Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
гр. Севлиево, 30.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1405/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.Д.Д., с ЕГН **********,***
срещу С.Ю.И., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между страните по делото бил
сключен договор наем, като от 15.05.2018 г. ответникът със семейството си живял
в собствения му недвижим имот -
апартамент в гр. Севлиево, ***с площ 116 кв. м., състоящ се от четири стаи,
дневна с черна кухня, килер и сервизни помещения. Месечният наем в размер на
150 лв. бил заплатен частично, като за периода от 15.06.2018 г. до 15.07.2018
г. била заплатена сумата 120 лв. и оставали дължими 30 лв., за периода
15.07.2018 г. - 15.08.2018 г. се дължали 150 лв. и до 10.09.2018 г., когато
договорът бил прекратен и наемателят освободил имота, се дължали съответно
сумата 100 лв. за наемна цена, или общо 280 лв. неплатен наем за периода
15.06.18 г. -10.09.18 г.. Налице било неплащане от ответника и на консумативни
разноски за ползване на имота през периода на наема, като останали непогасени
задължения за изразходените от него ВиК услуги и ел. енергия, които задължения
се наложило ищеца да заплати сам в размер на 145,30 лв. за ВиК услуги и 254,31
лв. за ел. енергия, съответно: ВиК улуги за месеците от май до август 2018 г. в
размер на 92,02 лв. и за месец септември 2018 г. - 53,28 лв., а за ел. ток от 27.06.2018 г. до
26.07.2018 г. - 122,66 лв., от 27.07.2018 г. до 26.08.2018 г. - 111,08 лв. и за
месец септември 2018 г. - 20,57 лв.. Въпреки обещанията, че ще заплати
дължимото, ответникът не сторил това, поради което ищеца иска осъждане
ответника да му заплати: сумата 679,61 лв., включваща консумативни разноски от
145,30 лв. за ВиК услуги и 254,31 лв. за ел. енергия и 280,00 лв. за неплатен
наем за ползване на процесното жилище, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител. Заявява, че предявеният иск е
неоснователен. Излага, че описаният от ищеца договор за наем не е сключен в
писмена форма, като ищеца твърди, че между страните не е платен и депозит за
консумативи, в случай на неизпълнение на основното задължение или като
компенсация при забава. Възразява, че е платен предварителен депозит, който
обхващал както евентуално неизпълнено основно задължение, така и неизплатени
консумативи. Ищеца твърдял, че все пак нещо е дадено като наемна цена, без да
се разбере какво е дадено, кога е дадено, за кое време е дадено, като нямало
даже най - елементарното - разписка за суми, която
страните подписали. Излага съображения, че е недостоверно при неплатен депозит
продължилото доста във времето неплащане на консумативи да не доведе до
прекратяване на наемния договор.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си
представител, поддържа иска по съображенията изложени в исковата молба. Допълнително
заявява, че от събраните доказателства се е установило, че между страните е
имало сключен през месец май 2018 г. устен договор за наем на процесния
апартамент. Сестрата на ищеца, собственик на имота - С.Д., действала при
сключването на договора, като негов
пълномощник и договорила ползването на имота срещу твърдяната от ищеца наемна
цена. Ползването продължило до 10.09.2018 г. и през този период наема не бил
заплатен изцяло, останало неизплатено задължение от 280,00 лв.. Установило се
от представените писмени доказателства за заплатена ел. енергия и ВИК услуги,
че през периода от месец май до месец септември, били използвани такива и
същите били заплатени едва след напускане на наемателите от сестрата на
наемодателя, като тези обстоятелства били видни и от показанията на свидетелят К..
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен
представител поддържа отговора по
съображенията изложени в същия. Допълнително заявява, че се е установило, че
собственик на отдаденото под наем жилище е П.Д.Д., като договор за наем е
сключвало друго лице, без да има пълномощно от собственика. Първата сума от
договорения наем била платена, като за останалите суми се твърдяло, че не са
платени без да има издадена някаква разписка. Когато договора бил прекратен в имота
имало ток и вода, а ако сумите не били плащани наемателите нямало да имат ток и
вода.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представени от ищеца разписки, квитанция и
фискален бон за процесният имот за доставка на ел. енергия и В и К услуги, са
заплатени следните суми: на 05.09.2018 г. - 92,02 лв. за В и К услуги; на
12.10.2018 г. - 53,28 лв. за В и К
услуги;
на 17.09.2018 г. - 122,66 лв., за периода от 27.06.2018 г. до 26.07.2018 г.,
за доставка на ел. енергия; на 25.09.2018
г. - 111,08 лв., за периода от 27.07.2018 г. до 26.08.2018 г., за доставка на
ел. енергия; на 17.10.2018 г. - 20,57 лв., за периода от 29.08.2018 г. до 27.09.2018
г., за доставка на ел. енергия.
Видно от пълномощно от П.Д.Д. за С.Д.Д., с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 10.08.2018 г., че на упълномощената
са предоставени права за представляване упълномощителя пред всички физически и
юридически лица, учреждения и институции.
От показанията на свидетеля И.П.К., се установява
следното: свидетеля познава П.Д., който
давал със сестра си С. апартамент под наем от много години; свидетеля познава и
апартамента на ул. *давали апартамента под наем няколко пъти на няколко
семейства; последно дали апартамента на С.;
свидетеля бил когато сключили договора, през месец май 2018 г., ремонтирал
токовете когато наемателите дошли; уговорката
за наема била за 150 лв., на месец; договора бил сключен от 15.05.2018 г. до месец
септември 9-ти или 10-ти; свидетеля бил в имота и когато наемателите се
изнасяли, тъй като на П. сестра му го извикала понеже те не искали да излизат, като
мъж, да ги подкани да напуснат; трябвало да напуснат защото имали много
навъртян ток и вода и не си били платили целия наем; С. казала на наемателите, че дължат около 400
лв. за ток и вода от май до юни и някаква малка сума от наема; при сключването
на договора за наем сестрата на П. направила отбивка от наема, който бил 200
лв. на месец - намалили го с 50 лв.; страните не уговорили срок на договора; когато сключвали договора и когато
гонили наемателите, П. не бил там; когато наемателите излезли, токът в къщата
не бил спрян.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т. е. съществуването на валиден договор за наем, по
който ищеца е наемодател, а ответника наемател, както и изпълнение на задълженията на наемодателя,
предвидени в договора. В тежест на ответника
е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си, включително
твърдяното плащане на депозит и размера
на депозита.
Установи се от показанията на свидетеля И.ПК., че през месец май 2018 г., свидетеля
присъствал на сключване на процесния договор за наем, като по силата на този договор ищеца действайки, чрез
сестра си отдал под наем на ответника недвижим имот, а именно апартамент,
находящ се в гр. Севлиево, ***, срещу месечен наем, в размер на 150,00 лева,
като наемателите придобили държането върху процесния имот на 15.05.2018 г., и
напуснали последния на 9-ти или 10 - ти септември 2018 г.. Установи се от
посочените свидетелски показания наличие на валидна
облигационна връзка, с която страните са уговорили заплащане на претендираната
наемна цена, като по силата на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се дължат и консумативните
разходи за ел. енергия и вода за наетият имот от ответника. За плащането на претендираната
наемна цена и консумативни разходи не бяха ангажирани доказателства от
ответника в настоящото производство. Установи се от представените от ищеца
разписки, квитанция и фискален бон, изискуемостта на разходите, свързани с
ползването на вещта и незаплатени от ответника, а също и размерът на
тези разходи, съответстващ на претенцията на ищеца. С оглед изложеното ответниците
дължат на ищеца сумата 679,61 лева, включваща дължима наемна цена и разходи за
В и К услуги и за ел. енергия за наетия имот (сбор от сумата 280,00 лева,
дължима наемна цена, за периода 15.06.
2018 г. – 10.09.2018
г., сумата 145,30 лв. за В и К услуги и сумата 254,31 лв. за ел. енергия), поради което иска с правно основание чл. 232,
ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на посочената сума е основателен и следва да бъде уважен за предявеният му
размер.
Неоснователни са
възраженията на особения представител на ответника, доколкото липсва законово
изискване за писмена форма за валидност на договора за наем, а също и за такава
форма за пълномощното за сключване на такъв договор. По делото се установи, че
договорът за наем е сключен за наемодателя – ищец, чрез неговата сестра С.Д.Д., като същата е договаряла от името на ищеца. Дори и
същата да не е имала надлежно учредена
представителна власт, с позоваване на последиците на договора, чрез предявяване
на исковата молба по делото, с приложено обсъденото по – горе пълномощно,
следва да се приеме, че наемният договор е потвърден от ищеца, по реда на чл.
42, ал. 2 ЗЗД / тълкувателно решение 5/2014 г. от 12.12.2016 г., по т. д. 5/2014 г., ВКС, ОСГТК,
р. II, т. 2/,
като освен това ответника не е легитимиран да се позове на твърдяната липса на
предствителна власт съобразно съдебната практика /цитираното тълкувателно
решение/. Неоснователни са и възраженията на особения представител на ответника
за заплащане на депозит за консумативи, а също и за заплащане на дължимите
сметки за имота, предвид, че такива плащания не се установиха по делото при
доказателствена тежест за това на ответника.
Предвид изложеното следва
да се присъди и законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед искането по чл.
78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
размер на сумата от 500,00 лева, за заплатени такси, възнаграждение за особен
представител и адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Ю.И., с ЕГН **********,*** да заплати на П.Д.Д., с ЕГН **********,***,
следните суми: на основание чл. 232, ал. 2 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 679,61 лева, представляваща дължима
наемна цена и разходи за В и К услуги и за електрическа енергия за нает имот - апартамент в гр.
Севлиево, *** *, по договор за наем сключен през месец май 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 07.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Ю.И., с ЕГН **********,*** да заплати на П.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата
500,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: