназначено за лично ползване, а не за
разпространение, което следва както от малкото му количество, така и от
заявеното в този смисъл от подсъдимия в хода на досъдебното производство.
Безспорно в конкретния казус, както вече бе
посочено по-горе не може да се обсъжда наличие на вредни последици, разбирани
като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат
значение за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не
единствено обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е
самият предмет на престъплението. Отново в този смисъл съдът посочи, че се
касае за малко по количество наркотично вещество, възлизащо на много ниска стойност, т.е. така наречената "мека
дрога", възлизаща на незначително стойност. Това че се касае за мека дрога
от своя страна пък има голямо значение за социалния отзвук на деянието.
Предметът на престъплението е коноп, който се характеризира като най-лекото
наркотично вещество със значително по-малък вреден ефект върху организма. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че именно този вид наркотично
вещество, като най-безвреден и евтин, е много разпространен.
При преценката дали един случай е маловажен и
изобщо при преценката за индивидуализация на наказанието следва да се отчитат
особеностите на конкретното деяние към момента на извършването му. Именно
обстоятелствата към този момент определят степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, а настъпилите след това обстоятелства не могат с обратна
сила да завишат тази обществена опасност / в този смисъл е и Решение № 481 от
15.09.1992 г. по н.д. № 503/92 г., II н.о./. Наличието на предходно осъждане не
изключва автоматично приложението на чл.
93, т. 9 НК, тъй като се касае за едно от обстоятелствата, които следва да
се вземат предвид при приложението на тази разпоредба ( в този смисъл и Решение
№ 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н.о.). Освен това,
водещо значение имат обстоятелствата около деянието, предмет на производството,
от които може да не следва непременно извод за наличие на трайни престъпни
наклонности у дееца към момента на извършването му, макар и в случая да следва
да се спомене, че едно евентуално осъждане на лицето по ал.3
на чл. 354а, НК, щеше до доведе до активизиране и на наказанието по другото
му осъждане, за което три годишния изпитателен срок не е бил изтекъл към момента на извършване на
настоящото деяние, което неимоверно щеше да утежни още повече, положението на
подсъдимия, което е необосновано в настоящия случай предвид и изложените вече
аргументи. Както се посочи по-горе, налице са множество обстоятелства, които
водят до извод, че деянието, предмет на настоящото производство, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, като това се касае и за
дееца.
Съдът намира, с оглед възражението на
защитата, че се касае за малозначително деяние, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на
чл. 9
от НК. На първо място, защото държането на високорисков наркотик макар и в
малко количество, се засягат широк спектър от обществени отношения, свързани
със здравето на гражданите и такива, свързани с реда и начина на придобиване,
контрола, съхранение и разпространение на наркотични и психотропни вещества и прекурсори в Република България. Осъщественото от
подсъдимия деяние е придобило изключително широко разпространение в обществото
ни, особено сред младите хора, което прави необходимо санкционирането му, с
оглед превенция на бъдещи такива прояви както от страна на подсъдимия, така и
от страна на останалите граждани. Деянието, извършено от подсъдимия, не може да
бъде преценено като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално
тези отношения. В настоящия случай , макар че става въпрос за пренебрежимо
малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, то не може същото да се
каже да степента на засягане на обекта на посегателство. Количеството и
стойността на високорисковото наркотично вещество, сочат на извод за достатъчна
степен на обществената опасност на деянието при взето предвид предходното
осъждане на лицето за същото, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази
степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК. Поради гореизложеното не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената
опасност на конретното деяние, което да доведе до
приложение на чл.
9, ал.2 от НК, още повече че видно от изложеното същият е бил съден, с
предмет на посегателството същите обществени отношения, а и макар в малки
количество, откритите дози са две.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието – че държи без надлежно разрешително високорисково
наркотично вещество, съзнавал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици, като е знаел, че без съответно разрешение няма право да притежава
наркотични вещества, разбирал е, че с действията си извършва противоправно
деяние и е целял да държи в себе си забранено от закона високорисково
наркотично вещество, за да го ползва.
По изложените по-горе аргументи съдът счете,
че извършеното от подсъдимия деяние осъществява състава на по-леко наказуемо
престъпление, а именно такова по чл.
354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2, т.1 от НК. В този смисъл и М. Х. бе осъден за извършване именно на това
престъпление, като съдът го оправда по
обвинението за извършено деяние по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1 , вр. с чл.
26 от НК.
Както вече бе посочено по отношение на деянията от 12.06.2016 г.,
включени в продължаваното престъпление
според ОА, съдът намери следното: за твърдяното държане на наркотично вещество
в дома на подсъдимия не се събраха достатъчно доказателства, в подкрепа на това
обвинение. Изключването на протокола за
претърсване и изземване от ценения съвкупен доказателствен материал, поради
извършване на действието в отсъствие на едно от поемните лица/ възможно е и на
двете/ поставя под съмнение твърдяното от свидетелите- служители на РУ К.,
че описаното наркотично вещество е
открито и иззето именно от жилището на Х..
Отделно от това, във връзка със същото наркотично вещество – посочено като
амфетамин, съдът намери , че е недоказан
съставът на това вещество. Както
вече бе посочено в експертизата, изследвала този Обект се сочи, че е невъзможно
да се определи процентното съдържание на
амфетамин и съответно на кофеин в
изследвания обект. Посочената в
оценителната справка цена на този Обект се явява недоказана, поради факта, че в
Обекта е имало присъствие и на друго вещество, а процентното съдържание на активен компонент
определено се отразява на цената на наркотика.
По отношение на второто обвинение за държане
на наркотично вещество в дворна Езикова гимназия К., съдът отново намери , че
същото не е доказано по несъмнен начин. Разпитани в съдебно заседание поемните лица не можаха да кажат дали същото
е открито у подсъдимия или в свид. Р., който е бил заедно с него. Според
показанията им полицаите им прочели
какво са открили и са ги накарали да се подпишат под протокола за претърсване и
изземване.
При
липса на категорични доказателства за обвиненията за държане на наркотични
вещества от подсъдимия на 12.06.2016 г., съдът го оправда в тази част и изключи
тези деяния от твърдяното продължавано престъпление .
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определянето вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на М. Х. за
доказаното престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК съдът съобрази предвиденото в съответната
разпоредба на НК като вид и размер наказание за този вид престъпление към
момента на извършването му, императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
личността на дееца, подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Преценени са и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и наложеното на подсъдимия
наказание е съобразено по вид и размер с
изискванията визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК относно постигането целите на наказанието.
Законодателят е предвидил граници на наказанието по чл. 354а,
ал.5, вр. с чл. 354а, ал.3, пр.2,т.1 от НК – „глоба до 1000 лева“.
Доколкото
по делото се установи, че подсъдимият е безработен и се грижи за
семейството си, то съдът намери, че въпреки по-високата степен на обществената
му опасност , поради предходното му осъждане, то наказание около средния размер
ще бъде би дало възможност да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция. Визираните в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК
цели на наказанието сочат,
че същото следва да осигури, по възможно
най-балансиран, ефективен и
приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително
действие върху осъденото
лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите
членове на обществото.
По
разноските
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл.
189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РУ на МВР К.
сумата от 212,65 лева, представляваща разноски за изготвени в хода на ДП експертизи, както и по сметка на
Районен съд К. сумата от 123,00 лева , сторени в хода на съдебното производство
разноски.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия
: