Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
6 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 450 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 495 по описа за
Настоящото
въззивно производство е образувано по въззивна жалба от „МИРА Б. 90“ ЕООД, депозирана чрез процесуалния представител на
дружеството адв. С.Л. ***, с която се обжалва горепосоченият съдебен акт в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати дължим наем за периода от 14.09.2015 г. до 14.11.2017 г.
в размер на 3120 лв. Сочи се, че
от събраните по делото писмени и устни доказателства се установява, че след
подписване на договора и в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от същия страните е постигнато
съгласие наемните вноски да се изплащат по посочен от наемодателите начин, а
именно по банков път – по сметка на един от наемателите - К.А., обслужваща
негов банков кредит. Счита, че е без значение обстоятелството, че вноските по
кредита са били плащани от физическото лице М.Б. в качеството й на управител на
ответното дружество, доколкото в случая става дума не за незаместимо действие,
а за задължение за плащане, което може да бъде извършено от всеки. В тази
насока сочи, че заплатената по кредита сума е почти идентична с претендираната
по договора за наем. Според жалбоподателя показателно е и обстоятелството, че
след настъпилия разрив във взаимоотношенията на Б. и А., последният е започнал
лично да погасява вноските си. Алтернативно релевира, че дори да се приеме, че И.А.
не е участвал в договарянето на начина на плащане на наем, то следва да се
приеме, че спрямо К.А., ответникът е изпълнил задължението си за плащане на
наема.
На
база гореизложеното моли решението в обжалваната част да се отмени, като претенцията
на ищците бъде отхвърлена изцяло. Алтернативно се моли претенцията, като
неоснователна, да бъде отхвърлена само по отношение на К.А., доколкото последният
е получил наемните вноски. Претендира разноски.
На
17.12.2018 г. процесуалният представител на ответниците е получил копие от
жалбата, като в законоустановения срок не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание за въззивника се е явил адв. С.Л. ***, като излага становище,
че поддържа изложеното в жалбата. Претендира разноски.
В
съдебно заседание за въззиваемите се явява адв. Х. И., като излага становище,
че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски.
От
допуснатите по гр. дело № 495 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. Видно от изложеното във въззивната
жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради което съдът е ограничен в
проверката си за правилността му само в обжалваната му част. След разглеждане
на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И.А. и К.А.
със активно субективно съединени искове по чл. 232, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, с които се иска ответникът „Мира Б. 90“ ЕООД да бъде осъден да им
заплати сумата в общ размер на 3120 лв. дължим наем за недвижим имот, находящ
се в с. Дойренци, ул. „Г. Бенковски“ № 3,
представляващ дворно място с площ
В
исковата молба се твърди, че двамата въззиваеми са сключили договор за наем за
горепосочения имот с ответното дружество на 14.09.2015 г. за срок от три години
и месечен наем в размер на 120 лв., като от момента на сключване на договора до
момента на предявяване на претенцията не им било заплащан наем. Релевира, че на
05.12.2017 г. на ответника е била връчена нотариална покана, с която бил
приканен да изпълни задълженията си по договора. Твърди, че в отговор на поканата
ответникът изпратил съобщение, че бил погасил вноски по кредит на единия
наемодател и при предявяване на претенция за наем, ще се възползва от правото
си да търси връщане на така платената сума.
В
отговора ответникът е посочил, че не оспорва, че между страните е бил сключен
договор за наем за процесния имот. Сочи, че след сключване на договора е било
постигнато съгласие за начина на плащане на наемната цена чрез изплащане на
месечното задължение на наемодателя К.А. по сключен от него договор за кредит.
Твърди, че в изпълнение на тази договореност дължимата наемна цена е била
внасяна по сметка на наемодателя К.А. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Релевира,
че общата стойност на преведените суми превишава исковата претенция.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и видно от Договор за наем от 14.09.2015 г., между
страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което К.А. и И.А. са се задължили да предоставят
за ползване недвижим имот, находящ се в с. Дойренци, ул. „Г. Бенковски“ № 3, представляващ
дворно място с площ
От
приложената по делото Нотариална покана, връчена на въззивника на 05.12.2017
г., е видно, че наемодателите К.А. и И.А. са поканили ответното дружество на
14.12.2017 г. да се яви в кантората на нотариус М. Д. и да им заплати дължимите
наемни вноски, начислени на основание горепосочения Договор, в общ размер на
3120 лв.
В
отговора на нотариалната покана М.Б., в качеството си на представляващ „Мира Б.
90“ ЕООД, е посочила, че е заплатила сума в общ размер на 6017,26 лв. по договор
за кредит от 14.02.2014 г. и при евентуална претенция за заплащане на наем, ще
предяви насрещна такава за връщане на платените от нея вноски по кредита.
По
искане на въззивника е била изискана и приложена преписка с вх. № 35/2018 г. по
описа на РП-Ловеч. Видно от намиращия се в нея Договор за потребителски кредит
Експресо между К.А.А., в качеството му на длъжник, и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, в качеството му на кредитор, е възникнало облигационно
правоотношение, по което К.А. се е задължил да върне сума в размер на 7000 лв.
за период от 72 месеца с размер на погасителната вноска от 130,81 лв. и падеж -
20-то число на съответния месец. С платежно нареждане от 17.02.2014 г. К.А.
усвоил сума в размер на 6790 лв., представляваща кредита по договора след
направените удръжки за заплащане на такси по кредита в размер на 189,05 лв. От
наличната към преписката история на сметка BG28TTBB4001526599656
в банка
„Сосиете Женерал Експресбанк“, клон Ловеч е видно, че същата е била ползвана от
К.А. за обслужване на кредита му. От наличните вносни бележки и движението по
сметката се установява, че за периода 14.02.2014 г. до 03.02.2016 г. и за периода от 30.11.2017 г. до 20.09.2018 г.
погасителните вноски са изплащани от К.А., с изключение на една вноска от
07.08.2014 г. в размер на 140 лв. платена от Б.Б.. Действително в периода
03.02.2016 г. – 30.11.2017 г. са постъпили двадесет плащания от името на М.Б. в
полза на К.А. по процесната сметка, както следва: на 03.02.2016 г.-200 лв., на 09.03.2016
г.-170 лв., на 03.06.2016 г.-150 лв., на 06.06.2016 г.-120 лв., на 05.07.2016
г.-150 лв., на 04.08.2016 г.-140 лв., на 07.09.2016 г.-130 лв., на 03.10.2016
г.-120 лв., на 07.11.2016 г.-130 лв., на 05.12.2016 г.-130 лв., на 19.01.2017
г.-120 лв., на 17.02.2017 г.-140 лв., на 17.03.2017 г.-140 лв., на 18.04.2017
г.-130 лв., на 19.05.2017 г.-240 лв., на 11.07.2017 г.-130 лв., на 17.08.2017
г.-130 лв., на 18.09.2017 г.-130 лв., на 20.10.2017 г.-130 лв., на 30.11.2017
г.-122 лв. Видно от приложените вносни бележки като основание е посочено
„вноска“ и „захранване на сметка“.
От
справката в Търговския регистър се установява, че собственик и управител на
„Мира Б. 90“ ЕООД е М.К.Б..
По
искане на ответника по делото първоинстанционният съд е събрал гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите: Б.Б. и Панайот М..
От показанията на свидетеля Б.Б. се установява,
че познава страните в настоящото производство, като живее на семейни начала с
управителя и собственик на ответното дружество от
В показанията си свидетелят Панайот М. сочи, че
научил от свидетеля Б., че имотът бил отдаден под наем и че се плащало затова,
но самият той не е възприел това лично.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
За
основателността на предявения иск по чл.
232, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е налице валидно наемно правоотношение, по силата на
което е предоставил за ползване на
ответника упоменатия в договора имот, а ответникът, че е заплатил дължимата цена в договорения размер и по договорения
начин и срок.
По делото по безспорен начин се
установи, че между страните е възникнало наемно правоотношение, по силата на
което ищците К.А. и И.А. са предоставили процесния имот на „Мира Б. 90“ ЕООД.
Не е налице спор и че ответното дружество е ползвало имота за посочения в
исковата молба срок, като изложеното се потвърждава и от показанията на
свидетелите Б. и М..
Спорът на страните в настоящото
производство се ограничава единствено относно въпроса дали дължимата наемна
цена е била заплатена от дружеството-наемател. Видно от приложения по делото
договор страните са се споразумели наемната ежемесечна цена в размер на 120 лв.
да се заплаща не по-късно от десето число на текущия месец на един от двамата
наематели в брой или по посочен от наемодателите начин. По делото не беше
предоставено писмено доказателство-анекс към договора, или друго доказателство,
от което да се установи по безспорен начин, че тримата съконтрахенти са се
договорили плащанията да стават по начин различен от плащане в брой. Включително
в показанията на свидетеля Б. се прави единствено предположение, че И.А. е бил
запознат с твърдяната от ответника уговорка и то на база на факта, че до
настоящото производство не е отправял претенция. На следващо място от страна на
ответника не са били ангажирани доказателства-писмени или устни, доказващи, че
наемните вноски са били заплатени в брой, като например разписка за получена
наемна вноска с отразена точна сума и период, както е уговорено и в чл. 3, ал.
3 от Договора. В тази насока са и показанията на свидетеля Б., който е посочил,
че не му е известно да са осъществявани плащания в брой. Съдът се съгласява с
посоченото от жалбоподателя, че доколкото задължението за наем не е незаменимо,
същото може да бъде осъществено от всяко трето лице, включително и от М.Б. в
качеството й на физическо лице, но в конкретния случай, както беше посочено, не
се установи твърдените от ответника вноски да са в изпълнение на процесния
договор.
Изложената теза от жалбоподателя,
че плащането на дължимата месечна наемна цена е уговорено да се извършва по
друг начин – чрез плащане на месечни вноски по кредит, не се доказа по
категоричен начин. Настоящият състав приема, че по делото по безспорен начин се
установи, че К.А. е ползвал потребителски кредит, както и че за периода
03.02.2016 г. – 30.11.2017 г. М.Б. в качеството й на физическо лице е внасяла
суми по сметката, обслужваща кредитно правоотношение с бенефициент К.А.. Но от
събраната доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин
връзка между тези плащания и наемното правоотношение. Показателни в това
отношение са и приложените по делото вносни бележки, от чието основание –
„вноска“ и „зареждане на сметка“, не може да се разкрие каузата на извършените
плащания. Тезата на ответника се потвърждава единствено от показанията на
свидетеля Б., който е посочил, че между М.Б. и К.А. била налице устна договорка
наемната цена да се заплаща под формата на погасителни вноски по теглен от него
потребителски кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Следва да се отчете,
че свидетелят Б. живее на семейни начала с управителя и собственик на ответното
дружество, поради което и същият се явява заинтересована от изхода на делото
страна и в тази част показанията му, доколкото не се потвърждават от останалите
доказателствена съвкупност, не следва да се кредитират. Що се касае до
показанията на свидетеля М., възприетото от него, касаещо наемното
правоотношение, не почива на преки впечатления, а на споделеното му от
свидетеля Б.. Изложеното, заедно с факта, че страните са в близки родствени
взаимоотношения баща-дъщеря, не позволява по безспорен начин да се установи, че
осъществените плащания са били с цел погасяване на наемната цена и създава
условия за претенция за връщане на платеното без основание по реда на кодикцията.
На база изложеното съдът счита, че
проверяваната инстанция е постановила едно правилно и законосъобразно съдебно
решение, като е уважила претенцията за заплащане на дължимия наем за периода
14.09.2015 г.-14.11.2017 г., поради което и жалбата като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.
По разноските:
С
огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът „МИРА Б. 90“ ЕООД следва да
заплати на въззиваемата страна И.А. и К.А. съдебно-деловодни разноски в размер
на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 450 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 495 по описа за
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „МИРА Б. 90“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, с управител М.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, 200 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „МИРА Б. 90“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с управител М.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на К.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в общ размер
на 200 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..