Разпореждане по адм. дело №2278/2025 на Административен съд - Пловдив

С Разпореждане № 9216/27.10.2025 г. жалбата на К. Н. Г. е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности в 7-дневен срок от съобщението. Същото е връчено по реда на чл. 137, ал. 3 АПК, като срокът е изтекъл на 05.11.2025 г.

Постъпилата във връзка с горното разпореждане молба от К. Н. Г., постъпила по електронна поща и заведена с вх. № 18189/31.10.2025 г., също е оставена без движение с Разпореждане № 9536/03.11.2025 г., с указание към жалбоподателя да подпише обективираното в писмото по електронна поща от 31.10.2025 г. изявление с квалифициран електронен подпис и го изпрати на електронната поща на съда, или да представи същото под формата на хартиен документ с положен саморъчен подпис. Съобщение с указанията на съда е изпратено на жалбоподателя на 03.11.2025 г.

На 04.11.2025 г. молбата е подписана от жалбоподателя със саморъчен подпис и е заведена с вх. № 18464/04.11.2025 г. Отстраняването нередовностите на молбата с обективирано в нея искане за продължаване на срока за отстраняване нередовности на жалбата, налага съдът да се произнесе по искането. Като уважителна причина за невъзможността си да изпълни указанията на съда в първоначално определения срок, Г. сочи затруднението пред осигуряване на превод от исландски език на приложения към жалбата му документ, имащ отношение към трудовата заетост на лицето в чужбина.

Продължаването на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК дава право на страната да се ползва от допълнителен срок за извършване на определено процесуално действие, за да избегне неблагоприятните последици от невъзможността да извърши същото действие до изтичане на първоначално определения срок. Следователно, ако преди изтичане на срока страната сезира съда с искане по чл. 63, ал. 1 ГПК, той дължи произнасяне по него и това произнасяне има преюдициално значение за прилагане на неблагоприятните последици на чл. 158, ал. 3, изр. посл. АПК.

Съдът взема предвид, че задължението на жалбоподателя да представи превод на български език на приложения към жалбата му документ, от който същият ще се ползва при изграждане на защитата си, е свързано с осигуряването на преводач от исландски език. Този език не е сред най- разпространените и ползвани в континентална Европа езици – същият е част от скандинавските езици и се ползва от около 320 хил. души, живеещи предимно в [държава]. В тази връзка намирането на преводач от исландски език в България предполага трудности и полагането на по-големи от обичайните усилия за превод на документа. Ето защо съдът намира, че срокът следва да бъде продължен с 20 (двадесет) дни. Съдът следва да укаже на жалбоподателя, че в случай, че не успее да осигури превод на документа, може да се откаже от представянето му като доказателствено средство за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението. На жалбоподателя също така следва да се укаже, че в продължения срок, който започва да тече от изтичане на дадения с Разпореждане № 9216/27.10.2025 г. срок, а именно от 05.11.2025 г., следва да бъдат изпълнени всички дадени със същото разпореждане указания на съда, като жалбоподателят следва да има предвид и всички направени от съда разяснения на правата му във връзка с подлежащия на обжалване административен акт и недължимостта на държавна такса за образуване на производството.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 9216/27.10.2025 г. с 20 (двадесет) дни, считано от датата на изтичане на първоначално определения срок.

УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените с Разпореждане № 9216/27.10.2025 г. указания и в продължения срок, и като има предвид дадените в същото разпореждане разяснения и горепосоченото, жалбата ще бъде оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 АПК.

Определението не подлежи на обжалване.