РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 702
гр. Пловдив, 20 април 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с.,
в открито
заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 513
по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Община Карлово, гр.Карлово,
ул.“П.С.“№1, ЕИК *********, представлявана от Е.К., кмет, против заповед №
18-378 от 11.01.2021 г. на Началника на СГКК гр.Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на същата
и издаването ѝ при СПН.
Сочи се, че част от границите на имоти с идентификатор
37277.385.46 и идентификатор 37277.386.10 по КККР навлизат в урбанизирана
територия, в частност УПИ I-обществено и жилищно строителство,
кв.54 по регулационния план на гр.Клисура като при процесното изменение не е
съобразена нормата на чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР. Освен това се заема тезата, че
касателно процесните имоти е налице и спор за материално право, което налага
разрешаването му преди да се извърши изменение в КККР.
В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
съображения.
Претендират се и разноски.
В уточняваща жалбата молба (л.171) се излагат подробни
съображения за наличието на правен интерес у Община Карлово от така направеното
оспорване.
Ответникът, Началник СГКК Пловдив, в придружителното
към административната преписката писмо, излага становище за недопустимост на
жалбата дотолкова доколкото Община Карлово няма съставени АОС касателно
процесните имоти, които са територия по чл.19 от ЗСПЗЗ и са временно общинска
собственост. Алтернативно се твърди неоснователност на жалбата.
ЗЛ, К.И.Н., „К. Лес“ЕООД и Х.Ф.Ф., чрез адв.П., заемат
становище за неоснователност на жалбата с доводи, че имотите им са правилно
нанесени в КККР съобразно притежаваните от тях документи за собственост.
Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
(писмените, основното и допълнителното заключение по приетата по делото СТЕ),
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес.
По
отношение наличието на правен интерес от страна на Община Карлово от настоящото
оспорване, съдът намира за нужно да посочи, че не е спорно по делото, че Община Карлово е записана като собственик на заличените имоти в
кадастралните регистри, съответно общината е заинтересувано лице по смисъла на
§ 1, т. 13 ДР на ЗКИР да оспори
процесната заповед. В кадастралния регистър процесните имоти са записани като "земя по чл.19
ЗСПЗЗ". Собственик на земята е Община Карлово съгласно чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Имотите са ѝ предадени по реда на чл.19, ал. 2 ЗСПЗЗ на 19.07.2010 г. след
изпълнение на процедурата по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ – заповед на л.176,
протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ на л.177 по
делото и приложение № 1 към раздел II, т.1 от протоколно
решение № 9 от 16.07.2010 г. (на л.182 по делото, съответно л.6 от приложението,
фигурират процесните имоти – имотът по КВС 385.34 с площ 8.200 дка е идентичен
с ПИ 37277.385.46 с площ 8146 кв.м. по КККР на гр.Клисура, а имот по КВС 386.10
с площ 13.684 дка е идентичен с ПИ 37277.386.10 с площ 13681 кв.м.).
Съобразявайки в
съвкупност така изложените обстоятелства, а именно отбелязването в КР и
наличните доказателства за осъществена процедура по чл.19 от ЗСПЗЗ, настоящият състав счита, че за жалбоподателя
е наличен правен интерес от така направеното оспорване, като липсата на
съставен АОС не влияе на горния извод
предвид изрично разписаното в нормата на чл.19, ал.1, изр.второ от ЗСПЗЗ, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите
стават общинска собственост. Видно от заключението на ВЛ по отношение на
процесните имоти има влязла в сила КВС, както и одобрена КК на гр.Клисура само за земеделската територия. Т.е. в
конкретния случай, предвид осъществяването на процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ,
процесните имоти следва да се считат за общинска собственост (а не временна
такава в какъвто смисъл са възраженията на ответника) независимо, че за тях
няма съставени АОС дотолкова доколкото актовете за общинска собственост нямат
конститутивно действие, а само констативен характер и същите имат
удостоверяващ, но не и правопораждащ
характер.
В този
смисъл е и константната практика на ВАС – напр. решение № 1907/11.02.2014 г- по
адм.дело № 13155/2013 г. на ВАС.
По така изложените съображения, съдът намира
жалбата за допустима като подадена от лице, притежаващо правен интерес от така
направеното оспорване, съответно неоснователни са направените в тази връзка
възражения от ответната страна в придружаващото административната преписка писмо за недопустимост на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Предмет на процесното оспорване е заповед №
18-378-11.01.2021 г. на Началника на СГКК Пловдив, с която е одобрено
изменение на КККР за ПИ ИД 37277.385.46 и ИД 37277.386.10, като същите са
заличени и нанесени нови имоти ИД 385.240, ИД 385.241, ИД 385.242, ИД 385.243,
ИД 386.391, ИД 386.392, ИД 386.393 ИД 386.394.
Съобразявайки
събраните по делото писмени доказателства и основно приетото по делото без
възражения от страните заключение по СТЕ, съдът намери за установено следното:
Процесните имоти са
на границата разделяща РП от КВС, действащата КК и попадат в границите на
„Стопански двор на ТКЗС". Имотите са придобити от ЗЛ с представени по
делото нотариални актове и договор приложени на лист 61-68 по делото. В тези
документи те са описани като парцели от Парцеларния план „Стопански двор гр.
Клисура". В приложение № 1 към приетата по делото СТЕ е представена извадка от КВС на гр.
Клисура,обявена в ДВ бр.73/17.08.1999 г., като имотите - предмет на обжалваната заповед /съставляващи
парцели № 9,11,12,14,15,16 по парцеларния план / заемат части от имоти №386.10,
№385.34 и № 863 в КВС. Със заповед № РД-18-618/04.09.2019 г е одобрена Кадастрална
карта на гр. Клисура /само за земеделската територия/ .В нея са заснети имоти
ИД 37277.386.10 и ИД 37277.385.46 които са съответни на имоти №386.10 и №
385.34 от КВС.Границите на имотите са изчертани с черни линии в комбинираната
скица на лист 134 по делото, а самите имоти са оцветени в жълто. Разликата по
местоположение на границите по КК и РП са показани в приложение №2.
Регулационната линия по т. 1,2,3,4,5,6,7,8 в приложение № 2 не съвпада със
съответната й линия в КК по т. № 9,11,12,13,14,15,16,18,19,20.
Приложение № 3 представлява
извадка от действащата КК от платформа КАИС, от която се установява , че към
настоящия момент в КК в границите на заличените имоти ИД 37277.386.10 и ИД
37277.385.46 са нанесени новообразуваните имоти последни числа в ИД
391,392,393,394, 420,421,422,423 в границите, одобрени с обжалваната заповед.
При разглеждане на статута на двата имота, ВЛ
изрично констатира , че имот 385.34 по
КВС съответства на имот ИД 37277.385.46 по КК, а имот 386.10 от КВС е идентичен
на имот ИД 37277.386.10 от КК.
В крайна сметка, съобразявайки
констатации по заключението на ВЛ (основно и допълнително), съдът приема за
установено, че, видно от КРП от 1995 г.
на гр.Клисура част от процесиите имоти
са включени в УПИ I-общ. и жил . стр.,кв.54 по
Регулационния план /РП/ на гр. Клисура. Тези части са разположени северно от
регулационната линия означена с цифри 1,1,2,3,4,5,6,7,8 в приложение № 2 към СТЕ представляващо копие от комбинираната
скица на лист 134. По-голяма част от имоти №№ 9,11,12,14,15,16 попадат извън
регулационните граници на населеното място / на юг от регулационната линия по
т. 1,2,3,4,5,6,7,8 /.Парцели № 15 и №16 попадат изцяло извън регулационни
граници на населеното място. В КВС на
гр. Клисура, обявена в ДВ бр.73/17.08.1999 г., имотите предмет на обжалваната
заповед /съставляващи парцели № 9,11,12,14,15,16 по парцеларния план / заемат
части от имоти №386.10, №385.34 и № 863.
Имоти с проектни ИД 385.241,
ИД 385.242 ,ИД 385.243 се застъпват с ПИ по КВС № 385.34, а по КК ПИ ИД
37277.385.46.Това се вижда от приложение № 4.
Имоти с проектни ИД 386.391,
ИД 386.392 ИД 386.393 и сграда ИД 386.393.1 се застъпват с ПИ по КВС № 386.10,
а по КК ПИ ИД 37277.386.10 . Това се вижда от приложение № 5.
Съгласно Приложение № 3 към първоначалната
СТЕ, представляващо извадка от действащата КК от платформа КАИС, ВЛ
изрично установява, че към настоящия
момент в КК в границите на заличените имоти ИД 37277.386.10 и ИД 37277.385.46,
записани като територия по чл.19 от ЗСПЗЗ на Община Карлово, са нанесени новообразуваните имоти последни
числа в ИД 391,392,393,394, 420,421,422,423 в границите, одобрени с обжалваната
заповед.
Последното налага безспорния
извод за конкуренция на права на собственост между жалбоподателя и ЗЛ. Този
извод съдът извежда на база мотивите изложени по допустимостта на жалбата –
Община Карлово е станала собственик на процесните имоти на основание чл.19 от
ЗСПЗЗ, а ЗЛ притежават титули за собственост (нотариални актове и договор,
приложени на лист 61-68 по делото) за новонанесените имоти в тези, придобити от
Общината по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площи каквото
безспорно е налице в конкретния случай
предвид установяването, че в границите на заличените имоти ИД
37277.386.10 и ИД 37277.385.46 са нанесени новообразуваните имоти последни
числа в ИД 391,392,393,394, 420,421,422,423, да не извършва
исканото изменение до приключване на отделно исково производство с влязло в
сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. За да е
налице грешка в изготвената и одобрена кадастрална карта, следва да има
несъответствие между нанесен в кадастралната карта имот и действителното му
положение, установено с предходно действаща кадастралната карта или
регулационен план, или с документа за собственост върху имота. Съдът приема, че
в конкретния случай безспорно е налице спор за собственост между Община
Карлово, чиято собственост се заличава частично върху процесните имоти, където
се нанасят имотите на ЗЛ.
При наличието на такъв спор за собственост не е
възможно да се измени КККР.
При наличен
спор за материално право, не са налице предпоставките за изменение на
кадастралната карта и регистър, поради непълноти и грешки. Не е възможно да се
допусне изменение в КККР, тъй като друго лице оспорва правата на собственост на
заявителите върху заявените за нанасяне нови имоти. В този случай административният орган е следвало да
съобрази възникналия спор за материално
право, съответно да постанови отказ да извърши изменение на КККР. Напротив,
като е одобрил такова изменение при наличие на спор за материално право, АО е
постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този
изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение
в полза
на Община Карлово за сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Ето защо и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 18-378-11.01.2021 г. на
Началника на СГКК Пловдив.
ОСЪЖДА СГКК
Пловдив, да заплати на Община Карлово сумата от 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: