№ 8871
гр. С, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110175653 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от ЗАД „А Б“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.
„С“ №16, чрез адв.М, насочен срещу „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, пл.”П“ № 5, представлявано от И Г и Н Ч, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 873.21 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 29.04.2025
г./, представляваща незаплатен остатък от регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба – 18.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, както и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2022 г. около 13.00 ч. в гр.Д е настъпило ПТП
между застрахования при ищеца л.а.Рено с рег.№ ... и застрахования в ответното дружество
т.а.Ман с рег.№ .... Сочи се, че виновен за произшествието е водачът на т.а.Ман, който при
маневра на заден ход е реализирал удар с л.а.Рено. Според ищеца причинените на
застрахования при него автомобил щети възлизат на 2076.55 лв., от която сума преди
завеждане на делото ответникът е погасил 1218.34 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва иска по размер, като
твърди, че претендираният такъв е завишен и както и поради липсата на причинно-
следствена връзка между произшествието и заявените и признати от ищцовото дружество
щети. Моли същият да бъде отхвърлен като съда му присъди направените по делото
разноски.
С молба с вх. № ../25.04.2025 г. ищецът е поискал изменение на предявения иск
досежно размера му, като с протоколно определение от 29.04.2025 г. на основание чл. 214
ГПК съдът е допуснал исканото изменение, като искът следва да се счита предявен за сумата
от 873,21 лева.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който поддържа направените с отговора на исковата молба възражения. Ищецът взима
писмено становище по същество на спора.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от представената като писмено доказателство
застрахователна полица № ..., е видно, че между ищцовото дружество и „А Л Б“ ЕАД, е
сключен договор за застраховане на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..., с валидност на
полицата от 00.00 ч. на 16.05.2021 г. до 24.00 ч. на 15.05.2022 г. Не се спори още и за
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП и между
ответника и собственика на т.а. „МАН“ с рег. № ....
На 23.02.2022 г. в гр. Д е настъпило пътнотранспортно произшествие между
застрахования при ищеца л.а. „Рено Клио“ с рег. № ... и застрахования при ответника т.а.
„МАН“ с рег. № ..., при което в паркирано състояние л.а. „Рено Клио“ с рег. № ... е претърпял
удар от извършващия на заден ход маневра т.а. „МАН“ с рег. № .... За произшествието е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за нанесени щети по л.а. „Рено
Клио“ са посочени предна броня, преден ляв фар.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а. „Рено Клио“, на
28.02.2022 г. е подал до ищцовото дружество уведомление за настъпило застрахователно
събитие. По образуваната щета № ..., е изготвен опис, в който са посочени щетите по
застрахованото пътно превозно средство. Ремонтът на последното е възложен на автосервиз
„А А В“ ООД, като след отремонтиране на автомобила, същият е приет от представител на
собственика му без забележки, видно от приложения на л.16 приемо-предавателен протокол.
Стойността на ремонта в размер на 2 076,55 лв. е отразена в издадената фактура №
.../21.07.2023 г. След съставена калкулация по претениця № ..., сумата е изплатена на
сервиза, извършил ремонта с преводно нареждание от 28.07.2023 г.
По делото не е спорно, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил по
процесната щета в полза на ищеца сумата от 1218.34 лв.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява щетите,
нанесени на процесното МПС „Рено Клио“ с рег.№ ..., се намират в причинна връзка с
механизма на получаването им при конкретното пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 23.02.2022 година, като в заключението си вещото лице е посочило и
конкретните щети по автомобила: броня облицовка предна, фар преден ляв (блок
комбинирани светлини), подкалник PVC преден ляв, спойлер облицовка броня предна,
дифузьор пред радиатори преден долен, фар за мъгла преден ляв, дифузьор пред радиатори
преден с клапи. Размерът на вредите по застрахования при ищеца автомобил е определен на
2 042,10 лв. по цени на официалния сервиз за марката и модела към датата на ПТП, а по
средни пазарни цени размерът на вредите възлиза на 1 637,84 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата.
За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу
отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от
една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата
на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по
договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
2
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица №....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието т.а. „МАН“ с рег. № ... се намира в
облигационно правоотношение по застраховка ГО.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, като от
заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установиха настъпилите в причинна
връзка с процесното ПТП щети по л.а. „Рено Клио“ с рег.№ ....
Страните спорят по размера на причинените вреди. По този въпрос, съдът намира
следното: В своята практика ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в
чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу
която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално
овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата,
необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без
овехтяване, вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно т.7 от представените по делото специални условия към застрахователна
полица №..., при частично увреждане на МПС, щетите се отстраняват съгласно т.96.2. от
Общите условия по настоящата застраховка, като застрахованият има право да избере
официален автосервиз на съответната марка МПС в Р.България. Поради това съдът приема,
че ищцовото дружество е обезщетило собственика на увредения автомобил по предвидения
в специалните условия и ОУ ред. Следва да се посочи, че съгласно чл.386, ал.2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в размер на действително
настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) –
Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, при автомобили в гаранционен
срок размерът на действителните вреди включва и стойността на ремонтирането им в
официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил поставен в същото
положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило застрахователно събитие – би
загубил гаранцията на автомобила си. В случая от данните по делото се установява, че
процесният увреден автомобил е произведен 2018 г., поради което следва да се приеме, че
към 23.02.2022 г. е бил в гаранция. Ето защо настоящият състав намира, че при определяне
размера на щетите следва да съобрази заключението на вещото лице, изготвено по цени на
официален сервиз на марката и модела, което възлиза на 2042.10 лв., респ. 2057.10 лв. с
включени ликвидационни разноски.
С оглед данните по делото, че преди образуването му, ответникът е погасил сумата от
1218.34 лв., то дължим е остатъка от 838.76 лв., до който размер искът се явява основателен.
За разликата до пълния предявен размер от 873.21 лева претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана. Като законна последица следва да се присъди и лихва
върху приетия за основателен размер на иска, като относно сумата от 300.00 лв., лихва се
3
дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., до окончателното
плащане на дължимото, а относно сумата от 538.76 лв., считано от датата на изменение на
иска – 25.04.2025 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. След запознаване с
приложените към делото платежни документи, съдът констатира, че ищецът е заплатил
държавна такса от 50.00 лв., депозит за САТЕ от 250.00 лв. и адвокатско възнаграждение от
480.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от тази сума в тежест на ответника следва
да се поставят 749.23 лв.
Ответникът пък е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.62 от делото,
вписаните в който разноски, съдът констатира, че се реално извършени, като срещу
заявеното юрисконсултско възнаграждение не е направено възражение за прекомерност. С
оглед на това, от направените от ответника разходи в размер на 550.00 лв., следва да му се
присъди 21.70 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
представлявано от И Г и Н Ч, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул. „С“ №16, сумата от 838.76 лв., представляваща незаплатен остатък от
регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със
законната лихва, която относно сумата от 300.00 лв. се дължи, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, а относно
сумата от 538,76 лв., считано от датата на изменение на иска – 25.04.2025 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявения
размер от 873.21 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
представлявано от И Г и Н Ч, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул. „С“ №16, сумата от 749.23 лева, представляваща направени от ищеца
разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗАД „А Б“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул. „С“
№16, да заплати на „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №
5, представлявано от И Г и Н Ч, сумата от 21.70 лева, представляваща направени от
ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4