№ 133
гр. В., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
В.Р.Г.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 11/09.02.2025 г. на Районен съд - К., постановено по гр. д.
№ 179/2023 г. е признато за установено по отношение на В. Л. В. с ЕГН
********** с адрес гр. Г., че И. В. П. ЕГН ********** от гр. В. *** е
собственик на част от поземлен имот с идентификатор 17645.501.692 по
кадастралния план на гр. Г.,обл.В., която се намира между линията,
разположена от т.2 до т.6 и линията от т.2, т.3, т.4, т.5 до т.6 от комбинирана
скица по точка 8 от заключението на вещото лице инж. В. Г., и осъжда В. Л. В.
с ЕГН ********** с адрес гр. Г. да предаде на И. В. П. ЕГН ********** от гр.
В. *** владението върху тази част, на основание чл.108 Закона за
собствеността, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за пространството,
представляващо триъгълник с върхове т.1, т.2 и т.6 от същата скица.
Осъден е В. Л. В. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. ***, на основание
1
чл.109 Закона за собствеността да премахне част от Пристройка към лятна
кухня, която част навлиза в поземлен имот с идентификатор 17645.501.692 по
кадастралния план на гр. Г., считано от линията, разположена от т.2 до т.6 от
комбинирана скица по точка 8 от заключението на вещото лице инж. В. Г..
Осъден е В. Л. В. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. ***, на основание
чл.109 Закона за собствеността, да премахне ограда, която се намира по
линията от т.2, т.3, т.4, т.5 до т.6 от комбинирана скица по точка 8 от
заключението на вещото лице инж. В. Г..
Отхвърлен е искът с правно основание чл.109 Закона за собствеността,
предявен от И. В. П. ЕГН ********** от гр. В. *** против В. Л. В. с ЕГН
********** с адрес гр. Г. *** за премахване водоплътна яма за отпадни води,
изградена в поземлен имот с идентификатор 17645.501.695.
Отхвърлен е искът на И. В. П. ЕГН ********** от гр. В. *** за
присъждане на разноски по делото.
Отхвърлен е искът В. Л. В. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. за
присъждане на разноски по делото.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
В. Л. В.,ЕГН **********, с адрес гр. Г., ***, представляван от адв. И. Д., АК -
В., съдебен адрес гр. В., *** в частта, в която се признава за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от ПИ с
идентификатор 17645.501.692 по кадастралния план на гр. Г., която се намира
между линията, разположена от т. 2 до т. 6 и линията от т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 до т.
6 от комбинирана скица по точка 8 от заключението на вещото лице инж. В. Г.
и е осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху тази част, на
основание чл. 108 от ЗС, а също се обжалва решението в частта, в която е
осъден ответникът на основание чл. 109 от ЗС да премахне част от
пристройка към лятна кухня, която част навлиза в ПИ с идентификатор
17645.501.692 по кадастралния план на гр. Г., считано от линията,
разположена от т. 2 до т. 6 от комбинирана скица по т. 8 от заключението на
вещото лице инж. В. Г. ,а също и в частта, в която е осъден ответникът на
основание чл. 109 от ЗС да премахне ограда, която се намира по линията от т.
2, т. 3, т. 4, т. 5 до т. 6 от комбинирана скица по т. 8 от заключението на вещото
лице инж. В. Г. .Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части
2
като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , при
допуснати съществени процесуални нарушения и като необосновано.
Сочи се ,че спорът по делото е относно правото на собственост върху
спорната площ. Пространствените предели на правото на собственост се
определяли от вярната имотна граница. Спрямо вярната имотна граница
следвало да се преценява има ли навлизане и от кой имот. Последица от
разрешаването на този спор била поправка на грешка в кадастралния план.
Поддържа,че Съдът правилно бил проследил изменението на имота на
ищеца и ответника по всеки от плановете и правилно бил установил, че през
1971 г. се направило изменение на плана от 1958 г. със съгласието на
собствениците на двата имота В.Н.М. и Т.Н.М., както и че при плана от 1985 г.
обаче кадастралната граница не повтаря тази, която била отразена в плана от
1958 г. след нанесеното изменение през 1971 г.
Съдът правилно приел, че пространството, което образува триъгълник
между границата между двата имота по плана от 1971 г. и този от 1985 г. не е
посочено никъде защо преминава към имота на ищеца, както и че ищецът не е
доказал, че границите на неговия имот се простират до мястото, където би
минала кадастралната граница със съседния имот на ответниците и че
доказано било само, че правото на собственост на ищеца се простира до
мястото, където би минала кадастралната граница между имотите по плана от
1971 г.
Съдът правилно установил, че вярната имотна граница е според
изменението на плана от 1971 г., като направил всеобхватен анализ на
събраните доказателства.
Съдът правилно установил, че на практика се явява грешка в
кадастралния план от 1985 г., която е пренесена и в кадастралната карта от
2018 г. и ответникът е доказал, че е налице грешка в плана.
Сочи се още ,че основно доказателствено средство по делото било
извършването на експертиза от вещо лице, правоспособно по кадастър, като
съдът и служебно, без изрично искане на страните, следвало да изясни
въпроса за пространствените предели на правото на собственост съобразно
съответния приложен регулационен план. Според чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при
необходимост съдът можел да възложи на вещо лице, правоспособно по
кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните
3
точки.
Сочи ,че по делото са изготвени следните експертизи от вещи лица -
геодезисти:
1. Експертиза, изготвена от инж. П. П.а.
Поради оспорването на основното и допълнително заключението на в.л.
П.а от страна на ответника съдът в съдебно заседание на 16.01.2025 г.
назначил повторна съдебно - геодезическа експертиза със задачи, посочени от
страните, каквито са задачите по първоначалната експертиза, включително и
изготвяне на комбинирана скица, в която да бъдат отразени съвместените
данни за границите между имотите, по действаващата кадастрална карта,
всички кадастрални планове на гр. Г., включително преписката за изменение
на регулацията от 1971, като на комбинираната скица бъдат обозначени и
нанесени изградената на място ограда с букви и точки, претендиралата от
ищеца граница, бъде обозначено местоположението на лятната кухня,
пристройката и навеса на пристройката, септичната яма, както и да бъде
обозначено местоположението на асмите, които се намират по протежение на
оградата.
2. Експертиза, изготвена от инж. В. Г..
В съдебно заседание на 12.03.2024 г. било оспорено от ответната страна
заключението на вещото лице по отношение на границите по съответните
планове, така както са нанесени в комбинираната скица по т. 6 и т. 8, като
било поискано да бъде допуснато изготвянето на повторно заключение от
друго вещо лице, като бъде изготвена комбинирана скица по въпрос 8.
Посочено било , че настоящата комбинирана скица е изготвена за първи път
по делото,че искането е обосновано и основателно (стр. 4 от Протокол от
съдебно заседание от 12.03.2024 г.)
Съдът отхвърлил искането и дал ход на устните състезания.
След даване ход на делото по същество, съдът отменил определението
си и допуснал назначаване на експертиза, която да бъде изпълнена от инж. В.
Г. по поставени задачи от съда.
В съдебно заседание на 06.06.2024 г.ответниците отново оспорили
заключението на в.л. Г., като направили искане за допускане на тройна
техническа експертиза, която да изготви комбинирана скица по задачи, които
са поставени на инж. Г., а именно да бъдат нанесени границите по всеки един
4
от плановете, оградата на място, разположението на сградите и асмите.
Искането за повторно заключение било обосновано със съмнение за
обективност и вярност на изготвеното заключение от инж. Г. (стр. 3 от
протокол от съдебно заседание от 06.06.2024 г.)
Съдът оставил без уважение искането за назначаване на тройна
експертиза, като допуснал повторна съдебно - геодезическа експертиза, която
да бъде изпълнена от в.л. Л.А. и определил срок на ответника, в който да
посочи с отделна молба въпросите по повторната експертиза.
На 13.06.2024 г. по делото била депозирана молба с въпроси.
3. Експертиза, изготвена от инж. Л.А..
В съдебно заседание на 05.12.2024 г. било оспорено заключението, като
било посочено, че заключението е непълно и нобосновано, че липсва
графично изображение,че липсват данни за геодезически измервания, че
липсва регистър на координатни точки, че не е отговорено на всички въпроси
от списъка от 13.06.2024 г. Поискано било допускане на повторно заключение
от вещо лице, а в случай, че не може да го изпълни, да бъде избрано друго
вещо лице геодезист, като всяка една от скиците да бъде изготвена със списък
на координатни точки и да бъде отговорено на въпросите от списъка от
13.06.2024 г. (да се изготви комбинирана скица). Обърнато било внимание, че
само тогава при изготвяне на комбинирана скица, която да съпостави данните
от всички планове, изменението от 1971 г. и оградата на място, само тогава
спорът можел да бъде решен по същество (стр. 9 от протокола).
В същото съдебно заседание бил поставен въпрос на вещото лице може
ли да изготви скица, но да бъде добавен списък на координатни точки и може
ли вещото лице да изготви заключение по неизпълнената задача по въпросите
по т.З.
Вещото лице отговорило ,че не се наема извърши тази процедура.
В следващо съдебно заседание, проведено на 14.01.2025 г. съдът
намерил за неоснователно искането за повторна експертиза, тъй като
заключението на вещото лице било обосновано и изготвено обективно и не се
налагала четвърта експертиза по делото.
При решаване на делото съдът бил възприел заключението на вещото
лице, изготвено от инж. В. Г. относно съпоставяне местоположението на
5
оградата на място и пристройката спрямо границата според изменението от
1971 г. и границата по плана от 1985 г. (комбинирана скица по т. 6 и т. 8).
Поддържа се ,че съдът бил допуснал съществено процесуално
нарушение, като не бил изложил мотиви защо възприема заключението на
инж. В. Г..
В решение на ВКС по гр. д. № 1921/2021 г., III г. о. било прието: „
Както назначаването на експертизата, така и формулирането на задачата й,
може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от
заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за
възнаграждение на вещото лице; при всички случаи заключението на вещото
лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с
всички доказателства по делото; съдът не бил длъжен да възприеме
заключението дори и когато страната не е направила възражение срещу него -
чл. 202 ГПК,а да прецени доказателствената му сила съобразно
обосноваността му; независимо дали го възприема или, обаче, той следва да
изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата
/реш. № 118/15.05.12 по г. д. № 588/11, III ГО, реш. № 241/23.10.13 по г. д. №
3194/13, I ГО, реш. № 108/16.05.11 по г. д. № 1814/09. IV ГО, реш. №
57/8.05.14 по г. д. № 7493/13, II ГО/.”
Твърди се ,че Съдът никъде не формирал мотиви, обосноваващи
преценката му за годността на експертизата.
Съдът, след изслушването на в.л. Г., допуснал повторна експертиза, като
отбелязал, че с оглед на това, че в.л. Г. е изготвило замерване и скици на
ищцовата страна преди завеждане на делото и с оглед елиминиране на
безпристрастността, следва да назначи повторна експертиза.
Вещото лице Г. било единственото вещо лице, което изготвило
комбинирана скица със съвместени данни за границите по всички планове,
изградената на място ограда, лятна кухня, пристройка и навес,
местоположение на асми.
Изготвянето на комбинирана скица било от съществено значение за
решаване на правния спор, тъй като щяло да онагледи спрямо вярната имотна
граница къде е спорната площ и какво е разположението на изградените на
място ограда и пристройка с навес, като в случай, че не я пресичат, исковите
претенции били неоснователни и следвало да бъде отхвърлени. Паралелно
6
било възложено на друг геодезист -инж. Бранимира Гешева, заснемане на
границите и нанасянето им в комбинирана скица (представена по делото).
Между двете скици се установявали явни различния, като според скицата на
инж. Бранимира Гешева ищецът бил навлязъл в имота на ответника спрямо
регулационната границата според изменението от 1971 г.
Поради съмнения за правилно замерване и нанасяне на границите в
комбинираната скица от в.л. Г. било поискано от Съда назначаването на
тройна експертиза, която да изготви комбинирана скица. Съдът допуснал
повторна експертиза, която да бъде изпълнена от вещо лице - Л.А..
Делото било решено въз основа на експертиза, по която съдът допуснал
повторна експертиза за да се избегнат съмнения в безпристрастност, като
повторна експертиза не била изпълнена.
Освен това, във връзка с направените от ответната страна оспорвания и
искания, оставала непроверена констатацията на в.л. Г. в комбинираните скици
по т. 6 и т. 8. Освен това заключението било неясно относно площта на
навлизане и дали в имота на ответника навлизал само навесът на пристройката
или и част от пристройката. Нито едно от останалите вещи лице не изготвяло
скица със съвместени данни, за да може да бъде сравнена с комбинираната
скица на в.л. Г., и по този начин да бъде преценена годността и правилността
на заключението.
В заключението си и при изслушването инж. П. И. посочвала, че не
може да изготви комбинирана скица.
В заключението на инж. Л.А. също не била изработена комбинирана
скица, така че да бъде преценено местоположението на оградата на място,
лятната кухня, пристройката и навеса спрямо границите по всеки един от
плановете.
В съдебно заседание в.л. А. посочвало, че не се наема да изготви скица с
координати и комбинирана скица. Вещото лице Л.А. не било работило и не
било изготвило заключение по въпросите от 13.06.2025 г. Именно в т. 3 била
поставена задача за изготвяне на комбинирана скица.
С оглед на посочените пороци се поддържа,че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, че е възпрепятствано допускането на
повторно заключение, с което да бъдат проверени констатациите на вещото
лице, с което били нарушени принципите на равенство и състезателност на
7
страните. Крайните изводи на съда за частично уважаване на ищцовите
претенции относно предаване владението върху посочената част от ПИ,
премахване на част от пристройка и премахване на ограда били необосновани,
изградени върху заключението на в.л. В. Г..
В случай, че се отмени съдебното решение в обжалваните части,се иска
да бъдат присъдени направените в производството разноски.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено решение №
11/09.02.2025 г. на Районен съд-К., постановено по гр. д. № 179/2023 г. в
обжалваните части и отхвърлите исковете като неоснователни и недоказани.
Подаден е писмен отговор вх.№803/24.04.2025 г. от адв. П. К. П., с
кантора на адрес: гр. В.. **** ,в който се оспорва въззивната жалба и се
изразяват доводи относно това ,че същата е неоснователна .Сочи ,че във
въззивната жалба се навеждали доводи за необоснованост на решението, тъй
като две вещи лица били отказали да извършат оцифряване на ръчна скица-
проект, изработена през 1971 г., за изменение на план за регулация от 1958 г. и
да дадат заключение в отговор на въпроса къде се ситуира имотната граница,
определена с тази скица спрямо сега съществуващата ограда.По делото била
изработена такава скица от втората СТЕ на инж.В.Г. и съдът бил постановил
решение в съответствие с нея, като уважил частично претенциите на
ищеца.От обясненията на вещите лица П. П.а и инж. Л.А. било видно, че те
отказват да извършат оцифряване поради това, че скицата-проект е начертана
ръчно и при оцифряване може да се допуснат съществени отклонения, които
впоследствие да доведат до неправилно решение.Сочи се ,че във възивната
жалба не се сочело конкретно разминаване в данните ,изнесени от трите вещи
лица, но се оспорвали техните заключения изцяло.В първа инстанция всички
искания на ответника били удовлетворени, но в хода на цялото производство
не се посочило конкретно несъответствие и не се поставил въпрос за
установяването на такова.Всички оспорвания на заключенията на ВЛ се
направили без да се сочи конкретно спорно обстоятелство/неточност в
заснемане или оцифряване/, което да е необходимо да се изяснява,
допълнително.Претенциите на въззивника се основавали на оцифряване
,извършено от трето, неучастващо по делото лице - инж. Бранимира Гешева,
което не било извършвало заснемане от място на съществуващата ограда или
поне на ищеца не било известно да е извършвано такова.Оградата на място,
8
ведно с постройките и въпросните асми били заснети три пъти от назначените
по делото вещи лица в хода на първоинстанционното производство и един път
преди предявяване на исковата молба.Исканата с въззивната жалба
комбинирана скица била представена със СТЕ на инж.В.Г..По делото били
представени поисканите от ответника комбинирани скици, с които съдът се
бил съобразил и на които били обозначени всички точки, които се искат с
въззивната жалба.
Безспорно било установено, че оградата, изградена на място, не
съответствала изцяло на нито един от плановете.
С въззивната жалба се целяло да бъде назначено вещо лице. което да
удовлетвори претенциите на ответника - въззивник, като се твърди
необоснованост на решението.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Пред Районен съд-К. да предявени искове с правно основание чл.108,
чл.109 Закона за собствеността (ЗС) от И. В. П. ЕГН ********** от гр. В. ***
против В. Л. В. с ЕГН ********** с адрес гр. Г., както следва:
1/Иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на 25 кв.м.
от ПИ с идентификатор 17645.501.692, които се намират между линията на
новоизградена ограда, разположена на място по т.1-6, съгласно комбинирана
скица №1, приложена с исковата молба и линията на имотната граница по
действащата КК и за осъждане на ответника за предаване на владението върху
тази част.
2/Иск за премахване на незаконен строеж „Пристройка“ и незаконен
строеж „Водоплътна яма за отпадни води“ и „Ограда“, които навлизат в имота
на ищеца, както и
3/Иск за овластяване на ищеца да извърши премахване на незаконните
строежи, изградени в имота му - да премахне ограда, която навлиза в имота му
и да възстанови телената ограда, която е била разположена по линията на
имотната граница, определена с Протокол за трасиране и означаване на
имотни граници № 106/05.05.2021 г., означена на място с червена боя.
9
Ищецът излага, че е собственик на имот с идентификатор 17645.501.692
по кадастралната карта на гр. Г.. Имотът е със стар номер ПИ 692 по плана на
гр. Г., който е урегулиран в УПИ VII 692 с площ от 600 кв.м. и УПИ III 692 с
площ от в кв. 78. Частта от ПИ 692, урегулирана в УПИ VII 692 ,е закупена от
ищеца през 1995 г., но не била нанесена като отделен имот в кадастралния
план на Г.. При влизането в сила на кадастрална карта за гр. Г. този имот бил
включен в площта на ПИ 692 и бил създаден имот с идентификатор
17645.501.692. През 2021 г. ищецът се снабдил с нотариален акт за
придобиване по давност на 1215/1815 ид.ч. от имот с идентификатор
17645.501.692.
Ответникът бил единствен собственик на съседния имот с
идентификатор 17645.501.695.
Твърди ,че през 2018 г . ответникът изградил постройка на допълващо
застрояване „Пристройка“ върху част от ПИ с идентификатор 17645.501.692,
който е собственост на ищеца, която част е 1.44 кв.м. Образувано било
производство по установяване на незаконен строеж и било установено, че
пристройката подлежи на премахване и че за нея е издадена заповед за
премахване, която е влязла в сила.
През 2018 г. ответникът бил изградил и водоплътна яма за отпадни води
върху имотната граница между неговия имот и имота на ищеца, като ямата
навлизала в имота на ищеца с 0.23 кв.м. За тази яма също имало издадена и
влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж.
Също така ответникът е преместил телена оградна мрежа в имота на
ищеца и е завзел 25 кв.м. от имота на последния.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца излага, че
имотната граница между имотите на страните съвпада с регулационната и
следователно ПУП ПР от 1985 г .е приложен,което означавало , че към
момента на приемане на плана на място е била материализирана граница
между двата имота. При влизане в сила на кадастралния план през 2018 г.
имотната и регулационната граница са нанесени като имотна граница.
Нотариалния акт, с който ответникът е признат за собственик ПИ 695 и
нотариалният акт, с който ищецът е закупил частта от ПИ 692, в частта ,в
която е урегулиран с УПИ VII- 692 ,отразявали площта на тези имоти
съобразно плана от 1985 г. Имотната граница по кадастралния план от 2018
10
г.съответствала на имотната граница по тези нотариални актове и на имотната
граница по последния приложен кадастрален и регулационен план от 1985 г.,
поради което не е налице грешка в кадастралния план от 2018 г.
Ответникът не е предявил насрещен иск за собственост и не е направил
насрещни възражения за собственост на основание придобивна давност.
От ответника не постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание на 10.10.2023 г. и в последващите заседания
ответникът чрез своя процесуален представител оспорва исковете ,като
подробни съображения развива и в представената пред съда писмена защита.
След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен
съд-В. приема за установено от фактическа страна следното :
По делото са депозирани заключения на три вещи лица –П. И.
П.а(основно и допълнително ),В. В. Г. и Л.Б. А. ,които проследяват историята
на спорните имоти ,промяната на регулацията и имотните граници и пр. по
всички планове на гр.Г. от първия до настоящия ,като заключенията са
подробни и придружени със съответните скици .По същество заключенията
са непротиворечиви и от тях се установява следното :
В техническия архив на Община Г. се съхранява оригинален
Кадастрален и Регулационен План на с.Г. от 1922 г.,одобрен със заповед
№3322/1922 г.Същият е в доста повредено и нечетливо състояние под
въздействие на времето и неговото действие е продължило до 1958 г.
Процесиите имоти с номера пл.№ 421 и пл.№ 422 в кв.106А.За имот Пл.№421
първоначално в разписния лист към плана са записани парцели II и III и с
поправка е записан парцел VIII.Имотът е записан на името на Вътко Спаскин.
За имот пл.№422 в разписния лист е записана парцела VII.Имотът е
записан на името на Н.М.С..Регулацията между двата имота започва под прав
ъгъл от улицата от южната страна на имотите до пресичането си с имотната
граница и продължава по имотната граница между двата имота като права
линия до пресичането си с уличката от северната страна на
имотите.Предвижда се придаване на малък триъгълник от имот 422 към имот
421 в южната част на имотите до улицата.В архива не е открит Застроителен
план“ към “Кадастрален и Регулационен План на с.Г. от 1922 г.,одобрен със
заповед №3 322/1922 г.
През 1958 г. със Заповед 7054/3.XI. 1958 г. е одобрен нов Кадастрален и
11
Регулационен План на с. Г. ,чието действие е продължило до 1985 г.Имот пл.№
421 получава имотен номер 690 ,а имот пл.№ 422 получава имотен номер
689.3а имот пл.690 е отреден парцел IV-690 в кв.66, и парцел VII-690,691, а за
имот пл.689 е отреден парцел Ш-689 в кв.бб.Имот пл.690 е записан на името
на Т.Н.М.,а имот пл.689 на името на В.Н.М..
Първоначално предвидената по плана регулация между двата имота е
изменена през 1971 г. по молба с вх. №17/24.06.1971 г. от В.Н.М.-собственик
на парцел Ш-689 в кв.66 и Т.Н.М. -собственик на парцел IV-690 в кв.66,като
към парцел IV-690 се придадат 55 кв.м.Към молбата е приложено
предложение за изменението и същото е одобрено със заповед №67/27.7.1971
г. на Окръжен Народен съвет- В..В молбата е посочено,че междусъседските
взаимоотношения са уредени. С това имотната граница между двата имота се
поставя в съответствие с регулационната линия.При одобряването на сега
действащия План за регулация на гр.Г. през 1985 г.двете линии съвпадат.
Площта на парцел III- 689 в кв.66 е около 860 кв.м.,а на парцел IV-690 в кв.66
е около 610 св.м./площите са измерени графично/. В парцел III-689 в кв.66 са
построени „МЖ“ ,“ПМ“ и „МС“,през „ПС“ минава регулацията.В парцел IV-
690 в кв.66 са построени „2МЖ“ и „2ПС“. В архива не е открит „Застроителен
план“ към “Кадастрален и Регулационен План на с.Г. „ от 1958 г.
През 1985 г.със Заповед ИК-25-511/3.1Х.1985 г.е одобрен“ Кадастрален и
Регулационен План на гр. Г.“.Действието на Кадастралния план е прекратено с
влизането в сила на КККР през 2018 г.Действието на Регулационния план е в
сила към настоящия момент.Имот№ 690 получава пл.№/ПИ/692 и за него са
отредени парцел/УПИ/ Ш-692 и парцел/УПИ/ УП-692 в кв.78.Имот № 689
получава пл.№/ПИ/695 и за него е отреден парцел/УПИ/ VI-695 в
кв.78.Процесиите имоти са парцел/УПИ/ VII-692 и парцел/УПИ/ VI-
695.Имотната/кадастрална/ граница между тях е заснета като
материализирана с оградна мрежа и представлява права линия свързваща
северозападния ъгъл на „ПЖ“ и граничната точка между имоти ПИ 694, ПИ
695 и ПИ 692.В общинска администрация гр.Г. няма данни при обявяването на
плана на гражданите да има постъпила жалба относно така заснетата и
нанесена имотна и регулационна граница между имоти ПИ 692 и ПИ 695 .В
разписната книга към плана за имот ПИ 692 са записани Т.Н.М. с парцел/УПИ/
III и И. В. П. -н.а. №39,т.1,н.д.64,1995г. с парцел/УПИ/ VII.За имот ПИ 695 са
12
записани В.Н.М. -н.а. 133/12.4.1938 г. с парцел/УПИ/ VI и Л. В. Н. -н.а.
№25/1991 г.Съгласно представения от И. В. П. н.а. №39,т.1,н.д.64,1995 г.за
парцел/УПИ/ УП-692,площта на същия е 600 м2,а съгласно представения на
името на Л. В. Н. -н.а. №25,т.1 ,дело 41 /1991 г.за парцел/УПИ/ VI-695,площта
на същия е 800 м2. В парцел/УПИ/ VI-695 са заснети и нанесени следните
постройки „МЖ“,“ПЖ“, „МС“ и „2ПС“.В парцел/УПИ/ УП-692 са заснети и
нанесени следните постройки „2МЖ“ и“2ПС“. Съгласно изготвения
„Застроителен План“през 1985 г.,придружаващ “ Кадастрален и Регулационен
План на гр.. Г.“ е предвидено само основното застрояване.
През 2018 г. е изработена КККР,одобрена със Заповед РД- 18-
620/07.03.2018г.Съгласно нея ПИ 695 получава идентификатор
17645.501.695,а ПИ 692 получава идентификатор 17645.501.692.Отразената
границата между двата имота е идентична с границата отразена в “
Кадастрален и Регулационен План на гр.. Г.“ от 1985 г.Няма данни за
постъпила жалба относно така нанесената имотна граница между имот
17645.501.695 и имот 17645.501.692 Площта на имот 17645.501.695 е 856м2,а
на имот 17645.501.692 е 1815 м2.
В кадастралния регистър на недвижимите имоти към КККР имот
17645.501.695 е записан на Л. В. Н. с н.а. №25,том 1,дело 41 от 31.01.1991 г на
Кулски Районен Съд.
Регулационната граница между имоти №421 и №422 по плана от 1922 г.
не е заснета като кадастрална по плана от 1958 г.Отразената кадастрална
граница по плана от 1958 г. не отговаря на кадастралната граница по плана от
1922 г.Регулационната граница между имоти №689 и №690 по плана от 1958
г.,която е изменена през 1971 г.,отговаря на заснетата материализирана имотна
/кадастрална /граница/ между имоти №692 и №695 по плана от 1985
г.Последният план ,по който кадастралната и регулационна граници съвпадат,
е плана от 1985 г. т.е. регулационната граница е станала имотна/кадастрална/.
Изградената на място ограда от оградна мрежа и метални колове не
съвпада с имотната и регулационна граница по плана от 1985 г.,също така не
съвпада с отразените граници по плана от 1958 г. и плана от 1922 г.
Не може да се определи дали съществува идентичност между имота,
описан в н.а том 1,.№133, регистър 509, дело №170/1938 г.и поземлен имот
№17645.501.695.Нотариалният акт е издаден през 1938 г., когато действащ е
13
кадастралния и регулационен план от 1922 г.на с.Г. и поземлените имоти са
нанесени със съответни номера, а в посочения нотариален акт имотът е описан
само с площ и съседи,без да е посочен имотен номер.
В архива на Техническа Служба при Община Г. не се съхраняват
протоколи за дадена оградна линия между имоти с №689 и №690 кв.66 през
1971 г.по действуващия тогава Кадастрален и Регулационен план .Ако
съществува протокол за дадена оградна линия между двата имота ,неговото
съхранение е задължение на заинтересованите страни.Извличането на точни
данни за местоположението на регулационната граница между двата имота
съгласно изменението на плана от 1971 г. е невъзможно,тъй като оригиналния
план е силно деформиран и скъсан вследствие непрекъсната работа с него и
атмосферното влияние през изминалите 65 години откакто е създаден .
На изготвената от в.л.П. И. П.а комбинирана скица, изготвена върху
цифров модел от КККР и оцифрен Кадастрален и Регулационен План от 1985
г. са нанесени кадастралната и регулационни граници по плана от 1985 г.,
границата по КККР от 2018 г.,поставената между имотите ограда, построената
пристройка и „Водоплътна яма за отпадни води“.На скицата се вижда
разположението на пристройката и „Водоплътна яма за отпадни води“ спрямо
кадастралната и регулационна граница по плана от 1985 г. и поставената в
последствие оградна мрежа.Регулационната граница преминава през
северозападния ъгъл на направената пристройка и навес към нея и през
„Водоплътна яма за отпадни води“ от западната й страна.Поставената ограда е
изместена на запад, в УПИ VII-692 ,спрямо кадастралната и регулационна
граница по плана от 1985 г.
От огледа на място и разкопаването на процесната „Водоплътна яма за
отпадни води“ се установява от вещото лице П. И. П.а ,че същата не е
премахната и че в нея има вода, видно от приложената снимка на същата.
В.л.В. В. Г. е изготвил комбинирана скица, в която да са отразени
съвместните данни за границите на имотите по действащата кадастрална карта
и всички кадастрални планове на гр. Г.. включително преписката за изменение
на регулацията на гр. Г. от 1971 г., като на комбинираната скица са обозначени
и нанесени изградената на място ограда с букви и точки, претендирала от
ищеца граница, местоположението на лятна кухня, пристойката и навеса на
пристройката, септичната яма, местоположението на асмите.
14
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
15
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ РЕВАНДИКАЦИОНЕН ИСК
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде
решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
16
същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото,
който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост
на заявеното от него основание.
Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се
произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в
мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението
не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред (В
горния смисъл Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева).
В конкретния случай за да се уважи искът за собственост и се осъди
ответника предаде владението върху 25 кв.м. на ищеца, подробно
индивидуализирани в исковата молба със комбинирана скица, ищеца трябва
да докаже, че е собственик на тази площ.От събраните по делото
доказателства се доказва по несъмнен начин,че ищецът е собственик на имот
692 по кадастралната карта на гр. Г. с идентификатор 17645.501.692, като част
от него (парцел VII-692 в кв.78, по предходен план, одобрен през 1985г)
ищецът е закупил от Т.Н.М., с договор за покупко продажба през 1995г., а
другата част е придобил по давностно владение.
Установи се от събраните по делото доказателства ,че ответникът е
собственик на имот с идентификатор 17645.501.695, който по предходен план,
одобрен през 1985г е бил парцел VI-695 в кв.78., получен по наследство от Л.
В. Н., като другите наследници са се отказали от наследството на това лице.
Съгласно кадастралния план от 1985 г. кадастралната граница не
повтаря тази, която била отразена в плана от 1958, след нанесеното изменение
през 1971 г. ,като кадастралният план поставя кадастралната граница като
права линия, единия край на която е ъгълът на паянтовата жилищна сграда, от
която тръгва и кадастралната граница по плана от 1958 г. след изменението
през 1971 г. , а другият край е краят на кадастралната граница по плана от
1958 г, изменен през 1971 г Получава се пространството, което образува
триъгълник между границата между двата имота по плана от 1971 г и този от
1985 г .
17
Районният съд е приел,че ищецът не е доказал, че границите на неговия
имот се простират до кадастралната граница със съседния имот на
ответниците и че е доказано само това, че правото на собственост на ищеца се
простира до мястото, където би минала кадастралната граница между имотите
по плана от 1971 г. и че ищецът е собственик само на пространството от
поставената от ответника ограда, която се установи, че не съвпада с нито една
кадастрална граница, а дори навлиза в имота на ищеца и спрямо плана от 1971
г., до мястото, където би минала кадастралната граница между имотите по
плана от 1971 г.
Окръжен съд-В. напълно споделя извода на Районния съд ,тъй като той е
обоснован и почива на събраните по делото доказателства .
Обжалваното съдебно решение в частта ,в която е отхвърлен
ревандикационният иск в частта за пространството ,представляващо
триъгълник с върхове т.1,т.2 и т.6 от комбинираната скица по т.8 от
заключението на вещото лице В. Г., която е неразделна част от решението ,не е
обжалвано ,влязло е в сила и не е предмет на въззивен контрол.Въззивната
инстанция намира за необходимо да отбележи,че констатирането на грешка в
кадастралната карта от страна на съда е недопустимо,тъй като такава
претенция следва да се направи с насрещен иск или с възражение в срока за
отговор на исковата молба –пропускът прави невъзможно релевирането им
след това в процеса .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ НЕГАТОРЕН ИСК
Искът с правна квалификация чл. 109 Закона за собствеността , т. нар.
негаторен иск (actio negatoria - отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона
за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на
собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и
конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum).
Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен,
защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху
(засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия)
имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение
за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото
(по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по
преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено
18
нещо.
В съвременното вещно право предмет на делото по негаторния иск може
да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на
ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да
задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху
имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на
ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Затова
решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на
собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването
или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или
на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна
такса следва да се определят според естеството на това въздействие.
Исковете за защита на правото на собственост не са процесуално
средство за упражняване на съдържащите се в правото на собственост
правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост
според вида и интензитета на тяхното накърняване. Правото на собственост е
предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или
несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго
накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните
ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването
на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди
нарушението.
С Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г.,
ОСГК (в този смисъл е и Решение № 401/ 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2770/2008 г., V г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) е прието ,че
19
основаният на чл. 109, ал. 1 ЗСоб иск срещу съсобственик на недвижим имот
или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за
ползуване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие,
съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и
от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е
допустим. Съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният
без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни
книжа строеж подлежи на премахване. Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това
лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да
е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.
Обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде
широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на
основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и
премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да
възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди
нарушението.
В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на
издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият
собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията,
20
които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние,
когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи
строежът. Следва да се приравни към липсата на разрешение за строеж
случаят, когато издаденото разрешително е нищожно като административен
акт.
С оглед на тези положения негаторният иск за отричане и за премахване
на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на
собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и
правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на
правото на собственост, включително и при завършване на строеж в
съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда.При
предявен иск от собственик или съсобственик съдът е длъжен да приеме
исковата молба, да разгледа същата по същество и да произнесе решение за
разрешаване на спора със силата на присъдено нещо между страните. При
разрешаването му следва да се съобразяват и констатациите на техническите
органи, както и да се преценяват тяхната действителност и обвързващо
значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез
иска.
В конкретния случай Окръжен съд-В. намира ,че искът е
основателен,тъй като са налице двете задължителни условия за уважаването
на иска по чл.109 ЗС : неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика, в настоящия случай
съсобственика, да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл.109 ЗС няма да е налице и когато действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
21
собствения му имот по-големи от обикновените. За да се приеме, че е налице
„неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС, не е достатъчно същото
да е лишено от позитивна административна санкция, когато се касае до
регламентиран разрешителен режим за извършване на определени действия
(строеж, реконструкция и др.), но също така да се установи, че то обективно
създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В. намира ,че искът за
осъждане на ответника да премахне пристройка към лятна кухня е
основателен ,тъй като навлиза в имота на ищеца от гледна точка границата
между имотите според плана от 1971 г. Пристройката не е предвидена и
нанесена в плана,поради което и изградена в нарушение на Чл.12 ал.2 ЗУТ.
Обжалваното решение е правилно и в частта ,в която е осъден В. Л. В.
с ЕГН ********** с адрес гр. Г. *** на основание чл.109 Закона за
собствеността, да премахне ограда, която се намира по линията от т.2, т.3, т.4,
т.5 до т.6 от комбинирана скица по точка 8 от заключението на вещото лице
инж. В. Г.,тъй като оградата навлиза в имота на ищеца съгласно плана от 1971
г.Установи се от събраните по делото доказателства ,че изградената от
ответника ограда не съответства на нито един от плановете.
Районният съд е приел,че пристройката и септичната яма не е
установено да навлизат в имота на ищеца и че той не е доказал да му пречат
да упражнява правото си на собственост ,поради което искът за премахването
им е отхвърлен.Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в сила и не
е предмет на въззиван контрол.
Окръжен съд-В. намира ,че развитите във виззивната жалба доводи са
неоснователни ,като доводите се изразяват в това ,че заключенията на
назначените по делото вещи лица са неправилни и необосновани ,но не се
излагат подробни доводи в тази насока.Наведените доводи относно това ,че
две вещи лица неоснователно били отказали да извършат оцифряване на
ръчна скица-проект, изработена през 1971 г., за изменение на план за
регулация от 1958 г. и да дадат заключение в отговор на въпроса къде се
ситуира имотната граница, определена с тази скица спрямо сега
съществуващата ограда са неоснователни ,тъй като разясненията на вещите
лица П. П.а и инж. Л.А. в с.з. е видно,че те отказват да извършат оцифряване
поради това, че скицата-проект е начертана ръчно и при оцифряване може да
22
се допуснат съществени отклонения, които впоследствие да доведат до
неправилно решение.Във възивната жалба се твърди,че е налице
разминаване между заключенията на вещите лица,но не се сочи конкретно
разминаване .Процесните ограда и постройки ,както и асмите са заснети по
един и същ начин три пъти от назначените по делото вещи лица в хода на
първоинстанционното производство ,а исканата с въззивната жалба
комбинирана скица е представена заедно със заключението на в.л.В.Г..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени
разноски ,поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/09.02.2025 г. на Районен съд - К.,
постановено по гр. д. № 179/2023 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23