№ 40363
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110120201 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В. Н. И. е предявила срещу „Макроадванс“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на сключен между страните по – горе договор за
потребителски кредит № 244855/05.03.2024 г. поради противоречие на закона
и добрите нрави. В условията на евентуалност ищцата предявява отрицателен
установителен иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от горния договор, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит № 244855/05.03.2024 г.,
сключен с ответника, съгласно който е следвало да върне получената сума от
1100 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 36,99 % и годишен
процент на разходите от 49,65 %. Поддържа, че съгласно чл. 20 от горния
договор, последният е следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с
поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени от
ответника изисквания. Сочи, че при неизпълнение на горното задължение,
клаузата в чл. 10 от договора за кредит е предвиждала неустойка, която е била
в размер на 10,23 лева + 0,310% от усвоения размер на кредита за първия ден и
0,310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът
не е обезпечен, което водело до значително нарастване на задължението, тъй
като било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски,
което по съществото си представлявало добавка към възнаградителната лихва,
като по този начин водела до оскъпяване на кредита.
Ответникът признава предявения отрицателен установителен иск, като
счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да се
възложат в тежест на ищцовата страна.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
1
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния
договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание
на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба
и/или на добрите нрави.
Предвид признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са
всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.
Ищцовата страна е представила с исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата за допускане изслушване на заключение на вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата
молба, не следва да бъде уважено, тъй като цели установяването на факти по
делото, обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г. от 09:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2