Р Е Ш Е Н И Е
03.06.2021 г.
Номер 152 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на единадесети май 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 68 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Й.С.И. ***, чрез пълномощника си адв. М., е подал жалба против Отказ за удостоверение за търпимост № 11/26.01.2021 г. на Главния архитект на Община Дупница, с който е отказано признаването на строеж: Сграда на допълващото застрояване с предназначение : “Селскостопанска сграда” – ниска по височина, представляваща сграда с проектен ид. 80491.500.211.3, със застроена площ 44 кв.м., изградена в УПИ ІІІ - 70, кв. 50 по действащия регулационен план на с. Ч.Б., общ. Дупница, с идентификатор 80491.500.211 по кадастралната карта на с. Ч.Б., общ. Дупница, с административен адрес на имота: с. Ч.Б., общ. Дупница, ул. „***“ № 43, за търпим. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Представени са писмени бележки. Претендират се адвокатски разноски в минимален размер.
Ответната страна – Гл. архитект на Община Дупница, чрез юр. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делоте е разпитана и свидетелката М.В.И..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Със Заявление вх. № 94-Й-424/01.12.2020 г., жалбоподателката е инициирала до Община Дупница процедура за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ за “Селскостопанска сграда ”, находяща се в УПИ ІІІ – 70, кв. 50 по регулационния план на с.Ч.Б., общ. Дупница. Прилага нотариално заверена декларация от Й.С.И. № 6076/01.12.2020 г./; Проект за изменение на кадастралната карта за обект „Отразяване на сграда в ПИ с ид. 80491.500.211 по КК на с. Ч.Б.; Скица на поземлен имот /копие/ № 15-644144/20.07.2020 г., издадена от СГКК – гр.Кюстендил; Скица № 338/17.07.2020 г. /копие/, издадена от Община Дупница; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, том ІІІ, рег. № 3945, дело № 447/2002 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том ІV, рег. № 5252, дело № 598/30.12.2003 г.; Декларация – съгласие /копие/ с изх. № 24/29.03.2001 г., заверена про икмета на с. Ч.Б.; Удостоверение за търпимост на строеж „Двуетажна сграда“ /копие/ с изх. № 30/11.09.2002 г., издадено от Община Дупница и Декларация от М.К.С., нотариално заверена с рег. № 3579/07.07.2020 г.
В Община Дупница е постъпила жалба с вх. № 94-М-886/06.11.2020 г. от М.К.С., относно изградената селскостопанска постройка от Й.С.И. на границата на имота, находящ се на уб. „***“ № 47, с. Ч.Б..
От направената проверка на място от служители на отдел „Устройство на територията“ в Община Дупница е установено, че в подробно описаният УПИ е изграден строеж „Селскостопанска сграда“. С писмо изх. № 08-09-1633/14.12.2020 г., Главният архитект на Община Дупница е поискал становище от отдел „Правен“, касаещо подадената жалба от М.С.. В становище с изх. № 08-09-1633-1/22.12.2020 г., Началник отдел „Правен“ изразява становище, че с подаването на жалбата от Сапаревска, същата по същество оттегля представената по преписката декларация, „че няма претенции за находящите се сгради в поземлен имот с идентификатор 80491.500.211, собственост на Й.И. и е съгласна същата да извърши допълващо застрояване на границата между двата имота, както и реконструкция на сгради“.
Въз основа на това, Гл. архитект на Община Дупница издал Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост № 1/26.01.2021 г.
По делото са представени и приети като доказателства по делото и представените с писмо изх. № 11-03-102/24.02.2021 г. на Кмета на Община Дупница, писмени такива, съгласно текста, както и представените такива в о.с.з. от 11.05.2021 г.
Жалбата е допустима, като атакуваният акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3, предложение последно от АПК и тъй като актът за узаконяване е документ от значение за упражняване на права, отказът за издаване на същия, засяга правата и законните интереси на жалбоподателката. Същият препятства възможността за последната да се снабди с документ, удостоверяващ законността на постройката, поради което жалбоподателят има правен интерес от обжалването му.
Жалбата е депозирана на 22.02.2021 г., а отказът връчен на 10.02.2021 г., т. е. в 14 – дневният преклузивен срок, поради което съдът я счита за процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
За да са налице предпоставките на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и на даден обект да се придаде качеството “търпим строеж“, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 07.04.1987 г., за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. Търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Издавайки Отказ за Удостоверение за търпимост № 1/26.01.2021 г., Гл. архитект на Община Дупница е приел, че изграденият строеж не може да се определи като “търпим строеж” по смисъла на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
От представените по делото писмени доказателства /нотариални актове/ е видно, че жалбоподателката – Й.С.И. е собственик на сграда на допълващо застрояване – „Селскостопанска сграда“, за която е отказано да бъде издадено удостоверение за търпимост. Това удостоверение би създало благоприятстващ ефект за същата, като не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. В случая, за И. съществува правен интерес, като страна в административното производство, за обжалване на отказът за издаване на удостоверението за търпимост.
От издаденият отказ не стават ясни фактическите и правни основания за издаването му.
В конкретният случай, отказът за издаване на удостоверение за търпимост е мотивиран само с подадената от М.С. жалба с вх. № 94-М-886/06.11.2020 г., относно изградената от жалбоподателката селскостопанска постройка.
Основен принцип на правото е, че в каквато форма се извършва едно правно действие, в такава форма се извършва и неговото оттегляне. В случая е налице дадено съгласие от Сапаревска, че няма претенции за находящите се сгради в поземлен имот с ид. 80491.500.211, собственост на Й.И. и е съгласна същата да извърши допълващо застрояване на границата между двата имота, както и реконструкция на същите, нотариално заверено и жалба подадена от нея, без нотариална заверка, в която няма текст с изрично оттегляне на даденото съгласие в нотариално заверената декларация. Административният орган не е извършил никаква друга преценка дали процесната сграда е търпима, съгласно критериите по § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ в издаденият отказ. В същият не е изследван факта кога е построена сградата и дали същата е била допустима по действащите към момента на построяването градоустройствени планове. Разпоредбите на § 16 ал. 1 – 3 от ПЗР на ЗУТ, определят различни периоди на извършване на строителството, а съобразно това и различни предпоставки при наличието на които строежът се явява търпим. В издадения отказ за търпимост на сградата от Гл. архитект липсват какавито и да са мотиви за приложението на относимите за постройката разпоредби от § 16 от ПЗР на ЗУТ. Община Дупница излага такива мотиви, чрез процесуалния си представител, едва в писмения си отговор в хода на съдебното производство, което е недопустимо. Липсата на мотиви в издадения административен акт е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на същия. Административният орган е бил длъжен да установи ясно и безпротиворечиво, налице ли са предпоставките относими към § 16 от ПЗР на ЗУТ, касаещи търпимостта на строежа, като единствено констатирането на липсата на такива, може да доведе до отказ да се издаде исканото удостоверение за търпимост.
Горното се отнася и до приложението на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, а именно, че строежи изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, което са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В административният акт не се съдържат никакви мотиви, изследващи търпимостта на строежа и съгласно този параграф на закона.
Задължението за изследване на предпоставките по § 16 ал. 1 и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е на административният орган, съгласно чл. 35 и сл. от АПК. Отсъствието на конкретни фактически и правни мотиви – чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, какъвто е конкретният случай, води до незаконосъобразност на издадения отказ, като част от изискването за форма на акта. Същият се явява издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 от АПК.
С оглед всички представени доказателства по делото, съдът намира, че Отказ за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ № 1/26.01.2021 г. на Главния архитект на Община Дупница, е издаден от компетентен орган, но в отсъствие на посочени конкретни фактически и правни съображения, поради което се явява постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон и като такъв следва да бъде отменен, а жалбата уважена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди и направените разноски по делото от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ № 1/26.01.2021 г., издаден от Главния архитект на Община Дупница, за строеж Сграда на допълващото застрояване с предназначение “Селскостопанска сграда”, изградена в УПИ ІІІ - 70, кв. 50 по действащия регулационен план на с. Ч.Б., Община Дупница, с идентификатор 80491.500.211.
ОСЪЖДА Община Дупница да заплати на Й.С.И. ***, ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева – минимално адвокатско възнаграждение по този вид дела и ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневн срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: