№ 1412
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501971 по описа за 2025 година
С решение № 7 от 10.01.2025 г., по гр.д. № 11/24 г., ОС Враца, ОСЪЖДА
Гаранционен фонд да заплати на Д. Г. Т. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
КЗ сумата от 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
ПТП от 24.07.2023 г., заедно със законната лихва от 20.09.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди до предявения размер от 100 000 лева, като
неоснователен.
Със същото решение се ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Д. Г.
Т. сумата от 6265,48 лева, обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,
заедно със законната лихва от 20.09.2023 г. върху частта от присъденото
обезщетение за имуществени вреди от 5971,91 лева, а върху останалата част от
присъденото обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва:
от 19.10.2023 г., за сумата от 120,01 лева, от 03.11.2023 г., за сумата от 73,56
лева и от 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева, до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в
частта за разликата над присъдената сума от 6265,48 лева до предявения
размер от 6 616,42 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане
1
на сумата, като неоснователен.
С определение № 169 от 07.04.2025 г. се ИЗМЕНЯ посоченото по-горе
решение, в частта за присъдените разноски, които Гаранционен фонд следва
да заплати на адвокат Я. С., като се увеличават същите от 1060 лева на 2200
лева и се осъжда Гаранционен фонд да заплати допълнително на адв. С.
сумата 1140 лева.
С определението се оставя без уважение искането на адвокат Я. В. С., за
изменение на основание чл. 248 ГПК, на постановеното по делото решение, в
останалата му част.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. Г. Т.. Счита, че
съдът не е обсъдил в мотивите си събраните по делото доказателства. В
жалбата е направен пространен анализ на фактологията по делото и е
претендирано с оглед установените увреждания и травми – физически и
психически, обезщетението за неимуществени вреди да бъде завишено от 40
000 лв. на 100 000 лв., като се присъдят съответните разноски.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника
Гаранционен фонд. Счита, че приносът на пострадалия е ½, тъй като той е
нарушил чл. 57, чл. 61 и чл. 62 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за
реда и организацията по осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Отделно намира присъдения общ размер от 40 000 лв. за завишен с
оглед естеството на неимуществените вреди и счита, че сумата от 20 000 лв. е
напълно достатъчна. Намира, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото
и не е съобразил относимите фактори за определяне на размера на
обезвредата. Оспорва началната дата на присъждане на законна лихва, като
изтъква, че Фондът се е произнесъл в срок, но не са му били предоставени
необходими документи. Счита, че лихва се дължи от 27.10.2023 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач
Л. Ц. Г., който сочи, че обезщетението следва да бъде общо в размер на 20 000
лв. (а не 40 000 лв.), а той на свой ред следва да се редуцира с 55 % (до сумата
от 9000 лв.), поради принос от самия ищец. При отчитане на съпричиняването
обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намалено на свой ред до
2819,47 лв. Твърди, че ищецът е нарушил чл. 57, чл. 61 и чл. 62 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията по осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Подчертава, че сигналът със
2
стоп-палка не е бил подаден своевременно и по надлежния ред, като ищецът
се е намирал на осевата линия (а не до банкета) и е посегнал с крак към
управлявания от третото лице помагач мотоциклет с цел да го повали
(основава се на САТЕ). Твърди, че тъй като наказателната отговорност е
ангажирана чрез сключване на споразумение, съдът е следвало да вземе
предвид, че се касае до Д.ие, което е непредпазливо и това да бъде отчетено
при прилагане на чл. 52 ЗЗД.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от
Гаранционен фонд, като счита, че първоначалния размер на разноски от 1066
лв. е правилно определен.
В писмени отговори ищецът Т. оспорва жалбите на Фонда и на третото
лице, както и частната жалба по чл. 248 ГПК.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. "а" КЗ.
Ищецът Д. Г. Т. твърди, че на 24.07.2023 г. пострадал при ПТП, като в
качеството си на полицай се намирал на пътното платно, където бил ударен от
моториста Л. Ц. Г.. Ищецът получил фрактура на лява тибия и фибула,
раздробено счупване в проксималната трета на лява подбедрица, болезненост
в колянна става, като операцията за наместване била отложена за известно
време, тъй като пострадалият бил диабетик. След изписването ищецът бил
само в легнало положение, възстановяването било трудно, изпитвал силни
болки, не можел да спи, бил зависим от чужда помощ, натоварил се
психически. Въпреки ползването на рехабилитатор, раздвижването на
коляното на увредения крайник било много затруднено, а понастоящем макар
и да можел да се движи ищецът все още куцал. Поради търпените болки и
страдания, притеснения и затруднения, претендира от Гаранционен фонд (тъй
като мотористът нямал сключена застраховка за гражданската си отговорност)
да му се изплати обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и обезщетение в размер на 6 616,42 лева, за причинените
3
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти и
медицински консумативи, със законната лихва от дата на извършването им до
окончателното им изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковите претенции по
основание и по размер, досежно механизма, виновното противоправно
поведение на моториста, вредите и причинната връзка. Счита, че са
приложими правилата на чл. 200 КТ поради настъпила трудова злополука и
Гаранционен фонд не носи отговорност за вредите от нея. Прави възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 55%, който не е
изпълнил изискванията за извършване на проверката на пътя по безопасен
начин (чл. 165 ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Твърди, че Д. Г. Т. сам е влезнал в
съприкосновение с мотоциклета, с което е поставил в опасност живота и
здравето си. Твърди, че е нарушена и Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври
2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение - чл. 57, чл. 61, чл. 62. Твърди, че няма доказателства за
разходите. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва,
както и относно периода й, като твърди, че се е произнесъл в
законоустановения тримесечен срок. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника Л. Ц. Г. оспорва иска,
като се присъединява към възраженията на Фонда.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред въззивната инстанция няма спор, че на 24.07.2023 г. настъпило
ПТП, при което ищецът (по време на изпълнение на служебни задължения
като полицай), намирайки се на пътното платно, е пострадал. Страните спорят
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, наличието на
принос от самия пострадал и момента, от който следва да се присъди лихвата
за забава.
Установява се, че по НОХД № 305/2024 г., РС – Козлодуй, е сключено
споразумение (л. 337) и Л. Ц. Г. (трето лице помагач по настоящото дело) е
признат за виновен в това, че на 24.07.2023 г., в с. Рогозен, без да има
необходимата правоспособност при управление на МПС - мотоциклет Хонда
ЦБР 600, в нарушение на правилата за движение - при подаден сигнал от Д. Г.
4
Т. - Командир на отделение в РУ-МВР- Козлодуй, със стоп палка по образец на
МВР за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен като водач на
ППС, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от служителя на службата за контрол място да изпълнява неговите
указания, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, не е сторил това, като
продължил да управлява мотоциклета, като ударил намиращия се на платното
служител, който изпълнявал служебните си задължения като полицай,
вследствие на което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.
Ищецът Т. претендирал от Фонда обезщетение със заявление от
20.09.2023 г. (л. 37).
От медицинската част на КСЕ се установява, че ищецът получил
многофрагментно вътреставно счупване на костите на лява подбедрица в
близкия край, което му причинило трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник. Извършено е оперативно лечение, като оздравителния
период за подобно счупване е от порядъка на 10-12 месеца. В конкретния
случай е настъпило усложнение - флексионна контрактура на лява колянна
става, но въпреки това в посочения срок оздравителният период е завършил, а
ищеца е в добро състояние. Констатиран е дефицит на движенията на лява
колянна става по отношение на сгъване, а дължината на долните крайници е с
нормална стойност. Перспективата за в бъдеще е сравнително неблагоприятна,
а ищеца продължава да търпи болки при определени условия, свързани с
физическо пренатоварване и промяна на времето с неголям интензитет.
Заболяването диабет не е повлияло на оздравителния период.
Пред настоящата инстанция е представен амбулаторен лист от
19.09.2025 г. за проведен преглед на ищеца, като е вписано, че на
рентгенография се установява, напреднала посттравматична артроза на лява
колянна става с валгусна сублуксация.
От автотехническата част на КСЕ се установява, че ищецът, намиращ се
на пътното платно, е подал сигнал със стоп палка към Л. Г., управляващ
мотоциклет, който намалил скоростта си до около 36 км/ч, но не спрял и
достигайки полицая с левия спойлер на мотоциклета го блъснал в десния крак,
след което е форсирал двигателя на мотоциклета и ускорявайки скоростта си
на движение бързо се отдалечил от местопроизшествието в посока към
5
центъра на селото. Посочено е, че ищецът, подавайки сигнал със стоп-палка на
движещ се срещу него мотоциклет в насрещното платно за движение, се
отправил (от проверявано към този момент от него друго МПС) в посока към
разделителната единична непрекъсната линия на платното за движение.
Когато полицейският служител е достигнал до осевата линия е видял, че
мотоциклетиста се е насочил към него и няма да спре, за да избегне удара с
него е направил с левия си крак крачка назад и в момента, в който е повдигнал
десния си крак за да продължи движението си назад е достигнат и блъснат от
левия спойлер на мотоциклета. Вследствие на удара в крака и получения
ударен импулс, полицейския служител е загубил вертикалната си устойчивост
и се завъртял в посока обратна на движението на часовниковата стрелка, след
което е паднал по очи върху пътното платно. Вещото лице сочи, че ПТП е
станало в светлата част на денонощието, при нормална видимост в прав
участък при пряка видимост към мястото на удара от около 150 метра.
Мотоциклетистът е могъл да предотврати станалото ПТП чрез правомерно
движение на мотоциклета близо до десния край на дясната лента за движение
или чрез аварийно спиране преди мястото на удара, тъй като скоростта на
движение на мотоциклета е била обичайната от 50 км/ч, а към момента на
удара - около 36 км/ч. Отразено е също, че в конкретните условия
полицейският служител е трябвало да бъде по-внимателен и предпазлив в
своите действия, спазвайки мерките за безопасност, а именно виждайки, че
мотористът не се движи правомерно, близо до десния край на платното за
движение по посока на движението си, а се насочил право към него, е
трябвало бързо да напусне платното за движение за да избегне удара с него.
Според вещите лица не се доказва твърдението, че полицаят е отправил удар с
крак към мотоциклета.
Свидетелите П. С. и Л. Т. не допринасят за изясняване на фактите.
Св. И. В., познат на ищеца, разказва, че след случая ищеца не е същият,
нямало кой да му помага, бил разведен, грижел се за децата си, борел се сам,
вършел задълженията вкъщи и по двора. Когато си счупил крака, три месеца
бил на легло, не можел да се храни сам и да ходи до тоалетна сам, не можел да
се изкъпе, като свидетелят му помагал. И. крещял от болка, плачел, страдал.
От януари 2024 г. започнал да използва патерици и да стъпва, измъчвал се, че
трябвало само непълнолетния му син да се грижи за него.
6
Св. Е. Ш., разказва, че с колегата му Д. Т. били в специална операция.
Извършили проверка на л.а. "БМВ", като водачът на същия отказал да даде
информация за забелязания от полицаите мотор без регистрационни номера. В
същото време установили движение на бус без светлини и решили да спрат и
него. След като спрял бусът Д. Т. се намирал на осевата линия, а свидетелят,
както е по инструкция, трябвало да бъде от другата страна на буса, за да го
осигурява и да наблюдава пътниците, които са в буса. Като се приближил до
буса, чул звук на мотор, който се приближавал. В това време свидетелят
виждал само главата на ищеца заради буса, а моторът ускорил много бързо и
тогава Д. Т. отстъпил назад. Св. Ш. не виждал краката на Д.. След падането на
ищеца, свидетелят му помогнал, като видял, че на десния крак, отзад, имал
охлузвания, които преценил, че са най-вероятно от мотора и щом са отзад, не
би трябвало да е от ритане. Пояснява, че с Д. Т. работели повече от 10 години,
спирали много мотори и знаели, че мотор и скутер не може да се ритне и
бутне. Разказва, че впоследствие открили наркотици в автомобила "БМВ",
който спрели за проверка и се оказало, че са собственост на мотоциклетиста.
В показанията си св. С. Й., твърди, че бил в автомобила, който бил спрян
от полицаи за проверка. Твърди, че когато мотористът намалил, при подаден
сигнал със стоп палка, полицаят изведнъж си вдигнал десния крак и посегнал
към моториста с цел да го повали. Св. Й. видял удара между предната част на
мотора и крака на полицая и как последния паднал.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Споразумението, сключено пред наказателен съд, има силата на влязла в
сила присъда, поради което в настоящото гражданско производство на
основание чл. 300 ГПК следва да се приеме за доказано, че при управление на
мотоциклет Л. Ц. Г. е нарушил правилата за движение (чл. 103 ЗДвП) и е
причинил средна телесна повреда на ищеца – трайно затрудняване на
движението на долен десен крайник.
Няма спор също, че водачът Г. не е имал сключена застраховка за
гражданската си отговорност, поради което за причинените от него вреди
отговорност следва да носи Гаранционен фонд.
На първо място спорен е размера на обезщетението, което се дължи на
пострадалото лице. Съдът отчита, че Т. е получил фрактура на десния
7
крайник, която се отличава с това, че е многофрагментна и вътреставна. Тези
данни дават характеристики на счупването, които го отнасят към групата на
тези, които са с по-висока степен на сложност. Данните сочат, че лечебният
период на пострадалия е бил значително дълъг – 10-12 месеца, бил е
съпроводен с болки и страдания, продължително принудително обездвижване,
в това число и спазване на предимно постелен режим поради трудности за
вертикализиране. Установява се, че в процеса по възстановяване са използвани
чужди грижи – от близък приятел и от детето на Т., което на свой ред е създало
у него неудобство, притеснения и терзания, че е безпомощен и принуден да се
осланя на помощ от близките си, още повече – и от своето непълнолетно дете.
От експертизата е видно, че оздравителния процес е приключил, но при ищеца
се наблюдава дефицит на колянната става при сгъване, като не е дадена добра
прогноза за пълно преодоляване, а отделно от това е посочен, че болките ще
имат своето проявление и в бъдеще, при определени предпоставки.
Пред настоящата инстанция е представен амбулаторен лист, в който е
отразено мнението на преглеждания лекар, че в областта на лявото коляно са
налични постравматични артрозни промени. Този извод обаче не може да бъде
безкритично приет, тъй като съставлява заключение на специалист, което не е
изготвено със средствата на гражданския процес. Документът може да служи
само за индиция, че пострадалият продължава да търси медицинска помощ
във връзка с последиците от претърпения инцидент.
С оглед установените данни и при спазване на водещите критерии (като
относима съдебна практика за сходни случаи, момент на настъпване на
инцидента (2023 г.) и обществено икономическите отношения към него,
принципа на справедливост) и всички данни по делото, съдът приема, че
обезщетението за търпените нематериални вреди следва да бъде определено
на сумата от 50 000 лв., т.е. да бъде завишено с 10 000 лв. Съдът отчита
възрастта на пострадалия (45 г., активна), дългия лечебен и възстановителен
период, в който са търпени болки и страдания, ползваната чужда помощ,
психическия дискомфорт, остатъчните, макар и спорадични, физически
последици от претърпяната травма, липсата на добра прогноза за
преодоляване на констатирания флексионен дефицит.
Посочената сума не следва да бъде редуцирана поради принос от
пострадалия. Ответникът по исковете счита, че с поведението си пострадалият
8
е нарушил правилата за поведение на пътя и така е съпричинил вредните
последици, тъй като не е спазил Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври
2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение, както и че сам е способствал за инцидента, като е
предизвикал целенасочено съприкосновение с приближаващия мотоциклет.
От данните по делото се установява, че при провеждане на специална
операция, Т. и св. Ш. са спрели за проверка моторно превозно средство, като
Т. се е намирал на платното за движение за да осъществи комуникация с
водача му и да осъществи проверка на същия. В този момент към мястото се е
приближавал и мотоциклета на Г., като ищецът Т. е подал знак със стоп-палка,
за да укаже на управляващия го, че следва да спре. Съгласно чл. 61, ал. 2 от
посочената по-горе инструкция, преди подаването на знака или сигнала за
спиране полицейският орган застава срещу движението върху пътното платно,
непосредствено до банкета или бордюра. Посочената норма е относима към
извършване на стандартна проверка, при която полицейският служител
извършва регулярен контрол на движещи се превозни средства, като е
позициониран в самия край на платното за движение. Цитираното правило
обаче в разглеждания казус не може да бъде изпълнено, поради
обстоятелството, че служителят вече се е намирал на платното за движение,
като между него и банкета е бил спрял проверяван автомобил. Несъстоятелно
е твърдението, че за да подаде сигнал за спиране служителят е следвало да се
придвижи до банкета и заставайки срещу приближаващия се моторист, от там
да сигнализира за неговото спиране. Следва да се държи сметка и за това, че в
случая сигналът за спиране е подаден поради внезапно възникнала нужда във
връзка с осъществявана специална операция и полицаят се е намирал в
насрещната лента за движение. С цел осъществяване на задачите на
изпълняваната служебна функция полицейският служител е подал сигнал за
спиране от мястото, където се е намирал, а именно – средата на една от
лентите за движение. От него в този момент не е можело да се изисква
спазване на предписанието на чл. 61, ал. 2 от Инструкцията. На следващо
място – едва след като вече е подал сигнала за спиране със стоп-палка на
движещия се срещу него мотоциклет в насрещното платно за движение, Т. се
отправил в посока към разделителната единична непрекъсната линия на
платното за движение. Той обаче не е бил длъжен и не е можел да предвиди,
че мотоциклетистът няма да изпълни своето задължение по чл. 103 ЗДвП, а
9
именно - да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Веднага щом е забелязал, че поведението на
мотоциклетиста се отклонява от предписанието на закона, полицейският
служител е предприел изтегляне от платното за движение, но това не е
предотвратило съприкосновението, тъй като водачът на мотоциклета е
причинил удар на Т.. Съдът не възприема и твърдението, че сблъсъкът с
моторът е настъпил, тъй като полицаят е решил да спре превозното средство с
крак. Този извод е основан само на предположението на св. С. Й., който
интерпретира движението на Т., като сам предполага каква била целта му, а
именно – „да повали“ мотоциклетиста. Самата експертиза отрича категорично
така поддържаното от свидетеля твърдение, като описва ясно механизма на
стълкновение, а именно - когато полицейският служител видял, че
мотоциклетиста се е насочил към него и няма да спре, за да избегне удара с
него е направил с левия си крак крачка назад и в момента, в който е повдигнал
десния си крак за да продължи движението си назад е достигнат и блъснат от
левия спойлер на мотоциклета. Според вещите лица не се доказва
твърдението, че полицаят е отправил удар с крак към мотоциклета.
Съдът не възприема и тезата, че е нарушена нормата на чл. 62, ал. 1, изр.
2 от Инструкцията, според която извън случаите на извършване на проверка
по метода "Широкообхватен контрол" не се допуска проверка на две и повече
ППС едновременно. Не се установява да е извършвана такава едновременна
проверка – служителят само е подал сигнал за спиране, но не е започнал да
проверява водача на мотоциклета. Отделно от това, дори и да е извършена
такава паралелна дейност, то тя по никакъв начин сама по себе си не е
способствала за увреждането на Т., което е причинено от мотоциклетиста при
неправомерното му движение.
Не се установява и нарушение на чл. 57 от Инструкцията, който дава
общи правила за поведението на полицейските органи, които са неотносими
към разглеждания казус.
Посочената по-горе сума се дължи с лихва, която на основание чл. 558,
ал. 2 КЗ вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и с оглед датата на молбата, депозирана пред
Фонда, (20.09.2023 г.) следва да се начисли от 21.12.2023 г. При спазване на
диспозитивното начало обаче лихва следва да се начисли от 27.10.2023 г., така
10
както е поискано от Гаранционен фонд във въззивната жалба (съответно на
поддържаното и пред ОС). От тази дата се следва и лихвата върху
присъдените имуществени вреди, като тя бъде променена само за сумите
5971,91 лв. и 120,01 лв., тъй като останалите са с начална дата следваща
посочената. В тези части решението следва да бъде коригирано.
Що се касае до частната жалба на Фонда срещу определение № 169 от
07.04.2025 г. по разноските, съдът намира, че същата е неоснователна.
Определеният размер на възнаграждение е съответен на естеството на
оказаната правна помощ и съобразен с размера на уважената част от иска.
При този изход на спора пред апелативния съд Фонда следва да заплати
допълнителна държавна такса от 600 лв. и допълнително възнаграждение на
адв. Я. С. за двете инстанции от общо 1000 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7 от 10.01.2025 г., по гр.д. № 11/24 г., ОС Враца, в
частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. Т. ЕГН **********, срещу
Гаранционен фонд, Булстат *********, за заплащане на разликата над 40 000
лв. до сумата от 50 000 лв., и в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да
заплати лихва за периода от 20.09.2023 г. до 27.10.2023 г. върху сумите от
40 000 лв., 5971,91 лв. и 120,01 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Д. Г. Т. на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ разликата над 40 000 лева до сумата от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. Т. за осъждане на Гаранционен фонд да
заплати законна лихва за периода от 20.09.2023 г. до 27.10.2023 г. върху сумите
от 40 000 лв., 5971,91 лв. и 120,01 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която за
обезщетение на неимуществени вреди е присъдена сумата над 9 000 лв. до
40 000 лв. и в която искът за обезщетение на неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата от 50 000 лв. до 100 000 лв., както в частта, в която е
присъдена сумата над 2819,47 лв. до 6265,48 лв. като обезщетение на
имуществени вреди.
11
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Я. С. възнаграждение
по чл. 38 ЗА допълнително за двете инстанции в общ размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на бюджета на съда
държавна такса в размер на 600 лв. за двете инстанции.
Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач
Л. Ц. Г..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12