Определение по дело №870/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№IV-260134

 

24.08.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 870 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от В.П.П., ЕГН **********, адрес;***, чрез адвокат Л.С., за изменение на Решение № IV – 108 от 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 870/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за разноските.

В молбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на дължимите на П. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, като му е присъдил само сумата от 52 лева. Посочва се, че по повод направено от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е намалил адвокатското възнаграждение в размер на 350 лева на 100 лева, като го е съобразил единствено с обжалваемия от П. материален интерес пред въззивната инстанция, равняващ се на 384, 95 лева. Поддържа се, че при определяне на материалния интерес по делото съдът не е отчел факта, че на П. е оказана правна защита и по депозираната от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР въззивна жалба, по която материалният интерес възлиза (дори и да не се отчете факта, че са предявени няколко обективно съединени иска) на общо 1814, 66 лева (1593, 93 лева  главница и 220, 73 лева мораторна лихва). Твърди се, че по делото е депозиран  отговор на въззивната  жалба,  който е поддържан чрез процесуалния представител и в съдебно заседание. Отбелязва се, че предвид отхвърляне на депозираната от ГД „ПБЗН“ въззивна жалба на П. се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му срещу тази жалба. Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение дори в минималния  размер по 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) възлиза на 248, 87 лв.

Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди в полза на В.П.П. извършените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, която е получила препис от нея на 02.07.2020 г.

Съдът намира, че молбата е подадена в законовия едномесечен срок от постановяване на решението, което е необжалваемо, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Пред Окръжен съд – Бургас са постъпили две въззивни жалби срещу Решение № 21 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1208/2019 г. на Районен съд – Несебър. Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е обжалвала решението в ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на В.П.П. сума в размер на 1 593, 93 лева, представляваща възнаграждение за положен 228, 66 часа извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г. и за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и  мораторната лихва в общ размер на 220, 73 лева. В.П.П., чрез адвокат Л.С., е обжалвал решението в ЧАСТТА, с която предявените от него искове са отхвърлени за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата от 1 929, 24 лева, и за разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната лихва от 270, 37 лева.

С Решение № IV – 108 от 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 870/2020 г. на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното решение е отменено в частта, с която предявените от В.П.П. искове са отхвърлени за сумата над присъдения размер от 1 593, 93 лева до 1817, 76 лева и за сумата над присъдения размер от 220, 73 лева до 255, 69 лева, като вместо това е постановено решение, с което ответната дирекция е осъдена да  заплати на ищеца  разликата над присъдения размер от 1 593, 93 лева до сумата от 1817, 76 лева, както и разликата над присъдения размер от 220, 73 лева до сумата от 255, 69 лева. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

При произнасянето в частта за разноските съдът е приел, че с оглед частичната основателност на жалбата на въззивника П. същият има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Направеното от въззивната дирекция възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е уважено с оглед на това, че делото е част от поредица идентични казуси с формирана богата съдебна практика, което обстоятелство се отразява върху действителната им фактическа и правна сложност. Поради това претендираното от въззивника П. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е намалено на 100 лева с оглед обжалваемия пред въззивната инстанция интерес в размер на 384, 95 лева (разликата над уважената част от исковете до пълния им претендиран размер), и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), действаща към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Отчетено е, че върху така редуцирания поради прекомерност размер на адвокатското възнаграждение въззивникът П. има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от жалбата, която се явява основателна за сумата от 258, 79 лева и неоснователна за сумата от 126, 16 лева. По тези съображения на въззивника П. е присъдена сумата от 52, 00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. 

При определяне на размера на дължимите на въззивника П. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съдът е взел предвид само материалния интерес по депозираната от него въззивна жалба (384, 95 лева), но е пропуснал да отчете обстоятелството, че П. има и качеството на въззиваем по депозираната от дирекцията въззивна жалба (1814, 66 лева). При отчитането на това обстоятелство интересът възлиза общо на 2199, 61 лева.

Предвид основателността на направеното от дирекцията възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК претендираното от П. адвокатско възнаграждение от 350 лева следва да бъде редуцирано на 271, 97 лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), действаща към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.   

В представения договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер от 350 лева за оказване на правна защита и съдействие по в. гр. д. № 870/20202 г., като липсва разграничение досежно изготвянето на въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и осъществяването на процесуално представителство по всяка една от тях. Предвид интереса по въззивната жалба (384, 95 лева) и интереса по отговора на въззивната жалба (1814, 66 лева), съдът намира, че от редуцирания размер от 271, 97 лева за въззивната жалба са дължими 57, 07 лева, а за отговора –  214, 71 лева.

Въззивната жалба на П. е частично основателна (основателна за сумата от 258, 79 лева и неоснователна за сумата от 126, 16 лева), а въззивната жалба на дирекцията, срещу която П. се е защитавал, е изцяло неоснователна. При това положение дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 214, 71 лева за П. в качеството му на въззиваем по изцяло неоснователна жалба е изцяло дължимо. Адвокатското възнаграждение в размер от 57, 07 лева за П. в качеството му на въззивник по частично основателна жалба възлиза на 29, 67 лева съразмерно на уважената част от жалбата (0, 52).

Въз основа на изложеното съдът приема, че дължимата сума за разноски за заплатено от П. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция възлиза на  244, 38 лева.  

С оглед на изложеното Решение № IV – 108 от 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 870/2020 г. на Окръжен съд – Бургас следва да бъде изменено в частта за разноските, като Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР следва да бъде осъдена да доплати на В.П.П. сумата над присъдения размер от 52, 00 лева до пълния дължим размер от 244, 38 лева, представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК настоящото определение е окончателно, доколкото решението, чието изменение се иска, не подлежи  на обжалване. 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № IV – 108 от 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 870/2020 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР да доплати на В.П.П., ЕГН **********, адрес;***, сумата над присъдения размер от 52, 00 лева до пълния дължим размер от 244, 38 лева, представляваща дължими разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ. 1.                             2.