Решение по дело №2233/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Габриел Колев 67“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], област Шумен, [улица], представлявано от управителя Г. С. К. е оспорил решение № 973/09.10.2023г., постановено по АНД № 3282/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ [населено място]. С електронния фиш на касатора е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от същия закон е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменен електронният фиш. Твърди, че фишът няма дата на издаване, не е мотивиран, издаден е от некомпетентен орган и при наличието на изтекла давност спрямо датата на извършване на нарушението 25.01.2021г.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, чрез представител по пълномощие юрисконсулт К. Д., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение на Районен съд Бургас да бъде оставено в сила, а в случай, че касационната жалба бъде уважена, направеното с нея искане за присъждане на адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимално предвидения размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения по съществото на спора в отговора на касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че на 25.01.2021г., в 20:27 часа, в община Бургас, по път А-1, км 357+949, в посока нарастващ километър с ППС влекач „ИВЕКО СТРАЛИС“, модел АС440С50П, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси – две, екологична категория евро 4, състав с ремарке с общ брой оси – пет, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, е било установено нарушение, изразяващо се в това, че не е платена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за описаното ППС има валидни маршрутни карти, но в тях няма получено плащане за преминаването през участъка, където е отчетено нарушението.

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се намира на път А-1, км 357+949.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати нарушения, както и че не са допуснати такива при установяване на самото административно нарушение. Съдът е приел, че всички елементи от състава на нарушението са осъществени, затова е потвърдил електронния фиш и е осъдил касатора да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на ответника.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Според чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 2). такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

В чл.179, ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ.

Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП, (в редакцията приложима към датата на връчване на процесния ЕФ, доколкото той няма дата на издаване) се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Вярно е, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл.189, ал.10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова потвърждаващото го решение на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго за отмяна на издадения ЕФ.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя горният извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал. 3б ЗДвП електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани с касационната жалба, в размер на 680 лв. по договор за правна помощ, представен на л.4 от делото.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е претендирано и се присъжда за двете инстанции – Районен съд Бургас и Административен съд Бургас.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 973/09.10.2023г., постановено по АНД № 3282/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място].

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на „Габриел Колев 67“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Шумен, [улица], представлявано от управителя Г. С. К. направените по делото разноски в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.