№ 217
гр. Б., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810100588 по описа за 2023 година
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, разгледани по реда на чл.310 и сл. от ГПК „Бързо производство“.
И. Н. И. от Б., ул. Ц. С. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Н. Е. от
САК, е предявил искове срещу „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Н., бул. Р. №* за признаване за незаконно уволнението му,
постановено с изтичане на срока на Предизвестие от 16.01.2023г. за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ и със Заповед № 2023-04-01
от 15.02.2023г., издадена от Управителя на „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, с която на
основание чл.328, ал.1,т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение и за неговата
отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност като охранител в „А.-С. Е. О.
С.“ ЕООД с ЕИК: *, с място на работа С. П. с адрес: гр.П., ул.С. №* и за заплащане на
сумата-главница от 4680лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода
от 16.02.2023г. до 16.08.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 16.08.2023г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на направените
по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.52/.
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв. Н. Е. от САК поддържа исковете и
моли да бъдат уважени по съображения, изложени в писмени бележки. Представя писмени
бележки с вх.№ 8537 от 07.12.2023г.
Ответникът-„А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, не е направил възражение по
исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът-„А.-С. Е. О. С.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приложените писмени доказателства-Допълнително споразумение към трудов
договор №04 от 01.04.2021г. и оригинал на удостоверение от 07.11.2023г. заедно със
1
справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца И. Н. И., издадени от
НАП, се установява, че в периода от 01.04.2021г. до 16.02.2023г. ищецът И. Н. И. е работил
по трудово правоотношение, възникнало на основание писмен трудов договор на
длъжността „охранител“ с място на работа С. П., с адрес: гр.П., ул.С. №*, на пълно работно
време, за неограничен период от време и срокът на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение е 30 дни и е еднакъв за двете страни.
Видно от Приложеното копие от Предизвестие, издадено от ответника до ищеца, се
установява, че ищецът е уведомен, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще се
прекрати трудовото му правоотношение от ответника на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ.
Същото е връчено на 16.01.2023г. на ищеца. От отразеното в него се установява, че не са
посочени фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а само
правната норма-чл.328, ал.1т.10а от КТ. Последната с оглед датата на връчване на
предизвестието е със следното съдържание: Работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.
326, ал. 2 в следните случаи:
10а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) когато на работника или
служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно приложеното копие от Заповед № 2023-04-01 от 15.02.2023г., издадена
от Управителя на „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, се установява, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на друго правно основание, а именно по чл.328,
ал.1, т.10 от КТ, като в същата отново няма отразяване на фактическите основания и е
цитирана само правната норма на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, която е със следното съдържание:
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 101
от 2010 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., бр. 107 от 2020 г.) при
придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от
Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори,
доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за висшето образование;
При съпоставка на посоченото правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, отразено в отправеното му предизвестие от ответника и това в
заповедта за прекратяване на същото, се установява, че са посочени две различни правни
основания, а именно: чл.328, ал.1,т.10а от КТ / в предизвестието/ и чл.328, ал.1, т.10 от КТ/ в
заповедта за уволнение/, който отразяват две различни хипотези за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ищецът твърди в исковата молба, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение на 16.02.2023г. не е налице нито една от посочените по-горе хипотези, тъй
като същият преди сключване на трудовия договор с ответника е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст към 11.04.1999г., за което е представил писмени
2
доказателства- удостоверение за класиране и пенсия №90 от 24.03.1999г., издадено от
Софийска окръжна следствена служба и Разпореждане от 01.04.2022г., издадено от ТП-СО
към НАП.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 7421 от
30.10.2023г., изготвена от вещото лице Д. В., която страните не са оспорили и съдът приема
като обоснована и компетентна, се установява, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за периода от 16.02.2023г. до 16.08.2023г. е в размер на 4708.08лв.
Съгласно представеното удостоверение от 07.11.2023г. заедно със справка за актуално
състояние на всички трудови договори на ищеца И. Н. И., издадени от НАП, се установява,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от ответника до издаване на
справката на 07.11.2023г. няма регистрирани други трудови договори, по които ищецът е
страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ са допустими, тъй като главният иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е предявен в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Разгледан по същество главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от ответника е основателен и
следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
От събраните по делото писмени доказателства-писмено предизвестие и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от ответника, се установява, че са
посочени две различни правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно чл.328, ал.1,т.10а от КТ / в предизвестието/ и чл.328, ал.1,т.10 от КТ/ в заповедта за
уволнение/, което само по себе си води до незаконност на уволнението, тъй като ищецът не
е наясно на какво основание е прекратено трудовото му правоотношение след като са
посочени две различни такива.
На основание чл. 335 ал. 1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Законът
не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление (акт) за прекратяване, но по
аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор
по чл. 66 ал. 1 от КТ, в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от
работника длъжност, основанието и момента на прекратяване на трудовия договор.
Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го
отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението
и да може да се защити срещу незаконността му, както и поради различие в правните им
последици. Законосъобразното упражняване от работодателя на правото на уволнение
подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от работника или служителя чрез
иск по чл. 344 ал. 1 от КТ. За извършването му обаче трябва да съществува яснота, на което
от предвидените в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това налага
изискването във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да
излага мотиви за основанието, на което извършва прекратяването. Доколкото изложените
към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с
осъществяване на правото на защита на работника или служителя то липсата на такива ще е
основание за незаконност на прекратяването. Няма законова пречка мотивите в заповедта
да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали
волята на законодателя, какъвто е настоящият случай. При прекратяване на трудовото
3
правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника или служителя,
противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание обуславя
незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото за работника и служителя не
съществува яснота на какво основание договора му е бил прекратен, за да защити правата
си. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 93/08.04.2011 год. по гр.д.
№ 1141/2010 год. на ВКС,ІІІ г.о.; Решение № 295/2017 год. по гр.д.№ 1178/2016 год. на
ВКС,ІV г.о.; Решение № 4/27.01.2014 г., постановено по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 346/23.07.2010 год. по гр.д.№ 468/2009 год. на ВКС,ІV го. и
Решение № 462/17.06.2010 год. по гр.д.№ 789/2009 год. на ІІІ г.о.
На следващо място уволнението на ищеца от ответника е незаконно, тъй като не е
налице нито една от правните предпоставки, визирани в посочената правна норма, на която
е прекратено трудовото правоотношение както в предизвестието, така и в заповедта за
уволнение, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
на 16.02.2023г., а именно слез изтичане на 30-дневния срок от връчване на предизвестието
на 16.01.2023г., се установи от приложените писмени доказателства- удостоверение с № 90
от 24.03.1999г. от СОСлС и Разпореждане от ТП-СО при НАП, че още при възникване на
трудовото правоотношение между страните ищецът е имал отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст и то не в намален размер, за което не е осъществен състава
нито на чл.328, ал.1т.10а от КТ- когато на работника или служителя е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално
осигуряване, нито на чл.328, ал.1,т.10 от КТ- при придобИ.е право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално
осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на
науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
висшето образование.
Поради гореизложените правни съображения прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца от ответника с приложеното предизвестие и заповед е незаконно
и следва да се отмени изцяло.
Възражението на ищеца, че описаните по-горе предизвестие и заповед са подписани от
лице без представителна власт не се установи от събраните пред настоящата инстанция
доказателства, за което съдът го приема като неоснователно.
По отношение на втория обективно съединен иск или акцесорният иск по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ-за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди това длъжност
„охранител“ в „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, с място на работа „С. П.“ с адрес: гр.П., ул.С.
№*, съдът намира, че същият е основателен по следните съображения: уважаването на
главния иск-отмяна на уволнението обуславя основателност на иска за възстановяване на
работа. Освен това съдът взе предвид, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е
за неопределено време съгласно приложеното допълнително споразумение към трудов
договор от 01.04.2021г.
Съдът намира, че така предявеният трети иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца след уволнението на ищеца от ответника,
считано от 16.02.2023г. до 16.08.2023г. е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата
от 4680лв./четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/, така както е посочена в исковата
молба, по следните правни съображения: уволнението на ищеца е признато за незаконно,
същият е останал без работа за 6 месеца след уволнението или в периода от 16.02.2023г. до
16.08.2023г. съгласно приложеното удостоверение от 07.11.2023г. от НАП заедно със
справка за трудови договори, по които страна е ищецът. Размерът на обезщетението е
определен съгласно приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. Д. В., която страните не са
оспорили и съдът приема като обоснована и компетентна.
4
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Б. държавна
такса в размер на по 50лв. за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и
държавна такса в размер на 187.20лв. върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ,
както следва да заплати в полза на РС-Б. и сумата от 150лв. за платен депозит за вещо лице.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 1548лв./ хиляда петстотин
четиридесет и осем лева/ за направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И. Н. И. от Б., ул. Ц. С. №*, с ЕГН:
**********, постановено с изтичане на срока на Предизвестие от 16.01.2023г. за
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ и със
Заповед № 2023-04-01 от 15.02.2023г., издадена от Управителя на „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с
ЕИК: *, с която на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение като охранител в „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Н., бул. Р. №*, с място на работа „С. П.“ с адрес: гр.П., ул.С. №* и
ГО ОТМЕНЯВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Н. И. от Б., ул. Ц. С. №*, с ЕГН: ********** на
заеманата от него преди това длъжност: „охранител“ в „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район Н., бул. Р. №*, с място на работа „С. П.“ с
адрес: гр.П., ул.С. №* на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район Н., бул. Р. №* да заплати на И. Н. И. от Б., ул. Ц. С. №*, с ЕГН: **********
сумата от 4680лв./четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за това, че е останал без работа след незаконното му
уволнение за периода от 16.02.2023г. до 16.08.2023г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 16.08.2023г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Н., бул. Р. №* да заплати на И. Н. И. от Б., ул. Ц. С. №*, с ЕГН:
********** сумата от 1548лв./ хиляда петстотин четиридесет и осем лева/ за направени от
него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.-С. Е. О. С.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Н., бул. Р. №* да заплати в полза на РС-Б. държавна такса общо в
размер от 287.20лв./ двеста осемдесет и седем лева и 20 стотинки/ върху така уважените
искове, както да заплати и сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за заплатен депозит за вещо
лице, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/ при служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок, считано от 18.12.2023г., в който съдът е обявил решението на страните,
съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5