РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 21
гр. Силистра, 04 януари 2024 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 209 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на В.Д.Г., ЕГН: ********** ***, срещу отказа за
издаване на удостоверение за изтърпяно наказание „лишаване от право на управление
на МПС“, обективиран в писмо на началника на сектор "Пътна полиция"
към ОД на МВР Разград, с рег. № 330000-38053/30.10.2023 г . във връзка с молба
с вх. № 330000-33476/26.09.2023 г. за издаване на такова удостоверение,
необходимо за изпълнение на изискването по чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии.
В жалбата
се навежда доводи, че постановеният отказ противоречи на материалния закон и
преследваната от него цел. По-конкретно се изтъква, че не са приложени правилно
разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 от НК, като е допуснато смесване на
последиците на два различни правни института – този на условното предсрочно
освобождаване по чл. 70 от НК и намаляването на срока на наказанието лишаване
от права по чл. 49, ал. 4 от НК при намаляването на срока на лишаването от
свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.
Акцентира се, че при настъпването на обстоятелствата по чл. 49, ал. 4 НК,
правните последици на разпоредбата се осъществяват автоматично, без да е необходимо изрично произнасяне на съда,
като в този случай ответният орган е следвало да ги съобрази при произнасянето
си и да издаде исканото удостоверение. По тези съображения се моли за отмяна на
акта и връщане на преписката на административния орган за произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 21, ал. 3 АПК и чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147,
ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане
в открито съдебно заседание.
В указания от съда срок органът е представил
административната преписка, като по допускането на събраните по нея
доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на
административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт
фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за
издаването му. В тази връзка е необходимо допълнително да се представят
доказателства за компетентността на издателя на акта.
Съображенията в жалбата касаят обсъждане на
правни доводи, поради което на жалбоподателя не следва да се дават указания за
представяне на допълнително доказателства на този етап на производството.
Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1,
157, ал. 1, чл. 163 и чл. 170 АПК съдът
Р А
З П О Р Е
Д И :
НАСРОЧВА съдебно заседание
за 05.02.2024 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: В.Д.Г.,
ЕГН: ********** ***.
Ответник по жалбата: Началник
на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Разград.
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на
страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен
орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок
от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото
съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно
указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на
настоящото определение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: