№ 4425
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20231110164441 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната Р. И. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И. Д. Д., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу И. П. Д., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете от 350,00 лв. на 600,00 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба /24.11.2023 г./. Направено е и искане по чл. 146 СК за присъждане на законна
лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на съдебно решение № 6436/14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 10972/2022 г. по
описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на 18.07.2022 г., да й заплаща месечна издръжка в
размер на 350,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и нейното израстване. Сочат се
нужди, включително и за обучение, извънкласни дейности, транспорт. Претендира се и
присъждане на разноски. В открито съдебно заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска
при твърдения за липса на съществено изменение в нуждите на ищцата, както и поради
липса на възможност ответникът да заплаща издръжка в увеличен размер предвид размера
на доходите си и доходите на майката на ищцата. В съдебно заседание поддържа отговора.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
По делото не е спорно, а и се установява от представено по делото удостоверение за раждане
№ 0771/29.12.2015 г. /л. 5 от делото/, че родители на малолетната Р. И. Д., ЕГН **********,
са И. Д. Д., ЕГН **********, и И. П. Д., ЕГН **********. Следователно ответникът, като
баща на малолетната ищца по делото, е задължен да и дава издръжка.
Съгласно решение № 6436/14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 10972/2022 г. по описа на
СРС, 80-ти състав, влязло в сила на 18.07.2022 г. /л. 8-9 от делото/, ответникът е задължен
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 02.03.2022 г. От
определяне размера на издръжката на ищцата са изминали около две години към датата на
устните състезания, към която дата детето е на 8 години. Съдът намира, че израстването на
детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
От представените по делото доказателства, а именно разпечатка от онлайн банкиране през
мобилно приложение, се установява че в периода 15.05.2023 г. – 14.02.2024 г. за ищцата са
заплатени от нейната майка суми в общ размер на 1 807, 00 лв. за извънкласни дейности:
английски език, математика и уроци /л. 10-13 и л. 64-67 от делото/. За майката на ищцата
средномесечният осигурителен доход за периода месец февруари 2023 г. – месец януари
2024 г. е в размер на 4 648,91 лв. от правоотношение с Агенция по вписванията, като няма
данни за подадена от нея декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице /л. 92 от
делото/. От представено удостоверение от НАП се установява, че средномесечният
осигурителен доход на ответника за периода месец януари 2023 г. – месец декември 2023 г.
е в размер на 4 477,96 лв., като няма данни за подадена от него декларация за регистрация
като самоосигуряващо се лице /л. 91 от делото/. По делото са ангажирани доказателства за
задължения по кредит, както от страна на ответника /л. 30-44 от делото/, така и от страна на
отглеждащия родител /л. 70 от делото/. Нуждите на ищцата са обичайни за дете на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
2
издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. От
определяне на предишния размер на издръжката на ищцата е изминал период от повече от
една година, като предвид ежегодното изменение на минималния размер на издръжката
/обусловено от изменение на размера на минималната работна заплата/ съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че в случая не се касае за трайно увеличение в
нуждите на ищцата. Освен това, ищцата израства с всяка изминала година и съответно с
израстването и се увеличава и нуждата от издръжка. От събраните по делото доказателства
се установява, че месечният доход за всеки от родителите надвишава 4 000,00 лв. В тази
връзка съдът намира за необходимо да посочи, че на ответника е известно задължението му
за издръжка, същият се намира в трудоспособна възраст, няма други алиментни задължения,
а ангажираните доказателства за задължения по договор за кредит не обуславят
невъзможност да бъде увеличен размерът на издръжката, поради което съдът намира, че
ответникът разполага с възможност да заплаща по-висок размер издръжка, съобразен с
нуждите и възрастта на детето.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, представените по делото доказателства за разходи от страна на отглеждащия
родител, установеният по делото размер на доходите на ответника, намира, че искът се
явява основателен до размер от 500,00 лв. месечно, до който същият следва да бъде уважен,
а в останалата част – до пълния предявен размер от 600,00 лв. месечно, следва да бъде
отхвърлен. Необходимостта от определяне на по-висок размер от определения не е доказан в
условията на пълно и главно доказване.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023 г., до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По отношение на ищцата се
установи направата на разноски в размер на 1 000,00 лв. /л. 6 от делото/, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. По отношение на ответника се установи, че е направил
разноски в размер на 600,00 лв. /л. 28 от делото/, заплатен адвокатски хонорар. Не са
направени възражения по отношение размера на претендираните разноски. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 600,00 лв., а на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 240,00
лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
3
на СРС сумата от 216,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищцата по иск за издръжка е освободена от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. П. Д. с ЕГН **********, определена по силата на решение №
6436/14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 10972/2022 г. по описа на СРС, 80-ти състав,
влязло в сила на 18.07.2022 г., в полза на Р. И. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И. Д. Д., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. П. Д. с ЕГН **********, да заплаща
на Р. И. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. Д. Д., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 24.11.2023 г. /датата на
подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 500,00 лв. месечно до пълния предявен
такъв от 600,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. Д. с ЕГН **********, да заплати Р. И. Д.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Д., ЕГН
**********, сума в размер на 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. И. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на И. П. Д. с ЕГН
**********, сума в размер на 240,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. П. Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 216,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 12.03.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4