Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 / 15.10.2015г.
гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на седемнадесети септември две
хиляди и петнадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря................Д.Е.
..... и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 488 по описа за 2014
година, и за да се произнесе взе предвид:
Първоначално
производството по настоящото дело е образувано по повод на подадената искова
молба от М.А.Я. и К. Х.Я. *** същите горепосочени с пълномощник и процесуален
представител адв. С.Х.Г.- Т. с която те са предявили иск по чл. 108 от ЗС
против А. *** и с който иск те молят
съда да постанови решение с което след
като приеме за установено по отношение
на ответника А.Т.А. , че те са
собственици на следния недвижим
имот - земеделска земя, находяща се в
землището на село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска представляваща нива с площ от 2, 416 дка , трета категория находяща се в м. До
село и съставляваща поземлен имот № 012247 по плана за земеразделяне на същото
землище на селото , при граници на същия земеделски имот , точно описани в
същата искова молба и да осъди същият
ответник да им предаде собствеността и владението на част от горния горепосочен
недвижим имот с площ от 1 000 кв.м.
Освен това същите ищци молят съда да
осъди ответника А. да им заплати всички направени от тях съдебни
разноски по настоящото дело.
Ответникът А.Т.А. в определения му от съда преклузивен срок
по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба с която е бил
предявен срещу него горепосочения осъдителен иск , но същият в първото по
делото съдебно заседание се явява лично и е представил писмено становище , което
съдът е приел в което той заявява , че
така предявения срещу него иск се явява недопустим за разглеждане тъй като не бил надлежна страна по спора , а е собственост на трето лице М. А. Т. и се
владее само от него , които обстоятелства твърдяни от този ответник сочат само
на обстоятелства свързани не с недопустимостта на иска , а с неговата
основателност , като затова и съдът намира, че искът се явява допустим и следва
да бъде разгледан по съществото му. Освен това същият ответник в този си горепосочен отговор
твърди, че искът се явява освен това и неоснователен пак по съображения , че
имотът е собственост на третото лице посочено по- горе и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Въз
основа на негова молба и с нарочно съдебно определение от 27.11.2014 г. М.А.Т. е конституиран като трето лице – главно
встъпила страна по делото и съдът е
приел за разглеждане предявения от него
иск срещу първоначалните ищци
съпрузите М. и К.Я. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК с който иск ищецът М.Т. да
постанови решение с което да приеме за установено по отношение на двамата , че той е собственик
на терена попадащ в поземлен имот № 012247 по плана за земеразделяне на
землището на село Костен , Община Сунгурларе , обл. Бургаска , съставляващ УПИ VІІІ – 175 и УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по действащия застроително регулационен план / ПУП / на
село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска .
Същият иск е администриран по реда на чл. 131 ал.1 от ГПК
като препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея е връчена на
ответниците – съпрузите М. и К.Я. , като
в преклузивния срок на горепосочената разпоредба същите са подали писмен
отговор на исковата молба като възразяват, че така предявения иск се явява недопустим
за разглеждане поради това , че в обстоятелствената част и в петитума на иска
липсвало конкретизация на спорното право
и молят съдът да задължи ищецът да конкретизира респ. индивидуализира спорното
право. Съдът намира , че ищецът е индивидуализирал точно спорното право и
претенцията си по този иск и затова намира, че искът следва да бъде разгледан
по същество. Отделно в същия си отговор на исковата молба ответниците посочени
по- горе изразяват становище , че този предявен срещу тях иск се явява неоснователен
и молят съда да го отхвърли изцяло , ведно със законните последици от това .
С горепосочената
искова молба ищецът М.А.Т. като главно
встъпила в процеса страна е предявил и
иск по чл. 108 от ЗС против А.Т.А. с
който моли съдът да постанови решение с което след като приеме за установено ,
че той е собственик на следните
недвижими имоти находящи се в село
Костен , Община Сунгурларе , обл. Бургаска , а именно : 1. дворно място с площ от 1313 кв.м. съставляващо УПИ VІІІ –
175 в кв. 22 по действащия ПУП на село
Костен при граници точно посочени в исковата молба и 2. дворно място с площ от 561 кв.м. ,
съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен, при граници посочени в исковата молба и същият да
бъде осъден да му предаде собствеността и владението спрямо същите.
Съдът също е администрирал исковата молба ведно с предявения
с нея иск по чл. 108 от ЗС до ответника по реда на чл. 131 ал.1 от ГПК и в
преклузивния срок ответника А. Т.А. e подал писмен отговор на
исковата молба с който заявява , че признава иска като допустим и основателен
изцяло.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от
ищците съпрузите М. и К.Я. чрез процесуалният им представител и се иска неговото
уважаване изцяло , така както е предявен .Същите оспорват предявения срещу тях
иск и искат неговото отхвърляне като неоснователен.
Ищецът М.Т. чрез процесуалният си представител и пълномощник
поддържа предявените от него искове срещу ответниците М. и К.Я. и иска тяхното
уважаване изцяло така както са предявени .
Ответникът А.А. се явява лично
в съдебно заседание и оспорва предявения срещу него иск от М. и К.Я. като
неоснователен и моли съдът да го отхвърли като такъв изцяло.Същият ответник
обаче признава предявения срещу него иск от М.Т. като основателен и моли съдът
да го уважи изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По отношение на първоначално предявеният ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС от ищците М.А.Я. и К.Х.Я.
срещу ответника А. Т.А. с който иск те молят съда да постанови
решение с което след като приеме за
установено по отношение на
ответника А.Т.А. , че те са
собственици на следния недвижим
имот - земеделска земя, находяща се в
землището на село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска представляваща нива с площ от 2, 416 дка , трета категория находяща се в м. До
село и съставляваща поземлен имот № 012247 по плана за земеразделяне на същото
землище на селото , при граници на същия земеделски имот , точно описани в
същата искова молба и да осъди същият
ответник да им предаде собствеността и владението на част от горния
горепосочен недвижим имот с площ от
1 000 кв.м.:
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за наследниците
на Т.П.Т. изх . № 94-01-19333 издадено
на 05.06.2013 г. от Община Бургас , удостоверение за сключен граждански
брак от 23.10.2002 г. на Кметство село Костен, Община Сунгурларе , обл.
Бургаска , решение № 20539 от 15.10.1998 г. на ПК Сунгурларе / сега ОС
Земеделие гр. Сунгурларе / постановено по поземлена преписка № 5848 от 25.02.1992 г. за възстановяването
на правото на собственост на наследниците на Т.П.Т. и нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 196 том ІІІ рег. №
1964 дело № 358 от 2013 година по описа на нотариус М.С. с рег. № 581 на Нотариалната камара и с район
на действие- Карнобатски районен съд е видно , че ищците М.А.Я. и К.Х.Я. на
27.06.2013 г. са закупили в режим на СИО следният недвижим имот - земеделска земя находяща се в землището на село Костен ,
Община Сунгурларе , обл. Бургаска представляваща нива с площ от 2, 416 дка трета категория , в м. До село , образуваща поземлен имот № 012247 по плана
за земеразделяне на землището на село Костен от лицата П.Т.Б. , П.З.П. , З.Б.П. , Р.Д. П. , Т.П.Т.
и Й.П.Д. , последните действащи в качеството им на единствени законни наследници на Т.П.Т. който е починал на 18.06.1983 г..Същите
горепосочени лица праводатели на ищците се легитимират като собственици на
същия поземлен горепосочен имот ,който те са продали на съпрузите М. и К.Я. с горепосоченото решение № 20539 от 15.10.1998 г. на ПК Сунгурларе /
сега ОС Земеделие гр. Сунгурларе / постановено по поземлена преписка № 5848 от 25.02.1992 г. за възстановяването
на правото на собственост на наследниците на Т.П.Т..
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 41
том ІV рег. № 2114 дело № 391 / 2013 г.
по регистъра на Нотариус М.С. с рег. №
581 в регистъра на Нотариалната камара с
район на действие на същата – района на Районен съд Карнобат и нотариален акт за собственост на недвижим имот , издаден на
основание обстоятелствена проверка № 22 том Х рег. № 4175 дело № 764 / 2011 г.
по регистъра на нотариус М.С. с рег. №
581 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие на същата – района
на Районен съд Карнобат се установява , че на 10.07.2013 г. главно
встъпилият в процеса М.А.Т. е закупил от лицата П.Й.П. и Й.Й.Р. следните
недвижими имоти находящи се в село
Костен , Община Сунгурларе , обл. Бургаска
, а именно : 1. дворно място с
площ от 1313 кв.м. съставляващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село Костен при съответните
граници точно посочени в акта и 2.
дворно място с площ от 561 кв.м. , съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село Костен,Община
Сунгурларе , обл. Бургаска , при съответните му граници. Горепосочените лица
праводатели на М.Т. се легитимират като собственици на горепосочените имоти с
горепосочения нотариален акт за
собственост на недвижим имот , издаден на основание обстоятелствена проверка №
22 том Х рег. № 4175 дело № 764 / 2011 г. по регистъра на нотариус М.С., които
имоти те са придобили на основание давностно владение продължило повече от 10
години и наследство като единствени законни наследници на наследодателя им Й.П.Т.
, б.ж. на село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска , починал на
27.11.1991 година . Съгласно заключение на вещото лице С.Р. по назначената по
делото съдебно – техническа експертиза ,
което като неоспорено с никакви факти от страните по делото съдът е приел като
абсолютно доказателство е че целият поземлен имот № 012247 по плана за
земеразделяне на землището на село Костен който наследниците на Т.Т.- П.Т.Б. , П.З.П. , З.Б.П.
, Р.Д. П. , Т.П.Т. и Й.П.Д. са продали на ищците М. и К.Я. попада в
урбанизираната територия / ПУП / на село
Костен като една част от него – 1760 кв.м. попада върху: 1. дворно място
с площ от 1313 кв.м. съставляващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село Костен и 2. дворно място с площ от 561 кв.м. ,
съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен,Община Сунгурларе , обл. Бургаска, като
останалата част от тази нива попада в
имот УПИ VІІ – 176 и върху реализирана
улица , която е собственост на Община Сунгурларе , като по този начин спорния недвижим имот попада едновременно и в плана за земеразделяне на землището на
село Костен и също и в регулационния
план на същото село и всяка една от страните / и съпрузите М. и К.Я. и третото
лице – главно встъпило в процеса М.Т. / притежава
съответния документ за собственост. Затова и тъй като страните спорят кой е
действителния собственик на терена – процесния имот съдът следва да установи
това обстоятелство.
На
първо място , това че наследниците на Й.П.Т.- П.Й.П. и Й.Й.Р. са собственици на процесните имоти – дворно място от 1313 кв.м. образуващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по
действащия застроителен и
регулационен / подробен устройствен /
план на село Костен и дворно място с
площ от 561 кв.м. образуващо УПИ ІХ –
175 в кв. 22 по действащия застроителен и регулационен / подробен устройствен / план на село
Костен се признава и от приложеното
ксерокопие от декларация , нотариално заверена
на 22.11.2011 година от нотариус Н.М. с рег. № 409 на Нотариалната камара , с която
праводателите на ищците М. и К.Я. - П.Т.Б. , П.З.П. , З.Б.П. , Р.Д. П. , Т.П.Т.
и Й.П.Д. , действащи в качеството им на
единствени законни наследници на Т.П.Т.,
заявяват, че в качеството им на
наследници на техният наследодател Т.Т. са получили в собственост припадащата
им се част от завещаната на наследодателя им Т.Т. и на брат му – Й.Т. нива от 7, 600 дка в м. До село , която са си разделили със
същите наследници и са получили в собственост
парцели Х- 141 и парцел ХІ – 141 в кв. 22 по плана на село
Костен , а за наследниците на Й.П.Т. са
останали другите два парцела парцел VІІІ
– 175 и ІХ – 175 / процесните / , които са владени от техния наследодател и
впоследствие от тях самите като наследници на Й.Т. , откакто са поделени между техните наследодатели – братята Т. и Й.Т.и
още около 1944 – 1945 година , като оттогава никой не им е оспорвал респ. никой от наследниците на Т.Т.- П.Т.Б. ,
П.З.П. , З.Б.П. , Р.Д. П. , Т.П.Т. и Й.П.Д. действащи като праводатели – продавачи
на ищците М. и К.Я. на правото на собственост спрямо процесния имот земеделска
земя , явяваща се и като дворно място с
площ от 1313 кв.м. съставляващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село Костен и дворно място с площ от 561 кв.м. ,
съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен,Община Сунгурларе , обл. Бургаска , не е оспорвал правото на собственост на наследниците на Й.П.Т. спрямо същите
имоти и винаги са ги считали за
собственици на тези парцели , като по този начин това писмено
доказателство подадено от горепосочените
лица явяващи се наследници на Т.П.Т. ,което се явява и неоспорено от страните
по делото , доказва по един безспорен и убедителен начин, че наследниците на Т.Т.
не са собственици на процесните два имота -
дворно място с площ от 1313 кв.м.
съставляващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен и дворно
място с площ от 561 кв.м. , съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село Костен,Община
Сунгурларе , обл. Бургаска, които съответстват
на част от процесната земеделска
земя – нива с № 012247 по плана за земеразделяне на землището на село Костен,
Община Сунгурларе , обл. Бургаска , която
тези наследници са продали на ищците Я. . В тази връзка съдът не намира
за достоверни дадените в тази връзка показания на разпитаните в съдебно
заседание свидетели П.Т.Б. и П.З.П. , които в съдебно заседание твърдят, че са
подписали тази декларация тъй като не са
знаели за които имоти се отнася тя, тъй като тези техни показания се
опровергават изцяло от горепосоченото писмено доказателство . По този начин
съдът приема , че собственик на процесния земеделски имот попадащ и в
урбанизираната територия на село Костен , се явява собственост на наследниците
на Й.Т. - П.Й.П. и Й.Й.Р., които са се
снабдили напълно законосъобразно с констативния акт за тяхното право на
собственост спрямо процесните дворни места и които по- късно са го продали пак
напълно законосъобразно на М.Т. .
Видно
от заключението на вещото лице е че
планът за земеразделяне на землището на село Костен е обнародван в Д.В. бр. 102 от 01.09.1998 година , като съответно
е влязъл в сила на 15.09.1998 г. и съгласно него недвижимия имот закупен от ищците М. и К.Я. –
представляващ нива с площ от 2 , 416
дка , отразен като поземлен имот №
012247 по плана за земеразделяне на землището на село Костен . Същото вещо лице
посочва, че регулационния план / ПУП / на село Костен е влязъл в сила на 20.11.1991 г. , което е
около 8 години по- рано от плана за
земеразделяне и спорния терен е записан респ. отразен като УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 и УПИ ІХ – 175 в кв.
22 по плана на село Костен, които са
отредени за жилищно застрояване . По този начин съдът намира, че при
изготвянето на плана за земеразделяне за землището на село Костен през 1998 г. ,
процесния терен вече е бил отразен по регулационния план на същото село като
УПИ №№ VІІІ – 175 и ІХ – 175 в кв. 22 по същия план и е бил в регулационните
граници на същото населено място още от 1991 г., като по този с посочването му
респ. отразяването му като поземлен имот № 012247 в плана за земеразделяне е допусната техническа грешка и възстановяването
му като такъв на наследниците на Т.Т. се явява недопустимо . Това е така защото
същият терен по това време не е имал земеделски характер , а е бил в
урбанизираната територия на село Костен и е бил отреден за жилищно
строителство, като е недопустимо погрешното му отразяване като земеделски имот
– нива.
В заключението си същото вещо
лице посочва записванията на терена по
разписния лист към стария и новия план на село Костен, но съдът намира , че
тези записвания по отношение на същия отначало като собственост на Т.П.Т. , а впоследствие като собственост на
наследниците на Й.П.Т. нямат
доказателствена сила по отношение на собствеността върху същия и затова
и не ги кредитира като такива. Същото вещо лице посочва, че по разписния лист към плана на селото от 1936
година за парцел VІІ – 147 и VІІІ , които са идентични с УПИ VІІІ – 175 и УПИ
ІХ – 175 в кв. 22 по сегашния ЗРП / ПУП / на село Костен е записано „ ПМС 216 „ , но вещото лице посочва, че не е
установила да е проведена съответната процедура
по изпълнение на същото постановление, като същото в съдебно заседание посочва, че е ходило за такава проверка
в отдел ТСУ на Община Сунгурларе дали
същите парцели са изключени от регулацията по 216 ПМС , но не е открило такива документи за такава проведена процедура. Следователно
съдът приема , че праводателите на ищеца
М.Т. са придобили правото на собственост
върху процесния горепосочен недвижим имот по оригинерен начин при приложението на чл.
79 ал.1 от ЗС и чл. 82 от ЗС т.е. че са придобили правото на собственост чрез
фактическо владение върху имота по смисъла на чл. 68 ал.1 от ЗС продължило
повече от 10 години тъй като са присъединили към своето владение и това на
праводателя си Й.Т. , тъй като съобразно изявленията на горепосочените
праводатели на ищците Я. – наследниците на Т.Т. те го владеят още от 1945
година , а и дори имота да я бил изключен от регулацията по силата на 216 МПС , с включването му в ЗРП
/ ПУП / на село Костен през 1991 година , същите са продължили да го владеят
оттогава спокойно и несмущавано повече от 22 години докато са го продали на ищеца Т. на дата
10.07.2013 година. По този начин същите владеещи собственици са започнали да го владеят като свой от горепосочената
година до тази горепосочена дата- 10.07.2013 година , като по този начин са
манифестирали , че те са започнали да упражняват фактически за себе си
собственическите правомощия спрямо същия процесен имот, като никой не се е противопоставял на същите , като това не
са правили и самите продавачи на правото
на собственост – наследниците на Т.Т. . В конкретния случай на основание общо
правоприемство при наследяване, наследниците на Й.Т. са придобили
и правото на владение върху същия имот , като по този начин към срока на
владението на наследодателя си спрямо процесния имот са добавили и срока на собственото
си владение върху същия имот упражнявано от тях до продажбата му от тях и след изтичането на 10 годишния срок на
владение те са придобили правото на собственост спрямо процесния имот по
давност най – късно през 2001 година .По
този начин съдът намира, че наследниците на Й.Т. са придобили правото на собственост спрямо
процесния имот на основание чл. 79 ал.1 от ЗС и чл. 82 от ЗС , който по- късно
са продали на лицето – ищецът М.Т. . Затова и ответника А.А. не ангажира по делото никакви доказателства с които да установи, че се е противопоставял
на правото на ищците спрямо процесния
недвижим имот , тъй като последните не са го владяли по какъвто и да е начин и
същият имот е бил собственост на други лица – наследниците на Й.Т. , които по-
късно са го продали на ищеца М.Т., който в момента е собственик на имота. По
този начин съдът намира, че ищците не са придобили правото на собственост
спрямо процесния недвижим имот , като освен това напълно незаконосъобразно
лицата П.Т.Б. , П.З.П. , З.Б.П. , Р.Д. П.
, Т.П.Т. и Й.П.Д. са го продали на ищците М. и К.Я. понеже с тази сделка те
не са можели да прехвърлят валидно правото на собственост на имота от себе си
на ищците М. и К.Я. , понеже те
никога не са били собственици на този
имот.
В тази връзка , че ищците М. и К.Я. не са собственици на
процесния недвижим имот , ищецът М.Т. иска съдът да упражни правомощията си по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК
да се произнесе индидентно , по реда на
косвения съдебен контрол по отношение законосъобразността на съответния адм.
акт – постановеното решение 20539 от 15.10.1998 г. на ОС З гр. Сунгурларе постановено по поземлена преписка № 5848 от
25.02.1992 г. на същата ОС З гр. Сунгурларе , с което на наследниците на Т.П.Т. е възстановено правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници на
процесната нива от 2, 416 дка , трета категория , находяща се в м. до село
, съставляваща имот № 012247 по КВС на
землището на село Костен , която попада в имоти УПИ VІІІ – 175 и УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по ПУП на село Костен от 1991 г. . Същият твърди, че от това решение не е настъпил реституционния ефект в лицето на наследниците
на Т.Т.
тъй като този имот не е земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ и правото върху него не може да се възстанови
на същите наследници по този закон.
По делото не са представени от страните доказателства , че имота е включен в блокове на ТКЗС . За да е такъв имота –
земеделски е било нужно и да е включен в ТКЗС
за да може да бъде възстановено по реда на чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ .
Процесния поземлен имот № 012247 не е от категорията на имотите , чиято
собственост подлежи на възстановяване
респ. на реституция по реда на ЗСПЗЗ
тъй като съгласно чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ
по реда на този закон се
възстановяват правата на собствениците
или на техните наследници върху земеделските земи , които са
притежавали преди образуването на ТКЗС
или ДЗС , независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани
въз основа на тях селскостопански
организации. Тука следва да се посочи от съда , че процесните земи не са
земеделски по смисъла на чл. 2 т.1, т.2 , т.3 и т.4 от ЗСПЗЗ тъй като както
е в нашия случай не са били и не са
предназначени за земеделско ползване и са били включени в урбанизираната
територия на село Костен , определена
със съответния ПУП. Това е така тъй като
по делото не се събраха доказателства имота да е бил изключен по силата на 216
ПМС от регулационния план на село Костен
, тъй като вещото лице посочи , че не е
открила доказателства за извършената процедура , а извършеното записване в
разписния лист към стария план на селото не е доказателство, че същата е
извършена. Освен това самото 216 ПМС
само по себе си няма отчуждително действие , а е нужно да е спазена
процедурата по смисъла на чл. 4
ал.3 която предвижда , че имотите изключени от строителната част на населените
места съгласно това МПС или по реда на
ЗПИНМ , могат да бъдат включени в блокове на ТКЗС , ако собствениците имат в населеното място и други имоти ,
достатъчни за техните и на членовете на семейството им жилищни и стопански
нужди и то по установения за това ред . Не
се ангажираха по делото освен горепосочените доказателства – че е проведена
съответната процедура по 216 ПМС , но още и факта , че имотите са променяли
характера си на дворище , тъй като част от свидетелите посочват, че са се
ползвали за дворни места и собственика
им Т.Т. не е бил член- кооператор и никога не ги е внесъл в ТКЗС , като ги е
обработвал . По делото освен това няма доказателства , че същите имоти са били
включени в ДПФ и че имота респ. имотите са били държавна собственост. Затова
и съдът стига до извода си , че процесния имот № 175 и по отменения и по сегашния план на
селото не е имал характер на
земеделски към момента на образуване на
ТКЗС , неговия собственик не е бил член- кооператор и не е влязъл в ТКЗС или
ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации с него
, няма доказателства той е бил отнет от собственика му – Т.Т. и да е бил изключен
от регулацията по силата на 216 МПС и да
е включен в блокове на ТКЗС , както и да е бил държавна собственост и да е
включен като такъв в ДПФ , като и затова е бил отразен като дворни места с
новия план на село Костен от 1991 г. и е записан като собственост на
наследниците на Т.Т. . затова и по отношение на него не се прилага
забраната на чл. 86 от ЗС за
придобиването му по давност , както и по отношение на него не се прилага разпоредбата
на чл. 5 ал.2 от ЗВСВОНИ заличаваща
изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок
за имоти , подлежали на реституция по ЗСПЗЗ. Тука следва да се посочи и факта ,
че в случая не може да намери приложение и процедурата по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ тъй като макар имота да
е урегулиран , то той не е земеделски и
не подлежи на възстановяване в този случай.
Следователно въз основа на горепосочените обстоятелства
съдът намира, че не е било законосъобразно постановяването на решение № 20539 от 15.10.1998 г. на ОСЗ гр.
Сунгурларе / ПК Сунгурларе / постановено по поземлена преписка вх. № 5848 от
25.02.1992 г. за възстановяването на правото на собственост на наследниците на Т.П.Т.
върху посочен в него поземлен имот №
012247 по КВС на землището на село Костен представляващ нива с площ от 2, 416
дка в м. До село , тъй като правото на собственост върху този имот не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ тъй
като имота не е земеделски и затова и
съдът приема , че това решение в тази му част се явява незаконосъобразно и не
може да осъществи реституционния си ефект по отношение на праводателите на
ищците –наследниците на Т.П.Т. и те не са могли да придобият собствеността
върху същия и съответно не са могли да я прехвърлят валидно и законосъобразно
на същите ищци М. и К.Я. с горепосочения договор за покупко- продажба на недвижими имоти № 196
том ІІІ рег. № 1964 дело № 358 от 2013 г. на нотариус М.С. с рег. № 581 на Нотариалната камара , като
последните по тази причина не са станали собственици на имота № 012247 , който попада в имотите на М.Т. УПИ VІІІ – 175 и УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по ПУП на село Костен. По отношение на същия
имот респ. имоти съдът прецени както бе
посочено по- горе , че собственик се явява М.Т. тъй като съдът посочени , че
неговите праводатели са го придобили на основание годно да ги направи
собственици и са прехвърлили след това правото на собственост
върху същите по отношение на ищеца М.Т. , който се явява собственик на същите
имоти и ги владее и в настоящия момент като такъв.
Предявеният
от ищците М. и К. Яхя срещу ответника А.Т.А. е
иск по чл. 108 от ЗС и по своята същност това е иск на невладеещият собственик на процесния имот
срещу владеещият го без правно
основание несобственик За да се уважи
така предявеният иск от ищците същите следва да докажат , че са налице трите кумулативни
предпоставки касаещи уважаването му, а именно : да докажат, че те са
собственици на процесния недвижим имот, да докажат, че този недвижим имот се
владее от ответника А.А. и да докажат,
че ответника А. владее имота без
основание. По отношение на първата предпоставка касаеща уважаването на иска :
съдът намира, че ищците съпрузите Я. следваше
да докажат, че те са собственици на процесния недвижим имот, посочен по- горе.
По делото обаче съдът намери , те не са събрали респективно не са посочили
доказателства кредитиращи ги като собственици на процесния имот .Напротив по
делото се събраха доказателства , че не те , а друго лице – главно встъпилия М.Т.
е
придобил правото на собственост спрямо процесния имот и същия се явява
негов собственик .
Следователно
съдът намира въз основа на гореизложеното от него, че ищците не посочиха
доказателства, че са собственици на процесния недвижим имот и съдът намира вследствие на това, че ищците
не доказаха и третата предпоставки за уважаването на иска предявен
от тях- това , че ответника владее имота
им без основание.
Затова съдът намира,
че така предявения от тях иск се явява напълно неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с всички законни последици от това
–присъждането на ответника на исканите от него съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК в размер на сумата от 150 лв. .
По
отношение на иска с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК който иск ищецът М.Т.
е предявил срещу М. и К.Я. и с който иск ищецът М.Т. моли съда да постанови
решение с което да приеме за установено
по отношение на двамата , че той е собственик на терена попадащ в поземлен имот № 012247 по плана за земеразделяне на
землището на село Костен , Община Сунгурларе , обл. Бургаска , съставляващ УПИ VІІІ – 175 и УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по действащия застроително регулационен план / ПУП / на
село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска . Както бе посочено по- горе въз основа на
направените въз основа на събраните доказателства по делото съдът направи
правните си изводи, че ищецът М.Т. се явява собственик на същите имоти и затова съдът намира, че
този иск се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло, като на ищецът Т. следва да се присъдят исканите направени от
него съдебни разноски по делото в размер на половината от направените от него
такива по настоящото дело , а именно следва да му се присъдят съдебни разноски
в размер на сумата от 662, 75 лв. , тъй като останалата половина от същите
разноски му дължи ответника А.Т.А. срещу когото ищецът Т. е предявил иск по чл.
108 от ЗС.
По
отношение на иска който ищецът М.А.Т. като главно встъпила в процеса страна е предявил против А.Т.А. и който е иск по чл. 108 от ЗС с който моли
съдът да постанови решение с което след като приеме за установено , че той е
собственик на следните недвижими имоти
находящи се в село Костен , Община
Сунгурларе , обл. Бургаска , а именно :
1. дворно място с площ от 1313 кв.м.
съставляващо УПИ VІІІ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен при граници точно посочени в исковата молба и 2. дворно място с площ от 561 кв.м. ,
съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по
действащия ПУП на село Костен, при граници посочени в исковата молба и ответникът
А. А. да бъде осъден да му предаде
владението спрямо същите. Ответникът А.А.
признава този иск като основателен и доказан , но съдът намира, че
следва да се занимае с оглед на неговата основателност.
Както
бе посочено по- горе този иск предявен от ищецът М.т. срещу ответника А.Т.А. е иск по чл. 108 от ЗС и по своята същност това
е иск на невладеещият собственик на процесния
имот срещу владеещият го без правно
основание несобственик За да се уважи
така предявеният иск от ищецът същият
следва да докаже , че са налице трите кумулативни предпоставки касаещи
уважаването му, а именно : да докаже, че той е собственик на процесния недвижим
имот, да докаже, че този недвижим имот се владее от ответника А.А. и да докаже, че ответника А. владее имота без основание. По отношение на
първата предпоставка касаеща уважаването на иска : съдът намира, че ищецът Т.
доказа както съдът направи правните си изводи, че той е собственик на процесния
недвижим имот, посочен по- горе, като същият освен това доказа и втората и
третата предпоставка – това , че ответникът владее имота и че го владее без
правно основание. Затова и съдът намира, че този предявен иск се явява напълно
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Ответникът А.А.
не следва да бъде осъждан да заплаща съдебни разноски на ищеца М.Т.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС предявен
от М.А.Я. с ЕГН ********** *** и К.Х.Я. с ЕГН ********** *** - същите двама
с пълномощник и със съдебен адрес адв. С.Х.Г.- Т. с адрес на кантора на
АД Т. и Г. ***. К. № 2 срещу А.Т.А. с
ЕГН …. с постоянен адрес *** за
осъждането на последния да им предаде
собствеността и владението на част от следният недвижим имот- земеделска
земя находящ се в землището на село Костен
, Община Сунгурларе , обл. Бургаска , а именно : нива с площ от 2, 416 дка , трета категория , находяща се в м. До село , съставляваща
поземлен имот № 012247 по плана за
земеразделяне на землището / КВС / на
село Костен, при следните граници : №
000078 – населено място, № 012255 – нива на Кметство село Костен, № 012147 –
нива на наследници Т.П.Т. и № 012246 –
нива на наследници М.Г.А., която част от този имот е с площ от 1000 кв.м. , като неоснователен и недоказан изцяло.
ОСЪЖДА М.А.Я. с ЕГН ********** *** и К.Х.Я.
с ЕГН ********** *** - същите двама с пълномощник и със съдебен адрес адв. С.Х.Г.-
Т. с адрес на кантора на АД Т. и Г. ***. К. № 2 да заплатят на А.Т.А. с ЕГН …. с постоянен адрес *** сумата
от 150 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по този иск на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.А.Я. с ЕГН ********** *** и К.Х.Я. с ЕГН ********** *** - същите двама
с пълномощник и със съдебен адрес адв. С.Х.Г.- Т. с адрес на кантора на
АД Т. и Г. ***. К. № 2 че М.А.Т. с ЕГН **********
*** е собственик на терена попадащ в
поземлен имот № 012247 по плана за
земеразделяне на землището на село Костен , Община Сунгурларе , обл.
Бургаска , съставляващ дворно място с площ от 1313 кв.м. , съставляващо УПИ VІІІ
– 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село
Костен при граници на същия : изток – УПИ VІІ – 176, запад – УПИ ІХ – 175, север – УПИ V – 140 и
юг – улица и дворно
място с площ от 561 кв.м. , съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по
действащия застроително регулационен
план / ПУП / на село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска при граници
:изток – УПИ VІІІ – 175, запад – УПИ ХІ
– 141 , север – УПИ ХІІ – 139 и юг- улица.
ОСЪЖДА М.А.Я. с ЕГН ********** *** и К.Х.Я.
с ЕГН ********** *** - същите двама с пълномощник и със съдебен адрес адв. С.Х.Г.-
Т. с адрес на кантора на АД Т. и Г. ***. К. № 2
да заплатят на М.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 662, 75 лв. представляваща направените от него
съдебни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН …. с постоянен
адрес *** да предаде на М.А.Т. с ЕГН **********
*** владението върху следните недвижими
имоти находящи се в село Костен, Община
Сунгурларе , обл. Бургаска , а именно : дворно място с площ от 1313 кв.м. , съставляващо УПИ VІІІ
– 175 в кв. 22 по действащия ПУП на село
Костен при граници на същия : изток – УПИ VІІ – 176, запад – УПИ ІХ – 175, север – УПИ V – 140 и
юг – улица и дворно място с площ от 561 кв.м. ,
съставляващо УПИ ІХ – 175 в кв. 22 по действащия застроително регулационен план / ПУП / на
село Костен, Община Сунгурларе , обл. Бургаска при граници :изток – УПИ VІІІ –
175, запад – УПИ ХІ – 141 , север – УПИ
ХІІ – 139 и юг- улица .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: