№ 395
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100606689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. М. П., подадена чрез
упълномощения му защитник - адв. Р. З., срещу присъда, постановена на 06.06.2024г. по
НЧХД № 15676/2020г. на СРС, НО, 18 състав, с която подс. П. е бил признат за виновен в
това, че на 25.09.2020г. в гр. София казал и извършил нещо унизително за честта и
достойнството на другиго – ЧТ К. Н. М. с ЕГН ********** – в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК,
поради което при условията на чл. 78а от НК първоинстанционният съд го е освободил от
наказателна отговорност като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
1200 лв.
Със същата присъда М. С. П. е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на К. Н. М.
сумата от 800 лв., обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на причиняването им, 25.09.2020г. и е отхвърлен същия
граждански иск до претендираната сума от 5 000 лв.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на СРС сумата от 50 лв., държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита
същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени
фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото. Отделно от това се
1
заявява, че допълнителни доводи ще бъдат представени в съдебно заседание пред въззивната
инстанция.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда като бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде отхвърлена исковата претенция
спрямо него.
Липсват искания за събиране на доказателства.
С определението, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е приел,
че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В насроченото открито съдебно заседание от 22.11.2024г. не е бил даден ход на делото с
оглед неявяването на една от страните по делото и предвид уважителните причини за
неявяването на адв. З. поради служебна ангажираност по друго дело.
Ход на делото не е бил даден в откритото съдебно заседание от 27.01.2025г. поради
отсъствието на подс. П., който е посочил уважителна причина за неявяването си, която е
свързана със здравословното му състояние.
Делото е било отложено и насрочено за 27.03.2025г.
С молба с вх. № 37818/26.03.2025г., с която се счита, че наказателното производство следва
да бъде прекратено, поради изтичане на давностния срок по чл. 82, ал.4, вр. чл. 80, ал.1, т.5
от НК и се моли за неговото прекратяване. Счита се също, че присъдата следва да бъде
отменена и в гражданската й част, поради недоказаност на размера на претенцията и пълния
фактически състав на чл. 45 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание от 27.03.2025г. защитникът на подс. П., адв. З. поддържа така
подадената жалба. Счита, че е налице обстоятелството предвидено в хипотезата на чл. 80,
ал.1, вр. чл. 82, ал.4 от НК, тъй като от изложената в жалбата дата за нанесена обида –
25.09.2025г. е изминал период от повече от 4 години и половина. Накратко отбелязва някои
обстоятелства относно мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Счита, че не са
събрани достатъчно и категорични доказателства за авторството на деянието. На второ
място, счита, че се касае за една битова свада, която не може да бъде оставена неукорима, но
в случая липса висока степен на обществена опасност или същата е незначителна. Посочва,
че се касае за една емоция, експресивност на израза и от двете страни. По отношение на
гражданската част и уважения иск, счита, че претенцията е останала изцяло недоказана и
необоснована за претендирания размер на вреди, както и че не е било доказано самото
деяние и причинно-следствената връзка между деянието и твърдените вреди. В заключение
моли за приложението на разпоредбата на чл. 82, ал.4, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, след което
на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК присъдата да бъде отменена, а наказателното
производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност за
твърдяното престъпление. По отношение на присъдата в гражданската и част, моли искът да
бъде отхвърлен, поради своята недоказаност, а именно липса на доказателства,
удостоверяващи претърпените от тъжителя неимуществени вреди.
2
ГИ К. М. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли за потвърждението на
първоинстанционната присъда. Намира, че фактическата обстановка е била правилно
установена по приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Изтъква, че въз
основа на така установената фактическа обстановка са направени и правилни изводи, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен, защото същият е казал и е извършил нещо
унизително за честта и достойнството на ГИ, в негово присъствие, като обидата е била
нанесена публично. Смята, че присъдата е изцяло правилна и законосъобразна. Моли
депозираната жалба да бъде оставена без уважение. Прави вметка във връзка с удължаването
на сроковете вследствие на Ковид-кризата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от правоимащи субекти, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка,
идентична с възприетата от първоинстанционният съд:
Подсъдимият П. и ЧТ и ГИ М. имали конфликт във връзка с паркомясто. М. паркирал
автомобила си на паркомясто, което считал за свое и се намирало в близост до гараж на
подс. П.. Като по този начин затруднявал подс. П. да излиза с автомобила си от гаража.
На 25.09.2020г., около 19:30-20:00ч., в гр. София, ул. „Иван Сусанин“, в района на бл. № 53,
на площадката зад блока се провеждало общо събрание на етажната собственост на
съответния адрес и се били събрали множество хора. Пострадалият М. живеел със
семейството си на посочения адрес. Подс. П. дошъл на място, за да потърси сметка на
пострадалия заради начина на паркиране на автомобила му. Между двете страни се разярил
конфликт и си разменили остри реплики на висок тон. В присъствието на събралите се
съседи и воден от гнева си, подс. П. заплашил М. с физическа саморазправа и му отправил
реплики в смисъл, че „ще го чука“ и се държал за слабините, че ще му „*********“ и го
нарекъл „боклук“. На тъжителя М. му станало неприятно, тъй като това се случило пред
съседите му, а същото е станало известно и на съпругата и синът му. Не всички съседи
възприели репликите насочени към пострадалия, както и хващането за слабините от страна
на подсъдимия. След намесата на съсед, подс. П. прекратил агресивното си поведение и се
отдалечил.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е събраните пред него относими доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите: П.С., Х. М.а, З.С., А.Ц., А.В., И.К., В.Д.И.С.; писмени
3
доказателства – справка съдимост на подс. П.; годишни данъчни декларации, докладна
записка, протокол за предупреждение, справка от централна база АИС КАТ, справка от
Агенция по вписванията и др.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил необходимият
съдържателен доказателствен анализ и е достигнал до коректни правни изводи относно
съставомерността и авторството на деянието.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. П. поддържана
подадената жалба, а отделно от това прави искане наказателното производство да бъде
прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност.
На първо място, предвид направеното изявление за прекратяване на наказателното
производство поради изтичане на абсолютна погасителна давност се налага обсъждането на
същото обстоятелство.
В тази връзка, въззивният съдебен състав счита, че въпреки коректните крайни изводи на
първоинстанционният съд, са налице предпоставки за отмяна на присъдата и прекратяване
на наказателното производство по следните аргументи:
Съгласно повдигнатото с депозираната пред съда тъжба спрямо подс. П., което не е било
изменяно, същия е предаден на съд за това, че е извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т.1,
вр. чл. 146, ал.1 от НК на 25.09.2020г.. За това престъпление, към момента на извършването
му, а и понастоящем, се предвижда наказание „глоба“ от 3000лв. до 10 000лв. и обществено
порицание. Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, е три години. Абсолютният давностен срок, изключващ
наказателното преследване, е уреден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца. При това положение,
като се съобрази датата на деянието, се установява, че същият е изтекъл най – късно на
25.03.2025г., тоест след образуване на въззивното производство и след подаването на
въззивната жалба. Подс. П. не е направил искане наказателното производство да продължи,
а напротив налице е становище и изрично изявление от упълномощеният му защитник – адв.
З. за прекратяване на наказателното производство. С оглед на изложеното настоящият
въззивен състав намира, че действително е налице прекратителното основание, визирано в
чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тълкувано във връзка с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК –
наказателната отговорност е погасена по давност.
На следващо място, въпреки прекратяването на наказателното производство, съдът дължи
произнА.не по приетия за съвместно разглеждане граждански иск от първоинстанционният
съд. Акцесорният характер на гражданския иск в наказателното производство предпоставя
неговата зависимост от решаването на въпроси свързани с повдигнатото обвинение, поради
което и той поначало споделя неговата съдба. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не
4
се установява описаното в тъжбата да е извършено противоправно или виновно, или не е
доказано с необходимия интензитет авторството на същото, предявената гражданска
претенция следва да бъде отхвърлена. Гражданската отговорност, обаче, може да съществува
и без да е налице наказателна такава. Такива са случаите на престъпна обективна и
субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен
граждански деликт и при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на
предвидената в НК давност, какъвто е и настоящият казус. Непозволеното увреждане,
проявна форма, на което е престъплението, обуславя гражданска претенция за репариране на
причинени имуществени, неимуществени вреди и реализация по предвидения от закона ред.
Утвърдено в практиката и в доктрината становище е, че наказателният съд дължи
произнА.не по гражданския иск в хипотезaта, когато наказателната отговорност е погасена.
Съдът дължи изследване на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ и упражняването на
материално право на обезщетение от непозволено увреждане – наличие на противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и деянието, както и
вина. Съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира. За противоправността на деянието
не е необходимо то да покрива всички признаци на обективната и субективната страни от
конкретното престъпление, описано в НК.
Пренесени в конкретиката на случая, въззивният съд установи, че произнА.нето на
първоинстанционният съд по отношение на гражданският иск е правилно. Както съдът вече
посочи, първоинстанционният съд е извел коректна фактическа обстановка, позовавайки се
на приобщените по делото доказателства. Пострадалият и ГИ М. е претърпял
неимуществени вреди от противоправните действия на подс. П., изразяващи се в
накърняване на честта и достойнството му и в претърпени негативни психически
изживявания. Налице е причинно-следствена връзка между противправното поведение на
подс. П. и настъпилите преки, непосредствени и неимуществени вреди, които са претърпени
от ГИ М.. Първоинстанционният съд коректно е отмерил и обезщетението, което подс. П. е
осъдеб да заплати на гражданския ищец. Правилно съдът е възприел, че въпреки, че е
налице публично нанесена обида, от материалите по делото е видно, че вниманието на
повечето присъствали лица не е било насочено към битовия скандал между подс. П. и ГИ
М.. Поради това честта и достойнството на гражданския ищец не са били засегнати в такава
голяма степен пред околните, колкото самият той е възприел. Въпреки това съдът е отчел, че
все пак на мястото са присъствали множество лица, както и че случилото се е станало
достояние на членове на семейството на ГИ. При съпоставката на гореизложените
обстоятелства, първоинстанционният съд е отмерил справедливо обезщетение в размер на
800 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата по главницата, като е отхвърлил иска в останалата
част иск до претендираната сума от 5 000 лв.
Що се отнА. до направеното възражение от ГИ М. във връзка с удължаването на сроковете,
вследствие на ковид-кризата, съдът намира за нужно да посочи, че съдът разпоредбата на
чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
5
решение на НС от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците, която евентуално се
има предвид от ГИ, в настоящият случай е неприложима. На първо място, цитираната
хипотеза не касае производствата свързани с наказателно преследване. На следващо място,
текста на чл.81, ал.3 от НК е категоричен, че при преценката на абсолютните давностни
срокове, същите са изтекли независимо от спирането и прекъсването на давността.
В заключение като изходи от изискването за справедливост, установено в чл. 52 от ЗЗД и
релевантната съдебна практика, присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на
800 лв. е справедливо и законосъобразно. По тази причина присъдата на районния съд
следва да се потвърди в нейната гражданска част.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд, 14-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда, постановена на 06.06.2024г. по НЧХД № 15676/2020г. на СРС, НО, 18
състав и на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК във вр. с чл. 81, ал.3, във вр. чл. 80, ал.1, т.5 от
НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу подс. М. С. П. за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, извършено на 25.09.2020г., поради
изтекла абсолютна погасителна давност.
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 06.06.2024г. по НЧХД № 15676/2020г. на СРС,
НО, 18 състав в гражданско-правната й част, с която подс. П. е осъден да заплати на
основание чл. 45 от ЗЗД на К. Н. М. сумата от 800 лв., обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
причиняването им, 25.09.2020г. и е отхвърлен същия граждански иск до претендираната
сума от 5 000 лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6