Р
Е Ш Е
Н И Е №
260088
Град Несебър, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1003/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск за прекратяване на граждански брак с развод и намира правното си
основание в чл.49, ал.3 от Семейния кодекс. Движи се по реда на Глава ХХVІ от
ГПК.
Ищецът В.Н.З. с ЕГН **********, с адрес ***,
твърди, че с ответника Д.И.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
са сключили граждански брак на 02.11.2008г. в град София и че от преди брака от
съвместното им съжителство се е родил синът им Ивайло Данчов Д., който вече е
пълнолетен. Ответникът е имал криминални прояви, извършвани по време на брака,
за които е осъждан, което е довело до появата на проблемите между съпрузите, и
от които прояви той не се е отказвал въпреки настояванията на съпругата. Това е
довело до влошаване на отношенията им и постепенното отчуждаване помежду им.
Ответникът изтърпява наказание лишаване от свобода в затвор в Гърция, а по
време на престоя му в затвора са провели само няколко телефонни разговора. Тъй
като между съпрузите е налице непреодолим разрив в отношенията им, не
съществуват любов, разбирателство и доверие, ищцата счита, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен, на което основание прави искане същият да бъде
прекратен с развод. Моли да бъде признато за установено, че вина за това
разстройство на брака има ответника.
Отговор на исковата молба е подаден
от особения представител на ответника, който изразява становище, че предвид
липсата на данни за твърдяното от ищцата осъждане на ответника, не би могло да
се приеме, че ответникът има противоправно поведение и че то е причината за
разстройството на брака. Също счита, че бракът между страните следва да бъде
прекратен с развод, като с решението съдът следва да се произнесе по въпросите
на кого да бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и за
фамилното име на съпругата.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с упълномощения от нея адвокат, който заявява, че поддържа иска
за прекратяване на брака с развод, но оттегля искането за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ищцата не е
приемала фамилното име на съпруга си със сключването на брака, а семейното
жилище е било под наем и понастоящем не се ползва от никой от съпрузите. Моли
съдът да уважи иска.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от назначения му особен представител, който счита,
че въпреки липсата на доказателства за факта на пребиваването на ответника в
затвора, искът за прекратяването на брака е основателен, тъй като е доказано,
че поради продължилата много години раздяла между съпрузите бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански
брак на 02 ноември 2008г. в град София, за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 540/02.11.2008г. на община Столична, район Триадица, като
съпругата не е придобила фамилното име на съпруга си, а е продължила да носи
фамилното си име от преди брака – “З.”. Както към момента на предявяване на
иска така и към приключване на съдебното дирене съпрузите нямат ненавършили
пълнолетие деца, родени от брака. Имат родено дете от преди брака, който е
пълнолетен. Когато са сключили брака си, съпрузите са живеели в град Несебър,
квартал Черно море, в което жилище обаче не живеят отдавна, тъй като
собствеността върху него е прехвърлена на трето лице, което е станало на
24.09.2014г. в резултат на публична продажба и постановление за възлагане от
съдебен изпълнител. От няколко години ответникът е в затвор в Гърция, като
телефонните обаждания между съпрузите са редки, а ищцата не желае да продължи
да живее с него по тази причина. Ищцата е продължила да живее в друго жилище в
град Несебър, квартал Черно море, а от няколко месеца се е установила да живее
при сестра си в град София, където и работи, като неин работодател е “ВИКТОРИЯ
МАР” ООД, ЕИК *********, а длъжността, която изпълнява, е “чистач/хигиенист”.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Брачната връзка е общност от
духовни, морални и биологични и икономически елементи. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискването от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува,
когато неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната любов, вярност и
привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното разбирателство и общите
усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и когато тези отношения и
чувства се заменят с отношения на студенина и безразличие, на недоверие,
неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни
съпружески задължения. То е състояние, при което формално съществуващата брачна
връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала и закона необходимо
вътрешно съдържание. Преценката на съда дали такова състояние е налице е правен
въпрос.
Като фактор, който обикновено води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака в ПП 1І57 (т.7, 8, 9 и 10)
специално се подчертава продължителната фактическа раздяла. Тази фактическа
раздяла, продължила няколко години, е допринесла за настъпилото отчуждаване
между съпрузите, а започналите по-рано разногласия няма как да бъдат
преодолени, напротив, те достатъчно много са се задълбочили при положението,
при което е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между
тях. Налице е състояние, при което бракът е опразнен от съдържание и
запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите. Поради
пълното отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка, съдът стига до
извода за нейното “дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си
съдът изследва въпроса дали е налице “непоправимо” разстройство на брака – дали
то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят,
изгладят или поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие,
запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли да се заздрави.
В чл.2, т.6 т СК е въведен
принципа, важащ и за семейните отношения като цяло – зачитане на личността на
семейството. Смисълът на разглежданата норма е, че в духа на равенство и
взаимно зачитане и доколкото благополучието на семейството се изразява не само
в материално благосъстояние, но и в усещането за пълноценност на всеки от тях в
професионална и друга личностна насока. След като ответникът е решил да има с
ищцата равноправен съюз, в който мъжът и жената имат равни права и задължения в
личностните и имуществените отношения, еднакви отговорности за благополучието
на семейството, равни родителски права и задължения за отглеждане и възпитание
на децата, той е бил длъжен да съдейства в семейството да бъдат осигурени
условия за развитие на способностите на всички членове, да се уважава тяхната
индивидуалност, тяхното достойнство. Уважителното отношение, взаимната грижа,
вниманието и моралната подкрепа е нравствено и правно начало, положено в
основата на уредбата на семейните отношения. Като ответникът не е проявил
такова отношение, в изпълнение на задълженията си да положи усилия на основата
на взаимно уважение, внимание и материална подкрепа, зачитайки желанията и
възможностите на своята съпруга, това неминуемо е довело до липса на
разбирателство между съпрузите и до преустановяване на общите им усилия,
необходими за осигуряване благополучието на семейството, а оттам и до
последвалата фактическа раздяла, която е довела до невъзможност съпрузите да
постигнат разбирателство и до полагане на общи усилия, необходими за
осигуряване благополучието на семейството, и в резултат на нейното настъпване
ищцата окончателно е лишена от подкрепата на съпруга си, което я е принудило
със свои усилия и с помощта на свои близки за търси промяна, изразяваща се в
установяване на друго населено място, където на живее и работи. Тъй като
положителна промяна е невъзможно да настъпи и занапред, разстройството на брака
съдът приема за непоправимо.
Ищцата посочва, че никой от
двамата съпрузи не ползва семейното жилище, освен това то вече е собственост на
трето лице, като от ответната страна не оспорва този факт нито се твърди
семейното жилище да е друго. Липсата на искане относно предоставянето му за
ползване предполага, че съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Фамилното име на съпругата не е
променяно със сключването на брака между страните, т.е. тя не е приела да носи
фамилното име на съпруга си, поради което съдът следва да постанови, че тя ще
продължава да носи това свое фамилно име „З.“.
На основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да
заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева всеки от тях в полза
на Държавата по сметка на Несебърския районен съд.
Предвид, че ищцата е оттеглила
искането си за признаване, че ответникът е единствено е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, разноските, направени от нея за платена
държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение, следва да останат за
нейна сметка.
Тъй като ищцата е освободена от
заплащането на разноски за особения представител на ответника, а тези разноски
следва да бъдат заплатени от бюджетните средства на съда, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда определеното възнаграждение на особения
му представител, като бъде осъден да заплати сумата в размер на 500 лева в
полза на съдебната власт по сметка на съда.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между В.Н.З. с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Д.И.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за
който е съставен Акт за сключен граждански брак № 540 от 02.11.2008г. на Община
Столична, район „Триадица“, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
същия.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата В.Н.З. с ЕГН **********, фамилното име „З.“,
което тя е носила преди брака и не е променяла със сключването на гражданския
брак.
ОСЪЖДА В.Н.З. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 20 лв. (двадесет лева) по
сметката на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 20
лв. (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща определеното от съда
възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението в частта, с което
е допуснат развода, влиза в сила от неговото постановяване.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: