РЕШЕНИЕ
№ 18020
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110121984 по описа за 2023 година
Ищецът И. К. Д. е предявил против [фирма] установителен иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем № **** от 23.04.2020 г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № **** от
23.04.2020 г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 700 лв. В договора
била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за бързо разглеждане
в размер на 245.11 лв. Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена. Таксата била
необосновано висока по смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 5 ЗЗП. Намира я за нищожна и като
накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност. Противоречала и на разпоредбите на Закона за потребителския кредит –
чл. 10а, чл. 19, ал. 4 ЗПК. По съществото си била добавък към възнаградителната лихва,
поради което посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ не съответства на
действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика. Сочи, че е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на претенциите.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма], в
който се оспорват предявените искове като неоснователни по подробно изложени
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С определение от 12.07.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор за паричен
заем № **** от 23.04.2020 г.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като
никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да
разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, към по–леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на
по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.,
решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. №
1153/2019 г. на IV г. о. и др. /
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем №**** от
23.04.2020 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.
1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Установява се по делото, че на 23.04.2020 г. страните са сключили съглашение,
наименовано Договор за кредит № MAX_****. С него е уговорено предоставянето от
ответника на ищеца на потребителски кредит на 23.04.2020 г. в размер на 700 лв., за срок от
11 месеца – до 20.03.2021 г., с уговорен начин на връщане на предоставената по договора в
заем сума на 11 равни месечни вноски, при лихвен процент в размер на 32.55 %, годишен
процент на разходите в размер на 38.51 %, като е уговорено задължение за заплащане на
сума за бързо разглеждане в размер на 245.11 лв., платима разсрочено заедно с основната
месечна вноска по кредита, като общата дължима сума възлиза на 1064.06 лв. Следва да се
посочи, че крайната, подлежаща на връщане сума по договора е в размер от 1414.05 лв., като
в последната са включени и 350 лв., представляващи такса за услуга Динамично плащане,
чиято действителност обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия
на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от договора,
че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация
от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
2
Общите условия, приложими към сключваните от ответното дружество договори за
кредит, не са представени по делото, но са поместени на интернет страницата на последното
******. Ответникът не навежда твърдения за приложимост на различни от посочените
Общи условия към процесния договор за кредит. В Общите условия на Договора за кредит е
прието относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане
от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за
кредит в рамките на до два часа от постъпване на искането в системата на кредитора.
Съгласно т. 7. 3. от ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви
получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата
бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор
до два часа от постъпване на искането в системата на кредитора. Съгласно т. 7. 3., когато
Искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен
ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените два
часа, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
/например при изключен мобилен телефон/. Според същата точка за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо вида на
кредитния продукт по договора.
Съдът намира, че когато се твърдят няколко порока, обуславящи нищожност поради
противоречието със закона, следва пороците да се разгледат от специалните към общите
разпоредби. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място
следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността
на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо
разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за
бързо разглеждане в процесния договор е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва да се уважи, доколкото
процесната клауза противоречи на закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна
3
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в
потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително
изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой
потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално
в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая съгласно Раздел I, т.
1 от Общите условия на Договора за кредит ГПР не включва разходите за допълнителни
действия от страна на Кредитора, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за
отпускането на кредита или получаването му при предлаганите условия. Невключването на
таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора, което означава, че
клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП. Въпреки изричните указания до ответника, че следва да докаже, че процесната клауза е
индивидуално уговорена и че не сочи доказателства за това, той не е ангажирал съответни
доказателства. Същевременно данни за индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се
почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия, чрез използване на
средства за комуникация от разстояние и е очевидно типизиран.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищеца основания за нищожност на процесната клауза – заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Претендирано е
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.
Възнаграждението съдът определя в размер на 480 лв. с ДДС /400 лв. без ДДС/ по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения. В тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца
държавна такса в размер от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: [адрес], срещу [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], че
клаузата за такса бързо разглеждане, уговорена в чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем №
**** от 23.04.2020 г., предвиждаща задължение на ищеца за заплащане на сума в общ
размер на 245.11 лв. – такса за бързо разглеждане на договора за кредит, е нищожна поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, с адрес на
упражняване на дейността: [адрес], представлявано от адв. Д. М. М., на основание чл. 38, ал.
2 ЗА, сумата от 480 лв. с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
И. К. Д..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати в полза на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5