Решение по гр. дело №719/2025 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 923
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20253230100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 923
гр. Д., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
***:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20253230100719 по описа за 2025 година
и за да се произнесе,съобрази следното :

Пред РС Д. е подадена искова молба вх.№ 4624/10.03.2025г. от Н. С. С. с ЕГН
**********, с която срещу ТП на НОИ ***, е предявен иск за установяване трудов стаж.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че в периода 20.05.1973г.
- 31.12.1984г. ищецът по делото Н. С. С. работил в АПК ***, като бил назначен на
длъжността „***“ през периода 20.05.1973г. — 31.12.1979г., „***" през периода 01.01.1980г. -
31.03.1984г., а от 01.04.1984г. до.31.12.1984г. работил като ***.
Според С. възнаграждението било изплащано на място в базата в с. К. всеки месец, а
работното време било на осем часа, но обичайно през-лятото било повече. Доколкото
ищецът се спомня в началото работил на шест дневна работна седмица, а последната година,
две - на пет дневна.
На 02.05.2023г. С. подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. През месец септември получил разпореждане за отказ да му бъде отпуснат
пенсия поради това, че не отговаря на условията на чл. 68. ал.1-3 от КСО. Устно му било
обяснено, че не му се зачита стажа, положен през периода от 20.05.1973г. до 31.12.1974г. тъй
като не фигурирал във ведомостите за заплати, които са предадени в осигурителния архив на
НОИ. В последствие му било издадено и удостоверение, че в действителност името му
липсва във ведомостите за заплати.
Ищецът представя Удостоверение с изх. № 5512-18/04.06.2023г. на ТП на НОИ С.-,
което удостоверява, че в предадените съгласно чл. 5. ат 10 от Кодекса за социално
осигуряване от осигурителя ТКЗС - с. К., бр. Д. ведомости за заплати и трудово-правни
документи, съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи на прекратени
осигурители без правоприемник в осигурителния архив на Националния осигурителен
институт, липсва информация за лицето Н. С. С./ Н.С.С./ за периода-от м.05. 1973г.-
31.12.1974г.
С приемо-предавателен протокол № 48-24 17.04.2007 г. е извършена приемо-
1
предавателна процедура за наличните ведомости за заплати и трудово-правни документи,
съхранявани от осигурителя към момента на подаване на заявлението почл.5, ад. 10 от КСО.
Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят с предал пълния
обем документация за периода.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение с изх. № 5512-18/04.06.2023г. на ТП на НОИ С.-, в
предадените съгласно чл. 5. ат 10 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителя ТКЗС -
с. К., бр. Д. ведомости за заплати и трудово-правни документи, съхранявани по реда на
Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и
трудово-правни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния
архив на Националния осигурителен институт, липсва информация за лицето Н. С. С./
Н.С.С./ за периода-от м.05. 1973г.- 31.12.1974г.
С Разпореждане № №**********/29.08.2023 г. Издадено по заявление с №7113-24-
535/02.05.2023 г. подадено в ТП на НОИ от Н. С. С. е постановен отказ за отпускане лична
пенсия поради липса на достатъчен осигурителен стаж.
По делото е представен заверен препис от трудова книжка на ищеца №8, в която е
положен печат за приключване на правоотношението с АПК „***“, район Д. за периода от
20.05.1973 – 27.08.1975г. като ***, както и за периода 10.10.1977г.- 31.12.1979г. като ***
преназначен от 01.01.1980г. до 31.03.1984г. на длъжността ***.
Положени са подписи от главен счетоводител и ***, но липсва кръгъл печат.
Представени по делото са заверени копие на трудовите книжки на С.Ф.А. и С.С.А.
видно от които лицата са работили в АПК „***“, бригада Д. в рамките на исковия период.
Ищецът представя и декларация по чл.8 от ЗУТОССР, с която декларира под страх
от наказателна отговорност, твърденията си обективирани в исковата молба.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са допуснати и изслушани
свидетелите С.Ф.А. и С.С.А..
Свидетелят А. познава ищеца от детството му. Заедно израснали, служили, учили и
работи. Като завършили училището двамата започнали работа през 1973 година в ТКЗСто
на село Ф. Д.. Тогава ТКЗС било отделна кооперация „***“, после се обединили няколко
ТКЗС -та и тогава станало АПК ***. Започнали като ***и на осем часа.Тогава заплатата
била 80-100 лева . Началник на кооперацията бил Ю., А. ***. После дошъл Ю. като агроном,
бай П. бил ***. Работата изисквала понякога да се работи и в почивния ден в кампаниите.
Когато нямало кампания се поддържал инвентара, базата. Почивало се само събота и неделя
и то като няма работа.
Свидетелят А. работил заедно с Н. С. в ТКЗС „***“ през онези години в Д., и в К.
също. А. започнал работа в ТКЗС-то през 1972 година. После през 1974 година свидтелят
влязъл в казармата, а С. останал да работи. Следващата година С. и свидетелят А. също
дошли в казармата. Тогава казармата била две години, но се влизало след навършени 19
години.
Свидетелят сочи, че всички били назначени на пълно работно време, но в кампаниите
се работело и до десет вечерта. Н. бил назначен директно като ***.
По-късно тези ТКЗС-та се обединили в АПК „***“ с. С.. *** на АПК „***“ бил В.,
после К..
На 15.09.1974 година свидутелят постъпил в казармата, а Н. С., тогава с имена Н.С.
останал да работи. Свидетелят прекарал две годинин и 2-3 месеца в казармата. Като се
върнал С. вече бил постъпил в казармата през 1975 година.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена
2
изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по
установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР
въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно липсата на писмени
доказателства, годни да установят същия, респ., че книжата или ведомостите на съответното
държавно учреждение, предприятие или обществена организация са загубени или
унищожени.
В конкретния случай ищецът представя официални документи. Видно от
Удостоверение с изх. № 5512-18/04.06.2023г. на ТП на НОИ С.-, в предадените съгласно чл.
5. ат 10 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителя ТКЗС - с. К., бр. Д. ведомости за
заплати и трудово-правни документи, съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005
г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи на
прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на Националния
осигурителен институт, липсва информация за лицето Н. С. С./ Н.С.С./ за периода-от м.05.
1973г.- 31.12.1974г.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Аграрно-промишлените комплекси (АПК) в Народна република България бяха
образувани в изпълнение на решенията на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1970 г. като
обединени стопански организации, в които членуват ТКЗС, ДЗС и МТС, с оглед да се
постигне висока степен на отраслова специализация, концентрация и интеграция на
производството на промишлена основа.
Свидетелите са работили при същия работодател в изследвания период. Двамата
еднопосочно потвърждават, че ищецът е назначен след завършване на училище в бригада
с.Д.. Длъжността му е ***. Свидетелите без колебание сочат, че имали трудов договор. Били
назначени на пълно работно време.
Видно от поставения от работодателя приключващ текст върху трудовата книжка
ищецът е работил и е имал прослужено време при този работодател от 20.05.1973г. до
27.08.1975г. Трудовата книжка носи подписите на длъжностното лице и ръководител.
Поставен е и кръгъл печат на работодателя върху положения подпис. Посочено е
основанието за прекратяване на договора – чл.29 б. «з» от КТ- когато работникът или
служителят е повикан да отбива редовната си военна или трудова служба. Горните
отбелязвания съвпадат изцяло с показанията на двамата свидетели, че през 1975 г.,
навършвайки 19г. ищецът е постъпил в казармата.
Съдът взема предвид и че истинността на обсъждания документ не е оспорена от
ответниците по делото, поради което намира, че от липсата на предадени ведомости за
отразения период, работникът не може да търпи негативни последици от вида да се счете, че
не е работил изобщо и няма трудов стаж в същия период. Обратно, на вписаните от
работодателя в трудовата книжка на работника обстоятелства законът придава
удостоверителна сила. А в случая в трудовата книжка на ищеца са вписани данни за
започване и прекратяване на трудово правоотношение възникнало между него и
работодателя.
От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите се установява, че ищецът е полагал труд при пълен работен ден. От 1975 г. е
отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в производствени
стопанства към АПК – по едно за населено място (град или голямо село) или за няколко
съседни села.
Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи, като горното
обстоятелство бъде признато за установено в отношенията между страните. Предвид, че се
установи трудов стаж в този период, който труд е такъв по смисъла на чл. 1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР /положен до 31 декември 1999 г./, то съгласно действащите дотогава разпоредби и
това време следва да бъде признато и за трудов стаж при пенсиониране и в този смисъл е
включено в общия му осигурителен стаж.
3
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 и 2 от ЗУТОССР по
делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, каквото е настоящото производство
не се събират държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се
възлагат на ответната страна, а съдебните разноски по същите дела са за сметка на ищеца,
поради което разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП НА НОИ – Д., с адрес на
управление гр. Д., ***, че Н. С. С. с ЕГН ********** Н.С.С./, е работил в АПК „***“, на
длъжност „***“,за периода от 20.05.1973 - 31.12.1974 г., при осемчасов работен ден, с
месечно трудово възнаграждение, което време следва да се зачита за трудов стаж,
включително и трудов стаж при пенсиониране на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________

4