Решение по КНАХД №447/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 45 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 371/2023 г. Луковитският районен съд е изменил Електронен фиш серия К № 7454087, издаден на 16.05.2023г. от ОД на МВР Ловеч, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на А. Б. С. от гр. Плевен, [улица]/Толбухин, К.З./ № 126, [ЕГН], е наложено наказание глоба в размер на 100/сто/лева, като преквалифицирал приложената санкционна норма от чл.182, ал.4 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, в чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП и намалил размера на наложената глоба от 100/сто/ лева, на 50/петдесет/лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по АНД № 371/2023 г. по описа на РС Луковит – А. Б. С..

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с приетата на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тя обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. Счита, че изискванията на чл.16 ал. 5 от Наредбата, която гласи, че при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, не са изпълнени. Твърди, че в електронния фиш (ЕФ) не била отразено дали е приспаднат толеранса от минус три км/ч. от измерената стойност на скоростта, което не може да се предполага, а следва да се посочи ясно и конкретно. Изтъква, че отделно от това е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане на в сила на ЕФ К/544706, но не посочено на коя дата е влязъл в сила посочения електронен фиш. Счита допуснатите нарушения за съществени, тъй като допускането им е довело до накърняване на правото и на защита, като съм лишена от възможността да разбере точно какво нарушение е извършила, съответно каква е била скоростта на движение за която е санкционирана, от кой момент е започнал да тече и кога е изтекъл едногодишния срок за определяне на повторността. В заключение моли съда да отмени ЕФ като незаконосъобразен

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, ОД на МВР-Ловеч редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощеният юрис. Р. Р., който моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като счита решението на Районния съд за правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура гр.Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен съдебен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, Луковитският районен съд (ЛРС) е приел за установено, че на 12.05.2023 г. в 10:47 часа в гр.Луковит, на [улица], в посока гр.София при максимално разрешена скорост, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, заснето с АТСС тип мобилна система „TFR1-М“ и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС „БМВ 330И ХДРАЙВ“ с регистрационен номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 0568. За така установеното нарушение, на 16.05.2023 г. бил съставен ЕФ серия К № 7454087 срещу А. Б. С., в качеството и на собственик на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, е била установена скорост от 65 км/ч, при отчетен толеранс (допустима техническа грешка при измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/час. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5443706 на 13.05.2022г. За извършеното от нея нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно С., в качеството и на собственик на автомобила е била санкционирана, след като не е посочила с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Районният съд /РС/ е изложил и подробни съображения относно възможността за установяване и заснемане на нарушения по ЗДвП с мобилно техническо средство предвид измененията в ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Обсъдено е и спазването на изискванията относно съставянето на протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо средство. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като съдът е приел, че доколкото в ЕФ липсват доказателства, че нарушението е повторно, размера на наложената глоба имуществена санкция от 100 лева е необоснован, а процесният ЕФ е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателя е въведен квалифициращ признак “повторност“ за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, респективно и в частта, с която е определена приложимата санкционна норма. С горните мотиви решаващият състав изменил оспореният пред него ЕФ, намалил размера на наложената санкция на 50 лева, като приел, че приложимата норма е тази за основния състав по чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Счел е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с конкретния случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението, в частта за изменението на санкцията, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на ЕФ и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният ЕФ съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ- в гр.Луковит, на [улица]. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от приложената разпечатка на л.11 от делото на РС, системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела автомобила, собственост на касатора С., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 68 км/ч, а след като е бил отчетен толеранса (допустимата техническа грешка при измерването) от 3% в полза на нарушителя е 65 км/ч, която е отразена и в ЕФ.

Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.7 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение – 12.05.2023 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобил на жалбоподателя /сега касатор/, е бил контролиран за времето от 10:00 до 12:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 20 броя.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора А. С., тъй като в качеството и на собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е на основание разпоредбата на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост е от 11 до 20км/ч, глобата в размер на 50 лв., се удвоява в размер на 100 лева, тъй като е извършено в условията на “повторност“ .

Във връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в оспореното съдебно решение, че при определяне размера на глобата наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП, като е приел, че процесното нарушение е извършено в условията на „повторност“. В ЕФ е посочено, че процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на друг ЕФ/ серия К № 544706/, без да се посочат нито датата на връчване, нито датата на влизането му в сила, нито нарушението за което е издаден, нито неговия издател, като по административната приписка не е приложен цитирания ЕФ серия К № 544706 и липсват данни за момента на неговото връчване. В случая доколкото по делото АНО не е ангажирал писмени доказателства от които да се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност, за това нарушение издаденото и атакувано НП правилно е изменено, като същото е преквалифицирано от нарушение по чл. 182 ал.4 от ЗДвП в такова по чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като размера на наложената глоба от 100/сто/е намалена на 50/петдесет/ лева.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е изменил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд е приел, че АНО неправилно е квалифицирал и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 182 ал.4 от ЗДвП, като в своето решение е посочил правилната и валидна хипотеза от основния състав на нарушението: чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдържанието на обстоятелствената част на ЕФ, а именно: описанието, че измерената скорост е извън населено място- Път І – 4, стойността на измерената от АТСС скорост – 65 км/ч /прецизирана с 3 % отклонение в полза на нарушителя/, както и посочването на конкретното превишение на разрешената скорост – 15 км/ч, ясно и недвусмислено сочи, че С. е следвало да бъде санкционирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на т.2 от същата, където законодателят е предвидил глоба с точно фиксиран размер от 50 лева. Поради горепосоченото, решаващият съд е преквалифицирал, приложената санкционна норма от чл. 182 ал.4 от ЗДвП в чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, и е намалил размера на наказанието от 100 лева на 50 лева. Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдържащ забраната за водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в зависимост от категорията на ППС, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Процесният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.165 ал.3 от ЗДвП и издадената на основание на него Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тя обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. Спазени са и изискванията на чл.16 ал. 5 от Наредбата, съгласно която, при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, посочена е, че е отчетен /приспаднат/ толеранса от минус 3 км/ч. от измерената стойност на скорост. По отношение твърдението, че не е посочено на коя дата е влязъл в сила ЕФ К/544706 и на коя дата е издаден, РС е обсъдил тези твърдения в своето решение, приел ги е за основателни и е изменил обжалвания електронен фиш, като е намалил размера на наложената глоба.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ, както и задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорения пред него електронен фиш в изменената част, досежно размера на санкцията за извършеното нарушение.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски. Такива не са претендирани, затова и съдът не дължи произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки административен съд, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 371/2023 г. по описа на Районен съд-Луковит.

Решението е окончателно.