№ 331
гр. Плевен, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20244400100557 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от П. Б. И.
от гр.Ловеч ,чрез пълномощника й адвокат Н. М. от ПАК срещу Гаранционен
фонд гр.София.
В ИМ се твърди, че на 11.09.2023г. около 20:35ч. на път II-35 /Плевен
Ловеч/, км. 17+530 е възникнало ПТП между мотор марка и модел *** ГСХР с
рег.№ *** и л.а. марка и модел *** *** с рег.№ ***,като лекият автомобил е
управляван от Г. Т. Г.. При станалото ПТП водачът на л.а. марка и модел ***
*** с рег.№ *** Г. Г. е получил несъвместими с живота травми, довели до
летален изход,водачът на мотор, марка и модел *** ГСХР с рег.№ *** също е
получил несъвместими с живота травми довели до летален изход ,а пътникът в
лекия автомобил З. Х. Г. е получила множество средни телесни
повреди.Твърди се,че водачът на мотора Ю.А.Л. виновно е нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,управлявал е своя мотор с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост /по сведения със скорост
около 200км/ч, без пуснати габарити и без преден фар/,загубил е управлението
над мотора, навлязъл е през предното стъкло на л.а. марка и модел *** *** с
рег.№ ***,като вследствие на удара на място са загинали двамата водачи, а З.
Х. Г. е получила множество средни телесни повреди.За произшествието е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
16.10.2023г.,образувано е ДП по ЗМ 218/11.09.2023г.по описа на ОД на
МВР,пр.пр.№4989/2023г.по описа на ОП Плевен.Посочено е,че управляваният
от Ю.А.Л. мотор марка и модел *** ГСХР с рег.№ *** ,не е имал сключена
застраховка ГО, което е основание за ангажиране на отговорността на
Гаранционен фонд.На основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“
от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД Гаранционен фонд е длъжен да изплати обезщетение
1
при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за причинените неимуществени вреди от причинените
телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, причинено при
управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ищцата е пострадало лице по
смисъла на 478, ал.1 от КЗ, има право на основание по чл.492 от КЗ, да
претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите" на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени
неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП.На 30.10.2023г. пострадалата
е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред Гаранционен
фонд,като по случая е образувана щета № 23210219/01.11.2023, по която
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.Твърди се,че на
05.02.2024г.ищцата е получила писмо с изх.№ 24-01-475/2023/30.01.2024г. от
ГФ ,с което е уведомена за образуваната при ответника щета,изискани са
допълнителни документи, с които ищцата не разполага,като последната е
уведомена,че няма основание да бъде ангажирана отговорността на фонда и
отказва плащане.С оглед изложеното и на основание чл.558 ал.5 КЗ за ищцата
е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция за
изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
настъпилото събитие.Посочено е,че починалият Г. Т. Г. е син на ищцата П. Б.
И..Смъртта на Г. е била внезапна, а болката от загубата му
непреодолима.Вследствие на трагичния инцидент ищцата е загубила най-
ценното за един родител-своето дете.През целия си живот те са се разбирали
прекрасно , подкрепяли са се взаимно,майката на Г. е имала силна
емоционална и духовна връзка с него,а той е осигурявал и финансова
подкрепа на своята болна майка.Твърди се ,че ищцата изключително тежко е
понесла загубата на своя син, починал така нелепо и неочаквано,който е бил
опора и радост за нея.След трагичния инцидент светът й рухнал, П.
изключително тежко преживява неговата загуба,не иска да приеме факта, че
безвъзвратно е загубила детето си, загубила е смисъл в живота и е дълбоко
опечалена. Ежедневието на ищцата е променено с ежедневно посещение на
гроба на починалия и липсата му в дома.Ищцата изживява стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост,безсилие пред
обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите,като след
инцидента същата страда от безсъние, тревожност, безпокойство, а всеки
спомен и снимка с Г. предизвиква у нея болка.Инцидентът е оставил дълбока
душевна празнота, която никой и нищо не може да запълни,ищцата е
емоционално опустошена, а болката от загубата на дете с всеки изминал ден
става все по- голяма,като ищцата ще изпитва болка и ще скърби до края на
дните си и тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот
няма еквивалент. Посочено е,че моралните страдания на ищцата,претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват
2
през целия й живот.В ИМ се твърди,че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на мотора Ю.А.Л., а за причинените от него
вреди отговаря ответника по делото Гаранционен фонд.Предявените искове са
съобразени с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените
от ищцата болки, страдания и неудобства от причинените травми, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за
2023г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. В
заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което Гаранционен
фонд да бъде осъден заплати на П. Б. И. обезщетение в размер на 120 000лв.
,частичен иск от 200 000лв. за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес по повод
смъртта на сина й Г. Т. Г. при процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата,считано от датата на настъпване на ПТП 11.09.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.Претендират се и направените по делото
разноски,както и на осн.чл.38 ал.2 ЗА присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника.
В съдебното заседание на 08.07.2025г.на което бе даден по същество,
ищцата П. И. чрез своите пълномощници адвокат Н. М. и адвокат И. М. от
ПАК поддържат предявения иск и молят съда да постанови решение,с което
същият да бъде уважен,като се излагат доводи,че основно вина за станалото
ПТП има водачът на мотора.Претендира се присъждане на
адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА.Подробни довоии съображения в
тази насока са изложени в депозираната от пълномощниците на ищцата
писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника –Гаранционен фонд гр.София,представляван заедно от изп.д-ри
М.К. и С.С. чрез юрисконсулт К.Я. .В същия е взето становище,че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4, от ГПК,тъй като ищцата не
е посочила нейна банкова сметка. Непредставянето на банкова сметка,по
която ГФ при едно евентуално осъдително бъдещо решение, би заплатил
обезщетението, би натоварило Фонда да заплаща напълно ненужни и
неоправдани такси и адвокатски хонорар при евентуално образуване на
изпълнителни дела срещу ГФ.Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.2
и чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,съгласно които
плащанията над 10 000 лева следва да се извършват само и единствено по
банков път.Съгласно чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК съдебното решение трябва да
съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми,а
непосочването й би довело до постановяване на незаконосъобразно
решение.На това основание ответникът моли съда да прекрати настоящото
производство.В условията на евентуалност,ако бъдат отстранени
нередовностите на ИМ, ответникът оспорва изцяло исковите претенции ,както
по основание,така и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Изложени са доводи,че
липсват доказателства, установяващи механизма, причините и
3
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.Оспорва се изцяло твърдения от ищцата механизъм,при
който е станало процесното ПТП.Въпреки ,че е официален
документ,констативният протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ
официален документ,а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице-издател.Поради това същият няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд.В тази насока са изложени подробни
съображения,като ответникът се позовава и на съдебна практика-решение на
ВКС №15 от 25.07.2014г.по т.д. №1506/2013г.,Іт.о.Ищцата,претендираща
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава. Протоколът притежава единствено формална
доказателствена сила, която би обвързала съда и той да приеме, че автор на
протокола е лицето, сочено за негов съставител.Изложени са доводи,че не са
представени доказателства, с оглед установяване на виновното противоправно
поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало
процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалите.
Взето е становище,че ангажираните по делото доказателства не са достатъчни
да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Не се установява фактът на извършено от
посочения за виновен — водач на неустановено МПС противоправно и
виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.Не са представени
никакви документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на
процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата
молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде направен
несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ и този
механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на
твърденията на заинтересованото лице.Във връзка с твърдяното ПТП липсват
данни и следи от движението на МПС и изявления на свидетели-очевидци,
доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за
настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от
пострадалата механизъм. Към исковата молба не са представени никакви
доказателства, установяващи наличието на ПТП. Видно от представения
констативен протокол с пострадали лица, единствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача Г. Т. Г., който се е движил с
неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, предприел е
неправилно изпреварване , навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да
съобрази с насрещно движещия се мотоциклет с рег.. № ***, с което е
поставил водачът му в невъзможност да реагира и го е ударил. Водачът на л.а.
с per. № *** не се е съобразил с разпоредбата от ЗДвП, в която изрично е
4
посочено, че водачите на двуколесни пътни превозни средства имат статут на
уязвими участници в движението, спрямо които водачите на ППС дължат
завишена грижа за тяхната безопасност, нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20
ал. 1 ал. 2, чл. 21, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 42 ал. 1, ал. 2. Т. 2 и т. 3 от
ЗДвП.Становището на ответника е,че вина за процесното ПТП има
единствено Г. Т. Г..Навеждат се доводи,че настъпилото ПТП се явява случайно
събитие спрямо водача на мотоциклет с рег.№ ***, тъй като Г. Т. Г.,
управлявайки л.а. с per. № ***, внезапно е пресякъл коридора на движение на
мотоциклета, без да е изпълнил изискванията на ЗДвП и е станал
непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно
непредотвратимо от страна на водача на мотоциклета. Твърденията на
ответника са,че водачът на л.а. с per. № *** - Г. Т. Г. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ,ако се е
движил с разрешената скорост, не е предприел изпреварване, без да се убеди в
безопасността на маневрата си и/или е възприел мотоциклет с рег.№ ***
своевременно.В случай, че се установи, че вина за процесното ПТП няма само
и единствено водачът на л.а. Г. Т. Г., моли съда да приеме, че ПТП е настъпило
при наличие на съвина от страна и на двамата водачи - Г. Т. Г. и водачът на
мотоциклета,в съотношение на вината - 95 % за водача на л.а. и 5 % за водача
на мотоциклета. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, като според ответника не са налице доказателства
водачът на мотоциклета да е реализирал виновно и противоправно поведение,
в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил
вредоносният резултат за ищцата.Оспорва се твърдението на ищцовата страна,
че мотоциклет с рег.N2 *** не е разполагал с челен фар и/или ако е разполагал
с такъв, то същият не е бил включен,тъй като в тази насока не са предоставени
никакви доказателства.С отговора е направено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Г. Т. Г., който като водач на л.а. с per. N2
*** не е поставил задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-
следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда -нарушение
на чл.137а от ЗДвП. Оспорват се твърденията на ищцата , че П. Б. И. търпи
болки и страдания,като в тази насока не са представени никакви
доказателства. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези
вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени
от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито
по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния
размер.С отговора се оспорват размерите на предявените искове за
неимуществени вреди, като становището на ответника е,че същите са
прекомерно и неоснователно завишени ,съобразно претърпените от ищцата
вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в
противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи, постановявани в период, близък до момента на
5
увреждането по настоящото дело.Изложени са доводи,че Гаранционен фонд,
към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по
образуваната претенция № 23210219/01.11.2023 г.ищцата е уведомена, че
следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че
е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането,
които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото
дело. Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на
главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на
законна лихва.Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща
обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на
определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което
задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е
образувана такава с № 23210219/01.11. 2023г. Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ
лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице като срокът за произнасяне не може да бъде по- дълъг от три
месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.
380 КЗ (определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК,
I т. о.).Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. От
исковата молба, от молбата до ГФ, както и от писмата до ищцата е видно,че не
са представени необходимите документи, за да може да бъде определено
обезщетение и ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се
произнесе по предявените претенции.Според ответника не може да се счита,
че Гаранционен фонд е в забава от момента на датата на предявяване на
претенцията пред Фонда. Оспорва се началния момент на законната лихва и
моли, ГФ да се счита в забава от 22.07.2024 г. - датата на депозиране на
исковата молба в съда, а в условията на евентуалност от 30.01.2024г. - датата
на постановения отказ. В заключение моли съда да отхвърли предявените
искове.Претендират се направените по делото разноски,вкл.и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540 лв.
За съдебното заседание на 08.07.2025г.не се е явил представител на
ответника Гаранционен фонд гр.София,като от пълномощника адвокат Н. И.
от АК Велико Търново е депозирана молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ГФ,в която са изложени доводи по съществото
на спора.Със същата процесуалният представител на ГФ моли съда да
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и
недоказани.Претендирта се и направените по делото разноски.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от П.
6
Б. И. от гр.Ловеч чрез пълномощника й адвокат Н. М. от ПАК срещу
Гаранционен фонд гр. София с правно основание чл.519 ал.1 във вр.чл.557
,ал.1,т.2,б.“б“ КЗ във вр.чл.45 ЗЗД,с който се претендира сумата 120
000лв.,частичен иск от иск с цена 200 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г. Т. Г.,син на ищцата,починал на
11.09.2023г.,в резултат на ПТП , станало на 11.09.2023г.,на път ІІ-35 Плевен-
Ловеч,за което ПТП се твърди,че е настъпило по вина на водача на мотор
марка и модел *** ГСХР с рег.№*** ,починал в същото ПТП,а за моторът не е
имало валидно сключена застраховка“ Гражданска отговорност“. Върху
обезщетението се претендира законна лихва от датата на увреждането -
11.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл.380.Разпоредбата е аналогична на чл.498
ал.3 КЗ.С цитираната норма е въведена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение.За да е допустима и да се приеме за разглеждане
претенцията по чл. 519 във вр.чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 от КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери,че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е изтекъл срокът по
чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да плати или увреденият
не е съгласен с размера на обезщетението. В този смисъл е определение на
ВКС № 165 от 24.03.2017 г.по ч.т.д.№ 306/2017 г., II т. о., ТК.В конкретната
хипотеза горепосочените предпоставки са налице.Преди завеждане на
исковата молба,ищцата е депозирала пред Гаранционен фонд гр.София
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
като увредено лице,в резултат на ПТП станало на 11.09.2023г.на път Плевен-
Ловеч,с твърдения,че ПТП е причинено виновно от Ю.А.Л. ,управлявал мотор
марка и модел ***, с рег.№*** ,без валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.По така заявената претенция на
ищцата е образувана щета №23210219/01.11.2023г.С писмо от 30.01. 2024г., П.
И.,чрез своя пълномощник адвокат Н. М. от ПАК е уведомена ,че УС на ГФ е
отказал изплащане на обезщетение , поради непредставяне на доказателства за
резултата от образуваното ДП,копие на автотехническа и съдебно медицинска
експертиза и др.документи.Изтекъл е и тримесечният срок от сезирането на
ГФ,доколкото ИМ е постъпила в съда на 26.07.2024г.
Безспорно между страните е с оглед представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 16.10.2023г., изготвен от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, че на 11.09.2023г. около 20. 35 часа на
7
път II- 35 / Плевен -Ловеч/, км 17+530, е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка ***,модел *** с рег. №
***,управляван от Г. Т. Г. и мотоциклет марка *** ,модел ***, с рег. № ***
,управляван от Ю.А.Л.. В протокола е отразено,че пострадалите при
произшествието лица са трима: Г. Т. Г. от гр. Ловеч и Ю.А.Л. от с. Т.о, които са
починали ,а на З. Х. Г. са причинени следните увреждания:фрактура на седем
ребра и фрактура на дясна ключица.В протокола и изготвената към него схема
е описан накратко механизма на произшествието: водачът на лекия автомобил,
движейки се от гр. Плевен в посока гр. Ловеч, навлиза от дясна пътна лента в
лява пътна лента за насрещно движение, без да се съобразява с насрещно
движещия се мотоциклетист, при което настъпва ПТП с материални щети и
пострадали лица. Видно от протокола към момента на процесното ПТП
водачът на лекия автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователно акционерно дружество Далл Бог: Живот и здраве“ АД гр.
София, а водачът на мотоциклета не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения и представлява официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК,ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление,както и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление.
Безспорно от представените удостоверение за родствени връзки и
препис- извлечение от акт за смърт се установява,че Г. Т. Г. е починал на
11.09.2023г.,а ищцата П. Б. И. е негова майка.
Няма спор,че за станалото на 11.09.2023г. ПТП е образувано досъдебно
производство № 4989/2023г.по описа на Окръжна прокуратура Плевен за
престъпление по чл.343 ал.3,б.“б“ във вр.чл.342 ал.1 НК,което е изискано и
приложено към настоящонто дело.От приложеното ДП,както и от
представеното постановление за прекратявяне /л.56-60/ се установява,че с
постановление на прокурор от ОП Плевен от 29.08.2024г.наказателното
производство по ДП №4989/2023г.е прекратено,тъй като дейците са
починали.В мотивите на постановлението е прието,че двамата водачи /на
лекия автамобил и мотоциклета/сами са се поставили в невъзможността за
предотвратяване на ПТП,като от една страна са се движили със
скорости,несъотносими с максимално разрешените за съответните
транспортни средства и пътни условия,а от друга страна водачът на лекия
автомобил е реализирал /чрез органите на управление скоростен лост,педали
на газта и кормилен кръг на волана/ изпреварване на поптъно движещо се
пред него МПС и е навлязъл в насрещната пътна лента към момент,в който
срещу него се е движил процесния мотоциклет.В постановлението за
прекратвяне на ДП е прието,че пострадалите Г. Г. и Ю.Л. със своите действия
са нарушили правилата за движение по пътищата,допуснали са настъпването
на ПТП, вследствие на което е настъпила тяхната смърт.Няма данни
постановлението за прекратяване на ДП да е обжалвано и същото е влязло в
сила.
8
Не е спорно също така ,че първоначално на основание чл.219 ал.1 ГПК
ответникът Гаранционен фонд направи искане за привличане като трети лица-
помагачи на наследниците на водача на мотора –Ю.А.Л., също починал в
станалото ПТП. В първото съдебно заседание на 11.02. 2025г.това искане бе
оттеглено.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.519 ал.1 КЗ във вр.с чл.558 ал.5 КЗ за ангажиране
отговорността на Гаранционния фонд,какъв е механизмът на станалото на
ПТП на 11.09.2023г.,налице ли е съпричиняване от страна на двамата водачи
на лекия автомобил и на мотоциклета,явява ли се ищцата увредено лице,
спрямо което ГФ дължи обезщетение,претърпяла ли е същата описаните в ИМ
неимуществени вреди.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства, приета е комплексна съдебно –медицинска и автотехническа
експертиза.
От заключението на комплексната медицинска и автотехническа
експертиза,изготвено от вещите лица д-р Н. М. и инж.В. И.,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло ,се установява,че на база материалите от ДП е установено,че смъртта
на Г. Г. се дължи на несъвместима с живота механична черепно-
мозъчна,гръдна и коремна травма,настъпила е много бързо и е била
абсолютно неизбежна,като е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените при ПТП травми и настъпилата смърт.Заключението в
автотехническата му част е подробно ,като ВЛ И. е дал отговор на поставените
и от двете страни въпроси,които могат да бъдат обобщени както
следва:Произшествието е реализирано на 11.09.2023г.около 20.30ч.на път II-
35 Плевен-Ловеч,на смрачаване при сухо време и настилка,а пътното
платно в района на произшествието представлява прав пътен участък с
възходящ наклон по посока на огледа.До сблъсъка на 11. 09. 2023 г. лекият
автомобил „*** ***“ с рег. № *** се е движил към гр. Ловеч със скорост 127,3
км/ час, а в противоположната посока от гр.Ловеч към гр.Плевен се е движил
мотоциклетът „*** ГСХР“ с рег. № *** със скорост 142, 20 км/ час. Когато
разстоянието между двете насрещно движещи се МПС е било 212, 52 м.едно
от друго, водачът на лекия автомобил е променил направлението от
полагащата му се дясна пътна лента към насрещната, за да реализира
изпреварване на попътно движещо се пред него МПС. Към момента, в който
разстоянието между двете МПС е било 124, 22- 126, 27 м. предната лява
ъглова част на лекия автомобил е пресякла осевата линия. В този момент
лекият автомобил е бил на разстояние 58, 65 м. от мястото на удара, а
мотоциклетът е бил на 65,57 - 67, 62 м. от мястото на контакта. Така движейки
се транслационно един към друг в продължение на 1, 66 сек. двете МПС са
достигнали до момента на първоначален контакт между тях, с което е
започнал удара.Получил се е челен -кос удар между челните части на двете
9
МПС в лентата за движение на мотоциклета. Водачът на лекия автомобил към
момента на промяна на направлението на превозното средство към
насрещната пътна лента е имал техническа възможност да спре до мястото на
удара при максимално разрешената скорост от 90 км/ час, но към момента на
навлизане в насрещната лента не е имал такава възможност при реалната и
максимално разрешената. Водачът на мотоциклета към момента на навлизане
на автомобила в насрещната пътна лента /лентата на мотоциклета/ е имал
техническа възможност да реализира спиране, но не и да спре до мястото на
удара при реалната скорост и максимално разрешената за съответното МПС. В
материалите по делото липсват данни за отложени следи от ходовите гуми на
двете моторни превозни средства ,преди мястото на първоначален контакт при
удара между тях.С оглед времето за движение на лекия автомобил от момента
на навлизане в насрещната пътна лента до мястото на удара и времето за
спиране на мотоциклета,водачът на последния е имал техническата
възможност 0, 31 секунди преди удара да реализира ефективно спиране. Дори
и ако водачът на мотоциклета се е движел с максимално разрешената скорост
за съответния пътен участък, водачът на лекия автомобил не е имал
техническа възможност да се върне в полагащата му се пътна лента, тъй като
времето за движение на двете моторни превозни средства едно към друго до
мястото на удара е било значително по- малко от времето за престрояване на
лекия автомобил. Съобразно техническите характеристики на процесния
мотоциклет последният притежава челен фар, който при движение на къси
светлини е в състояние на нивото на фара да осветява в двулуксовата граница
на светлинното петно дължина около 60 м.В случай, че не имало челен фар на
процесния мотоциклет, водачът на процесния лек автомобил е имал
техническа възможност да възприеме мотоциклета на разстояние около 65 м.
при движение на къси светлини и до 110 м. при движение на дълги светлини.
При движение на къси светлини на лекия автомобил пътнотранспортното
произшествие е било непредотвратимо от нито един от двамата водачи. В
заключението на поставените от ищцата въпроси от 11 до 16, ВЛ е дало
различни варианти каква е била техническата възможност на водача на лекия
автомобил да възприеме насрещно движещия се мотор,съответно при
отсъствие или при наличие на челен фар на мотора.На въпрос 1,поставен от
ответника експертизата в автотехническата й част установява,че двамата
водачи /на лекия автомобил и мотоциклета/сами са се поставили в
навъзможността за предотвратяване на ПТП,като от една страна са се движили
със скорости,несъотносими с максимално разрешените за съответните МПС и
пътни условия,а от друга водачът на процесния автомобил е реализирал /чрез
органите за управление скоростен лост,педали на газта и кормилен кръг на
волана/изпреварване на попътно движещо се пред него МПС и е навлязъл в
насрещната пътна лента към момент ,в който срещу него се е движел
процесния мотоциклет.Посочено е,че при нереализирано изпреварване от
страна на водача на процесния лек автомобил,двете МПС биха се
разминали,при което произшествие не би се случило.
10
При така изяснената фактическа обстановка,съдът приема,че и двамата
водачи с поведенито си са допринесли за настъпване на ПТП на 11.09.2023г.,
при което и двамата са загинали,като съпричиняването в по-голяма степен се
дължи на поведението на водача на лекия автомобил„*** ***“, с рег.№*** -
Г.Г.. Механизмът на настъпване на произшествието е напълно изяснен, като
челният удар между насрещно движещите се моторни превозни средства се
явява резултат от навлизането на управлявания от Г. Т. Г. лек автомобил в
платното за насрещно движение, където се е движил мотоциклетът,
управляван от Ю.А.Л..Мястото на удара между двете превозни средства е бил
изцяло в лентата за движение на мотоциклета,като загиналият водач на
последния съгласно експертизата /л.123,отговор на въпрос 6,поставен от
ищцата/ е имал техническа възможност да реализира спиране,но не и да спре
на мястото на удара при реалната скорост и максимално разрешената за
съответното МПС.
Не кореспондират със събраните по делото доказателства твърденията на
ищцата,че процесното ПТПе причинено изцяло по вина на водача на мотора
Ю.Л..Няма и категорични данни, че мотоциклетът се е движил без пуснати
габарити и преден фар.Събраните по делото доказателства,както и тези по
прекратеното ДП не обосновават такива изводи,а напротив се опровергават от
показанията свидетелката З. Г.,съпруга на починалия Г. Г.,която е пътувала с
него в автомобила и е единственият жив очевидец. Свидетелката З. Г.
установява,че на 11.09.2023г.заедно със съпруга си са пътували от Плевен за
Ловеч,пред тях е имало бусче,здрачавало се е,като е било някъде около 20.15-
20.20часа . Съпругът й е направил маневра за изпреварване,насреща не е
имало никой,в далечината са се появили светлини. Същата посочва,че е
видяла фарове в насрещното платно,но са били далече,на баира,че докато е
видяла тези светлини и е последвал удара/трясъка,като дори не е разбрала в
какво са се ударили,а едва впоследствие като е слязла от колата е разбрала,че
са се ударили в мотор.Според свидетелката пътят е бил прав, сух,не е имало
завои,имало е видимост,като е категорична,че и тя и съпруга й Г. са били с
колани.
В този смисъл съдът приема,че мотоциклетистът се е движил с
включени светлини и при наличие на челен фар,но от негова страна също е
налице нарушение на правилата за движение по пътищата,тъй като се е
движил с висока скорост -147,2 км/час ,която значително надвишава
максимално разрешената за този пътен участък скорост.В тази хипотеза,в
отговора на въпрос 12,поставен от ищцата/л.125/ ,експертизата дава
заключение ,че при наличие на челен фар на мотоциклета, водачът на
процесния лек автомобил е имал техническа възможност да го възприеме
непосредствено преди навлизане в насрещната пътна лента като направление
и посока и да преустанови своите действия в полагащата му се пътна лента.
Недоказано е и твърдението на ответника,че е налице съпричиняване от
страна на водача на лекия автомобли и поради това,че същият е бил без
11
предпазен колан.Вещите лица по назначената комплексна експертиза,
установяват,че съгласно медицинксската експертиза на труп и
автотехническата експертиза,изготвени по досъдебното производство,тялото
на Г.,намерено на предна лява седалка на автомобила е било с поставен
предпазен колан. В този смисъл са и показанията на съпругата на починалия
водач на лекия автомобил -З. Г.,която също бе категорична,че двамата със
съпруга й са били с предпазни колани.Съгласно комплексната експертиза, в
случая поставения от Г. Г. обезопасителен колан не е предотвратил получените
травматични увреждания.
По изложените съображения съдът приема, че водачът на лекия
автомобил Г. Г. има значително по-голям принос за съпричиняване на
вредоносния резултат ,който следва да се определи на 80 %, а този на водача
на мотоциклета- Ю.Л. на 20 % .При това съотношение следва да бъде
приложена нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл.557 ал.1,т.2 ,б“а“ КЗ и чл.519 КЗ Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на смърт,причинени на територията на
Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.С
оглед приетото от съда съпричиняване в съотношение 20 % на водача на
мотоциклета Ю.Л. и факта,че управялваният от него мотор с рег.№*** не е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност „към датата на
настъпване на ПТП-11.09.2023г.,са налице предпоставките на горепосочените
разпоредби за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд
гр.София и искът е доказан по основание.
Съгладно задължителното за съдилищата ТР №1/21.06.2018г.на
ОСНГТК на ВКС по тълк.д.1/2018г. материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съгласно ППВС №4/25.05.1961 кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга.
В този смисъл съдът приема,че ищцата,майка на починалия Г. Г. има
активна легитимация,като родител е от кръга на най-близките роднини и има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
своя син,в резултат на ПТП,станало на 11.09.2023г.
12
Отнсно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства.От показанията на свидетеля Я. Т. Г.,брат на починалия и
син на ищцата се установява,че след съмртта на брат му,майка му се чувства
много зле психически и досега не може да се оправи,затворила се е в себе
си,избягва контакти,не се събира с приятелки.Същият посочва,че преди
смъртта си брат му е гледал майка им,която е живеела в с.Горно Павликени,а в
момента свидетелят се грижи за нея и тя живее с него в апартамента му в
гр.Ловеч.Посочва ,че брат му е бил примерен шофьор,с повече от 30 години
стаж като шофьор и никога не му е отнемана книжката за нарушения.
От показанията на свидетелката И. С. Д. , племенница на ищцата се
установява,че след катастрофата леля й доста страда, тъгува, състарила се е с
20 години,като миналата година е претърпяла операция на жлъчката и
червата.Същата посочва,че след загубата на сина си Г. леля й не е същият
човек,плаче,вдига захар,кръвно,взима лекарства,за да може да спи,преди
инцидента е имала приятелки на село,но сега не комуникира с никой.Тази
свидтелка установява,че след катастрофата леля й се е преместила да живее в
гр.Ловеч при другия си син Я.,че преди това е живеела на село, Г. често я е
посещавал ,по няколко пъти седмично,грижил се е за майка си,за къщата и
овощната градина.
Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира,доколкото
същите са син и племенница на ищцата,близки роднини и имат
непосредствени впечатления за състоянието на ищцата след смъртта на
нейния син. Загубата на сина на ищцата,починал в сравнително млада възраст
на 54 години , неминуемо е свързана с голяма болка,скръб и мъка,като тази
емоционална травма ще съпътства майката,погребала детето си до края на
дните й.В резултат на преждевременната смърт на сина си ,ищцата е
променила поведението си, затворила се е в себе си,избягва контакти,страда от
безсъние,за което взима лекарства, наложило се е да се премести от село и да
заживеве в дома на другия си син в гр.Ловеч,който да се грижи за нея. Тези
неимуществени вреди ищцата ще търпи и в бъдеще,тъй като майката винаги
ще чувства липсата на своя син , ще тъгува и скърби за него.
С оглед критерия по чл.52 ЗЗД ,като съобрази икономическата
обстанвока в страната към 11.09.2023г.,съдът приема ,че за претърпените
болки и страдания от ищцата П. И. от смъртта на нейния син Г. Г.
справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 120 000лв.Съобразно приетият процент на съпричиняване на
вредоносния резултат -20% от водача на мотоциклета,който е бил без
валидна застраховка,обезщетението,което ответникът Гаранционен фонд
гр.София следва да заплати на ищцата е в размер на 24 000лв.
До този размер предявеният частичен иск се явява основателен ,доказан
и следва да бъде уважен,като за разликата до 120 000лв.предявеният иск ,
частичен иск от 200 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Гаранционният фонд не е делинквент, нито застраховател, а дължи
13
обезщетение при определени в закона предпоставки. Съгласно чл.558 ,
ал.1,изр.2 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл.497. Съгласно чл. 429, ал. 3 пр. последно от КЗ
лихвите за забава,за които отговаря застрахованият, се дължат от
застрахователя считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция.Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ за периода от изтичане на
тримесечния срок или от датата на изричния отказ за определяне на
обезщетение застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението,
заради собствената си забава, а за периода от предявяване на претенцията
съгласно чл.493,ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят покрива отговорността на
самия застрахован за лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. В този смисъл е и
практиката на ВКС-решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018
г., I т. о., ТК, решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г.,II т.о.
С оглед изложеното,съдът приема,че върху обезщетението за
неимуществени вреди,претърпени от ищцата ,ГФ дължи законна лихва от
датата на предявяване на застрахователната претенция 01.11.2023г.В частта,в
която се претендира присъждане на законна лихва от датата на настъпване на
ПТП-11.09.2023г.,претецията на ищцата е неоснователна и следва да се
отхвърли за периода 11.09.2023г.до 01.11.2023г.
Ищцата е представлявана безплатно по реда на чл.38,ал.2 ЗА от двама
адвокати,като съгласно чл.78,ал.1 ГПК се дължи възнаграждение само за един
адвокат.С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр.с чл.38 ,
ал.2 ГПК ответникът следва да заплати на адвокат Н. М. от ПАК адвокатско
възнаграждение в размер на 2 560лв.,съобразно уважената част от иска ,което
е в минимален размер.
Ищцата е освободена от внасяне ДТ и разноски по делото,но не и от
направените от ответника разноски.На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника деловодни разноски ,представляващи
внесен депозит за експертизата в размер на 780лв.,съобразно отхвърлената
част от иска.Писменият отговор на ответника ГФ е изготвен от юрисконсулт
Калян Янев,а впоследстиве процесуално представителство по делото е
осъществявано от адвокат Н. И. от АК Велико Търново.В представеното
пълномощно /на л.69 и на л.79/ не е вписан размер на адвокатско
възнаграждение и няма данни такова да е изплатено на адвокат Н. И..Ищцата
следва да заплати на ответника,съобразно отхвърлената част от иска
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ по сметка ПОС в
размер на 960 лв.върху уважената част от иска,както и заплатените от съда
разноски по реда на чл.83,ал.3 ГПК за изготвената комплексна експертиза в
размер на 195лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Окръжният съд
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.557 ал.1,т.2 ,б.“а“ КЗ във вр.чл.519 ал.1 КЗ
във вр.с чл.45 и чл.52 ЗЗД Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев
„№2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. И., ЕГН ********** от гр.Ловеч,ж.к.*** със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Н. М. от ПАК,гр.Плевен ,ул.*** сумата
24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Т. Г. ,поч.на 11.09.2023г., в
резултат на ПТП ,станало на 11.09. 2023г.на път Плевен -Ловеч ,причинено
при условията на съпричиняване от Ю.А.Л. ,също починал на 11.09.2023г., при
управление на МПС –мотоциклет ***,рег.№*** ,без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със законна лихва върху
сумата,считано от 01.11.2023г.до окончателното й изплащане,като за
разликата до 120 000лв.,частичен иск от иск с цена 200 000лв.и за
претендираната лихва върху главницата за периода 11.09.2023г.до 01.11.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК П. Б. И., ЕГН ********** от
гр.Ловеч,ж.к.*** със съдебен адрес за призоваване: адвокат Н. М. от
ПАК,гр.Плевен ,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр.София,
ул.“Граф Игнатиев„№2,ет.4 деловодни разноски в размер на 780лв.и
юрисконслутско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф
Игнатиев„№2 ,ет.4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка Плевенски Окръжен съд ДТ в
размер на 960 лв.,както и разноски по делото в размер на 195лв.,съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.с
чл.78,ал.1 ГПК Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев„№2 ,ет.4 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. М. от ПАК адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на П. Б. И. в размер
на 2 560лв.,съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15