№ 38
гр. гр. Добрич, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Д.
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Д. Въззивно гражданско дело №
20213200500653 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№265471/05.04.2021 год. на Д. СТ. Г. ,ЕГН ********** срещу
решение №260245 /16.03.2021 год. по гр.д.№770 /2019 год. на Районен съд
Добрич,с което е осъдена да заплати на СТ. ИВ. Г. , ЕГН ********** сумата
от 6 384.61 евро , представляваща сбор от изтеглени от нея въз основа на
предоставено й пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата
29.05.2019 год. суми от банкова му сметка в “Банка Пиреос България“ с
IBAN :BG 71PIRB 7180 4605 336039, съответно на 14.07.2015 год. - 794.87
евро ; на 20.08.2015 год.- 512.82 евро ,на 13.10.2015 год. - 2820.51 евро и на
19.11.2015 год. - 2256.41 евро, ведно със законната лихва върху сумата от
6 384.61 евро, считано от подаване на исковата молба 28.02.2019 год. до
окончателното изплащане .
С доводи за постановяване на обжалваното решение в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му .
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
1
връчено на дата 22.03.2021 год. , жалба рег.№265471/05.04.2021 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна СТ. ИВ. Г. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана.
Различни са вижданията на страните, съответни ли са фактическите
констатации на първоинстанционния съд с установеното от събрания по
делото доказателствен материал, поради допуснати от съда нарушения на
процесуални норми относно доказването и грешки при формиране на
вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от
неюридически характер - на правилата на формалната логика, на емпирични
правила и на научно-теоретичното знание . Тъй като задължително условие за
прилагане нормите на правото е пълното и точно установяване на всички
обстоятелства, имащи значение по делото, спори се дали посочената
необоснованост е довела и до нарушение на материалния закон по въпросите
:при данни за извършено упълномощаване за теглене на суми от банкова
сметка ,налице ли сключен между тях договор за поръчка ,по силата на който
довереникът да извърши определени ,възложени му от доверителя правни
действия, след което да дължи отчет за извършеното, респ. дали е налице
разходване на средствата от упълномощеното лице, не за целите, за които му
е била учредена представителната власт.
Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба рег.№
4350/28.02.2019 год.,уточнена по указания на съда с молба рег.№
15466/30.07.2019 год. осъдителна претенция на СТ. ИВ. Г. срещу Д. СТ. Г..
Основана е на твърдения, че поради изпълнение на трудовите си задължения
като готвач на кораб е бил извън територията на страната за времето от
11.06.2015 год. до 19.12.2015 год. Упълномощил ответницата да оперира с
притежавана от него банкова сметка с конкретни права, упоменати в
нотариално заверено пълномощно от дата 29.05.2015 год. Уговорките между
страните по повод упълномощителната сделка били , изтеглените от
упълномощеното лице суми да бъдат предадени на упълномощителя или
разходвани за неговите нужди, като му бъде даден отчет. В периода от
14.07.2015 год. до 20.11.2015 год. ,Д.Г. изтеглила от сметката му сума в общ
размер от 6 384.61 евро с левова равностойност от 12 487.21 лв. До завеждане
на делото не му бил предоставен отчет по мандатното правоотношение и
2
предадена посочената сума, поради което е заявено искане за осъждането Г.
да му заплати посочената сума.
Основателността на претенцията е оспорена от ответника Д. СТ. Г. с
отговор рег.№ 8453/24.04.2019 год. и допълнителен такъв рег.№
20029/08.10.2019 год.За продължителен период от време била живяла на
семейни начала от ищеца и от съжителството им било родени две деца,за
които по силата на влязло в сила съдебно решение бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер от по 150 лв.,считано от 24.02.2015 год.При тези
обстоятелства ,упълномощаването й от ищеца преди заминаването му било
извършено преди всичко за теглене на суми за покриване текущите нужди на
децата,поради което и ответницата изтеглила сумата от 3 000
лв.,съставляваща дължими издръжки от ищеца,присъдени й със съдебното
решение за периода м.март 2015 год.-месец януари 2016 год. (10 месеца х
300 лв. за две деца= 3 000 лв.).По повод раждането на децата била сключила
договор за съхранение на стволови клетки на стойност от 6 000 лв.,за които
ищецът поел ангажимент да ги заплати.Плащанията извършила
ответницата,поради което и изтеглила сумата от 3 000 евро от сметката на
ищеца за покриване на тези медицински нужди на децата.С оглед
физическото укрепване и стабилизиране здравето на децата за периода месец
май 2015 год.- месец май 2016 год. ,общо 12 месеца ползвала услугите на
специализирана фирма в доставките на бебешка храна от гр.В. на стойност
около 250 лв. месечно,съответно за календарната 2015 год.- 1 959.80 лв.,до
края на абонамента -1000 лв.,като цялата сума от 3 000 лв. е изтеглена от
сметката на ищеца.Отделно от това заплащала всички консумативни разходи
за семейното жилище-ток,вода,отопление,телевизия,интернет,разходи по
общите части.За всички направени и бъдещи разходи по посочените пера била
дала отчет на ищеца ,който ги одобрил ,а завеждането на претенцията му било
обусловено от делата,които била образувала срещу него-за нанесена й на
публично място обида,посегателство върху половата неприкосновеност над
дъщеря им и домашно насилие над децата.
Исковата претенция е отчасти основателна въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
СТ. ИВ. Г. е упълномощил Д. СТ. Г. от негово име и за негова сметка за
следното:1./Да внася,тегли пари,да извършва преводи от банковата му сметка
3
в евро в Банка ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ - BG 71PIRB 7180 4605 336039;2./Да
подписва документи с Банка пиреос, свързани със същата банкова сметка-
договори,анекси и други;3./Да го представлява пред мобилни оператори-
Теленор България, Мобилтел, Виваком, да сключва и прекратява договори от
негово име и за негова сметка,както и други документи,необходими за смяна
на тарифен план и други -така пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№ 4338/29.05.2015 год. на Д.Б.,нотариус с рег.№ 535 на НК и район на
действие-РС Добрич.
По делото е представено извлечение от банковата сметка на СТ. ИВ. Г.
в “Банка Пиреос България“ с IBAN BG 71PIRB 7180 4605 336039,открита на
дата 28.05.2015 год. и закрита на дата 20.01.2016 год., съдържащо отразяване,
че Д. СТ. Г. е изтеглила в брой суми в периода 14.07.2015 год.- 19.11.2015
год. ,както следва: на 14.07.2015 год. - 794.87 евро ; на 20.08.2015 год.- 512.82
евро ;на 13.10.2015 год. - 2820.51 евро и на 19.11.2015 год. - 2256.41 евро .
Изтеглените суми са в общ размер от 6 384.61 евро. В съдебното заседание
от дата 27.11.2019 год.,ответницата е заявила,че не оспорва че е изтеглила
суми в размерите и на датите,посочени по-горе.По същото време за периода
13.07.2015 год.-13.11.2015 год. в сметката са постъпвали ежемесечно суми,
както следва: на 13.07.2015 год.-800 евро; на 12.08.2015 год.-1 500 евро; на
14.09.2015 год.-1 400 евро; на 13.10.2015 год.-1 400 евро и на 13.11.2015 год.-
1300 евро. Постъпилите суми са в общ размер от 6 400 евро.
Страните по делото са родители на децата С.С. Г., ЕГН ********** и
И.С. Г.а, ЕГН **********.Прекратили са съвместното си съжителство на
дата 10.10.2014 год. съобразно посоченото в мотивите на влязлото в сила
решение № 78 /24.02.2015 год. по гр. д.№ 3097/2014 год. на Районен съд
Добрич,с което е утвърдено споразумението им, родителските права по
отношение на децата да се упражняват от тяхната майка, при детайлно
посочен режим на лични контакти за бащата, който е следвало да заплаща
месечна издръжка в размер на по 150 лв. за всяко от децата, считано от
влизане в сила на решението и платима до пето число на съответния месец.
По делото е представена служебна бележка (без дата –л.75 от
делото),издадена от управителя Ц.Ц. на фирма “Просперити В. 1“ООД
,съобразно която Д. СТ. Г. е ползвала услугите на фирмата.Предмет на
дейност на фирмата е производство и доставка на детски храни с търговската
4
марка“ВИП бебе“.Цената на месечен абонамент възлиза на сумата от 187.55
лв. (с вкл.доставка) ,задължението за времето от 05.2015 год.-05.2016 год.
било платено.Представена е още една служебна бележка, (също без дата -
л.80) издадена от управителя Ц. Ц. на фирма “Просперити В.
1“ООД,съобразно който предмета на нейната дейност е производство и
доставка на детски храни с търговската марка“ВИП Бебе“.Услугите на
фирмата били ползвани от Д. СТ. Г. за периода 05.2015 год.-12.2015 год. и
били на стойност 1 959.80 лв. Служебните бележки са били оспорени в
съдебното заседание от дата 27.11.2019 год. с доводи,че като частен
документ,неносещ подписа на ищеца не са годни да удостоверят наличие на
договор,респ.плащане по договор-от кого и в какви размери е
извършено,респ. по делото не се представяли нито договора,нито съответните
платежни документи- фактура или фискален касов бон.Вещото лице
,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило
в заключение рег.№ 260529/18.08.2020 год. ,че не може да даде отговор ,какви
суми са били заплатени от Д.Г. за периода месец май 2015 год. до месец май
2016 год.,тъй като фирмата не му е предоставила документи.Задачата си не е
могло да изпълни и повторно по причини ,изложени в молба рег.№
263045/16.02.2021 год., а именно представляващия дружеството Й.Й. е
посочил,че услугите за доставка на храна се плащат от клиентите в брой ,
регистрират се чрез касов апарат,а счетоводно се отчитат с отчет за
извършени продажби,съдържащ обобщена информация-за общ размер на
извършените доставки по месец, година и без данни за имена на клиенти.С
определение от проведено на дата 17.02.2021 год. съдебно заседание,вещото
лице е освободено от изпълнение на задачата. При съобразяване цената на
абонамента,посочен в издаден от дружеството документ ( 187.55 лв.),то за
предоставена услуга за 8 месеца ,който период е отразен в друг документ на
дружеството, задължението би възлизало на сумата от 1 500.40 лв., а не на
посочената сума от 1 959.80 лв.
Д. СТ. Г. е сключила с Медицински център Афродита ООД договор №
2321/09.04.2014 год. за съхранение на стволови клетки.Съобразно фактура
№№ 3852/11.04.2014 год. и 3959/21.05.2014 год. услугата съхранение на
стволови и мезенхимни клетки 20 год. е на стойност от 6 050 лв.,от които е
заплатен аванс медицинска услуга по вземане на кръв и тъкан в размер от
1 200 лв.С писмо от дата 30.04.2019 год.,дружеството е уведомило
5
ответницата ,че са покрити всичките й задължения по договора на обща
стойност 6 050 лв.,от които 1 200 лв.изплатени като аванс и остатъка от
4 850 лв. ,на 24 месечни вноски.Съобразно представеното извлечение ,вноски
от по 200 лв. са правени за времето от 21.05.2014 год. до 08.06.2016 год.,вкл.
за периода на теглене на суми от банковата сметка на ищеца ( от 14.07.2015
год.- 19.11.2015 год.).Вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза е посочило в заключение рег.№ 260529/18.08.2020
год.,че съобразно счетоводните записвания на Медицински център
“Афродита“ ,през периода от 11.04.2014 год. до 08.06.2016 год. са постъпили
плащания на задължения по сключения с Д.Г. договор № 2321/09.04.2014 год.
в размер общо на 6 050 лв.Плащанията са извършени чрез банкови преводи от
сметки на Д.Г. в Сибанк и Райхайзенбанк,съответно на 11.04.2014 год.-1 200
лв. ,а разликата в периода 21.05.2014 год.-08.06.2016 год.
В съдебното заседание от дата 24.01.2020 год. ,ищецът е заявил,че е
извършил упълномощаване на ответницата относно лични плащания на
негови задължения за телефон,ток,вода,евентуално ако се наложи за нов
разход за децата им ,докато го няма-лекарства,дрехи.Още преди да излезе
съдебното решение за издръжка на децата,страните се били събрали отново да
живеят съвместно на съпружески начала в гр.Д.,заедно полагали грижи за
децата.През това време не плащал издръжка за децата,тъй като живеели
заедно и той поемал голямата част от финансите за издръжка на децата и
нуждите на семейството.Издръжка започнал да плаща след 01.01.2016
год.,като парите за това превеждал по банковата сметка на
ответницата.Парите за стволовите клетки предоставил на ищцата в много по-
ранен период.Децата били родени през месец април 2014 год.,а през ноември
2013 год. изтеглил сумата от 2 000 евро,която предоставил на ответницата
преди да замине на плаване в началото на месец януари 2014 год.
В съдебното заседание от дата 27.11.2019 год. ,ответницата е заявила
че съпружеското съжителство между страните е продължило на приливи и
отливи до месец януари 2016 год.Ищецът й предоставил възможността да
борави с банковата му сметка не само за плащане на консумативни разходи по
жилището ,но и за отглеждане на децата им,а заплащането на всеки разход
бил съгласуван с него.Тегленото на парите било през различен период от
време,плащания на разходи били правени и от ответницата с лични
средства,като след това извършвала тегленията от банковата му сметка.Някои
6
плащания извършвала и от свои лични сметки.Плащанията по договора за
доставка на храна извършвала само в брой срещу нищо,просто
плащала,вероятно било да са издадени някакви касови бонове,когато се
отчитат парите,но на нея нищо не било предоставяно.
Свидетелят К.И.Т. е приятел на страните,които са кръстници на детето
му .По време на семейно събиране от преди раждането на децата,те му
споделили ,че планират да платят за съхранение на стволови клетки,която
процедура струвала около 5 000 лв.Ищецът заминавал на плаване в годината
преди децата да се родят и оставил на ответницата посочената сума .След
раждането на децата през 2014 год. двете семейства щели да ходят на
екскурзия в Турция.Ищецът не дошъл,тъй като се бил скарал с ответницата
по повод неплащането от нейна страна на стволовите клетки,поради което тя
пътувала със своята майка.През 2015 год. ,ищецът оставил пълномощно на
ответницата за да управлява фирмата му (заведение за готова храна на
пазара),на която бил счетоводител-да я управлява ,да плаща сметки,да наема
персонал,да плаща данъци,ток,вода,дрехи на децата,лекарства.Още докато
ищецът бил на плаване бизнесът приключил,а ответницата била уволнила
наетия готвач .При завръщането му, страните по делото имала спорове във
връзка с парите,които били изтеглени от ответницата от сметката на ищеца
„било голям панаир,ищецът бил бесен “ .К.Т. свидетелства,че по това време
ответницата закупила на името на нейната фирма голям ресторант,с която
покупка ищецът не бил съгласен.Казал бил на ответницата,че имотът ще бъде
закупен от тях на търг,когато се завърне от плаване.Показания,че ищецът е
оставил 5 000 лв. за стволовите клетки преди раждането на децата дава и
неговата сестра св.П.И. Г.а.По време на раждането ,брат й бил на плаване и
при завръщането си узнал,че стволовите клетки не са платени изцяло,а
ответницата е взела решения да плаща за процедурата на
вноски.Пълномощното от 2015 год. било дадено от брат й на ответницата ,за
да може да плаща за разходите на заведение,което негова фирма
стопанисвала и за издръжката и лекарства на децата им.Заведението било
затворено след два месеца,а всички средства от сметката на ищеца изтеглени
и вложени за закупуване на друго заведение. Свидетелката И.Д. Г. (майка на
ищцата) дава показания,че страните като бъдещи родители планирали
сключване на договор за съхранение на стволови клетки.Разгледали
предложения на различни организации,като ищецът държал на най-високата
7
оферта,а свидетелката и дъщеря й се спрели на оферта със средна цена,за да
им е поносимо плащането.Свидетелката заявява,че не й известно дали
ищецът се е съгласил да поеме плащанията и дали е извършвал някакви
плащания . Дъщеря й започнала да внася суми,а като не й достигали средства
,те били давани от свидетелката.По повод на процесното пълномощно,
ищецът й бил заявил,че е дадено ,за да може дъщеря й да издържа децата им и
да купува за тях ,каквото трябва и да плаща телефона му.Заявява,че страните
се били разделили в края на 2015 год.,след завръщането на ищеца от
плаване,но причините за това не са й известни.По това време,счетоводната
фирма,в която свидетелката и ответницата били съдружници закупили
ресторант с банков кредит и със спестявания от трите им общи фирми,с които
била направена първоначалната вноска за търга.Св.М.С.Г. (брат на
ответницата ) заявява ,че сестра му е споделила с него,че ищецът й е
предоставил пълномощно да тегли пари от неговата сметка ,по която му се
прежда трудовото възнаграждение с цел издръжка на децата им и заплащане
на храната за тях,доставяна от фирма в гр.В..Плащането на храната се
извършвало на някакъв период от време и с него се занимала сестра
му.Цената за съхранението на стволовите клетки на децата била заплащана
от сестра му с нейни лични средства,които имала като печалба от развиваната
от нея дейност и такива,изтеглени от сметката на ищеца.Известно му е ,че
общата стойност на услугата е около 6 000 лв.,като не знае какви са
уговорките между родителите.Не бил чувал и виждал някакви средства за
децата да са били давани от ищеца.Всички консумативи за тях-храна
,дрехи,памперси били заплащани от сестра му.
Осъдителната претенция на упълномощител срещу неговия
пълномощник ,основана на твърдения за неизпълнение на задължение за
отчет на сумата от 6 384.61 евро ,изтеглена от банковата му сметка въз
основа на пълномощно за разпореждане със средствата по нея ,черпи
правното си основание в разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се
уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка .Константна е
съдебната практика,че ако пълномощникът в кръга на учредената му
представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в
частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя,
доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните,
8
между тях е налице договор за поръчка , като довереникът дължи отчет по
нея.
По силата на пълномощното от дата 29.05.2015 год.,ищецът е учредил
на ответницата представителна власт за извършване на описаните в него
действия,сред които да внася и тегли пари и извършва банкови преводи от
сметката му в евро в Банка Пиреос,а с факта на изтеглянето на сумите от
страна на ответницата, между двамата са възникнали правоотношения по
договор за поръчка.С оглед обема на задълженията си по този договор
ответницата е трябвало да предаде на ищеца изтеглените от неговата
банкова сметка суми или да изразходва същите за нуждите на
упълномощителя (съобразно изразената в упълномощителния акт воля във
връзка със задълженията му по сключени договори с мобилни оператори) и
съобразно дадените от него обяснения в съдебно заседание от 24.01.2020 год.
за лични плащания на негови задължения за телефон,ток,вода,евентуално ако
се наложи за нов разход за децата им ,докато го няма-лекарства,дрехи.Такива
са и твърденията на ответницата в отговора на исковата молба,че
упълномощаването е извършено преди всичко за нужди на децата.
С оглед на горното и пред вид липсата на спор между страните,че
сумата от 6 384.61 евро е изтеглена от ответницата от банковата сметка на
ищеца ,тя дължи на ищеца отчет за действията, за извършването на които са
били изразходвани изтеглените от нея суми.
По отношение на всички възражения на ответницата за отчет следва да
бъде посочено,че от банковата сметка на ищеца са изтеглени на 4 пъти
общо сумата от 6 384.61 евро, равняваща се на почти цялата наличност от
6 400 евро-всички постъпления от възнагражденията му за целия 6 месечен
период на отсъствие от страната. Никакъв разход на ищеца или неговите деца
в този период не е на такава стойност ,т.е. не е установено съвпадение по
размер на теглените суми и заплащани разходи, част от които се твърди да са
и периодични. Тегленето на сумите е в брой, банкови преводи не са
направени. Плащанията по договора за съхранение на стволови клетки са
направени с банков превод ,но не от сметката на ищеца,а на ответницата.От
представените по делото доказателства, не е установено какви по размер
суми са били заплатени по договора за доставка на бебешка храна.
Носител на родителски права и задължения по отношение на
9
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, родителите имат равни
права и задължения, независимо дали са в брак-така чл.122 от СК. Всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си-така
чл.143 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД,договорът поражда действие
между страните,а спрямо трети лица-само в предвидените от закона случаи.
Д.Г. и С.Г. не са били съпрузи,т.е. не е приложима разпоредбата на чл. 32 ал.2
от СК относно солидарната отговорност на съпрузите за задължения,поети за
задоволяване нужди на семейството.
Неоснователна е възражението на ответницата за извършен отчет на
сумата от 6 000 лв., заплатени по договор за съхранение на стволови клетки.
По същество възражението се свежда до твърдения,че упълномощаването е
дадено и договора между страните е сключен,ответницата да заплаща
задължения на ищеца към самата себе си.
Ответницата по делото е сключила през месец април 2014 год. два
договора ,по силата на които е ползвала услугите на Медицински център
Афродита и “Просперити В. 1“ООД.,т.е. поетите по тези договори парични
задължения са лични задължения на Д.Г.,поети от нея като родител да
осигури бъдещи медицински грижи за децата си,в случай на възникнала
необходимост .Упълномощаването е дадено на дата 29.05.2015 год.
непосредствено преди отплаването на ищеца ,вкл. за нужди на децата им по
време на отсъствието му за периода 11.06.2015 год.-19.12.2015 год.,а не за
такива по повод раждането им през 2014 год. От пълномощното не явства,
нито пък от доказателствата по делото следва за постигната договореност
между страните, със средствата на упълномощителя да бъдат погасявани
поети от него обещания/ задължения към упълномощеното лице, възникнали
в предходен момент, респ. да й бъдат възстановени вече извършените
плащания по договора ,за които ,той да е бил задължен. Свидетелите на
ищеца (семеен приятел и неговата сестра,считат че сума за съхранение на
стволовите клетки е била предоставена още през 2014 год. на ответницата, а
свидетелите на ответницата-нейна майка и брат,не знаят какви са уговорките
10
между родителите на децата за заплащане на този разход,респ.дали ищецът се
е съгласил да го поеме.В случай,че от ответницата се претендира по отчета
по чл. 284 ал.2 от ЗЗД, възникнало на някакво основание в нейна полза
парично вземане срещу ищеца ,то е следвало да бъде заявено в процеса с
възражение за прихващане.
Неоснователно е отчасти възражението на ответницата за извършен
отчет на сумата от 3 000 лв. ,съставляващи дължими за периода март 2015
год.-януари 2016 год. месечни издръжки от ищеца за малолетните деца на
страните, присъдени със съдебно решение и изцяло неоснователно това за
извършен отчет на сумата от 3000 лв. ,с която заплащала по сключен от нея
договор със специализирана фирма ,услугата по доставка на бебешка храна за
периода месец май 2015 год.-месец май 2016 год., съответно за календарната
2015 год.-1 959.80 лв. По същество ответницата претендира ,съответно да е
изразходвала за един и същи период средства от банковата сметка на ищеца
,съставляващи присъдени издръжки на децата, така и в допълнение средства
за тяхната храна, която принципно определената от съда издръжка
задоволява и е част от размера й.
По отношение на възраженията принципно са приложими посоченото
по-горе тълкуване на времевия обхват на договора за поръчка –за времето на
отсъствие на ищеца от 11.06.2015 год.-19.12.2015 год., а не за предхождащ
или последващ плаването период ,както и доводите по приложението на
разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД.По делото не са ангажирани доказателства от
ответницата за размера на сумите ,заплатени за доставка на бебешка
храна,нито пък какви суми и за какви потребности на децата са били
изразходвани ,като част от тяхната издръжка.
С оглед съвпадащите твърдения на страните,че уговорките им са
включвали теглене от ответницата и разходване на средства от банковата
сметка на ищеца за издръжка на децата им,то претенцията следва да бъде
счетена за неоснователна касателно евровата равностойност на сумата от
1 800 лв.
Установява се по делото,че страните по делото са заживели отново
съвместно след постановяване на съдебното решение относно издръжката на
деца,по време на съжителството в общ дом и домакинство преди отплаването
на ответника,същият е участвал в издръжката и отглеждането на
11
децата,разделили са се окончателно след завръщането на ответника в края на
2015 год. и от 01.01.2016 год. ,същият заплаща регулярно месечната издръжка
на децата.След като ответницата не е доказала конкретен размер на изтеглени
от банковата сметка на ищеца и разходвани за нуждите на децата средства за
тяхната издръжка,възражението й следва да бъде счетено за основателно до
размера на издръжката по утвърдено от съда споразумение между родителите
по гражданското дело и счетен от нея за достатъчен за задоволяване нуждите
на децата : по 150 лв. месечно за двете деца,т.е. общо 300 лв. на месец и за 6
месечния период на отсъствие на ищеца от 11.06.2015 год. до 19.12.2015
год.,т.е. 1 800 лв.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено в частта на уважаване на претенцията до размера на сумата от
5 464.28 евро, за която не е установено нещо различно във вътрешните
отношения между страните във връзка с изтеглени на база упълномощаване
суми от банкова сметка на ищеца ,не е даден отчет от пълномощника и не е
възстановена на упълномощителя.
Обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
и спора решен съобразно посоченото по-горе ,като иска бъде отхвърлен за
сумата от 920.33 евро .
Относно отговорността за разноски:
Ищецът е сторил разходи по обезпечаване на иска си по ч.гр.д.№
3005/2019 год. на Районен съд В. в общ размер от 358 лв. ( адвокатско
възнаграждение -300 лв.;ДТ-40 лв. и 18 лв.-ДТ за вписване на
обезпечителната заповед).Ищецът е сторил разходи за разглеждане на иска в
производството по гр.д.№770/2019 год. на Районен съд Добрич в размер на
500.69 лв. (ДТ ведно с преводна такса).Тези разноски са му присъдени в
пълен размер с обжалваното решение,а на адвоката осъществил безплатно
процесуално представителство съдът е определил основно възнаграждение в
размер и допълнително възнаграждение за явяване по дело с повече от две
съдебни заседания или общо 1 304.62 лв.С оглед изхода по спора във
въззивната инстанция, ищецът има право да получи в пълен размер сторените
разноски по обезпечаване на иска, като за разглеждането на иска следва да му
присъдена сумата от 428.52 лв.,съставляваща заплатена държавна такса
,съответна на уважената част от претенцията му , а на адвоката ,предоставил
12
безплатна правна помощ -възнаграждение в размер на сумата от 1051.61
лв.,съответна на уважената част от претенцията и определена съобразно чл. 7
ал.2 т.4 и чл.7 ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. .За предоставената
безплатна правна помощ във въззивната инстанция на адвоката следва да
бъде присъдена сумата от 850.61 лв. припадаща се част от минимално
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 год. съобразно
уважената част от претенцията .
Ответникът е сторил разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д.№ 770/2019 год. в размер на 1 200
лв. ,както и сумата от 250 лв. за възнаграждение на вещо лице.Ответникът
има право на разноските за адвокат в размера от 173 лв.,съответен на
отхвърлената част от иска.Разноските за вещо лице не следва да му бъдат
присъждани,тъй като изводът на съда за неоснователност на претенцията,т.е.
и за отхвърляне на иска не е направен въз основа на заключението на вещото
лице . Ответникът е заплатил във въззивното производство сумата от 249.74
лв.-ДТ за обжалването и сумата от 800 лв. –възнаграждение на адвокат,като
съответно на изхода по спора следва да му бъдат възстановени отчасти
разноските в размерите от по 36 лв. и 115 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260245 /16.03.2021 год. по гр.д.№770/2019 год.
на Районен съд Добрич, изменено с определение № 263361/01.07.2021 год. по
гр.д.№770 /2019 год. на Районен съд Добрич и поправено с определение №
263512/26.08.2021 год. по гр.д.№770 /2019 год. на Районен съд Добрич в
частта, в която Д. СТ. Г. ,ЕГН ********** , от гр. Д. е осъдена да заплати на
СТ. ИВ. Г., ЕГН **********,от гр. В., *** сумата от 5 464.28 евро, изтеглена
от нея въз основа на предоставено й пълномощно с нотариална заверка на
подписа от дата 29.05.2019 год. от банковата му сметка в “Банка Пиреос
България“ с IBAN :BG 71PIRB 7180 4605, ведно със законната лихва върху
сумата от 5 464.28 евро, считано от подаване на исковата молба 28.02.2019
год. до окончателното изплащане .
ОТМЕНЯ решение №260245 /16.03.2021 год. по гр.д.№770 /2019 год. на
Районен съд Добрич ,изменено с определение № 263361/01.07.2021 год. по
13
гр.д.№770 /2019 год. на Районен съд Добрич и поправено с определение №
263512/26.08.2021 год. по гр.д.№770 /2019 год. на Районен съд Добрич в
частта на уважаване на иска по чл.284 ал.2 от ЗЗД за горницата над 5 464.28
евро и до 6 384.61 евро , както и изцяло за отговорността за разноските, като
вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. ИВ. Г. , ЕГН **********, от гр.В.,*** срещу
Д. СТ. Г. ,ЕГН ********** ,от гр.Д. иск по чл.284 ал.2 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 920.33 евро изтеглена от нея въз основа на предоставено й
пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата 29.05.2019 год. от
банковата му сметка в “Банка Пиреос България“ с IBAN :BG 71PIRB 7180
4605, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба 28.02.2019 год. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА Д. СТ. Г. ,ЕГН ********** ,от гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. Г.,
ЕГН **********,от гр.В.,*** сторените съдебно деловодни разноски по
обезпечаване на иска и разглеждането му ,както следва: по ч.гр.д.№ 3005/2019
год. на Районен съд В. -300 лв. (адвокатско възнаграждение) , 40 лв.
(държавна такса) и 18 лв. (държавна такса за вписване на обезпечителната
заповед) ,а по гр.д.№770/2019 год.- 428.52 лв. (държавна такса).
ОСЪЖДА Д. СТ. Г. ,ЕГН ********** ,от гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
С.В. В. от Адвокатска колегия В., ЕГН **********,с адрес гр. В.,ул. “***“ №
3 на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за
предоставената безплатна помощ на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** по гр. д. №
770/2019 год. на ДРС в размер от 1 051.61 лв. и възнаграждение за
предоставената безплатна помощ на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** по в. гр. д.№
653/2021 год. в размер от 850.61 лв.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г.,ЕГН **********,от гр.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ.
Г. ,ЕГН ********** ,от гр.Д. сторените съдебно деловодни разноски за две
съдебни инстанции, както следва: по гр. д.№ 770/2019 год. на ДРС- сумата от
173.00 лв. (адвокатско възнаграждение) и по в. гр. д.№ 653/2021 год. на ДОС
–36.00 лв. (държавна такса) и 115.00 лв. (адвокатско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15