6
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на Недялка Георгиева Хараланова от гр.Кърджали, с ЕГН: **********, управител на фирма „Късмет” ЕООД, гр.Кърджали, бул.”България” 57, и нов адрес: гр.Кърджали, ул.”Тутракан” 10, срещу Решение № 41 от 06.12.2006г. по нах дело № 594/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/ 874 от 05.07.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Атакуваното решение било неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Съставеният срещу нея акт бил подписан от лицето Катюша Табакова, която не била конкретно упълномощавана да я представлява по настоящото наказателно производство, а била упълномощена да я представлява пред различни инстанции с общо пълномощно. Това нарушение представлявало съществено процесуално нарушение визирано в чл. 40 ал.1 и 2, чл.42 ал.1 т.8 и чл. 43 от ЗАНН и били основания за отмяна на решението. Обжалваното решение било необосновано, тъй като били игнорирани доказателствата относно предприетите действия на работодателя за изпращане на уведомление до НАП – Хасково, както и за това, дали лицето Дияна Иванова е било прието на работа към момента на преверката на 02.06.2006г. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител. Изцяло поддържа касационната жалба, като не сочи нови доказателства. Поддържа, че актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателката и връчен на лице, което нямало изрично пълномощно да получи акта. Административнонаказателната отговорност била лична, с оглед на което законодателят предвиждал достатъчно разпоредби, за да се гарантира защитата на лицето, което се сочело като нарушител. Нямало причина актът да не бъде съставен в присъствието на жалбоподателката, тъй като тя била с известен адрес. В отметката за нарушител бил положен подпис, без да било посочено, че подписът е поставен от лице, което се легитимира като пълномощник. Освен това от събраните доказателства се установявало, че липсват нарушения на КТ. На 26.05 бил съставен трудовия договор, а на 29.05 била предприета процедура по уведомление, т.е. в рамките на 3 – днвения срок предвиден в чл. 62 ал.3 от КТ, което се установявало с пощенско клеймо. Друго обстоятелство, което било игнорирано от административнонаказаващия орган, било, че при извършване на проверката нямало безспорни доказателства, че лицето Дияна Иванова била встъпила по смисъла на КТ. Това обстоятелство се установявало с надлежно писмено доказателство – акт за встъпване по смисъла на чл.63 ал.4 от КТ, което не било изискано и приложено към административнонаказателната преписка. Обстоятелствата по извършване на проверката, установени с гласни доказателства, визирали посещение, присъствие на Дияна Иванова в офиса и съответно вписване в списъка на работещите там, тъй като последната била с убеждението, че щом като вече е подписала трудов договор, е започнала трудовоправни отношения, без в действителност да е изпълнявала такива функции. Тези доказателства били игнорирани от първоинстанционния съд и необосновано бил направен изводът, че лицето е прието на работа по смисъла на КТ. Случаят можел да бъде приет като малозначителен и маловажен, тъй като работодателят, подписвайки трудов договор и предприемайки действия по уведомление на ОИТ, всъщност бил спазил изискванията. Фактът на неполучаване на обратна информация за неизрядни документи, за което имало доказатества, не го правил нарушител по смисъла на чл.62 ал.3 от КТ. С оглед на изложеното моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на Районен съд – Кърджали. Ответникът по касация – Дирекция „ОИТ” – Кърджали, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Милев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не сочи нови доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло решението на Районен съд – Кърджали. Установено било, че Недялка Георгиева Хараланова осъществила състава на чл. 63 ал.2 от КТ. Настоящият казус касаел обстоятелството дали на лицето е връчено уведомление, което следвало да бъде заверено от ТП на НАП, а не дали е налице писмен договор или не. В този смисъл съдът съобразил представените доказателства, и конкретно справката за подадени уведомления, от която било видно, кога на лицето, заварено да престира труд, е връчено процесното уведомление., както и самият трудов договор, от който било видно, кога реално лицето било започнало да престира труд. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното: На 20.06.2006г. Костадин Василев Стратиев, на длъжност главен инспектор при Д „ОИТ” – гр.Кърджали, в присъствието на свидетелите Митко Здравков Кехайов, и Лиляна Делчева Иванова, е съставил АУАН на Недялка Георгиева Хараланова, управител на „Късмет” ЕООД – Хасково, за това, че при извършена проверка по работните места на 02.06.2006г. в бистро – офис „Късмет”, находящо се в гр.Кърджали, бул.”България” № 57, стопанисвано от „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, се установило, че работодателят Недялка Георгиева Хараланова е допуснала до работа като барман в бистрото лицето Дияна Янева Иванова с ЕГН: **********, без преди това да й предостави копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, което било видно от справката за регистрираните трудови договори на „Късмет” ЕООД – Хасково, като по този начин нарушила разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ. АУАН бил връчен на свидетелката Катюша Атанасова Табакова и подписан от нея, като същата представила пълномощно от 12.04.2006г. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова, собственик и управител на “Късмет” ЕООД, е упълномощила Катюша Атанасова Табакова да я подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Срещу АУАН е постъпило възражение с вх.№ 766 от 24.06.2006г. на ИАГИТ, Дирекция “ОИТ” – Кърджали, от фирма “Късмет” ЕООД, гр.Хасково, в което се посочва, че уведомлението на Дияна Янева Иванова е изпратено по пощата до ТД – Хасково на 24.05.2006г. Поради вина на пощата документите не били доставени на време, което наложило същите да бъдат изпратени наново, като молят този факт да бъде взет впредвид. Възражението е подписано със запетая пред управител на фирмата, като в съдебно заседание се установява, че е подписано от Катюша Атанасова Табакова. Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 09/ 874 от 05.07.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Горното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – гр.Кърджали, който го е потвърдил изцяло, като правилно и законосъобразно, като е приел, че не са налице основания за отмяната му и същото отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка съдът приема въз основа на свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев, Митко Здравков Кехайов, Лиляна Делчева Иванова и Катюша Атанасова Табакова, пълномощно от 12.04.2006г. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова, собственик и управител на “Късмет” ЕООД, упълномощила Катюша Атанасова Табакова да я подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции, списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г., трудов договор от 25.05.2006г. на Дияна Янева Иванова, справка за изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ на НАП – ТД – Хасково, уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ, възражение с вх.№ 766 от 24.06.2006г. на ИАГИТ, Дирекция “ОИТ” – Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице наведените от страна на касатора касационни основания. Решението на Районен съд е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Посоченото от касатора нарушение – обстоятелството, че АУАН е подписан от лице, което не е било конкретно упълномощено за това, би представлявало нарушение на материалния закон, а не нарушение на процесуалните правила, както той посочва, тъй като предмет на проверка в настоящото производство е решението на Районен съд – Кърджали, а не наказателното постановление на административния орган. Въпреки това, съдът намира, че не е налице описаното в касационната жалба нарушение на материалния закон. С факта на връчване на АУАН на лицето Катюша Атанасова Табакова, а не на посочената в акта нарушителка - Недялка Георгиева Хараланова, собственик и управител на “Късмет” ЕООД, не е засегнато правото на защита на нарушителката да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинена. При връчване на акта, лицето Катюша Атанасова Табакова е представила пълномощно, с което Недялка Георгиева Хараланова, собственик и управител на “Късмет” ЕООД, я е упълномощила да я подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Самата свидетелка Табакова посочва, че е уведомила работодателя - Недялка Георгиева Хараланова, и е подала възражение срещу акта. От друга страна следва да се посочи, че жалбоподателката е присъствала при проверката на 02.06.2006г. и лично, в качеството си на работодател, е подписала списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г. С оглед на горното не може да се сподели доводът на процесуалния представител на касатора за нарушение, довело до накърняване правото на защита на доверителката му. Не може да се сподели и вторият наведен от процесуалния представител на касатора довод за не наличието на нарушение на разпоредбите на КТ. Разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ е императивна и посочва, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а именно писмен трудов договор и уведомление до ТД на НАП. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че лицето Дияна Янева Иванова е била допусната до работа без да й е представено исканото от закона уведомление. Фактът на започнало престиране на труд се установява от свидетелските показания на актосъставителя и Митко Здравков Кехайов, както и от списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г. Липсата на уведомление се установява от свидетелските показания на проверяващите, представените при проверката писмени документи, както и от справка за изпратени уведомления по чл.62 ал. 4 от КТ, от която е видно, че уведомленията са били връчени на служителите на 21.06.2006г. Не може да се сподели и доводът на процесуаÙния представител на касатора, че при извършване на проверката нямало безспорни доказателства, че лицето Дияна Иванова била встъпила по смисъла на КТ, като това обстоятелство следвало да се установи с акт за встъпване, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.4 от КТ. Безспорно цитираната разпоредба постановява, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Несъставянето на такъв акт, обаче, не е пречка работника/служителя да започне ефективно изпълнение на трудовите си задължения. Както бе посочено по –горе в мотивите, фактът на започнало престиране на труд от страна на лицето Дияна Иванова се установява от свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев и Митко Здравков Кехайов, които са единодушни, че към датата на проверката лицето е било зад бара и е наливало напитки, както и от списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г. С оглед на това доводът се явява неоснователен. Неоснователен се явява и доводът, че фактът на неполучаване на обратна информация за неизрядни документи от страна на НАП - Хасково, за което имало доказателства, не правел работодателя Хараланова нарушител по чл.62 ал.3 от НК. Действително има данни, че са изпратени уведомления до НАП – Хасково, но АУАН и НП са издадени не поради факта на неизпращане на такива уведомления, а за това, че служителката е била допусната до работа без да й е представено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Без значение са обстоятеслтвата дали за забавяне на получаването на заверените уведомления има обективни пречки или не. Разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ е императивна и забранява служителя да бъде допуснат до работа от работодателя, без да му са връчени документите по чл.63 ал.1 от КТ. Относно доводът за маловажност на случая по чл.28 и 29 от ЗАНН, следва да се посочи, че това правомощие може да се упражни само от административнонаказващия орган, като той може да прецени дали случаят е такъв. Съдът няма такова правомощие. Правилно наказващия орган е приложил и административно - наказателната разпоредба, а именно чл.414, ал.3 от КТ. Същата, действаща към момента на проверката, посочва, че “ Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. за всяко отделно нарушение.” С оглед на това административният орган правилно е приложил материалния закон – Кодекса на труда, и неговите разпоредби. От изложеното следва изводът, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Изложеното от своя страна води и до извода, че са правилни и обосновани изводите на районния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Предвид всичко изложено, следва обжалваното решение на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 06.12.2006г. по нах дело № 594/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |