О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 767
Гр.Пловдив, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа докладваното от съдия Иванова
въззивно
гражданско дело Nо190 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е въззивна жалба на
„ А.С.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** против решение №4949/05.12.2019 г., постановено по гр. дело
№9266/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, 14 гр. състав, В ЧАСТТА, с което
се признава за установено по отношение на него, че дължи на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 6 сумите, както следва: сумата
от 9858.02
лева- главница, дължима по договор за
кредит от 22.02.2013г., сключен с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, вземанията по който са прехвърлени съгласно договор за
цесия от 24.11.2014г. и Приложение 1 към него ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4474/2019 г. на Районен
съд Пловдив, 12 гр.с. и с което е осъден да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 530,69 лв.
Жалбоподателят моли съда да
отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 6
чрез юр.К.Т. -
счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда.
Претендира разноски.
В жалбата са изложени
оплаквания, че: 1.РС не е съобразил, че има несъотвестие между заповедта за
изпълнение и ИМ досежно датата на
договора за потребителки кредит; 2.че РС е направил неправилен извод че има
достатъчно доказателства за цесията след като по делото ищецът не е провел
надлежно доказване за валидността на приложение №1 към договора за цесия – не
го е представил в цялостен вид, поради което счита, че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор по отношение на ответника; 3.неправилно съдът е
приел, че не е налице нищожност на клаузата на чл.16,ал.6 и ал.7 от ОУ към договора за заем за правото
на заемодателя да прехвърли правата си по договора на трето лице; 4.счита,че е
нарушен чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК за размера на лихвения процент на ден
и договорът е недействителен.
В отговора на ВЖ са направени
доводи, че договорът за цесия поражда своето действие между страните независимо
от волята на длъжника по прехвърляното вземане; представени са заверени копия
от договора за цесия от 24.11.2014 г., както и потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99,ал.3 ЗЗД, счита, че с него цедента е потвърдил пълното
заплащане на цената по договора за цесия, което е доказателство за
действителността на прехвърлянето; счита, че клаузата на чл.16, ал.6 и ал.7 от
ОУ /за прехвъляне на правата по кредита на трети лица и за изричното съгласие
на потеребителя за това/ не е нищожна, тъй като с нея длъжникът се е съгласил
при подписване на договора за кредит; процесния договор за кредит е сключен по
времето на действие на ЗПК от 2009 г./отм./ и отговаря изискванията на този
закон. Счита, че допусната ЯФГ в заповедта по чл.410 ГПК досежно датата на
скючения договор за кредит /12.04.2014 г. вместо 22.02.2013 г./ се явява
ирелевантна, тъй като РС в обжалваното съдебно решение е посочена правилната
дата -22.02.2013 г.
ПОС констатира, че в п.1. от
ВЖ са изложени доводи, че е допусната ЯФГ заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№4474/2019 г. на ПРС,12 гр.с.
досежно датата на договора за потребителки кредит. Тъй като настоящето производство по чл.422 ГПК е своеобразно
продължение на заповедното производство, следва да се инициира производство по
отстраняване на ЯФГ.
С оглед на
това, ПОС намира, че ВЖ съдържа молба за поправка на ЯФГ в обжалваното решение,
по която компетентен да се произнесе е ПРС. Ето защо следва да се
отмени определението за даване ход по ъсщество, производството по ВЖ следва да
се прекрати, а делото следва да се върне на ПРС, 12 гр.с. по гр.д.4474/2019 г.
за произнасяне във връзка с производството за поправка на ЯФГ по чл.247 ГПК.
Водим от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението за даване ход
по същество и обявяване делото за решаване.
ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.гр.д.№190/2020 г. на ПОС, 14 гр.с.
ВРЪЩА
делото на ПРС, 12 гр.с. по гр.д.№4474/2019 г. за произнасяне по молбата за
поправка на ЯФГ.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: