РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100500682 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищеца Т. П. П., ЕГН: **********,
с адрес *****, съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Сливница” №6, ет.2, против решение №
112 от 17.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2688/2024 г. по описа на Районен
съд- Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника-ищец исковете за
приемане за установено по отношение на Земеделска кооперация за производство и
услуги “Съгласие”- с. Брястовец, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. Брястовец, общ. Бургас, че същата му дължи на основание чл.422 ГПК, вр. чл.128,
т.2, вр. чл.242 от КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 23 443.97 лв. - главница, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г., както
и сумата от 1500.70 лв. – сборна мораторна лихва за забава, начислена за периода от
25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
02.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по
ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Счита се, че неоснователно
районният съд е стигнал до заключението, че между страните не е налице трудово
правоотношение и, че такова не може да съществува поради законови пречки, който
извод се твърди, че противоречи на събраните по делото доказателства. Възразява се
също, че е налице произнасяне при непълнота на доказателствата, с мотив, че съдът не
е допуснал поисканите от ищеца в последното съдебно заседание доказателства, които
1
биха довели до по-пълно и по-детайлно разкриване на обективната истина и
обоснованост на съдебното решение. Сочи, че е налице валидно възникнала между
страните трудово-правна връзка, която не е прекратено към периода, за които се
претендира заплащане на процесното трудово възнаграждение. Възразява се, че
районния съд неправилно е приложил материалната норма на чл. 88, ал. 2от КТ.
Счита, че липсата на правило в Устава на кооперацията за сключване на трудов
договор с председателя няма правно значение, доколкото в случая в закон, акт на МС
или в устава не е изключено прилагане на правната уредба по глава пета, раздел трети
на КТ, то учреденото въз основа на избора правоотношение следва да се третира като
трудово. Изразява се и несъгласие с извода на съда, че доколкото ищецът е подписал и
за двете страни трудовия договор и допълнителните споразумения към него, то същият
не можел да черпи права от него. Позовава се на чл. 26, ал. 2 от ЗК и чл. 61, ал. 2 от
КТ. Независимо от горното в жалбата се счита, че въпреки, че съдът е стигнал до
извод, че процесното правоотношение не е трудово, то не е следвало да отхвърля иска,
а да го уважи приемайки, че се дължи възнаграждение по него, независимо от формата
и характера на правоотношението. По подробно изложените в жалбата съображения
се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата
претенция да бъде уважена. Моли за присъждане на разноските пред двете инстанции.
Моли на основание чл. 190 от ГПК ответната кооперация да бъде задължена да
представи протокол от ОС на кооперацията от 12.04.2024г., с който последно е
определен размера на възнаграждението /три минимални работни заплати/ на ищеца Т.
П. Т. като Председател на кооперацията, което доказателствено искане не е уважено от
въззивния съд. В съдебно заседание ищецът, чрез адвокатския си представител
поддържа въззивната си жалба и подаденото след нея писмено становище по
съществото на спора. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковите му претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Земеделска
кооперация за производство и услуги “Съгласие”- с. Брястовец, чрез упълномощения
си процесуален представител адв. Н. Б.- Арабова - БАК е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба, в която е изразила становище за неоснователността й. Счита за
правилен извода на районния съд, че обстоятелството, че ищецът е избран за
председател на ответната кооперация и, че е вписан в ТР не означава, че между
страните е възникнало трудово правоотношение. Сочи, че действително липсват
доказателства, че ОС на кооперацията като нейн надлежен орган е определило
следващото се възнаграждение на ищеца като председател или да е взело решение
отношенията помежду им да се уредят като трудови, с мотив че такова решение никога
не е било взимано от УС на кооперацията. Заявява, че между страните не е
съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 357 от КТ, възникнало въз
основа на избора на ищеца като председател на кооперацията. Позовавайки се на
нормата на чл. 83, ал. 1 от КТ счита, доколкото длъжностите, които се заемат въз
основа на избор се установяват със закона, в акт на МС или в устав, в случая няма
предвидена такава възможност между страните да възникне трудово правоотношение
въз основа на избора на ОС. Сочи, че в кооперацията няма лично трудово досие за
процесния период, доколкото в случая не е налице хипотезата на пар. 2 от ДР на КТ,
отнасящи се за редовни член-кооператори. Счита за неверни твърденията на ищеца, че
продължава и понастоящем да престира труд в качеството си на председател, още
повече, че ОС на кооперацията е избрало други двама председатели, между които и
ищецът. За неоснователно се сочи твърдението в жалбата, че решението било
2
постановено при липса на доказателства, тъй като в преклузивния срок ищецът не
представи писмени доказателства, от които да се установява наличие на валидно
сключено трудово правоотношение между страните. По подробно изложените в
писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, и законосъобразно. В съдебно заседание ответната кооперация, чрез
пълномощника си поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА в полза на адвокатски представител на кооперацията за извършения за въззивното
производство безплатен правен труд.
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца Т. П.а Т. искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД за приемане за
установено по отношение на ответната “Земеделска кооперация за производство и
услуги” “Съгласие, че същата му дължи сумата от 23 443, 97 лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г., както
и сумата от 1500, 70 лв. – сборна мораторна лихва за забава, начислена за периода от
25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със
заповед № 104 от 08.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС.
Ищецът твърди, че за исковия период е престирал труд като председател на
ответната кооперация по силата на сключен помежду им трудов договор №
1/24.07.2006г., към който страните са подписани две допълнителни споразумения № 1
от 01.04.2017г. –за увеличение на трудовото му възнагражение съответно от 400 лева
на 1260 лева и от 1260 лева на 1800 лева, а впоследствие споразумение № 1 от
01.05.2023г. за намаляване на възнаграждението му от 1800 лева на 200 лева. В
исковата молба твърди, че ответната кооперация не му е изплатила следващите му се
трудови възнаграждение за процесния период, чиято дължимост претендира да се
установи в настоящото производство, заедно със законната лихва за настъпилата
забава върху така претендираната главница, поради обстоятелството, че ответника е
оспорил вземанията на ищеца в подадено в заповедното производство възражение по
чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната кооперация е депозирала писмен отговор, в
който е оспорила предявените искове, по съображения, че през процесния период
ищецът не е полагал труд като председател на кооперацията. Посочено е, че считано от
12.07.2021г. кооперацията се управлява и представлява срещу заплащането на месечно
възнаграждение от “Кооперативно търговско обединение” ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Н.Г.М., по силата на сключен договор за възлагане на
управление, подписан лично от ищеца. Сочи се, че съгласно сключения договор
“Кооперативно търговско обединение” ЕООД има правомощията да сключва, изменя и
прекратява трудовите договори и да определя трудовите възнаграждения. Излага, че на
същата дата -12.07.2021г. ищецът е упълномощил С.С.М. да представлява вместо него
кооперацията във всичките й дела. На следващо място се навеждат доводи, че съгласно
чл.17, ал.1, т.22 от Устава на кооперацията, Общото събрание определя
възнаграждението на кооперацията по предложение на управителния съвет. В тази
връзка се сочи, че считано от 12.04.2014г., УС на ЗКПУ “Съгласие” не е предлагал
увеличение на трудовото възнаграждение на председателя, съгласно правомощията си
по чл.26, ал.1, т.9 от Устава. С оглед горното ответникът е оспорил приложените към
исковата молба допълнителни споразумения, доколкото същите са подписани
3
еднолично от ищеца, с които сам си е увеличавал трудовото възнаграждение, без да е
разполагал с такова правомощие. Наред с горно се сочи, че на 06.10.2021г. ищецът сам
е депозирал пред ЗКПУ “Съгласие” с. Брястовец, заявление до Управителния съвет за
напускане, с което подал оставка като председател и отправил 3-месечно предизвестие
за прекратяване на заеманата от него длъжност. Сочи се, че УС приел оставката му и
било насрочено общо събрание. Освен това се излага, че през 2022-2023г. кооперацията
спряла да функционира, техниката и сградния й фонд бил разпродадени от ищеца и от
съдебни изпълнители, заради натрупаните от него задълженията в тежест на
кооперацията, като въз основа на извършен ревизионен доклад относно дейността на
кооперацията е установено, че към 31.07.2021г. задълженията на кооперацията
възлизали на 1 554 930, 51 лв. по представени от ищеца и счетоводителя Т.Д.
документи, а за непоказаните задължения не била получена информация. С оглед
изложеното, при условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени
ответникът е предявил възражение за прихващане на претендираните суми с вземането
на кооперацията за нанесените от ищеца щети на кооперацията в размер на 1
554 930.51 лв.
От фактическа страна по делото е установено следното:
По делото ищецът е представил трудов договор № 1 от 24.07.2006г., подписан от
него в лично качество и в качеството си на представител на ответната кооперация, по
силата на който кооперацията е възложила на ищеца да изпълнява длъжността
“Председател Кооперация НКИД 11209034”, срещу месечно трудово възнаграждение в
размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение 0.6 % за всяка година трудов стаж,
считано от 27.07.2021г. Приложено е подписано от страните допълнително
споразумение № 1 от 01.04.2017г., в което е посочено, че считано от 01.04.2017г.
трудовото възнаграждение на ищеца се увеличава на 1260 лв. Представено е и
допълнително споразумение № 1 от 01.04.2017г., неподписано от страните /л. 9/, с
което е посочено, че трудовото възнаграждение се увеличава на сумата от 1800 лв. С
последващо трето допълнително споразумение № 1 от 01.05.2023г. страните са
посочили, че считано от 01.01.2020г. трудовото възнаграждение на ищеца се намалява
от 1800 лв. на 200 лв. Ищецът е приложил и ведомости за заплати за периода от м.
декември 2021г. м. до м. септември 2023г., в които е видно, че са му начислявани суми
за трудово възнаграждение, които твърди, че не са му изплатени.
Представен е договор за възлагане на управление от 12.07.2021г., сключен от
между ответната ЗКПУ “ Съгласие”, чрез председателя Т. П. Т. от една страна, в
качеството му на възложител и от друга страна “Кооперативно търговско обединение”
ЕООД, в качеството му на изпълнител, с което страните по него да постигнали
съгласие дружество срещу месечно възнаграждение от 1000 лв. без ДДС да
осъществява управление и представителство на кооперацията в съответствие с
действащата нормативна уредба, решенията и органите на управление на
кооперацията, както и клаузите на този договор, чрез упълномощен от възложителя
търговски пълномощник, който ще бъде представителят на изпълнителя – С.С.М. със
срок на действие на договора - 2 години от датата на неговото сключване, при
авТ.тично подновяване на срока на действие с 5 години след изтичане на
първоначалния двугодишен срок, в случай, че никоя от страните по него в тримесечен
срок преди изтичане на двугодишния срок от подписването му не уведоми в писмена
форма другата страна че иска прекратяването му. Съгласно чл.4, ал.2, т.2 от договора,
изпълнителят поемал задължението, чрез посочения по-горе търговски пълномощник
да представлява възложителя като работодател, а след предварително съгласуване с
4
изпълнителя да сключва изменя и прекратява трудовите договори, определя трудовите
възнаграждения, налага дисциплинарни наказания, стимулира и командирова
персонала на възложителя, спазвайки действаща нормативна уредба.
В изпълнение на договора от 12.07.2021г. на същата дата ищецът в качеството
си на председател на ответната кооперация е подписал пълномощно с нотариална
заверка на подписа си в полза на пълномощника С.М. за представителство на
кооперацията. Представено е заявление с вх. № 27 от 06.10.2021г. до Управителния
съвет на ответната кооперация, подадено от Т. П. Т., с което същият е заявил, че подава
оставка като председател на ЗКПУ “Съгласие” на основание чл.26, ал.4 и 26а, т.1 от ЗК
и чл.30, ал.5, т.1 и ал.6 от Устава на кооперацията и е отправил тримесечно
предизвестие до УС за прекратяване на заеманата от него длъжност. В същото
заявлението ищецът е отправил искане до УС в срока на тримесечното му
предизвестие да бъде свикано ОС за избор на нов председател на ЗКПУ “Съгласие.”
По делото е представен протокол от проведено на 18.06.2022г. ОС на ответната
кооперация, на което по т. 7 от дневния ред е взето решение за избор на председател на
кооперацията, като за такъв е избран Т.И.А..
Приложен е и ревизионен доклад, изготвен в резултат на възложена със заповед
№ Р 0-09 от 23.07.2021г. на Председателя на “Националния съюз на земеделските
кооперации в България” финансова инспекцияна ЗКПУ “Съгласие“ с направени в него
констатации за тежко финансово съС.ие, породено от некомпетентно стопанисване на
предприятието и липса на контрол върху производствената и административна
дейност, липса на коректно водене на счетоводството спрямо българското
законодателство, с установени задължения на кооперацията в размер на 1 554 930.51лв.
към трети лица
Приложен е и Устава на ЗКПУ “Съгласие”, в който в чл.17, ал.1, т.22 на който е
посочено, че Общото събрание на кооперацията определя възнаграждението на
председателя на кооперацията по предложение на управителния съвет, а в чл.26, ал.1,
т.7 от Устава е регламентирано правомощието на УС да дава предложение пред
Общото събрание за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията.
Представена е справка за актуално съС.ие на ЗКПУ “Съгласие” към 14.08.2024г., от
която е видно, че считано от 2018г. като председател на кооперацията в ТР е вписан
ищеца Т. П. Т..
В първата инстанция е допусната съдебно-икономическа експертиза, изготвена
от в.л. Г. Б., чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Вещото
лице е посочило, че е изследвало само представените от ищеца по делото документи
без налични допълнителни счетоводни документи, тъй като такива не са предоставени
от счетоводството на кооперацията във връзка с начислените възнаграждения за
процесния период, като е дало заключение установените неплатени възнаграждения за
процесния период възлизат в размер на 23 443.96 лв., а общия размер на законната
лихва за забава на така установената главница за процесния период е в размер на
3287.11 лв.
С обжалваното решение, районният съд отхвърлил изцяло предявените искове.
Приел е, че между страните не е било налице трудовото правоотношение за исковия
период, поради което на ищеца не се дължи претендираното трудово възнаграждение.
Счел е, че макар да е установено, че ищеца действително е бил председател на
ответната кооперация, това не означава, че с избора му за такъв, респ. с вписването на
това обстоятелство между него и кооперацията е възникнало валидно трудово
5
правоотношение. В тази връзка съдът е посочил, че няма данни ОС на ответната
кооперация да е взела решение за определяне на възнаграждение в полза на ищеца като
нейн председател, дължимо по трудово правоотношение, респ. е взело решение
отношенията между председателя и кооперацията да се уредят като трудови и да е бил
сключен действително трудов договор. Наред с това първата инстанция е констатирала,
че липсата данни орган на кооперацията – Управителния съвет по аргумент от чл.26,
ал.1, т.7 от Устава да е давал предложения на Общото събрание на кооперацията, който
пък орган да е вземал решения за изменения на размера на възнаграждението на
председателя, като няма данни между Председателят-ищец и кооперацията не е налице
трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.83, ал.1 от КТ съдът е направил решаващия извод, че доколкото
нито в Закона за кооперациите, нито в акт на МС, нито в Устав на кооперация е
предвидено, че между кооперацията и председателя следва да възникне трудово
правоотношение въз основа на избора на Общото събрание, то създаденото
правоотношение между председателя и кооперацията правоотношение няма характер
на трудово по смисъла на чл.357 от КТ. Що се касае до експертното заключение съдът
го е кредитирал като безпристрастно и компетентно, но е съобразил, че като база за
изготвянето му вещото лице Б. е ползвала единствено на изготвяни ведомости за
заплати, но не и на справка от лично трудово досие на ищеца,каквото ответника
твърди, че не съществува. На последно място съдът е посочил, че в случая
неприложима се явява и разпоредбата на пар.2 от ДР на КТ, доколкото същата
предвижда кодексът да се прилага и към трудовите правоотношения на членовете-
кооператори в производствени кооперации, а в процесния случай не се твърди трудово
правоотношение между кооперацията и ищеца като член-кооператор, а за такова
между кооперацията и нейния председател, което обаче съдът е счел, че не е трудово и
по него на ищеца не му се следва въузнаграждение.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните,
представените по делото доказателства и като съобрази закона намира, че районният
съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като направените въз
основа на нея фактически и правни изводи са правилни, обосновани и при
съобразяване на приложимия материален закон, като въззивният съд напълно ги
споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените
във въззивната жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по
правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
По делото не се спори, че с решение на ОС на ответната кооперация от
21.04.2018г. ищецът е бил избран за нейн председател, като това обстоятелство е
вписано в ТР, както и, че именно в това си качество същият е сключил представения
писмен трудов договор, съдържащ волеизявленията и на двете страни – ищеца лично
от една страна, а от друга като председател, представляващ ответната кооперация, с
която помежду им е постигнато съгласие за възникване на трудово правоотношение,
по силата на което ищецът да заема длъжността председател безсрочно при уговорено
трудово възнаграждение, впоследствие изменено по размер с допълнителни
6
споразумения.
В случая, тъй като длъжността на ищеца е изборна, нормата на чл. 83, ал. 1 от КТ
предвижда, че за да може за такава длъжност да възникне трудово правоотношение,
това трябва да е уредено в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Тъй като
подобна уредба в закон или акт на МС няма, се налага извода, че трудово
правоотношение между ищеца като председател и кооперацията би било възможно,
само ако в устава й изрично е предвидено, че с председателя на кооперацията се
сключва трудов договор. В настоящия случай обаче в Устава на кооперацията не е
предвидена възможност след избора на председател между него и кооперацията да се
сключва трудов договор, каквато възможност е налице за член-кооператорите, за чиито
правоотношения в пар. 2 от ДР на КТ изрично се сочи, че се прилагат правилата на
КТ, доколкото в закон или устав не е предвидено друго. Оттук се налага извода, че
обективираното в представения трудов договор и допълнителните споразумения към
него правоотношение не е валидно, няма характера на трудово и въз основа на него на
ищеца не се дължи възнаграждение/в т. см. решение № 826 от 15.10.2013г. по гр.д.
1301/2012г. на ВКС, четвърто г.о/. В тази връзка настоящата инстанция намира за
неоснователни доводите в жалбата, че процесния трудов договор и последващите му
изменения, на които ищеца основава вземането си за трудово възнаграждение е в
изпълнение на правомощието му като председателя по чл. 26, ал. 2, т. 4 от ЗК. Тази
норма касае съвсем различна хипотеза, свързана с правомощието председателят да
сключва и прекратява трудовите договори, но по-отношения на работници и
служители на кооперацията /чиято длъжност не възниква от избор/ и да определя
трудовите им възнаграждения. В посочената норма не е визирано правомощие на
председателя да сключва сам със себе си трудови договори, вкл. допълнителни трудови
споразумения и да определя сам трудовите си възнаграждения, а и такива
възможности както бе посочено и по –горе не се установи да са му предоставени нито
със законова норма или акт на Министерския съвет, нито съгласно Устава на
кооперацията. Освен това, независимо от горното допълнителен аргумент, че на ищеца
не се дължи трудово възнаграждение за исковия период е обстоятелството, както
правилно е отчел и районния съд, че досежно възнаграждението на председателя
такова може да бъде определено само по решение на ОС по пределожение на
Управителния съвет съобразно правомощието му от чл.26, ал.1, т.7 от Устава.
Доказателства УС да е давал предложения на Общото събрание на кооперацията за
определяне на размера на възнаграждението на председателя за исковия период, няма.
Домогванията на ищеца да ангажира доказателства пред въззивната инстанция, че е
налице подобно решение на ОС, касаещо обаче период, извън процесния са оставени
без уважение поради липса на правно значение за спора.
От горното се налага извода, че липсва валидно възникнало трудово
правоотношение между ищеца като председател и кооперацията, както и, че липсва
7
предложение на УС на кооперацията за определяне на възнаграждение на ищеца за
исковия период за заеманата длъжност, респ. взето решение на ОС по такова
предложение. Ето защо следва, че на ищеца не се дължи възнаграждение за исковия
период за заеманата от него длъжност „председател“ на ответната кооперация, тъй
като липсват каквито и да е правомощия председателя на кооперацията да може сам да
сключва трудов договор със себе си като председател от името на представляваната от
негово име кооперация, задължавайки я да му заплаща без предложение на УС и
последващо решение на ОС възнаграждение, респ. сам да си определя/изменя такова
възнаграждение. Представените в тази връзка ведомости за начислени на ищеца
възнаграждения за исковия период не могат да се ценят като доказателство за
дължимостта на вписаните в тях суми в полза на ищеца, доколко липсва основание за
тяхното начисляване – а именно наличието на валиден трудов договор и взето
решение от ОС за изплащането им. Освен това, видно от данните по делото ищецът в
качеството си на председател сам е възложил на трето лице с писмен договор от
12.07.2021г. правомощията си по чл. 30 от Устава на кооперацията срещу месечно
възнаграждение, като за целта е снабдил и с нарочно пълномнощно физическото лице,
явяващо се законен представител на това трето лице. Действително възлагането на
тези правомощия на трето лице на 12.07.2021г. не е довело до отпадане на
правомощията на ищеца като председател, чийто мандат е 4 годишен съгласно чл. 30,
ал. 1 от Устава и изтича на 21.04.2022г., но последващото подадено от последния
заявление до УС на кооперацията от 06.10.2021г., с което е отправено предизвестие за
прекратяване на заеманата от ищеца длъжност „председател“ и проведеното макар и
извън тримесечния срок ОС на кооперацията от 18.06.2022г., на което като председател
е избран Т.А. и е взето решение ищецът да не бъде освобождан от отговорност като
председател, водят до еднозначния извод, че за една част от исковия период ищецът не
е изпълнявал фактически функцията на председател, а за друга част от периода макар
да няма взето решение за освобождането му от тази длъжност, същият е бил с изтекъл
мандат и на негово място е бил избран друг председател, като за целия исков период
липсва както валидно сключен трудов договор, така и определено от ОС по
предложение на УС възнаграждение, което да се дължи на ищеца за длъжността на
която е бил избран – председател на ответната
По горните съображения настоящата инстанция намира, че правилно и напълно
обосновано на данните по делото районният съд е отхвърлил исковата претенция
недоказана, заедно с акцесорните искове за лихви за забавеното й плащане. Поради
съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба, искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА не следва да се уважава, тъй като правоимащи по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА,
8
на които може да се окаже безплатна правна помощ могат да бъдат само физически
лица, а въззиваемата кооперация е юридическо лице.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 17.01.2025 г., постановено по гр. дело №
2688/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Арабова за присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9