Определение по дело №901/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 447
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700901
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 447

 

гр.Плевен, 14.03.2022 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ

 

изслуша докладваното от съдия Господинов административно дело № 901  по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административен съд - Плевен с Решение № 20/14.01.2022 г. по настоящето дело е осъдил на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене сума в размер на 5 500 лева (пет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г. от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1353/08.12.2004 год. на началника на Затвора – Белене, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение настоящият съд е отхвърлил предявения иск от З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене, за разликата над присъдения размер от 5 500 лева до пълния претендиран размер от 50 000  лева,  като неоснователен и недоказан.

Постъпила е молба от ищеца с вх. рег. № 544/31.01.2022 год., в която се твърди, че Административен съд- Плевен не е присъдил заплатената в полза на П. заплатена от него такса за образуване на производството, както и не се е произнесъл по направеното от него искане да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на служебно назначеният му защитник, поради което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е направено искане да бъде допълнено обжалваното решение в тази му част.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, който изразява становище, че ищецът не е направил искане до приключване на съдебното производство за присъждане в негова полза на заплатената държавна такса, а по отношение искането за допълване на решението в частта му за адвокатското възнаграждение сочи, че съобразно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска. Излагат се съображения, че в тази му част искането на ищеца е недопустимо, а алтернативно неоснователно, тъй като се касае за служебен защитник, чието възнаграждение се определя от НБПП, изплаща се от бюрото и на адвоката не следва да се присъжда възнаграждение за втори път.

Съдът намира, че искането е допустимо за разглеждане, т.к. е подадено от надлежна страна и в срока за обжалване на решението по делото, поради което са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК.

По същество молбата е частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

От така цитираната разпоредба е видно, че съдът дължи произнасяне по разноските на ищеца и в случаите, когато е налице отхвърлителна част на постановеното решение, какъвто е настоящия случай, но само за един адвокат и то съразмерно с уважената част на претенцията, а заплатената държавна такса следва да се присъди изцяло. Тази разпоредба е специална по отношение на текстовете от ГПК, касаещи присъждането на разноски.

В последното съдебно заседание ищецът е направил искане до съда „да осъди ответника да заплати хонорара на адвоката и всички разноски“. Ето защо и доколкото за образуване на производството ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв., а искането е направено своевременно, то с оглед крайния резултат от производството тази сума следва да му бъде присъдена.

В рамките на производството обаче ищецът е бил представляват от двама служебно назначени по реда на ЗПП адвокати от АК – Плевен, а именно адв. В.Ч., от чиято защита П. се е отказал, във връзка с което тя е заменена от адв. С.М. ***. Разноските по така осъществената защита се заплащат от НБПП, а не от ищеца, с оглед което последният не е процесуално легитимиран да прави искане за присъждане на тези разноски. По делото обаче е постъпило Писмо вх. рег.№ 4788/06.10.2021 год. от НБПП, към което е приложено Решение№ ПЛ-544-15903/2021 от 11.08.2021 год., от които се установява, че на адв. Ч. е изплатено възнаграждение за осъществената правна помощ в размер на 300 лв. от бюджета на бюрото. Не е постъпвало искане за присъждане на разноски за осъществената правна помощ от адв. М.. Ето защо съдът приема, че е сезиран за тези разноски с посоченото по-горе писмо, поради което и на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюрото направените разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

При тези съображения съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва да осъди ответника да заплати в полза на НБПП сумата от 33 лв.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА Решение № 20/14.01.2022 г. по адм.д. № 901/2020 год. по описа на АС- Плевен в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 10 /десет/ лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса за образуване на производството.

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София да заплати на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на НБПП – София разноски за един служебно назначен адвокат в размер на 33 /тридесет и три/ лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от връчване на съобщенията на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

            СЪДИЯ:  /п/