№ 3975
гр. Варна, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
62400/22.08.2023г., подадена от М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, чрез адв. Д. Й.
от ВАК против Решение № 2889/09.08.2023г., постановено по гр.д. № 1959/2023г. на ВРС,
46-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено, че М. С. С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата 6810.40 лв.
/шест хиляди осемстотин и десет лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-14419980/25.01.2017 г. и Приложение № CARD-
14784581 към договора, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника
М. С. С., като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл
С.А., клон България“ в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по
силата на Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 976.79
лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г., както и сумата
368.85 лв. /триста шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми
са предмет на заповед № 7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
Процесуалният представител на М. С. С. развива доводи за неправилност,
немотивираност и незаконосъобразност на решението. Счита, че вследствие на неправилно
тълкуване на доказателствения материал по делото и на материалния закон ВРС е достигнал
до погрешен извод. За неправилен се посочва изводът на първоинстанционния съд, че
направените възражения за недействителност на клаузите на чл.12 и чл.21 от договора за
кредит са неоснователни, доколкото са израз на свободата на договаряне на страните и че
дължимата договорна лихва от 35% не противоречи на добрите нрави, която в
1
действителност посочена била да е в размер „35% / 44,90%“. Посочва съдебна практика, в
която се коментира приемливият максимален размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, а именно – до трикратния размер на законната лихва.
Изразява становище, че в клаузите от т. 12 до т. 21 от договора за револвиращ кредит
липсвало конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В разрез с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10, 11 ЗПК не бил посочен общият
размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите
такси, размер на минимална месечна вноска и т. н. Счита, че договорката по чл. 21 от
договора е нищожна, доколкото позволявала само и единствено на кредитора едностранно
да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като определи параметри
на договора по свое собствено усмотрение. Възразява, че приложението с условията по
договора не било подписано от кредитополучателя, поради което не му били известни и
съответно липсвали данни за индивидуално уговаряне на постигнатите договорки.
Въззивникът намира, че уговорката относно размера на договорната лихва „35 % / 44,90%“ е
противоречаща на добрите нрави, защото не бил ясен механизмът на определянето му.
Допълва, че Приложението към договора било съставено в шрифт по-малък от
законоустановения, което обуславяло неговата нищожност на основание чл. 10, ал. 3 ЗПК.
Поради изложеното, моли за решение, с което да бъде отменен първоинстанционният
съдебен акт и съответно отхвърлени претенциите на „Агенция за събиране на вземания“АД,
ЕИК: *********, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез юриск. И. Н., с който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правоотношението между страните, имащо
характеристиките на потребителски кредит, е регулирано от законодателя по начин,
гарантиращ правата на потребителя, от една страна и възможността на кредитора да уговори
възнаграждение за предоставяните от него услуги в размер, значително надхвърлящ
законната лихва, от друга страна. Сочи за пример разпоредбата на чл. 18 от Наредба за
дейността на заложните къщи, която допускала месечен размер на лихва по заемите до три
на сто. Акцентира на това, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед
риска, който поемат с предоставянето на заетия финансов ресурс, поради което за меродавна
се счита пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва. Счита, че не е налице
максимален размер на договорната лихва, действал към момента на сключване на процесния
договор, а ПМС № 72 от 08.04.1994 година за определяне на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута било приложимо само за определяне на размера на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Намира, че след като една уговорка не противоречи
на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави. Изразява
становище, че съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност
уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора, които са ясни и
разбираеми. Отделно от това, счита, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва
не може да се определи като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото
съгласно изричната норма на чл. 430, ал.2 от ТЗ заемателят плаща на заемодателя лихва по
кредита, съгласно договореното. Счита, че доколкото е липсвала законоустановена горна
граница на договорната лихва при потребителските кредити, единственото ограничение на
свободата на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД са
били правилата на добрите нрави, поради което съдебната практика е приемала за валидна
уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер на
законната лихва. Понастоящем за такава горна граница се сочи 5-кратния размер на
законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който въззиваемата страна намира за по-
адекватен. Аргумент за това извежда и от обсъждането на законодателната промяна
(СТЕНОГРАМА от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона
за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), с което се обосновавала
2
нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции,
чиято кредитна дейност била с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви
следвало да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност. Намира, че поради различието в правната и
икономическата природа на възнаградителната и законната лихва за забава е неправилно
обвързването между размера на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за
забава. Поради това не споделя разбирането, че възнаградителната лихва не може да
превишава трикратния размер на законната лихва. Изразява становище, че
кредитополучателят е имал възможност да направи информиран избор с каква институция
да сключи договор за кредит и че уговорката за по-висок лихвен процент не противоречи на
добрите нрави, тъй като предоставените средства били без насрещно обезпечение. Счита, че
уговорката за възнаградителната лихва не представлява неравноправна клауза, тъй като
същата е била известна на потребителя съгласно подписания договор за кредит и
погасителен план и е изиграла основна роля за формирането на волята за сключване на
договора. Посочва, че по въпросите за нищожността на договорната лихва макар да е налице
съдебна практика на ВКС, според която за горен праг на договорната лихва се приема
трикратния размер на законната лихва, в случая приложима била разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, уреждаща, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. При съотнасяне на разпоредбата към момента на сключване на процесния договор, се
заключава, че договореният в него ГПР не надвишава 50%, т.е. е в рамките на допустимата
граница, поради което доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се
счита за неоснователен. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и
да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. 62400/22.08.2023г., подадена от М. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, против Решение № 2889/09.08.2023г., постановено
по гр.д. № 1959/2023г. на ВРС, 46-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че М. С. С., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, следните суми: сумата 6810.40 лв. /шест хиляди осемстотин и десет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща дължима главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
14419980/25.01.2017 г. и Приложение № CARD-14784581 към договора, сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника М. С. С., като вземанията по договора
са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл С.А., клон България“ в полза на
заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1/13.05.2022
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 976.79 лв. /деветстотин седемдесет и
шест лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г., както и сумата 368.85 лв. /триста шестдесет и
3
осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми са предмет на заповед №
7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4